Олимпийски надежди и напъни

| от |

Автор : Георги Неделчев (http://www.georginedelchev.com)

Вместо да мечтаем за повече спортисти като Григор и Кубрат, ние продължаваме с комплекса за медали – пък ако ще и да са в най-смешната дисциплина.
grigordimitrovhighs_72anycp9cbwh16dirunkxg0v3
С наближаването на Олимпиадата в Сочи патриотарският комплекс, че трябва на всяка цена да получим медали там, отново ни залива отвсякъде. И около летните игри в Лондон преди две години коментирах колко нелепа е тази мания за злато, сребро и бронз. Тогава вместо да се зарадваме истински на победите си в световен спорт като волейбола и на присъствието си в призовата четворка, ние се тюхкахме, че не сме размазали гиганти като Русия и Бразилия, за да се качим съвсем на върха. Не ни стоплиха достатъчно и фактът, че най-бързата бяла жена и европейка е българка – Ивет Лалова, че в тежката категория на един от най-мъжките и харесвани спортове – бокса – Тервел Пулев е бронзов медалист, както и че имаме един от водещите ансамбли в красивата, женствена и атлетична художествена гимнастика. Вместо това куп журналисти и деятели отново извадиха калкулаторчетата и пресмятаха колко далеч сме по отличия в сравнение с някогашни игри като онези в Москва, Сеул, Атланта или Сидни…
Тази обсесия на тема медали е безумие. Ето, сега четем нови фиксации по темата. Сноубордистката ни Сани Жекова се контузила броени седмици преди Олимпиадата. Вместо загриженост за здравето й и съчувствие, ако евентуално не може да сбъдне една от мечтите си, заглавията в пресата са “Наша надежда за медал се контузи”! Сякаш това е най-важното – че няма да ни има там в онази табличка, където САЩ, Русия, Германия и Китай се надпреварват във всяка дисциплина. Сякаш единственото мерило дали сме развита нация е наличието на благороден метал върху гърдите на наш състезател – пък няма значение какъв е спортът, ако ще и да е най-нелепият.
Цялата тази добре позната истерия се развива на фона на силното представяне на Григор Димитров на Откритото първенство на Австралия в Мелбърн. От времето на головите фиести на Бербатов в “Манчестър Юнайтед” насам не е имало българин, за който да се говори толкова много навсякъде по света. В момента Гришо има ентусиазирани почитатели на всички континенти. Социалните мрежи преливаха от възторг от играта и стила му – азиатци, американци, западноевропейци, австралийци, латиноамериканци. Тенисът наистина е един от най-обичаните и престижни спортове в света. Той е не само игра, достъпна за всеки, но и бизнес, в който се въртят милиарди долари всяка година. И именно в нея наш спортист достигна до последните 8 най-добри в Мелбърн и навлезе трайно в челната 20-ица на планетата.
Това е постижение, многократно по-значимо от какъвто и да е медал в дисциплини като вдигане на тежести, борба, спортна стрелба или спортна гимнастика. Защото те не са занимания от масово естество, не са игри, в които всяко дете би мечтало да се изявява и побеждава. А тенисът е.
Но основните заслуги за успехите на Григор са най-вече лично негови и на семейството и екипа му. Държавата ни няма почти никакъв принос за престижното му присъствие в световния елит.
635225438545295000kubrat zname
 Същото до голяма степен важи и за Кубрат Пулев – другият ни голям, но явно недостатъчно за някои, повод за спортна гордост. Колкото и да са патриотични изявленията и поведението на този достоен мъж, не може да се пренебрегне фактът, че основната му подготовка преминава в Германия, а не у нас. Но това не омаловажава успехите му в един от най-гледаните и уважавани спортове в цял свят и нашето право да му се радваме.
Боксът е спорт с все по-нарастваща популярност. Тренировъчните зали никнат като гъби из всички квартали. Все повече хора осъзнават ползата от заниманията с него – не толкова като бойно изкуство, колкото като фитнес, средство за поддържане на добра форма и усвояване на правилна двигателна култура, рефлекси, морални качества. Казано накратко – боксът е сред спортовете, които тепърва ще будят все по-голям интерес по цял свят. А ние имаме един направо непобедим боец в него, подчинил цяла Европа и на практика целия свят, и то в най-трудната категория!
Във всяка друга страна шампион и мъж като Пулев би бил наистина национален герой. А у нас той дори не стана спортист номер едно на 2013-а! Както впрочем и Григор Димитров.
И защо? Защото нямат златен медал от световен шампионат, за разлика от бореца Иво Ангелов.
Извинете, но това е нелепо. При цялото ми уважение към борбата и борците, този спорт едва оцеля в програмата на Олимпийските игри. Да, бил е един от най-важните в древността. Но днес не е обект на масов интерес от деца и възрастни, регламентът му е комичен, с някакви принудителни навеждания “в партер”, а състезанията преминават пред полупразни зали, съставени предимно от други борци и техни роднини.
Докато продължаваме да фаворизираме печеленето на медали в борбата и щангите пред бавния си, но много по-важен напредък в спортове като тенис, бокс, волейбол, баскетбол и атлетика, никога няма да се превърнем в истински здрава нация.
Крайно време е държавата да престане да играе ролята на благодетел, а бюджетът за спорт да се приема като хранилка за какви ли не деятели, треньори и треньорчета в десетки “измислени” спортове.
Ако инвестицията във всеки досегашен медал от олимпиада струва стотина хиляди или милион, по-добре е да ги дават за игрища, спортни зали и басейни. След десетина години и постиженията няма да закъснеят.
Страната ни трябва да надживее мегаломанията на всяка цена да е в челото на класациите по отличия. Ако обществеността най-сетне миряса, че няма как да се мерим с германци, руснаци, американци и китайци, държавата ще може да си позволи да заделя пари не за премии и олимпийски подготовки, а за масов спорт.
Тогава, полека-лека, не само ще имаме много повече Григоровци, Пулеви или Лалови. По-важното е, че навсякъде около нас ще има трениращи младежи, мечтаещи да ги догонят.
 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.