Оливър Норт: Какво не иска екипът на Обама да знаем за халифата?

| от |

Подп. Оливър Норт, ФоксНюз

„Екип за национална сигурност“ на Обама говори, че тяхната „широка коалиция“ води „успешни“ действия срещу диваците, които се определят по различен начин – ИДИС, ИДИЛ, ИД или халифат. Така гласят думите на говорителя на Белия дом Джош Ърнест от пресконференции на 14 и 15 октомври. Не им вярвайте.

Фактите от приятели „с ботуши на терен“ дават представа какво става в действителност и че администрацията на Обама или не знае, или не иска вие да знаете – или и двете.

Първо, личният състав на джихадистите от ИДИЛ в Ирак и Сирия е много по-многоброен, отколкото ни се казва. Според многобройни източници в Багдад, Ербил и в целия регион само в Сирия има над 40 000 бойци от халифата и още толкова или повече са в Ирак. Всички, с които съм се свързвал напоследък по тези въпроси, са съгласни, че е малко вероятно ИДИС да превземат и окупират Багдад – поне засега. Но те казват също, че се обръща твърде малко внимание на риска от нападение срещу най-голямото американско посолство в света. Видимите сражения за Кобани на сирийско-турската граница са една „диверсия“ – военно отвличане на вниманието – извършена от Абу Бакр ал-Багдади, самопровъзгласилият се „халиф“ на „Ислямска държава“. Той е ужасяващ касапин, но не е глупак. Той и неговите последователи разбират добре както съседите си, така и западните медии.

В очакване репортерите да пристигнат – и те го направиха – той изпрати 4000 бойци от ИДИС да нападнат кюрдите в Кобани, остави други над 5000 в резерв, но заповяда да не бъде пресичана близката граница с Турция. Репортерите от западните медии се стекоха на границата и наредиха камерите си край танковете и бронираните коли на турската армия. Американски анализатори питат „Защо турците не предприемат интервенция за спасяване на кюрдите?“. Ал-Багдади знае, че кюрдите, които с отчаяние се бият за Кобани, са предимно свързани с Работническата партия на Кюрдистан /ПКК/, срещу която турските правителства водят кървава гражданска война от три десетилетия. Управлението на Ердоган в Анкара нито е за каузата за създаване на независим Кюрдистан, нито е за предпазването от окървавен край за кюрдите в Кобани. Междувременно в Ирак, където се води истинската битка, няма западни камери, които да записват множество поражения, които ИДИЛ нанася на воденото от шиити правителство на Хайдер ал-Абади. И незабелязано провинция Анбар, сърцето на „сунитския триъгълник“ на Ирак, падна в ръцете на много мобилните части на ИДИЛ.

През последния месец, докато бяхме насочили своите бинокли само към Кобани, терористичната армия на Ал-Багдади изби, залови и екзекутира над 3500 иракски войници – всичките неспособни да избягат. В момента ИДИС възнамерява да превземе язовира Хадита, източник на близо една трета от електроенергията, добивана от ВЕЦ, и Ал Асад, последната останала правителствена авиационна база западно от Багдад. Силите на ИДИС са обградили Багдад от три страни и сунитските джихадисти извършват почти всеки ден самоубийствени бомбени атентати в шиитските предградия на столицата. Един американски офицер ми каза, че тези SVBIED /поставени на автомобили импровизирани взривни устройства/ на практика са сондиране и репетиции за планираната атака срещу американското посолство. „Още по-лошо, никой във Вашингтон не проумява, че ставащото е част от кървавата свещена война между сунити и шиити, която се води от седмото столетие. ИДИС се утвърждава, набира новобранци и военна сила, защото Ал-Багдади успя да си създаде образ на „защитник на сунитския ислям“. Той твърди, че „сунитският халифат“ ще предотврати създаването на хегемония на шиитите от Средиземно море до Персийския залив. Неговата пропаганда не само показва брутално побеждаващите бойци на ИДИЛ, но и описва САЩ и „коалицията на Обама“ като съюзници с шиитите в Багдад, алауитската династия на Асад в Дамаск, с „Хизбула“ в Ливан и с аятоласите в Техеран. Това е причината, поради която Ал-Багдади продължава да привлича с хиляди сунитски екстремисти от всяка част на планетата – включително и от САЩ, ми каза пенсиониран служител от разузнаването.

Всички, с които напоследък поддържам връзка по тези въпроси, са съгласни, че е малко вероятно ИДИС да превземе и окупира Багдад – поне засега. Но те казват също така, че се обръща твърде малко внимание на риска от нападение срещу най-голямото американско посолство в света; че етническото и религиозно прочистване на ИДИС не може да бъде спряно с ненасочвани бомбардировки; че кюрдските бойци пешмерга не получават достатъчна подкрепа, за да извършат промяна.

Междувременно американците, тук у дома, са прекалено ангажирани с въпроса дали ще можем да „победим“ епидемията от Ебола все едно, че пандемията може да помете нацията. Макар вирусът да уби по-малко хора по земята през тази година, отколкото ИДИС покоси в Сирия или Ирак този месец, е ясно, че екипът на Обама иска от нас да вярваме, че Ебола е най-голямата опасност за нас.

Главнокомандващият Обама вече изпрати близо 4000 американски войници да се сражават с Ебола в Западна Африка – почти четири пъти повече, отколкото той прати да „разградят и унищожат“ ИДИС. Можем само да се молим никой от тези, изпратени за участие в „Битката срещу Ебола“ да не се зарази или да не бъде взет за заложник от терористите от Боко Харам.

Президентът на САЩ и спътниците от т. нар. масови медии продължават да ни казват, че Ебола е най-близката заплаха за нас. Само че министърът на отбраната Хейгъл е по-загрижен от един по-смъртоносен противник. По време на реч на 13 октомври пред „Конференция на военните министри или Америките“ в Перу Хейгъл определи „климатичните промени“ като нашия враг №1.

Объркващо? Не сте сами. Такъв беше и нашият президент. На 14 октомври той участва в „мини среща на високо равнище“ в базата „Ендрюс“. След два часа в този фестивал по дърдорене на тема „Как да се бием?“, в който участваха над 20 представители на коалицията против ИДИЛ, камерите бяха допуснати вътре, така че президентът да ни вдъхнови с думите „Ще има дни на напредък и дни на неуспехи“. Той говореше без помощта на аутокю.

Новина светкавица, г-н Обама: Варварите са на вратите на Багдад. Идват за нас. /БГНЕС

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145