Омагьосаният кръг на петролните цени

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Има ли по-точен индикатор за състоянието на глобалната икономика от цената на петрола? На пръв поглед този въпрос изглежда до известна степен лаически, но това е само на пръв поглед. Защо го задавам? Цените на акциите са в небесата, цените на държавните дългове са в небесата, цената на долара спрямо основните валути – също, а цената на черното злато пада, и то с бясна скорост. Макроикономистите силно залитат в обяснението си, че в края на краищата всичко опира до търсенето и предлагането. Като цяло е възможно да става въпрос и за съвсем различен прочит на случващото се.

Според анализатора от Global Macro Investor Раул Пол вероятността цената на долара да се повиши спрямо текущите нива е абсолютно реална. Той счита, че това ще провокира нов спад в цените на петрола. Прогнозата е за достигане на цени от 40 долара за барел (159 л) в средносрочен план. Това, разбира се, звучи твърде екстремално, но може би някои пазарни участници си спомнят за цени на петрола от не чак толкова далечното минало от 10 долара за барел. За първи път от четири години насам цените на суровия петрол от типа „Брент“ доближиха нивото от 80 долара за барел. Според споменатия по-горе анализатор ситуацията в момента твърде много

наподобява на тази от периода 1980-1990 година

когато сривът на петрола доведе до тежко състояние икономиките на развиващите се пазари. Аз лично не споделям тази екстремална теза и ще поясня защо.

Както всички знаем, една от причините за спадащите цени на петрола е бумът на добив на шистов газ в Щатите. Според Международната енергийна агенция IEA ниските цени на петрола ще повлияят съществено и в разработването на нови находища в САЩ. Според анализа инвестициите в сектора ще намалеят с 10% през 2015 година. През последната година американците са увеличили дневното си производство с 1 милион барела. Прогнозите са, че през 2015 година ще имаме допълнително производство от 963 хиляди барела дневно. Според изпълнителната директорка на IЕА Мария ван дер Ховен 98% от производителите на петрол в САЩ по неконвенционален начин имат нетна производствена цена на добива от 80 долара за барел. Казано с други думи, под тази цена те ще работят на загуба. Това обаче, от друга страна, би трябвало значително да стимулира потреблението. От агенцията предвиждат, че през 2040 година световното дневно потребление на петрол ще нарасне до 104 милиона барела. В момента глобалното дневно потребление варира около 90 милиона барела. Най-голямо увеличение на потреблението ще има при природния газ, където се очаква почти двоен ръст до 2040 година.

Най-критична в този момент е ролята на ОПЕК

Според Гари Рос от Pira Energy Group, компания, която консултира най-големите производителки в света, има пълен разнобой между страните членки на организацията. Като основен негативен фактор той посочва поведението на Саудитска Арабия. Според последните статистически данни саудитците нямат абсолютно никакво намерение да намалят петролните си доставки за Азия. Това става точно в момента, когато Китай потребява дизелово гориво на най-ниските си нива от последните няколко години. Допълнително масло в огъня наля Катар. Петролният министър на кралството официално оповести, че те нямат абсолютно никакво намерение да намалят добива си. Между другото от Pira Energy Group прогнозираха, че краят на спада на цените на петрола се очертава да бъде в края на лятото, а както всички виждаме, тази прогноза се оказа грешна.

Петролният пазар се намира във фаза на тотален дисбаланс. Русия традиционно не коментира цената на петрола, а и липсва категорично точна информация за обема на производството й. Безспорно е обаче, че текущите нива на цените на петрола тотално объркват приходната част на бюджета й. Получава се нещо като омагьосан кръг – колкото повече спада цената, толкова повече трябва да се увеличат добиваните количества с цел запълване на бюджетните дупки. Руската икономика е тотално доларизирана и единственото позитивно в случая е, че доларът ще повишава стойността си.

Какво означава написаното дотук за България?

Видим спад в цените на петролните продукти няма да бъде забелязан, тъй като силният долар до някаква степен ще компенсира намалението на цените на черното злато на международните пазари. Парадоксалното обаче е, че при повишаване на цените на петрола промяната на цените за крайните клиенти се отразява мигновено. Какво да се прави, това е „грозният“ прочит на пазарната икономика. Нещо повече, ако цената на петрола се забави около нивото от 80 долара за барел, а доларът продължи своя възходящ тренд, нищо чудно крайните потребители да бъдат неприятно сюрпризирани с нови, по-високи цени до Нова година.

Китай видимо забавя икономическия си растеж. Япония е в икономическа стагнация от тридесет години. САЩ са си самодостатъчни като производители, а Европа е затънала в блатото на икономическата безизходица. От тази гледна точка 2015 г. се очертава като поредната трудна година за петролния бизнес като цяло. Най-парадоксалното е, че на стоковите борси търговците на финансови инструменти продължават да купуват фючърсни контракти на петрол, което

прави ситуацията трудно предсказуема

Всички знаем, че в дългосрочен план цената на петрола ще се повишава заради намаляващите запаси и растящото потребление, но тази стратегия в краткосрочен план не работи. Много от по-малките компании, които добиват петрол, вече започнаха да фалират. Големите традиционно ще оцелеят. Впрочем според един от анализаторите падащите цени на петрола са изкуствено поддържани от големите играчи точно с тази цел – да се разчисти пазарът от малките. Ако е така, сме преки наблюдатели на опит за картелиране в глобален план, но както всички знаем, в глобален план няма кой да съди картелите.

 
 

Зимен гайд за четене

| от |

Докато се подготвяме за по-топлите дни и чакаме част от вълнуващия филмов и телевизионен сезон, се отдаваме на нещо също толкова полезно и приятно, като споменатите преди малко неща, а именно четенето.

Зимното четене, подобно на зимното киснене на дивана и на топло, се консумира по-добре в компанията на трилъри, приказки и Лора Палмър. Поне в нашия случай. Всичко това и още нещо, като щипка Белгия и малко Ървин Уелш, се съдържа в нашия зимен гайд за четене, съставен от пет многовкусови и качествени заглавия.

Ето ги и тях:

„Тайната история на Туин Пийкс“, Марк Фрост

Който не чака новия сезон на Туин Пийкс да вдигне ръка? Такъв човек не съществува. И докато се готвите да си направите тв маратон с двата безобразни сезона на този шедьовър на Дейвид Линч, което ще ви отнеме близо седмица, казваме го от опит, а след това решите да погълнете бързо и мощно филмовата предистория „Огън, следвай ме“, ви препоръчваме да видите и книгата Марк Фрост. Сценаристът на сериала пише книга, която да бъде свързващото звено между онзи полюционен хит от 90-те и онова, което предстои да се случи този май. Така че, книгата излиза много скоро, нека се озове на рафта ви.

„Големите малки лъжи“, Лиан Мориарти

Нещо и за отбраната женска публика, което също очакваме много скоро на малък екран. Най-известният роман на американката Лиан Мориарти – и шести в нейната кариера – беше закупен от НВО, които приключиха със снимките на мини-сериала по него. Той разказва за група от три жени в малък град, които биват замесени в убийство. Никол Кидман, Лора Дърн, Шайлийн Ууди и Рийз Уидърспуун се наместват удобно в костюмите на дамите и ни водят през мистерията. Трейлърът на сериала вече е наличен и изглежда като едно от заглавията, които ще искате да видите. Ние препоръчваме и да го прочетете преди това.

„Детски и домашни приказки“, Братя Грим

Нали помните времето, когато майка ви ви е казвала, че трябва да четете приказки и самата тя го е правила за вас? Е, както казва и писателят К.С. Луис: „Един ден ще сте достатъчно големи, за да искате да четете приказки отново“. Това време, можем да кажем, е настъпило. Особено с това издание на нецензурираната и доста по-мрачна версия на приказките на Якоб и Вилхелм Грим. От Баба Хола през Рапунцел до Синята брада, ще искате да видите този страшен свят през очите и мрачното въображение на двамата братя.

„Ваещият с ножове“, Ървин Уелш

Докато чакаме „Трейнспотинг 2“, който излиза през февруари, се подготвяме за истеричния хипер свят на Ървин Уелш с първата част на филма и малко книжни източници. Ако не сте чели „Порно“ – направете го. Веднага след това се заемете с „Ваещият ножове“ – последният роман на Уелш, който проследява живота на един от персонажите му в „Трейнспотинг“ Франк Бегби.  Като цяло препоръчваме гнусния, но пъстър свят на този ирландец, както и хашлашкия му език. Освен „Трейнспотинг 2“, може да си причините и бруталния „Гавра“ или Filth, отново по роман на Уелш, с Джеймс Макавой.

„Петрония“, Амели Нотомб

Лошото момиче на белгийската литература предизвиква много чувства в онези, които са опитали вкуса й. Някои се влюбват в нея, други я намразват. Ние сме от първите и затова препоръчваме поредния й роман на роден език. Този път историята проследява още един от големите грехове и наслади в света на Нотомб – пиенето. „Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът.“, както пише самата тя.

А в галерията горе може да видите кориците и цените на книгите. Наздраве и приятно четене!

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Най-известните „голи” корици

| от chronicle.bg |

Рано или късно в кариерата на всяка звезда идва момент, в който трябва да прецени: съгласна ли съм/съгласен ли съм да го направя. Става дума за поставянето на собственото голо тяло върху корица на списание.

Част от най-известните имена  в киното са се снимали без дрехи – дори не е нужно да говорим за всички снимки на Памела Андерсън за Playboy.

Не само еротичните списания обаче работят с плътта на моделите си.

Корицата на Time с Бенедикт Къмбърбач го доказва.

В галерията събрахме най-известните „голи” корици на всички времена, които включват част от най-известните лица днес. Вижте ги.