Оръжията и Желязната завеса

| от |

Промяната невинаги зависи от големите лидери, които взимат политически решения. Понякога тя се случва, когато обикновените хора просто отстъпят встрани пред събитията, помитащи всичко по пътя си.

Преди 25 години правилата, които трябваше да спазват унгарските граничари, умряха. Но те още са живи в паметта на пенсионирания подполковник Арпад Бела. На 19 август 1989 г. Бела – по това време офицер от унгарските гранични войски – и австрийският му колега Йохан Гьолтел позволяват на близо 700 източногерманци да избягат през границата между двете им страни.

Този случай допълнително отслабва Желязната завеса, разделяла тогава Европа, и помага за последвалото падане на Берлинската стена през ноември същата година. Бела седи в кухнята на селската си къща в Чапод, близо до границата, и гледа на екрана на компютъра си сканиран документ от онова време.“Виждате ли? Тук е написано. Наистина бях длъжен да стрелям“, казва високият 69-годишен мъж, разказвайки за деня, наричан днес Паневропейският пикник.

Това е събитие, планирано от опозиционните тогава партии Унгарски демократичен форум и Съюза на свободните демократи, заедно с Паневропейския съюз – продемократично движение, водено от депутата в Европейския парламент и императорски потомък Ото фон Хабсбург. Идеята е била около 100 унгарци и австрийци да се срещнат за барбекю и разговори, като за събитието бъде отворен временен пропускателен пункт в унгарското градче Шопронпуста.

През предишните месеци Желязната завеса вече бе започнала да пропуква. Унгария започна да демонтира оградата от бодлива тел през май 1989 година. Съветският лидер Михаил Горбачов нито изрази одобрение, нито порица това. През юни министрите на външните работи на Австрия Алоис Мок и на Унгария Дюла Хорн символично прерязаха оградата.

Паневропейският пикник стана със знанието на унгарското правителство, той бе поредният опит да се изпробва дали Москва е склонна да отслаби юздите на властта в комунистическата си сфера на влияние.

Бела и Гьолтел казаха пред ДПА, че тогава не са знаели, че стотици източногерманци, информирани за пикника с листовки и по финансираното от САЩ радио „Свободна Европа“, вече са чакали в царевичните полета, готови да използват възможността да избягат в Западна Германия.

„Всички крещяха, и деца, и възрастни. Бебета падаха от детските колички, които родителите им бутаха по неравната горска пътека“, каза Гьолтел, който по онова време е бил старши митничар.“Моля, спрете“, изкрещял той, но всъщност не спрял никого.

Бела получил унгарски и германски отличия за това, че съзнателно е пренебрегнал правилата и благодарение на това не е бил произведен нито един изстрел. Така е предотвратил жестоко ескалиране на инцидента. „Няма какво да направиш срещу такива маси. Щеше да е катастрофално, ако се бяхме намесили“, каза той.

Унгарски асоциации на граничарите и някои бивши опозиционни активисти обвиняват Бела, че се прави на герой, защото по онова време вече не е имало нареждане да се стреля по границата.

Наистина, документът на компютъра на Бела показва, че наредбата е била променена, но все още не е била еднозначна. В нея се казва, че граничните служители могат да стрелят, ако бъдат нападнати или ако им се попречи да изпълняват задълженията си.

Два дни преди Паневропейския пикник Министерството на вътрешните работи в Будапеща е изпратило на Бела неясна телеграма. В нея се говори, че е възможно да има нарушенията на границата и се призовава към предпазлив подход.

Въпреки това 40 минути след масовото бягство на източногерманците от Будапеща идва заповед да се затвори границата. В подкрепа на граничарите са разположени войници с автомати „Калашников“.

Три дни по-късно източногерманският архитект Курт-Вернер Шулц е убит, докато опитвал да мине унгарско-австрийската граница. При сбиване с унгарски граничен служител е произведен изстрел.

В началото на септември 1989 г. Унгария отваря за постоянно границите и така позволява на около 15 000 източногерманци да ги преминат през първите 72 часа. По-късно през годината рухна и мрачният символ на Студената война – Берлинската стена. БТА

 

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Вирусът „Петя“ продължава

| от chronicle.bg |

Американската фармацевтична компания „Мерк“ (Merck) съобщи, че е била засегната от световната кибератака, която започна от Русия и Украйна.

„Мерк“ е първата жертва на вируса Петя (Petya) в САЩ. Атаката е установена в сутрешните часове местно време на източния американски бряг. Според говорителка на компанията, цитирана от АФП, е засегната цялата информационна система на „Мерк“.

От концерна все още не съобщават дали е имало кражба на данни по време на атаката.

Сред засегнатите от вируса „Петя“ в Украйна има компании във Франция, Русия и Дания – включително рекламната агенция WPP, френската строителна компания Saint-Gobain, „Евраз“ и „Роснефт“, както и транспортния гигант Maersk.

При разпространението на вируса Петя на територията на Украйна пострадаха магазините за търговия на едро от германската верига „Метро“ и в момента се прави оценка на щетите.

Хакерската атака удари мрежите и на няколко институции в Украйна, като сред засегнатите са сайтовете на няколко банки, Киевенерго, Укртелеком, и най-голямата компания за експресни куриерски услуги „Нова поща“.

Атаки с „Петя“ са извършени и срещу руските петролни компании Роснефт и Башнефт, срещу международното летище в Украйна, срещу производителите на шоколадови изделия Марс (Mars) и Монделийз (Mondelez), срещу козметичния гигант Нивеа (Nivea) и датския транспортен концерн А.П. Мьолер-Мерск (A.P. Moller-Maersk).

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.