Одържавяване на мозъците

| от |

Автор: Филипа Радионова (http://apiliff.blogspot.com)

16252_1269691232152_2618354_n

Имам сериозни притеснения какво точно разбира българското правителство под т. нар. реиндустриализация. И не съм сигурна какво точно иска да индустриализира.

Образно казано ми прилича на искане да развиваш генетиката, за да съживиш динозавър, с единствената цел да го впрегнеш за оран.
Или да въведеш 3 D принтирането в „Кремиковци“, за да произвеждаш капачки за домашни консерви.
Или да губиш времето на тийнейджъри да практикуват в учебно време като шлосери, заварчици и автомонтьори, защото вече и тук технологиите са водещи и не можеш една машина да задвижиш, ако не разбираш от тях. Пардон, последното не е хипотеза, а реална теза.
Опитва се да го докара уж на симбиоза между приоритет за високите технологии – сфера, в която България безспорно би имала огромен потенциал при правилна образователна и дружелюбна към инвеститорите политика, и възстановяване на загиналото промишлено производство, каквото наистина може да съществува, но само там, където има съответните нишани и в доста по-различен вид.
Сбърканата работа е, че и двете получават обратното.
Високите технологии се блъскат в минорния дух на българското предприемачество, или т.нар. бизнес климат, провокиран от враждебна централна политика, задушаваща бюрокрация и неадекватно образование (и още по-неадекватни схващания за реформирането му).
„Реиндустриализацията“ пък дотук си има едно определение и то в повечето случаи е „опити за неправомерна държавна помощ“. Дупката се формира между затрудненията за частните инициативи (виж горната точка) и желанието за социална манипулация и ментално окупиране на носталгиците и „гладуващите работници“.
Има две причини да се случва това.
Първата е, че по-лесно се правят схеми и кражби по познати и утвърдени начини и с участието на държавата. Затова се залага на възстановяване на някогашни държавни предприятия с държавна помощ и със съдействието на държавата за издирване на „частни инвеститори“. Не чрез отваряне на възможностите икономическите субекти да се наместват спрямо нуждите и възможностите.
Втората е, че се прикрива по-лесно чрез набиране на държавообслужващи фен клуб и агитка. Дърпат тънките патриотично националистични струни на озверяло и оскотяло население чрез запушване на уши, усти и очи. С думи, хляб с боб и с визуализация на бумтящи машини и силни работници, ерго мощна държава – повод за здраво тупане по тумбака и одобрително уригване.
И това винаги е било така – в световен мащаб.
Индустриалната революция цъфнала някъде през 18 век и вързала къмто 19-и. Характеризира се с техническия прогрес, задвижен от някои умни и немързеливи индивиди. Те измислили и започнали да използват машини. Така с по-малко на брой човеци можели да произвеждат по стотици бройки от нещо си, което преди се произвеждало в единици от повече на брой човеци.
Много хора се противили на въпросната революция, защото според тях им взимала хляба от отрудените ръце и сваляла риза след риза от потните им гърбове.
Някъде по-нататък поумняването напреднало някои и започнали да превръщат мозъците си в капитал, а черните нокти и потта ставали все по-неприемливи. Нововъведенията се превърнали в мода, а бачкането като вол във физическия смисъл на израза се преместило към фитнесите.
Икономиката на знанието взела думата и се стигнало до абсурдното състояние цяла парна централа да може да се управлява от един човек на един пулт, плюс трима пазачи и двама дежурни в случай на авария. Междувременно умното човечество работи по въпроса и на тях да им отнеме ангажимента с разработването на още повече и коя от коя по-прекрасни технологии.
Такъв е ходът на нещата, няма как да бъде избегнат, но има защо да бъде изопачен.
Психологическият проблем е трудно да бъде заобиколен, но по-големият е злоупотребата с него. Начинът, по който се представя идеята за реиндустриализация, не говори за желание за икономически растеж, възстановяване, работни места и прочее словесни бълвочи. Говори само за две неща: Кражби и забаламосване.
Управляващите няма да възстановят каквото и да е производство, каквито надежди се стремят да вдъхват. За национализация на предприятия трудно може да се говори дори и при тази власт – ще си остане със заплахите, които апропо също хващат дикиш.
Но със сигурност ще възстановят едно загинало с комбинатите мислене, което ще е още по-контрапродуктивно и от самите им действия.

Вкараните в поточната линия и национализираните мозъци могат да легитимират всякакви кражби, лъжи и престъпления, защото стават съпричастни с тях в името на несъществуващ идеал.

P. S. Тенденцията е явна и е яхната не само от правителството. ГЕРБ също се върна към работните места по любимите им недовършени магистрали, примерно. Бареков в прав текст говори за столичната периферия като „работническа София“, която била двигател. И пр.
 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го в света

| от chronicle.bg |

Изкуственият интелект AlphaGo надви Ке Жи, известен като най-добрия играч на древната игра Го. Победата за машината на DeepMind и Google е първата в сблъсък от общо три части.

Победата на машината е с половин точка – минималната възможна разлика.

Победата на AlphaGo с 4 на 1 над южнокорейската легенда Лий Се-дол миналата година бе отчетена като истински триумф за разработчиците на изкуствен интелект. Тогава не се очакваше неврална мрежа да може да играе толкова комплексна игра, но изкуственият интелект оспори това птредположение.

Експертите, които са следили първата среща, казват, че не само машината е добра в изучаването на тънкостите на човешките играчи, но и 19-годишният талант Ке се учи от нетрадиционния ѝ подход. Един от ранните му ходове бе определен като наистина гениален и със сигурност срещата ще става само по-интересна.

Вторият двубой в рамките на Future of Go Summit е насрочен за четвъртък, а финалът е в неделя.

Източник: The Verge

 
 

Най-тъпите български рекламни кампании в историята на вселената

| от |

Едно от най-гадните неща на света е да имаш рехава брада. Хем на практика нямаш брада, хем трябва да я бръснеш. Горе-долу същото е и с рекламата – хем не е наука, хем е сложна. Това, разбира се, не е оправдание, поне не уважително, за някои неадекватно скъпи, но за сметка на това нелепи интелектуални бисери от бранша. Ако грешките, така изказани по-долу, ви се струват нормални или стандартни – искам да ви напомня, че са направени от група възрастни хора, начело на големи дългогодишни бизнеси – клиентите, както и от други хора специалисти в рекламата, отново – от дълги години. Те са обсъдили всеки елемент от кампанията и в крайна сметка са казали окей на всичко. За тях тези неща изглеждат окей. Тези неща:

 

„Pod igoto“ на шльокавица. Тази „скандална“ книга е набиване на ресурси, за да се изкаже нещо, което всички вече знаят и няма да постигне нищо освен PR за издателството. Проблемът е подходът, видите ли: ако въпросното издателство трябваше да направи кампания за безопасен секс, решението им щеше да е да хванат сифилис и да кажат „Ето. Не правете така“.

 

Песента на Фантастико. Знам, че вадя някакви неща от нафталина, но песента на Фантастико е иконична за авторските песни в рекламите. Текстописците традиционно са недооценени, така че спокойно можете да дадете 50 лева на някой, който няма да римува „пет“ с „двайсет и пет“ и знае какво е прозодия. Например, на човека измислил стихчето:

Аз такива бабо-сандвичи не ям,

между две филии – резенче салам.

Аз обичам сандвичи от тия,

между два салама – тъъъъъничка филия.

 

Еми, хубаво е! Ритъм, рима, идея – всичко. Браво!

 

Борола и Арт-93. Борола правят Имунобор, а Арт-93 – колани и портмонета. Двете фирми нямат нищо общо помежду си освен инфантилните реклами, които правят. Видеата на Борила са посмешище, съжалямвам. „Ама, Мартине, във всяка класация, където мрънкаш по реклами, ли ще се споменава тоя Имунобор“. Да, не ме интересува, дори Имунобор да е панацея и да те кара да живееш до 200 години.

Билбордовете на Арт-93 са мацка, колан и логото „Арт“. Прилича на прощъпулник на абитуриент. Не знам колко им върши работа, съмнявам се да им върши работа, но ако им върши работа – окей. Въпросът е, че може да стане пъти по-добра с нищожно малко усилия и неполагането на тези усилия е вулгарността, срещу която така страстно се газирам.

 

Бързи кредити. Ама от ония, които на бял лист пише „Бързи кредити“ и телефон. Не ме разбирайте погрешно – като реклама е окей. Предава посланието правилно и недвусмислено, информацията стига до хората, нищо не разсейва вниманието им – за кампания е добра кампания. Но… изглежда зле, цялото нещо просто изглежда сенчесто и незаконно. Скъпи родители, не плашете децата с това, че някой батко ще дойде и ще им даде наркотици безплатно. Никой не раздава наркотици безплатно! Плашете децата си, че някоя батка ще дойде и ще им даде „бърз кредит“, от който никога няма да се измъкнат със здрави колене.

 

Всички онези реклами, в които се случва нещо яко, но никой не помни бранда.

Това е тоооолкова типична грешка на рекламистите. Фирмата налива 100 000+ пари за спотове и там други неща, за да не знае никой накрая марката, но всички да повтарят „Ооо, Пепи…“. На какво е реклама „Ооо, Пепи“? На салами, да, ама на кои салами? Има 100 салама, на кои? „Човек 1: Аз го открих. Човек 2: Ама аз го купих.“ на кредитите на коя банка е реклама? „Какво му трябва на един мъж?“. Същото – на коя бира? Знаете ли какво му трябва на един мъж – трябва му рекламист, който ще напише в сценария за спота името на бранда преди слогана, за да знаем после всички години наред, че именно Ариана е „На една ръка разстояние“.

P.S. Всъщност след известно обсъждане в редакцията стигнахме до извода, че „На една ръка разстояние“ май беше слоган на Астика. Още едно доказателство в подкрепа на казаното по-горе.