Обратната страна на медала наречен “минимална работна заплата”

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

turkeycurrency

Според финансово-икономическата статистика американ­ците са ненадминати. Това не е лична констатация, а оценка на финансовите пазари. Прозрачността, точността и честотата йса в основата на тази оценка. По традиция икономическите индикатори за състоянието на американската икономика се публикуват всеки ден около 15,30 ч. българско време. Без значение в коя част на земното кълбо се намират участ­ниците на финансовите пазари, винаги преди гореспоменатия час се чувства едно странно затишие. Хората, които се занимават с търговия на финансови инструменти, може би ме разбират най-добре. Навярно се питате защо започвам настоящия си коментар по този начин. Доверието на финансовите пазари представлява нещо като пясък в ръката ви. Само едно леко разтваряне на пръстите и той изтича мигновено. От друга страна, за да го спечелите обратно, е необходимо ужасно дълго време.

Президентът Барак Обама предложи за разглеждане проект за увеличаване на минималната работна заплата. Тъй като темата е изключително гореща и в България към настоящия момент, смятам, че информация за техния подход би била полезна. Според това предложение се предвижда увеличаване на минималната почасова ставка до 10,10 долара до 2016 г. Предложението е направено от департамента към Конгреса, отговорен за всички теми, засягащи националния бюджет. Според предварителните прогнози това увеличение ще вдигне безработицата до 2016 г. с нови 500 000 души. Извод номер едно: „Увеличаването на минималната работна заплата води до увеличаване на безработицата.“

Веднага бих направил съпоставка със ситуацията в нашата страна. За последното тримесечие на 2013 г. работещите на трудов договор в България са намалели с 57 000 души. Макар че увеличаване на минималната работна заплата в страната започна ефективно от 2014 г., бизнесът дисконтира новите регулации предварително. Разбира се, че всяка нова регулация представлява процес, който има две страни. Според предложението на Обама над 900 000 американци ще подобрят своето финансово състояние и ще излязат над чертата на бедността. Точно тук е основният проблем, когато се коментира минималната работна заплата между родните политици, синдикатите и работодателите. Получава се двояк подход. Подчертавам, повишаването на минималната работна заплата не е акт в посока решаване на проблемите с безработицата, а точно обратното. Не съм чул от нито един правителствен експерт или синдикален такъв да подходи комплексно по темата за минималните работни заплати. Единствената причина е, че и двете цитирани групи гледат користно към проблемите на най-бедните. Между другото досега не съм чул да има учреден синдикат на софтуерните специалисти.

Според статистиката за 2012 г. близо 3,6 млн. американци получават 7,25 долара на час. Те представляват 4,7% от всички почасово заети работници. По груби сметки половината от тях са на възраст от 16 до 24 години. Извод номер две: „Учи, за да си намериш лесно добре платена работа!“
Американското правителство е въвело минималната работна заплата от 1938 г. и досега тя е увеличена близо 30 пъти. Трябва да се отбележи, че това увеличение се дължи най-вече на компенсиране на заплащането с натрупаната инфлация. В този ред на мисли в България в момента инфлация почти няма. В САЩ около 20 щата изискват минимални работни заплати за работещите, които надвишават федералните нива. Важно е да се отбележи, че за различните щати има различни минимални почасови ставки. Извод номер три: „При прилагането на минимални работни заплати е необходимо да се подходи на база регионален принцип.“ Разбира се, че предложението на Обама бе подложено незабавно на ожесточена критика от страна на републиканците. Според Рич Макконел предложението за увеличаване на минималната почасова ставка ще доведе до увеличаването на безработицата с един милион. Той каза: „Помагайки на едни да получат по-добри възнаграждения, ние отнемаме възможността на бизнеса да създава нови работни места.“ Според отчета на бюджетната комисия увеличаването на разходите за труд ще подтикне бизнеса да инвестира активно в прилагането на нови технологии и ще търси висококвалифицирани специалисти. Точно в това се крие големият парадокс.

Извод номер четири: „Увеличаването на минималните работни заплати на пръв поглед е в полза на най-нискоквалифицираните работници, но на практика точно те стават най-уязвими по отношение на това да загубят работните си места.“ От националната ресторантьорска асоциация излязоха незабавно със становище на база предложението на Обама, според което има неопровержими доказателства, че то ще намали съществено възможността за наемането на нискоквалифицирани работници на входа. Разбира се, че имаше и изказвания в противоположната посока. От компанията „Ънкомън гудс“ (Uncommon goods), която продава стоки чрез онлайн платформа, увеличаването на минималната работна заплата ще увеличи потреблението на стоки и това е нещо позитивно за икономиката като цяло. Е, в този случай е важно да разграничим интереса на една компания от гледна точка на бизнеса й и социалната й ангажираност.

Специално за България от най-съществена важност за минималната работна заплата за пореден път бих споменал, че е важно да се премине към минимална почасова ставка, точно както е в Америка. Това до голяма степен ще повиши гъвкавостта на труда. Бих задал следния въпрос: „Коя тема в момента е по-важна от гледна точка на обществения интерес – темата за минималните работни заплати или темата за безработицата?“ Сами разбирате, че темата за безработицата става проблем от системен характер. Според официалните данни, публикувани от Националния статистически институт, освен намаляването на броя на наетите имаме увеличаване на работните заплати. Към последното тримесечие на 2013 г. е отбелязан ръст с 4,7%. Най-висок ръст на заплатите има в държавния сектор. Средната работна заплата в обществения сектор към края на 2013 г. е в размер на 889 лева. Средната работна заплата в частния сектор към края на същия период е в размер на 806 лева. Това определено не е позитивна тенденция. Според същата статистика най-много намаляват нискоквалифицираните наети. Видимо е, че на държавно ниво няма виждане за начина, по който трябва да бъде решен проблемът „висока безработица“.

Според мен последователността е необходимо да бъде в следния ред: ниски разходи за бизнеса за наемане на нискоквалифицирани работници, мащабни програми за квалификация, но единствено и само съгласувани с нуждите на бизнеса, а не както е в момента, програми, които целят най-вече усвояването на европейски средства. И чак когато безработицата падне под 8% може да се върви в посока увеличаване на минималната работна заплата. Отварянето на нови работни места е свързано най-вече с две неща – конкурентоспособност и ниски административни разходи. Това е чистата бизнес логика. Административният подход е с много повече негативно въздействие, доколкото той може да бъде представен като форма на социална политика. Най-добрата социална политика е отварянето на нови работни места. Работната заплата е също така пряка функция на конкурентоспособността и административната тежест. За мен няма абсолютно никакво съмнение, че тенденцията при пазара на труда ще се влошава. Да, посланията на БСП за ежегодно повишаване на минималната работна заплата са точно действия в тази посока, в това не може да има абсолютно никакво съмнение. Обещанията за нови 250 000 работни места по време на мандата на това правителство са думи на вятъра.

Ако сбъркам в тази моя прогноза, съм готов да се извиня официално, ама надали това ще стане. Да видим!

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.