Обратната страна на медала наречен “минимална работна заплата”

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

turkeycurrency

Според финансово-икономическата статистика американ­ците са ненадминати. Това не е лична констатация, а оценка на финансовите пазари. Прозрачността, точността и честотата йса в основата на тази оценка. По традиция икономическите индикатори за състоянието на американската икономика се публикуват всеки ден около 15,30 ч. българско време. Без значение в коя част на земното кълбо се намират участ­ниците на финансовите пазари, винаги преди гореспоменатия час се чувства едно странно затишие. Хората, които се занимават с търговия на финансови инструменти, може би ме разбират най-добре. Навярно се питате защо започвам настоящия си коментар по този начин. Доверието на финансовите пазари представлява нещо като пясък в ръката ви. Само едно леко разтваряне на пръстите и той изтича мигновено. От друга страна, за да го спечелите обратно, е необходимо ужасно дълго време.

Президентът Барак Обама предложи за разглеждане проект за увеличаване на минималната работна заплата. Тъй като темата е изключително гореща и в България към настоящия момент, смятам, че информация за техния подход би била полезна. Според това предложение се предвижда увеличаване на минималната почасова ставка до 10,10 долара до 2016 г. Предложението е направено от департамента към Конгреса, отговорен за всички теми, засягащи националния бюджет. Според предварителните прогнози това увеличение ще вдигне безработицата до 2016 г. с нови 500 000 души. Извод номер едно: „Увеличаването на минималната работна заплата води до увеличаване на безработицата.“

Веднага бих направил съпоставка със ситуацията в нашата страна. За последното тримесечие на 2013 г. работещите на трудов договор в България са намалели с 57 000 души. Макар че увеличаване на минималната работна заплата в страната започна ефективно от 2014 г., бизнесът дисконтира новите регулации предварително. Разбира се, че всяка нова регулация представлява процес, който има две страни. Според предложението на Обама над 900 000 американци ще подобрят своето финансово състояние и ще излязат над чертата на бедността. Точно тук е основният проблем, когато се коментира минималната работна заплата между родните политици, синдикатите и работодателите. Получава се двояк подход. Подчертавам, повишаването на минималната работна заплата не е акт в посока решаване на проблемите с безработицата, а точно обратното. Не съм чул от нито един правителствен експерт или синдикален такъв да подходи комплексно по темата за минималните работни заплати. Единствената причина е, че и двете цитирани групи гледат користно към проблемите на най-бедните. Между другото досега не съм чул да има учреден синдикат на софтуерните специалисти.

Според статистиката за 2012 г. близо 3,6 млн. американци получават 7,25 долара на час. Те представляват 4,7% от всички почасово заети работници. По груби сметки половината от тях са на възраст от 16 до 24 години. Извод номер две: „Учи, за да си намериш лесно добре платена работа!“
Американското правителство е въвело минималната работна заплата от 1938 г. и досега тя е увеличена близо 30 пъти. Трябва да се отбележи, че това увеличение се дължи най-вече на компенсиране на заплащането с натрупаната инфлация. В този ред на мисли в България в момента инфлация почти няма. В САЩ около 20 щата изискват минимални работни заплати за работещите, които надвишават федералните нива. Важно е да се отбележи, че за различните щати има различни минимални почасови ставки. Извод номер три: „При прилагането на минимални работни заплати е необходимо да се подходи на база регионален принцип.“ Разбира се, че предложението на Обама бе подложено незабавно на ожесточена критика от страна на републиканците. Според Рич Макконел предложението за увеличаване на минималната почасова ставка ще доведе до увеличаването на безработицата с един милион. Той каза: „Помагайки на едни да получат по-добри възнаграждения, ние отнемаме възможността на бизнеса да създава нови работни места.“ Според отчета на бюджетната комисия увеличаването на разходите за труд ще подтикне бизнеса да инвестира активно в прилагането на нови технологии и ще търси висококвалифицирани специалисти. Точно в това се крие големият парадокс.

Извод номер четири: „Увеличаването на минималните работни заплати на пръв поглед е в полза на най-нискоквалифицираните работници, но на практика точно те стават най-уязвими по отношение на това да загубят работните си места.“ От националната ресторантьорска асоциация излязоха незабавно със становище на база предложението на Обама, според което има неопровержими доказателства, че то ще намали съществено възможността за наемането на нискоквалифицирани работници на входа. Разбира се, че имаше и изказвания в противоположната посока. От компанията „Ънкомън гудс“ (Uncommon goods), която продава стоки чрез онлайн платформа, увеличаването на минималната работна заплата ще увеличи потреблението на стоки и това е нещо позитивно за икономиката като цяло. Е, в този случай е важно да разграничим интереса на една компания от гледна точка на бизнеса й и социалната й ангажираност.

Специално за България от най-съществена важност за минималната работна заплата за пореден път бих споменал, че е важно да се премине към минимална почасова ставка, точно както е в Америка. Това до голяма степен ще повиши гъвкавостта на труда. Бих задал следния въпрос: „Коя тема в момента е по-важна от гледна точка на обществения интерес – темата за минималните работни заплати или темата за безработицата?“ Сами разбирате, че темата за безработицата става проблем от системен характер. Според официалните данни, публикувани от Националния статистически институт, освен намаляването на броя на наетите имаме увеличаване на работните заплати. Към последното тримесечие на 2013 г. е отбелязан ръст с 4,7%. Най-висок ръст на заплатите има в държавния сектор. Средната работна заплата в обществения сектор към края на 2013 г. е в размер на 889 лева. Средната работна заплата в частния сектор към края на същия период е в размер на 806 лева. Това определено не е позитивна тенденция. Според същата статистика най-много намаляват нискоквалифицираните наети. Видимо е, че на държавно ниво няма виждане за начина, по който трябва да бъде решен проблемът „висока безработица“.

Според мен последователността е необходимо да бъде в следния ред: ниски разходи за бизнеса за наемане на нискоквалифицирани работници, мащабни програми за квалификация, но единствено и само съгласувани с нуждите на бизнеса, а не както е в момента, програми, които целят най-вече усвояването на европейски средства. И чак когато безработицата падне под 8% може да се върви в посока увеличаване на минималната работна заплата. Отварянето на нови работни места е свързано най-вече с две неща – конкурентоспособност и ниски административни разходи. Това е чистата бизнес логика. Административният подход е с много повече негативно въздействие, доколкото той може да бъде представен като форма на социална политика. Най-добрата социална политика е отварянето на нови работни места. Работната заплата е също така пряка функция на конкурентоспособността и административната тежест. За мен няма абсолютно никакво съмнение, че тенденцията при пазара на труда ще се влошава. Да, посланията на БСП за ежегодно повишаване на минималната работна заплата са точно действия в тази посока, в това не може да има абсолютно никакво съмнение. Обещанията за нови 250 000 работни места по време на мандата на това правителство са думи на вятъра.

Ако сбъркам в тази моя прогноза, съм готов да се извиня официално, ама надали това ще стане. Да видим!

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.