ООН насърчава тероризма в конфликта в Газа

| от |

Анн Бейефски, Фокс нюз

След поредното нарушение на примирието, терористичната организация ХАМАС действа с вярата, че ще бъде защитена на международната сцена. Това е защото съвременната Организация на обединените нации (ООН) се е превърнала в инструмент на войната само 7 десетилетия след основаването си „за спасението на следващите поколения от бедствието на войната“.

Време е да се изправим пред грозната истина: ООН насърчава тероризма. Благоприятните фактори за ООН на място в Газа и пратениците на организацията в дипломатическите комфортни зони в Женева и Ню Йорк са партньор в подбуждането към геноцид срещу Израел, еврейската държава.

Да се върнем към конфликта в Руанда, където една радиостанция заяви, че хората от народа тутси са „хлебарки“. От това съобщение се разбира, че убийството е оправдано, че тутси заслужават това, което им се случва. Подобни медии са престъпни.

Демонизацията на израелците от ООН е също толкова отровна, без значение от дипломатическата фасада.

На 30 юли генералният секретар на ООН Бан Ки Мун обвини Израел в „нападение на спящи деца“. На 23 юли върховният комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай заяви пред Съвета на ООН за правата на човека, че Израел демонстрира „незачитане на… правото на живот“. Тя каза, че „за всички е потресаващо да наблюдават как деца, които както си играят, стават обект на нападение“. На 14 юли генералният комисар на Агенцията за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия Изток към ООН Пиер Крахенбюл каза пред журналисти, че има престъпленията на Израел са „нападения срещу… цивилни“.

Твърденията, че израелците са убийци на бебета, не са еднократно действие. Това е подбуждане.

Това подбуждане върви ръка за ръка с повтарящите се кръвни клевети от източници на ООН. Древните и подли обвинения, че евреите използват кръвта на невинните за религиозни ритуали, е само леко променено в кръговете на ООН, където евреите се представят като просто за кръв.

„Газа е отворена рана. Ние трябва да спрем кървенето сега“, каза на 20 юли Бан Ки Мун след като похвали финансовия поддръжник на ХАМАС Катар. На 25 юли в Кайро той каза: „Хората в Газа проляха достатъчно кръв“. На 6 август по време на специално заседание на Общото събрание говорителите от повече от 20 държави възроптаха срещу „проливането на невинна палестинска кръв“.

Твърденията, че израелците са жадни за кръв, не са празни приказки. Това е антисемитизъм.

В Хартата на ХАМАС ясно се казва, че намерението на организацията е да убие евреите и да „заличи“ Израел. На 10 юли организацията сама направи сравнение със ситуацията в Руанда, като изпълни песен за ционистите по телевизия „Ал-Акса“, която насърчава зрителите да „унищожат гнездото на хлебарките“.

Както се случва в повечето опити за геноцид, процесът за демонизацията на еврейската държава и едновременното връзване на нейните ръце, докато се опитва да се защити, не се случва за една нощ. Върховната комисарка Пилай прекара целия си 6-годишен мандат в насърчаване на расистката „антирасистка“ Декларация Дърбан и идеята, че израелците са расисти.

Днес подбуждането на омраза от страна на органите на ООН е преоблечено като закон. Твърдението, че израелските действия в Газа са „непропорционални“, се повтаря без прекъсване.

Международният хуманитарен закон изисква „очакваните случайни загуби на живота на цивилни“ да бъде пропорционална на „очакваното военно предимство“. ООН вече направи заключението, без да има познания за необходимите особености, че действията на Израел са непропорционални като сравни броя на цивилните жертви от страна на израелците и на палестинците.

„Като гледам броя на цивилните жертви, трябва да бъде ясно, че отговорът със сила от страна на Израел е непропорционален“, каза на 31 юли заместник-генералният секретар на ООН Ян Елиасон. На 21 юли Бан Ки Мун също свърза „пропорционалността“ пряко с факта, че „повечето смъртни случаи са сред палестинците“.

Логичното следствие на това погрешно мислене е, че за да отговори на Израел, ХАМАС трябва да бъде пропорционален, че трябва да се позволи ракети на ХАМАС да падат върху цивилни израелци. Според ООН законът изисква още смърт сред израелците. На тези гении в ООН също не им хрумна и да сравнят броя на загиналите цивилни палестинци към броя на милионите израелци, които са живели на 15 секунди от смъртта, носена от ракетния огън на ХАМАС ден след ден, година след година. Правото на самозащита не е изключително правомощие на мъртвите. Всъщност, точката за правото на самозащита е за да се предотврати смъртта.

Фиктивните тестове за „пропорционалност“ са загубена игра. През 2004 г. Израел уби лидера на ХАМАС Абдел Азиз Рантиси без нито една цивилна жертва. Рантиси е отговорен за смъртта на стотици израелци и е обявен за „специално определен световен терорист“ от американския Държавен департамент. Тогавашният генерален секретар на ООН Кофи Анан нарече целенасоченото „убийство“ нарушение на международното право.

Лицата на ООН може да не държат оръжие в ръцете си, но участват в същата тази война. Къде е администрацията на Обама в това отвратително извращение на първите принципи? Работи ръка за ръка с ООН.

На 28 юли американския президент одобри единодушното решение на Съвета за сигурност за „президентско изявление“ за Ивицата Газа срещу силните възражения на Израел. В изявлението не се споменават ХАМАС, ракети или тунели. То не определя единствената страна в конфликта, която отказа или наруши всяко примирие. Изявлението не прави разлика между Израел и една терористична организация, като изисква това от „всички страни в конфликта“.

Защо палестинските и други арабски терористи да прекратят 60-годишната си операция за унищожението на Израел, когато това глобално чудовище е зад гърба им?/БГНЕС

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.