Оливър Норт: Какво не иска екипът на Обама да знаем за халифата?

| от |

Подп. Оливър Норт, ФоксНюз

„Екип за национална сигурност“ на Обама говори, че тяхната „широка коалиция“ води „успешни“ действия срещу диваците, които се определят по различен начин – ИДИС, ИДИЛ, ИД или халифат. Така гласят думите на говорителя на Белия дом Джош Ърнест от пресконференции на 14 и 15 октомври. Не им вярвайте.

Фактите от приятели „с ботуши на терен“ дават представа какво става в действителност и че администрацията на Обама или не знае, или не иска вие да знаете – или и двете.

Първо, личният състав на джихадистите от ИДИЛ в Ирак и Сирия е много по-многоброен, отколкото ни се казва. Според многобройни източници в Багдад, Ербил и в целия регион само в Сирия има над 40 000 бойци от халифата и още толкова или повече са в Ирак. Всички, с които съм се свързвал напоследък по тези въпроси, са съгласни, че е малко вероятно ИДИС да превземат и окупират Багдад – поне засега. Но те казват също, че се обръща твърде малко внимание на риска от нападение срещу най-голямото американско посолство в света. Видимите сражения за Кобани на сирийско-турската граница са една „диверсия“ – военно отвличане на вниманието – извършена от Абу Бакр ал-Багдади, самопровъзгласилият се „халиф“ на „Ислямска държава“. Той е ужасяващ касапин, но не е глупак. Той и неговите последователи разбират добре както съседите си, така и западните медии.

В очакване репортерите да пристигнат – и те го направиха – той изпрати 4000 бойци от ИДИС да нападнат кюрдите в Кобани, остави други над 5000 в резерв, но заповяда да не бъде пресичана близката граница с Турция. Репортерите от западните медии се стекоха на границата и наредиха камерите си край танковете и бронираните коли на турската армия. Американски анализатори питат „Защо турците не предприемат интервенция за спасяване на кюрдите?“. Ал-Багдади знае, че кюрдите, които с отчаяние се бият за Кобани, са предимно свързани с Работническата партия на Кюрдистан /ПКК/, срещу която турските правителства водят кървава гражданска война от три десетилетия. Управлението на Ердоган в Анкара нито е за каузата за създаване на независим Кюрдистан, нито е за предпазването от окървавен край за кюрдите в Кобани. Междувременно в Ирак, където се води истинската битка, няма западни камери, които да записват множество поражения, които ИДИЛ нанася на воденото от шиити правителство на Хайдер ал-Абади. И незабелязано провинция Анбар, сърцето на „сунитския триъгълник“ на Ирак, падна в ръцете на много мобилните части на ИДИЛ.

През последния месец, докато бяхме насочили своите бинокли само към Кобани, терористичната армия на Ал-Багдади изби, залови и екзекутира над 3500 иракски войници – всичките неспособни да избягат. В момента ИДИС възнамерява да превземе язовира Хадита, източник на близо една трета от електроенергията, добивана от ВЕЦ, и Ал Асад, последната останала правителствена авиационна база западно от Багдад. Силите на ИДИС са обградили Багдад от три страни и сунитските джихадисти извършват почти всеки ден самоубийствени бомбени атентати в шиитските предградия на столицата. Един американски офицер ми каза, че тези SVBIED /поставени на автомобили импровизирани взривни устройства/ на практика са сондиране и репетиции за планираната атака срещу американското посолство. „Още по-лошо, никой във Вашингтон не проумява, че ставащото е част от кървавата свещена война между сунити и шиити, която се води от седмото столетие. ИДИС се утвърждава, набира новобранци и военна сила, защото Ал-Багдади успя да си създаде образ на „защитник на сунитския ислям“. Той твърди, че „сунитският халифат“ ще предотврати създаването на хегемония на шиитите от Средиземно море до Персийския залив. Неговата пропаганда не само показва брутално побеждаващите бойци на ИДИЛ, но и описва САЩ и „коалицията на Обама“ като съюзници с шиитите в Багдад, алауитската династия на Асад в Дамаск, с „Хизбула“ в Ливан и с аятоласите в Техеран. Това е причината, поради която Ал-Багдади продължава да привлича с хиляди сунитски екстремисти от всяка част на планетата – включително и от САЩ, ми каза пенсиониран служител от разузнаването.

Всички, с които напоследък поддържам връзка по тези въпроси, са съгласни, че е малко вероятно ИДИС да превземе и окупира Багдад – поне засега. Но те казват също така, че се обръща твърде малко внимание на риска от нападение срещу най-голямото американско посолство в света; че етническото и религиозно прочистване на ИДИС не може да бъде спряно с ненасочвани бомбардировки; че кюрдските бойци пешмерга не получават достатъчна подкрепа, за да извършат промяна.

Междувременно американците, тук у дома, са прекалено ангажирани с въпроса дали ще можем да „победим“ епидемията от Ебола все едно, че пандемията може да помете нацията. Макар вирусът да уби по-малко хора по земята през тази година, отколкото ИДИС покоси в Сирия или Ирак този месец, е ясно, че екипът на Обама иска от нас да вярваме, че Ебола е най-голямата опасност за нас.

Главнокомандващият Обама вече изпрати близо 4000 американски войници да се сражават с Ебола в Западна Африка – почти четири пъти повече, отколкото той прати да „разградят и унищожат“ ИДИС. Можем само да се молим никой от тези, изпратени за участие в „Битката срещу Ебола“ да не се зарази или да не бъде взет за заложник от терористите от Боко Харам.

Президентът на САЩ и спътниците от т. нар. масови медии продължават да ни казват, че Ебола е най-близката заплаха за нас. Само че министърът на отбраната Хейгъл е по-загрижен от един по-смъртоносен противник. По време на реч на 13 октомври пред „Конференция на военните министри или Америките“ в Перу Хейгъл определи „климатичните промени“ като нашия враг №1.

Объркващо? Не сте сами. Такъв беше и нашият президент. На 14 октомври той участва в „мини среща на високо равнище“ в базата „Ендрюс“. След два часа в този фестивал по дърдорене на тема „Как да се бием?“, в който участваха над 20 представители на коалицията против ИДИЛ, камерите бяха допуснати вътре, така че президентът да ни вдъхнови с думите „Ще има дни на напредък и дни на неуспехи“. Той говореше без помощта на аутокю.

Новина светкавица, г-н Обама: Варварите са на вратите на Багдад. Идват за нас. /БГНЕС

 
 

Кои ще са номинираните за Еми 2017?

| от chronicle.bg |

26 юни вечерта беше крайният срок, в който членовете на Американската академия по телевизионни изкуства и науки можеха да гласуват за сериалите, които да бъдат в списъка с номинациите за най-престижните награди за телевизия – Еми.

Сега очакваме с нетърпение 13 юли, когато ще бъдат обявени номинациите. Церемонията ще се проведе на 12 септември. Изискването е сериалите тази година да са излезли в периода от 1 юни 2016 г. до 31 май 2017 г.

Несъмнено най-очакваните категории за тези за най-добър драматичен сериал и най-добър комедиен сериал. По всички личи, че тази година някои от силните продукции ще отстъпят място на по-нови заглавия. Такъв е примерът с „Игра на тронове“, който по традиция излиза през април, но седмият сезон е насрочен да излезе през юли. А пък хитовата продукция на PBS „Имението Даунтън“ свърши и ще видим дали някой ще заеме мястото й. Телевизионният сезон беше изключително силен и битката ще е оспорвана. Ето кои сериали е най-вероятно да видим в списъка с тазгодишните номинирани:

Най-добър драматичен сериал

„Короната“ (The Crown)

0a5c641e7e2e7050b86ff0dc5d55c7b9acd65ebb

Сериалът на Netflix (за който се твърди, че е най-скъпият досега) има значителна преднина пред останалите, тъй като през зимата отнесе няколко награди Златен глобус, което го прави сериозен претендент за категорията. Към това спокойно можем да прибавим и тематика: Британското кралско семейство, което се явява като идеален заместител на любимия на американците „Имението Даунтън“. Номинацията е сигурна.

„Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

screen shot 2017-02-09 at 50432 pm

Антиутопичният сериал по едноименния роман на Маргарет Атууд има големи шансове да се сдобие не само с тази, но и с още няколко номинации. Сериалът предизвика фурор с премиерата си и разтърси зрителите. Тематиката за жените, които са лишени от всякакви права, а светът се управлява по крайно тоталитарен начин, се оказа плодотворна. Също така присъства и Елизабет Мос, която вече шест пъти е пренебрегвана само с номинация за ролята си в „Луди мъже“, така че да се надяваме, че тя й сериалът ще си получат заслуженото (а то е поне номинация).

„Останалите“ (The Leftovers)

episode-01-06-1280

Този сериал тръгна скромно по HBO през 2014 г., получавайки смесени отзиви от критиците и още по-слаб рейтинг. От втория сезон обаче нещата тръгнаха нагоре и някои от актьорите (Джъстин Теру и Кари Куун) бяха възхвалени. Въпреки това, все още заглавието няма награди Еми. Но това предстои да се промени. Последният трети сезон скоро приключи и беше определен като най-добрият досега. Нека не забравяме и склонността на гласуващите да отличават сериали, които току що са приключили.

„Легион“ (Legion)

legion-series-premiere-1

Членовете на телевизионната академия обичат фантастичните сюжети, това вече е доказвано в минали години със сериали като „Изгубени“, „Герои“ и „Истински детектив“. Имайки предвид силното присъствие на „Легион“ този сезон и похвалите, които получи продукцията на създателят й Ноа Хоули, този сериал е напълно възможно да се окаже изненадата тази година.

„Странни неща“ (Stranger Things)

stranger-things-eleven-2

Научнофантастичният сериал побърка публиката, когато излезе на малкия екран през август. Почти веднага след това беше обявено, че ще има втори сезон през 2017 г. което е своеобразен феномен. А гласуващите често пъти са показвали, че обичат този феномен е много вероятно да изберат сериала, предвид два факта: все още със сигурност им държи влага от първия сезон, а вторият е все по-близо.

„Западен свят“ (Westworld)

Westworld9Hopkins.0

Сериалът излезе през есента на 2016 г. и взаимства елементи от едноименния филм от 1973 г. Нека не забравяме и впечатляващия актьорски състав, в който влизат Антъни Хопкинс, Танди Нютън, Еван Рейчъл Ууд и други, както и многото изненадващи обрати в сюжета. Сериалът няма да се завърне преди 2018 г., така че не е изключено гласуващите да се забързат, за да отдадат дължимото на създателите на поредицата – Джонатан Нолан и Лиса Джой.

Най-добра комедия

В тази категория по всичко личи, че няма да има големи промени. Това означава че сериали като Transparent, Master of None, Silicone Valley, Black-ish, Unbreakable Kimmy Schmidt и разбира се сигурният Veep. Това може би е първият път от много години, когато „Модерно семейство „(Modern Family) няма да се сдобие с номинация. Brooklyn Nine-Nine най-вероятно пак ще е в списъка, така че и на този фронт няма нищо ново. Въпреки това обаче има един сериал, който е нов и свеж и най-вероятно ще получи признание. Това е „Атланта“(Atlanta).

atlanta_ka_p11_1920x1080

Сериалът на Доналд Глоувър, за живота на рапърите от столицата на щата Джорджия спечели Златен глобус в началото на годината, а самият Глоувър взе статуетка за най-добър актьор. Би било голяма изненада да не видим това заглавие в списъка на номинираните на 13 юли.

Най-добър лимитиран сериал

В тази категория попадат сериали, които имат два или повече епизода и общо времетраене не по-малко от 150 минути. Сюжетната линия на сериала трябва да е завършена и да няма възможност да бъде продължавана в следващи сезони. В тази категория се очертават два сигурни претендента. „Черното огледало“(Black Mirror) е единият. Мащабният проект, стана един от най-успешните във Великобритания, след като стана част от платформата на Netflix и беше обявено, че ще бъде пуснат като лимитиран сериал. Номинацията му е много вероятна при тези обстоятелства, тъй като той е по-добър от конкурентите си в групата на лимитираните сериали, за разлика от тази на драматичните.

black_mirror

Другият сигурен претендент, който да се надяваме, че ще отнесе няколко статуетки е „Вражда: Бети и Джоан“(Feud: Bette and Joan). Негов създател е кралят на биографичните сериали – Раян Мърфи. Осемте серии разказват историята на двете легендарни актриси от Златната ера на Холивуд – Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. В ролите влизат Созан Сарандън и Джесика Ланг, на които стискаме палци да си тръгнат със собствени награди.

feud-bette-and-joan-pilot-review_2qm1

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Екстремни тестове за KIA Stinger

| от chronicle.bg |

KIA Stinger навлиза във финалния етап от своя режим на абсолютно екстремни тестове и процеси за усъвършенстване. Програмата за изпитания, която се провежда в различни точки по целия свят както на пътна настилка, така и на писта, трябва да гарантира, че автомобилът притежава нужни качества.

Аеродинамика: как се оформя специфичния гран туризмо дизайн за Stinger:

При разработване екстериора на Stinger – фастбек, дизайнерите на КИА получават напътствия от експертите по аеродинамика в компанията. Развойният център на КИА във Франкфурт използва софтуер, който изчислява динамиката на флуидите (CFD). С него бързо може да се тестват и оценяват разнородни идеи за подобряване на аеродинамичния профил на автомобила, без това да е за сметка на неговия фастбек силует.

След четири седмици съвместна работа на екипите са осъществени леки корекции по екстериора на Stinger с цел подобряване обтекаемостта на автомобила.

Каросерията е леко заострена към задната част, а новите ‘хриле’ са разположени зад предните калници за да намалят завихрянето на въздуха по фланговете на автомобила. Задният аеродинамичен спойлер е с променена форма и изпълнява задачата да редуцира както вертикалните вибрации, така и да увеличи стабилността при високи скорости. В предната част са позиционирани по-големи хоризонтални канали за оптимизиране на охлаждането на спирачките, а специфичната форма на въздушните отвори допълнително спомага за намаляване на вертикални вибрации.

Управление и удоволствие от шофирането: гран туризмо за всякакви условия

Динамиката на Stinger изправя инженерния екип на КИА пред ново предизвикателство. Специализирани в разработката на шасита, инженерите на марката получават буквално бял лист хартия, на който да очертаят схемата със зададените характеристики на окачването и кормилното управление на автомобила. Тяхната задача е да създадат автентичен гран туризмо с динамика на шофирането, която отговаря на неговия фастбек дизайн. Формата на Stinger вдъхновява работата по постигане на оптимално динамично шофиране с максимално високо ниво на контрол над автомобила. В същото време приоритет остава и постигането на баланс между ежедневното шофиране и комфорта при пътуване с високи скорости на дълги разстояния.

Stinger_1_small

За да изпълнят заданието, инженерите на КИА разработват два вида окачване. Stinger е оборудван с предно окачване макферсон и напълно независимо задно окачване мултилинк. В същото време обаче липсата на предшественик на Stinger позволява на инженерите да изградят както традиционна пасивна настройка, така и съвсем нова адаптивна система за електронно регулиране на окачването (Dynamic Stability Damping Control, DSDC). Тя адаптира дължината на хода на амортисьорите в движение и се контролира от група сензори за ускорение, спиране и управление.

С помощта на селектора за избор на режима на шофиране (Drive Mode Selector System), водачът има възможност да променя характеристиките на амортисьорите като избира между два режима: нормален или спортен. И докато при нормалния режим окачването леко се втвърдява при остри завои, този ефект е доста по-слабо изразен при спортния режим. Изборът на спортен режим осигурява значително по-директно предаване на трептенията при всякакви условия на пътя и скъсява дължината на хода на амортисьорите за по-добър контрол и директно управление по време на по-емоционално шофиране. Селекторът DSDC ще бъде включен в пакета от стандартно оборудване на 3,3-литровите V6 версии на Stinger.

Stinger_3_small

Пасивното окачване – част от стандартното оборудване за моделите с 2,0-л бензинов турбодвигател и за всички 2,2-л дизелови модели – е конструирано по същото задание като системата DSDC. Пасивната настройка е подложена на изпитания по състезателната писта „Нюрбургринг Нордшлайфе“ и по конвенционални пътища. Тя предразполага към нужната стабилност при дълги пътувания и криволичещи пътища. Базирано на изключително прецизната концепция на КИА, окачването на Stinger е изцяло преработено за оптимална обратна връзка при управление на автомобила.

Като част от стандартното оборудване на всеки Stinger, R-MDPS позволява на водача да избира между два режима на шофиране – нормален или спортен.
При спортен режим по-късата предавка осигурява по-бърза реакция, намалявайки необходимостта от допълнителни действия. Нормалният режим редуцира усилието при кормуване, което е предпоставка за по-умерени реакции при пътуване. Също така този режим изисква повече усилие при завъртане на волана – чрез линейното натрупване на съпротивление, което дава на водача повече увереност при шофиране.

Спирачна система: как спира най-мощният автомобил в историята на КИА

Със своите 370 к.с., 3,3-литровият V6 двигател с турбокомпресор на КИА Stinger дава възможност на автомобила да постигне ускорение от 0 до 100 км/ч само за 4,9 секунди, което го поставя на първо място по бързина на ускорението в историята на КИА.

Stinger_4_small

С цел да постигнат максимална ефективност на спирачките, много по-добра от всички автомобили на КИА досега, инженерите подлагат Stinger на различни високоскоростни спирачни тестове. Създават набор от впечатляващи предизвикателства за проверка на възможностите им, а екипът от тест пилоти се отправя към известния планински път Гросглокнер в австрийските Алпи за изпитания на спирачната система при постоянно спускане. За тестовете са използвани и някои частни съоръжения в Северна Германия и Източна Испания, както и пистата „Нюрбургринг“.

Мощните 3,3-литрови конфигурации на Stinger са оборудвани със спирачна система, разработена съвместно с Brembo. 18-инчовите дискови спирачки Brembo са специално проектирани да отговорят на високата мощност на двигателя. С перфорация и оребряване те постигат не само по висок термичен капацитет, но и нивата на износване при тежка експлоатация значително намаляват. Спирачките са оборудвани и с най-мощните бутала в историята на КИА.

Качество и надеждност: тестът Грийн Хел

Като всеки автомобил , Stinger е подложен на пълен набор от изпитания, които доказват високата надеждност и стабилност на автомобила. Докато „Нюрбургринг Нордшлайфе“ изигра решаваща роля при изграждане динамичния характер на Stinger, то резултатите от тестовете в Грийн Хел затвърдиха високото качество и надеждност на изцяло новия модел.

Всеки тестови автомобил се подлага на поне 10 000 км шофиране, което се равнява на 480 обиколки на „Нордшлайфе“. Всепризната като перфектна тестова зона, пистата има 73 завоя, 300-метрова денивелация във височината между най-високата и най-ниската точка на трасето, както и максимален наклон от 17%. Комбинацията от рязко ускорение, бързо намаляване на скоростта, остри предизвикателни завои и променящи се повърхности и наклони, е безпрецедентен тест за мощност и динамичност. Разстоянието, изминато по време на разработката на Stinger, се равнява на повече от 160 000 км екстремни изпитания на пътя.

Всеки прототип на Stinger, тестван на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, се подлага на същия „наказателен“ режим на безкомпромисни изпитания на окачването, каросерията и задвижването. Процедурите за изпитване на КИА са предназначени за установяване на износването на задвижващия механизъм и по-специално евентуалното изтичане на течност, както и на характеристиките за топлинния контрол на предавателната кутия. Температурата на спирачките, ауспуха и скоростната кутия на автомобила са под постоянно наблюдение, за да се гарантира, че те работят оптимално през цялото време.

3,3-литровият Stinger към момента е в последната си тестова фаза на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, но значителна част от разработката на 2,0л и 2,2-литровите модели – със задвижване на задните и на четирите колела – вече е приключила. Един дизелов прототип е изминал 20 000 км на „Нордшлайфе“. Преди това двигателят е покрил пълния задължителен тестови пробег от 10 000 км, но допълнителната работа по шасито изисква изпитанието на серия нови компоненти. Задвижващата система – двигателят и скоростната кутия – остават същите, но с нови компоненти, а тестването продължава с изминаването на допълнителни 10 000 км.

8-степенната автоматична скоростна кутия на Stinger, която ще се предлага с всеки от трите двигателя, е важен акцент при проверките на задвижването. Изпитанията на „Нордшлайфе“ откриват необходимостта от по-ефективен топлинен контрол в скоростната кутия – ранните тестове сочат, че температурата на маслото се покачва над стойностите, препоръчани от инженерния екип. За да коригират това, инженерите на КИА снабдяват скоростната кутия с охладител на маслото с по-голяма повърхност за да може охлаждането да бъде по-ефективно.

Освен на „Нюрбургринг“ изпитанията на Stinger се провеждат и в други точки по цял свят с над 1,1 милиона километра общ пробег за проверка на издръжливостта, което се равнява на 27 обиколки на Земята около екватора.

Разработката на автомобила се осъществява в цяла Европа, Близкия Изток, Азия, Северна и Южна Америка с цел провеждане на екстремни климатични тестове и проверка на качеството за всички компоненти, използвани в Stinger. Подготвян за международна аудитория, Stinger е подложен на тестове при необичайни студове, горещини и на много висока надморска височина, изправен е пред императиви на пустинята, претоварени градски центрове, планинските проходи и райони с постоянно замръзнала земя.

Производство и продажби

КИА Stinger влиза в производство през втората половина на 2017 г. и ще се предлага на международните пазари от четвъртото тримесечие на годината. Ценообразуването на местните пазари и окончателните спецификации ще бъдат оповестени непосредствено преди пускането на Stinger на пазара.

 
 

Боксофис класацията у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

„Трансформърс: Последният рицар“ е най-гледаният филм за миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Приключенският екшън на Майкъл Бей е гледан от 14 313 зрители и има 162 764 лева приходи за първите три дни у нас.

На втора позиция е анимацията „Колите 3″, в който Маккуин Светкавицата се впуска в надпреварата за купата Пистън. За десетте дни у нас филмът е гледан от 42 643 зрители и отчита 377 148 лева приходи от билетите им.

Трети по ред сред най-гледаните филми е екшънът „Мумията“. Филмът с Том Круз, чието повествование има допирни точки с едноименния филм от 90-те, но пък представя още начини за надмощието над свръхсилата, идваща от древен Египет, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време отчита 59 417 зрители и 635 535 лева приходи.

Четвърта позиция е за приключенския „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Прекосяването на моретата от капитан Джак Спароу в търсенето на тризъбеца на Посейдон е гледано от 154 815 зрители и има 1 625 452 лева от билетите им за месец на екраните у нас.

На пето място е „Спасители на плажа“. Познатото заглавие от 90-те години, но вече в пълнометражен филмов формат с нови актьори и забъркани в историята му наркотици и комични ситуации, е от месец на екраните у нас и за това време има 69 058 зрители и 558 315 лева приходи.

Екшънът „Жената чудо“ с израелския топ модел Гал Гаднот в главната роля е на шесто място. За месец на екраните у нас историята за битките на принцесата на Амазония Диана да спре бушуващата война, е гледана от 38 332 зрители и има 558 315 лева приходи.

Седма позиция е за комедията „Тежка нощ“. Историята, започваща със средно ентусиазирано моминско парти с четири приятелки от колежанските години и завършваща с обезвреждането на опасни бандити, е от десет дни на екраните у нас и за това време е гледана от 7 801 зрители и има 66 810 лева приходи.

Осмо място е за анимацията „Дийп“. Испанският поглед върху живота от 2100-та година на Земята, обитавана само от морски създания, е гледан от 8 502 души и има 68 206 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На девета позиция е българският екшън „Бензин“. Филмът е от месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 95 062 зрители и има 768 932 лева приходи.

Десето място сред най-гледаните филми у нас е за втората премиера от миналия уикенд – „Последното лице“. Романтичната драма на Шон Пен с Хавиер Бардем и Шарлийз Терон в главните роли е гледана от 476 зрители и има 4 567 лева от билетите им за първите три дни у нас.