Опасният чар на Джереми Корбин

| от chronicle.bg по Washington Post |

„Да, икономическите планове на Джереми Корбин като ренационализация на индустрията и поставянето на горна граница на надницата – са фантастични. Да, вярно, привързаността му към хората, които той нарича „нашите приятели в Хизбула“ никак не изглежда разумна и рационална. И да, разбира се, новият лидер на британската лейбъристка партия може и да се окаже неизбираем. “

Тогава той въздъхна. „Но поне отново се забавляваме!“

Ан Епълбаум списва колонка, посветена на външната политика за Washington Post. Познаваме я като автор на книгата „Лагерите на смъртта Гулаг“, за която е наградена с „Пулицър“.

„Носталгията, копнежът по една ера, когато политиката беше „забава“, погледът назад към митичното време, когато „идеите имаха значение“; всички тези неща мотивираха моя събеседник на вечеря да подкрепи избора на Корбин. Подкрепи го и  желанието му за различен свят, свят, в който не се нуждаем от НАТО, ядрени оръжия или дори войски. „Няма ли  да е чудесно“, попита Корбин преди няколко години, ако „всеки политик по света се гордее от факта, че няма армия“. Подкрепи го и неговото желание за различен вид глобална икономика, такава, в която финансовите пазари не наказват разточителните кредитополучатели, парите могат просто да бъдат принтирани, а ресурсите – неизчерпаеми.“

Тези фантазии не са много нови: много хора през вековете са искали светът да е различен от това, което е, а някои дори са се опитали повече или по-малко успешно да го променят. Фантазиите не са и много необичайни. Няколко доста подобни на тях уловиха Гърция в мрежите си по-рано тази година след като гръцките гласоподаватели заявиха своята подкрепа към Сириза, която обещаваше да им даде повече пари. Това се оказа невъзможно: гръцката страна нямаше повече пари. Нито имаше някой извън Гърция, който да иска да им заеме тези пари. Сириза бе принудена да капитулира и да обещае, че ще се опита да харчи дори по-малко пари отпреди.

Но Корбин олицетворява и още една различна фантазия: мечтата за свят без политически реалности. Корбин не иска да говори на mainstream медиите. Той вече отказа едно интервю с BBC и отказва да отговаря на въпроси от други големи английски медии. Той не харесва „времето за въпроси“ на министър-председателя, трациционният форум на британския парламентарен дебат. Най-близкият му съюзник наскоро обяви , че „не можеш да промениш света през парламентарната система“ – особен коментар за официално избран по класическия начин политик.

Корбин и неговите съюзници казват, че не харесват „политиката по принцип“, но всъщност това, което те не харесват, е демократичната политика, с нейните компромиси и преговори, досадно дълъг процес по вземане на решения, нейният неизбежен стремеж към центризъм и разбира се, дразнещите гласоподаватели, журналисти, опозиционни политици и други вредители, които задават неудобни въпроси.

Не харесват и демократичните политици в Англия, Щатите или където и да било другаде. Очевидно предпочитат компанията на венецуелски популисти и радикалисти, финансирани от Иран. В парламента повече от 30 години Корбин е гласувал срещу собствената си партия стотици пъти. Докато неговите колеги са се опитвали да вземат истински решения и да решават истински проблеми, справяйки се с бюрокрацията и преговаряйки със съюзниците, той всеки път е оставал отстрани, предпочитайки да остане „идеологически чист“. Тази седмица, той отказа да пее националния химн по време на възпоменателна церемония за отбелязване на 75-та годишнина от Битката за Британия.

Въпреки страха на Блеър, че изборът на Корбин направи лейбъристката партия неизбираема, този вид „принципна“ политика може наистина да има някаква електорална привлекателност по същия механизъм, по който идеологическата хигиена винаги е била притегателна сила за немалка част от избирателите. Дори когато въпросната идеология е била опасна, нерационална или обречена на провал.

Затова е важно да насочим погледа си и към тази реалност: Корбин би могъл да бъде следващият министър-председател на Обединеното кралство. Но дори тази катастрофа да не се случи, изборът му за лидер на опозицията на Нейно Величество, е достатъчно лош знак.

Всичко може да се случи и всичко може да се промени, когато политиците са наистина решени да накарат фантазиите си да се сбъднат.

 
 

Пускат Айфон в нов цвят с чудесна кауза

| от chronicle.bg |

Вече може, да си купим Айфон в червено. Той е факт и има много добра причина за това. Епъл и преди е пускал червени устройства със същата цел.

Средствата от червения айфон ще отидат за благотворителност. Конкретно, парите ще помогнат в борбата срещу болестта СПИН. Новината беше съобщена заедно с представянето на нов, по-малък Айпад Про. Таблетът е по-мощен, притежава по-ярък дисплей, както и нова по-ниска цена. Той има и нови апове, най-важният от които изглежда е „Apple Clips“. Той позволява комбинирането на снимки и видеа в клипче за споделяне.

Ще можем да поръчаме червеният Айфон от 24 март натам. Той ще се продава в нормален и голям размер.

„Откакто започнахме колаборацията си с (RED) (червено – от англ. ез.) преди 10 години, клиентите ни са допринесли значително в борбата срещу СПИН“, казва Тим Кук. „Настоящият телефон с разкошен червен цвят е най-големият ни (RED) продукт досега.“

Изпълнителният директор на (RED) Дебора Дугън споделя: „Емъл е най-големият корпоративен дарител на Global Fund със 130 милиона долара.“

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от chronicle.bg |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:
По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:
Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Краят на една ера: Аста ла виста, Терминатор

| от chronicle.bg |

 Една ера приключва.

Изглежда, че Paramount се отказва да прави повече филми за Терминатор – екшън героя от 90-те години.

От студиото няма да продължат продукциите след „Терминатор: Генисис“  с Арнолд Шварценегер и Емилия Кларк. Това твърди източник, близък до студиото, пред New York Daily News.

Това става ясно, малко след като студиото премахна от графика си заглавията на продълженията на поредицата. „Генисис” от 2015 година беше тотален провал с едва 90 млн. долара в боксофиса.

Има все пак възможност независима компания да се наеме с реализацията на проекта, но това Шварценегер да бъде убеден да се върне ще е по-скоро трудна задача.

„Терминатор: Генисис“ разочарова много от феновете си с неумелия опит да навърже събитията от първия и втория филм. В ролята на Сара Конър влиза Майката на драконите – Емилия Кларк. В лентата виждаме любимите герои от 90-те – Терминатор, Сара и Джон Конър, дори Кайл Рийс.

Въпреки това и мащабната реклама, филмът не успя да отговори на очакванията на почитателите си.