Олимпийски надежди и напъни

| от |

Автор : Георги Неделчев (http://www.georginedelchev.com)

Вместо да мечтаем за повече спортисти като Григор и Кубрат, ние продължаваме с комплекса за медали – пък ако ще и да са в най-смешната дисциплина.
grigordimitrovhighs_72anycp9cbwh16dirunkxg0v3
С наближаването на Олимпиадата в Сочи патриотарският комплекс, че трябва на всяка цена да получим медали там, отново ни залива отвсякъде. И около летните игри в Лондон преди две години коментирах колко нелепа е тази мания за злато, сребро и бронз. Тогава вместо да се зарадваме истински на победите си в световен спорт като волейбола и на присъствието си в призовата четворка, ние се тюхкахме, че не сме размазали гиганти като Русия и Бразилия, за да се качим съвсем на върха. Не ни стоплиха достатъчно и фактът, че най-бързата бяла жена и европейка е българка – Ивет Лалова, че в тежката категория на един от най-мъжките и харесвани спортове – бокса – Тервел Пулев е бронзов медалист, както и че имаме един от водещите ансамбли в красивата, женствена и атлетична художествена гимнастика. Вместо това куп журналисти и деятели отново извадиха калкулаторчетата и пресмятаха колко далеч сме по отличия в сравнение с някогашни игри като онези в Москва, Сеул, Атланта или Сидни…
Тази обсесия на тема медали е безумие. Ето, сега четем нови фиксации по темата. Сноубордистката ни Сани Жекова се контузила броени седмици преди Олимпиадата. Вместо загриженост за здравето й и съчувствие, ако евентуално не може да сбъдне една от мечтите си, заглавията в пресата са “Наша надежда за медал се контузи”! Сякаш това е най-важното – че няма да ни има там в онази табличка, където САЩ, Русия, Германия и Китай се надпреварват във всяка дисциплина. Сякаш единственото мерило дали сме развита нация е наличието на благороден метал върху гърдите на наш състезател – пък няма значение какъв е спортът, ако ще и да е най-нелепият.
Цялата тази добре позната истерия се развива на фона на силното представяне на Григор Димитров на Откритото първенство на Австралия в Мелбърн. От времето на головите фиести на Бербатов в “Манчестър Юнайтед” насам не е имало българин, за който да се говори толкова много навсякъде по света. В момента Гришо има ентусиазирани почитатели на всички континенти. Социалните мрежи преливаха от възторг от играта и стила му – азиатци, американци, западноевропейци, австралийци, латиноамериканци. Тенисът наистина е един от най-обичаните и престижни спортове в света. Той е не само игра, достъпна за всеки, но и бизнес, в който се въртят милиарди долари всяка година. И именно в нея наш спортист достигна до последните 8 най-добри в Мелбърн и навлезе трайно в челната 20-ица на планетата.
Това е постижение, многократно по-значимо от какъвто и да е медал в дисциплини като вдигане на тежести, борба, спортна стрелба или спортна гимнастика. Защото те не са занимания от масово естество, не са игри, в които всяко дете би мечтало да се изявява и побеждава. А тенисът е.
Но основните заслуги за успехите на Григор са най-вече лично негови и на семейството и екипа му. Държавата ни няма почти никакъв принос за престижното му присъствие в световния елит.
635225438545295000kubrat zname
 Същото до голяма степен важи и за Кубрат Пулев – другият ни голям, но явно недостатъчно за някои, повод за спортна гордост. Колкото и да са патриотични изявленията и поведението на този достоен мъж, не може да се пренебрегне фактът, че основната му подготовка преминава в Германия, а не у нас. Но това не омаловажава успехите му в един от най-гледаните и уважавани спортове в цял свят и нашето право да му се радваме.
Боксът е спорт с все по-нарастваща популярност. Тренировъчните зали никнат като гъби из всички квартали. Все повече хора осъзнават ползата от заниманията с него – не толкова като бойно изкуство, колкото като фитнес, средство за поддържане на добра форма и усвояване на правилна двигателна култура, рефлекси, морални качества. Казано накратко – боксът е сред спортовете, които тепърва ще будят все по-голям интерес по цял свят. А ние имаме един направо непобедим боец в него, подчинил цяла Европа и на практика целия свят, и то в най-трудната категория!
Във всяка друга страна шампион и мъж като Пулев би бил наистина национален герой. А у нас той дори не стана спортист номер едно на 2013-а! Както впрочем и Григор Димитров.
И защо? Защото нямат златен медал от световен шампионат, за разлика от бореца Иво Ангелов.
Извинете, но това е нелепо. При цялото ми уважение към борбата и борците, този спорт едва оцеля в програмата на Олимпийските игри. Да, бил е един от най-важните в древността. Но днес не е обект на масов интерес от деца и възрастни, регламентът му е комичен, с някакви принудителни навеждания “в партер”, а състезанията преминават пред полупразни зали, съставени предимно от други борци и техни роднини.
Докато продължаваме да фаворизираме печеленето на медали в борбата и щангите пред бавния си, но много по-важен напредък в спортове като тенис, бокс, волейбол, баскетбол и атлетика, никога няма да се превърнем в истински здрава нация.
Крайно време е държавата да престане да играе ролята на благодетел, а бюджетът за спорт да се приема като хранилка за какви ли не деятели, треньори и треньорчета в десетки “измислени” спортове.
Ако инвестицията във всеки досегашен медал от олимпиада струва стотина хиляди или милион, по-добре е да ги дават за игрища, спортни зали и басейни. След десетина години и постиженията няма да закъснеят.
Страната ни трябва да надживее мегаломанията на всяка цена да е в челото на класациите по отличия. Ако обществеността най-сетне миряса, че няма как да се мерим с германци, руснаци, американци и китайци, държавата ще може да си позволи да заделя пари не за премии и олимпийски подготовки, а за масов спорт.
Тогава, полека-лека, не само ще имаме много повече Григоровци, Пулеви или Лалови. По-важното е, че навсякъде около нас ще има трениращи младежи, мечтаещи да ги догонят.
 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.