Обратната страна на медала наречен “минимална работна заплата”

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

turkeycurrency

Според финансово-икономическата статистика американ­ците са ненадминати. Това не е лична констатация, а оценка на финансовите пазари. Прозрачността, точността и честотата йса в основата на тази оценка. По традиция икономическите индикатори за състоянието на американската икономика се публикуват всеки ден около 15,30 ч. българско време. Без значение в коя част на земното кълбо се намират участ­ниците на финансовите пазари, винаги преди гореспоменатия час се чувства едно странно затишие. Хората, които се занимават с търговия на финансови инструменти, може би ме разбират най-добре. Навярно се питате защо започвам настоящия си коментар по този начин. Доверието на финансовите пазари представлява нещо като пясък в ръката ви. Само едно леко разтваряне на пръстите и той изтича мигновено. От друга страна, за да го спечелите обратно, е необходимо ужасно дълго време.

Президентът Барак Обама предложи за разглеждане проект за увеличаване на минималната работна заплата. Тъй като темата е изключително гореща и в България към настоящия момент, смятам, че информация за техния подход би била полезна. Според това предложение се предвижда увеличаване на минималната почасова ставка до 10,10 долара до 2016 г. Предложението е направено от департамента към Конгреса, отговорен за всички теми, засягащи националния бюджет. Според предварителните прогнози това увеличение ще вдигне безработицата до 2016 г. с нови 500 000 души. Извод номер едно: „Увеличаването на минималната работна заплата води до увеличаване на безработицата.“

Веднага бих направил съпоставка със ситуацията в нашата страна. За последното тримесечие на 2013 г. работещите на трудов договор в България са намалели с 57 000 души. Макар че увеличаване на минималната работна заплата в страната започна ефективно от 2014 г., бизнесът дисконтира новите регулации предварително. Разбира се, че всяка нова регулация представлява процес, който има две страни. Според предложението на Обама над 900 000 американци ще подобрят своето финансово състояние и ще излязат над чертата на бедността. Точно тук е основният проблем, когато се коментира минималната работна заплата между родните политици, синдикатите и работодателите. Получава се двояк подход. Подчертавам, повишаването на минималната работна заплата не е акт в посока решаване на проблемите с безработицата, а точно обратното. Не съм чул от нито един правителствен експерт или синдикален такъв да подходи комплексно по темата за минималните работни заплати. Единствената причина е, че и двете цитирани групи гледат користно към проблемите на най-бедните. Между другото досега не съм чул да има учреден синдикат на софтуерните специалисти.

Според статистиката за 2012 г. близо 3,6 млн. американци получават 7,25 долара на час. Те представляват 4,7% от всички почасово заети работници. По груби сметки половината от тях са на възраст от 16 до 24 години. Извод номер две: „Учи, за да си намериш лесно добре платена работа!“
Американското правителство е въвело минималната работна заплата от 1938 г. и досега тя е увеличена близо 30 пъти. Трябва да се отбележи, че това увеличение се дължи най-вече на компенсиране на заплащането с натрупаната инфлация. В този ред на мисли в България в момента инфлация почти няма. В САЩ около 20 щата изискват минимални работни заплати за работещите, които надвишават федералните нива. Важно е да се отбележи, че за различните щати има различни минимални почасови ставки. Извод номер три: „При прилагането на минимални работни заплати е необходимо да се подходи на база регионален принцип.“ Разбира се, че предложението на Обама бе подложено незабавно на ожесточена критика от страна на републиканците. Според Рич Макконел предложението за увеличаване на минималната почасова ставка ще доведе до увеличаването на безработицата с един милион. Той каза: „Помагайки на едни да получат по-добри възнаграждения, ние отнемаме възможността на бизнеса да създава нови работни места.“ Според отчета на бюджетната комисия увеличаването на разходите за труд ще подтикне бизнеса да инвестира активно в прилагането на нови технологии и ще търси висококвалифицирани специалисти. Точно в това се крие големият парадокс.

Извод номер четири: „Увеличаването на минималните работни заплати на пръв поглед е в полза на най-нискоквалифицираните работници, но на практика точно те стават най-уязвими по отношение на това да загубят работните си места.“ От националната ресторантьорска асоциация излязоха незабавно със становище на база предложението на Обама, според което има неопровержими доказателства, че то ще намали съществено възможността за наемането на нискоквалифицирани работници на входа. Разбира се, че имаше и изказвания в противоположната посока. От компанията „Ънкомън гудс“ (Uncommon goods), която продава стоки чрез онлайн платформа, увеличаването на минималната работна заплата ще увеличи потреблението на стоки и това е нещо позитивно за икономиката като цяло. Е, в този случай е важно да разграничим интереса на една компания от гледна точка на бизнеса й и социалната й ангажираност.

Специално за България от най-съществена важност за минималната работна заплата за пореден път бих споменал, че е важно да се премине към минимална почасова ставка, точно както е в Америка. Това до голяма степен ще повиши гъвкавостта на труда. Бих задал следния въпрос: „Коя тема в момента е по-важна от гледна точка на обществения интерес – темата за минималните работни заплати или темата за безработицата?“ Сами разбирате, че темата за безработицата става проблем от системен характер. Според официалните данни, публикувани от Националния статистически институт, освен намаляването на броя на наетите имаме увеличаване на работните заплати. Към последното тримесечие на 2013 г. е отбелязан ръст с 4,7%. Най-висок ръст на заплатите има в държавния сектор. Средната работна заплата в обществения сектор към края на 2013 г. е в размер на 889 лева. Средната работна заплата в частния сектор към края на същия период е в размер на 806 лева. Това определено не е позитивна тенденция. Според същата статистика най-много намаляват нискоквалифицираните наети. Видимо е, че на държавно ниво няма виждане за начина, по който трябва да бъде решен проблемът „висока безработица“.

Според мен последователността е необходимо да бъде в следния ред: ниски разходи за бизнеса за наемане на нискоквалифицирани работници, мащабни програми за квалификация, но единствено и само съгласувани с нуждите на бизнеса, а не както е в момента, програми, които целят най-вече усвояването на европейски средства. И чак когато безработицата падне под 8% може да се върви в посока увеличаване на минималната работна заплата. Отварянето на нови работни места е свързано най-вече с две неща – конкурентоспособност и ниски административни разходи. Това е чистата бизнес логика. Административният подход е с много повече негативно въздействие, доколкото той може да бъде представен като форма на социална политика. Най-добрата социална политика е отварянето на нови работни места. Работната заплата е също така пряка функция на конкурентоспособността и административната тежест. За мен няма абсолютно никакво съмнение, че тенденцията при пазара на труда ще се влошава. Да, посланията на БСП за ежегодно повишаване на минималната работна заплата са точно действия в тази посока, в това не може да има абсолютно никакво съмнение. Обещанията за нови 250 000 работни места по време на мандата на това правителство са думи на вятъра.

Ако сбъркам в тази моя прогноза, съм готов да се извиня официално, ама надали това ще стане. Да видим!

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

В багажа на самолетен пътник беше открит жив 9-килограмов омар

| от chronicle.bg, БТА |

Транспортните служби за сигурност съобщиха, че в багажа на пътник на международното летище в Бостън е бил открит жив 9-килограмов омар.

Животното било намерено при чекирането на куфарите на пътник на Терминал C. Това бил най-големият рак, открит някога в пътнически багаж.

По принцип транспортирането на омари не е забранено от летищните власти. Но това трябва да става в пластмасов контейнер, който да не се разлива.

Откритото животно в Бостън било поставено в хладилна чанта и „се държало прилично“ при преминаването си през устройствата за контрол на багажа. Снимката на намерения огромен омар беше пусната в социалните мрежи.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.