Опасният чар на Джереми Корбин

| от chronicle.bg по Washington Post |

„Да, икономическите планове на Джереми Корбин като ренационализация на индустрията и поставянето на горна граница на надницата – са фантастични. Да, вярно, привързаността му към хората, които той нарича „нашите приятели в Хизбула“ никак не изглежда разумна и рационална. И да, разбира се, новият лидер на британската лейбъристка партия може и да се окаже неизбираем. “

Тогава той въздъхна. „Но поне отново се забавляваме!“

Ан Епълбаум списва колонка, посветена на външната политика за Washington Post. Познаваме я като автор на книгата „Лагерите на смъртта Гулаг“, за която е наградена с „Пулицър“.

„Носталгията, копнежът по една ера, когато политиката беше „забава“, погледът назад към митичното време, когато „идеите имаха значение“; всички тези неща мотивираха моя събеседник на вечеря да подкрепи избора на Корбин. Подкрепи го и  желанието му за различен свят, свят, в който не се нуждаем от НАТО, ядрени оръжия или дори войски. „Няма ли  да е чудесно“, попита Корбин преди няколко години, ако „всеки политик по света се гордее от факта, че няма армия“. Подкрепи го и неговото желание за различен вид глобална икономика, такава, в която финансовите пазари не наказват разточителните кредитополучатели, парите могат просто да бъдат принтирани, а ресурсите – неизчерпаеми.“

Тези фантазии не са много нови: много хора през вековете са искали светът да е различен от това, което е, а някои дори са се опитали повече или по-малко успешно да го променят. Фантазиите не са и много необичайни. Няколко доста подобни на тях уловиха Гърция в мрежите си по-рано тази година след като гръцките гласоподаватели заявиха своята подкрепа към Сириза, която обещаваше да им даде повече пари. Това се оказа невъзможно: гръцката страна нямаше повече пари. Нито имаше някой извън Гърция, който да иска да им заеме тези пари. Сириза бе принудена да капитулира и да обещае, че ще се опита да харчи дори по-малко пари отпреди.

Но Корбин олицетворява и още една различна фантазия: мечтата за свят без политически реалности. Корбин не иска да говори на mainstream медиите. Той вече отказа едно интервю с BBC и отказва да отговаря на въпроси от други големи английски медии. Той не харесва „времето за въпроси“ на министър-председателя, трациционният форум на британския парламентарен дебат. Най-близкият му съюзник наскоро обяви , че „не можеш да промениш света през парламентарната система“ – особен коментар за официално избран по класическия начин политик.

Корбин и неговите съюзници казват, че не харесват „политиката по принцип“, но всъщност това, което те не харесват, е демократичната политика, с нейните компромиси и преговори, досадно дълъг процес по вземане на решения, нейният неизбежен стремеж към центризъм и разбира се, дразнещите гласоподаватели, журналисти, опозиционни политици и други вредители, които задават неудобни въпроси.

Не харесват и демократичните политици в Англия, Щатите или където и да било другаде. Очевидно предпочитат компанията на венецуелски популисти и радикалисти, финансирани от Иран. В парламента повече от 30 години Корбин е гласувал срещу собствената си партия стотици пъти. Докато неговите колеги са се опитвали да вземат истински решения и да решават истински проблеми, справяйки се с бюрокрацията и преговаряйки със съюзниците, той всеки път е оставал отстрани, предпочитайки да остане „идеологически чист“. Тази седмица, той отказа да пее националния химн по време на възпоменателна церемония за отбелязване на 75-та годишнина от Битката за Британия.

Въпреки страха на Блеър, че изборът на Корбин направи лейбъристката партия неизбираема, този вид „принципна“ политика може наистина да има някаква електорална привлекателност по същия механизъм, по който идеологическата хигиена винаги е била притегателна сила за немалка част от избирателите. Дори когато въпросната идеология е била опасна, нерационална или обречена на провал.

Затова е важно да насочим погледа си и към тази реалност: Корбин би могъл да бъде следващият министър-председател на Обединеното кралство. Но дори тази катастрофа да не се случи, изборът му за лидер на опозицията на Нейно Величество, е достатъчно лош знак.

Всичко може да се случи и всичко може да се промени, когато политиците са наистина решени да накарат фантазиите си да се сбъднат.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.