ООН насърчава тероризма в конфликта в Газа

| от |

Анн Бейефски, Фокс нюз

След поредното нарушение на примирието, терористичната организация ХАМАС действа с вярата, че ще бъде защитена на международната сцена. Това е защото съвременната Организация на обединените нации (ООН) се е превърнала в инструмент на войната само 7 десетилетия след основаването си „за спасението на следващите поколения от бедствието на войната“.

Време е да се изправим пред грозната истина: ООН насърчава тероризма. Благоприятните фактори за ООН на място в Газа и пратениците на организацията в дипломатическите комфортни зони в Женева и Ню Йорк са партньор в подбуждането към геноцид срещу Израел, еврейската държава.

Да се върнем към конфликта в Руанда, където една радиостанция заяви, че хората от народа тутси са „хлебарки“. От това съобщение се разбира, че убийството е оправдано, че тутси заслужават това, което им се случва. Подобни медии са престъпни.

Демонизацията на израелците от ООН е също толкова отровна, без значение от дипломатическата фасада.

На 30 юли генералният секретар на ООН Бан Ки Мун обвини Израел в „нападение на спящи деца“. На 23 юли върховният комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай заяви пред Съвета на ООН за правата на човека, че Израел демонстрира „незачитане на… правото на живот“. Тя каза, че „за всички е потресаващо да наблюдават как деца, които както си играят, стават обект на нападение“. На 14 юли генералният комисар на Агенцията за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия Изток към ООН Пиер Крахенбюл каза пред журналисти, че има престъпленията на Израел са „нападения срещу… цивилни“.

Твърденията, че израелците са убийци на бебета, не са еднократно действие. Това е подбуждане.

Това подбуждане върви ръка за ръка с повтарящите се кръвни клевети от източници на ООН. Древните и подли обвинения, че евреите използват кръвта на невинните за религиозни ритуали, е само леко променено в кръговете на ООН, където евреите се представят като просто за кръв.

„Газа е отворена рана. Ние трябва да спрем кървенето сега“, каза на 20 юли Бан Ки Мун след като похвали финансовия поддръжник на ХАМАС Катар. На 25 юли в Кайро той каза: „Хората в Газа проляха достатъчно кръв“. На 6 август по време на специално заседание на Общото събрание говорителите от повече от 20 държави възроптаха срещу „проливането на невинна палестинска кръв“.

Твърденията, че израелците са жадни за кръв, не са празни приказки. Това е антисемитизъм.

В Хартата на ХАМАС ясно се казва, че намерението на организацията е да убие евреите и да „заличи“ Израел. На 10 юли организацията сама направи сравнение със ситуацията в Руанда, като изпълни песен за ционистите по телевизия „Ал-Акса“, която насърчава зрителите да „унищожат гнездото на хлебарките“.

Както се случва в повечето опити за геноцид, процесът за демонизацията на еврейската държава и едновременното връзване на нейните ръце, докато се опитва да се защити, не се случва за една нощ. Върховната комисарка Пилай прекара целия си 6-годишен мандат в насърчаване на расистката „антирасистка“ Декларация Дърбан и идеята, че израелците са расисти.

Днес подбуждането на омраза от страна на органите на ООН е преоблечено като закон. Твърдението, че израелските действия в Газа са „непропорционални“, се повтаря без прекъсване.

Международният хуманитарен закон изисква „очакваните случайни загуби на живота на цивилни“ да бъде пропорционална на „очакваното военно предимство“. ООН вече направи заключението, без да има познания за необходимите особености, че действията на Израел са непропорционални като сравни броя на цивилните жертви от страна на израелците и на палестинците.

„Като гледам броя на цивилните жертви, трябва да бъде ясно, че отговорът със сила от страна на Израел е непропорционален“, каза на 31 юли заместник-генералният секретар на ООН Ян Елиасон. На 21 юли Бан Ки Мун също свърза „пропорционалността“ пряко с факта, че „повечето смъртни случаи са сред палестинците“.

Логичното следствие на това погрешно мислене е, че за да отговори на Израел, ХАМАС трябва да бъде пропорционален, че трябва да се позволи ракети на ХАМАС да падат върху цивилни израелци. Според ООН законът изисква още смърт сред израелците. На тези гении в ООН също не им хрумна и да сравнят броя на загиналите цивилни палестинци към броя на милионите израелци, които са живели на 15 секунди от смъртта, носена от ракетния огън на ХАМАС ден след ден, година след година. Правото на самозащита не е изключително правомощие на мъртвите. Всъщност, точката за правото на самозащита е за да се предотврати смъртта.

Фиктивните тестове за „пропорционалност“ са загубена игра. През 2004 г. Израел уби лидера на ХАМАС Абдел Азиз Рантиси без нито една цивилна жертва. Рантиси е отговорен за смъртта на стотици израелци и е обявен за „специално определен световен терорист“ от американския Държавен департамент. Тогавашният генерален секретар на ООН Кофи Анан нарече целенасоченото „убийство“ нарушение на международното право.

Лицата на ООН може да не държат оръжие в ръцете си, но участват в същата тази война. Къде е администрацията на Обама в това отвратително извращение на първите принципи? Работи ръка за ръка с ООН.

На 28 юли американския президент одобри единодушното решение на Съвета за сигурност за „президентско изявление“ за Ивицата Газа срещу силните възражения на Израел. В изявлението не се споменават ХАМАС, ракети или тунели. То не определя единствената страна в конфликта, която отказа или наруши всяко примирие. Изявлението не прави разлика между Израел и една терористична организация, като изисква това от „всички страни в конфликта“.

Защо палестинските и други арабски терористи да прекратят 60-годишната си операция за унищожението на Израел, когато това глобално чудовище е зад гърба им?/БГНЕС

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

Първи поглед към Game of Thrones 7

| от chronicle.bg |

Зимата дойде, но Game of Thrones 7 – не. Новият сезон на култовото шоу ще се появи на малкия екран отново едва през лятото на 2017 г,. Ако дотогава има половин година, то това не значи, че по сериала не се работи. Вече може да видите и първи кадри от онова, което ни очаква.

Те се появяват в кратко видео на HBO за онова, което да очакваме от канала през 2017 година. Въпреки че виждаме само няколко кадъра от сериала по книгите на Джордж Р.Р. Мартин, те ни дават яснота за едно – зимата идва и тя е сезонът на Старките.

Вижте видеото за сериалите, които ще гледаме през 2017 година, в галерията – кадри от GoT7. Кога последно сте виждали Аря на кон?

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.