Обичам животното в теб!

| от | |

books-text

Зинаида Петкова

1-ва глава
Какъв ден само! Дъждът се сипеше като из ведро, нищо не успявах да видя, въпреки че чистачките на колата не спираха…
Когато си отключих и влязох в скромния апартамент, от седемдесет кв.м, осъзнах колко е хубаво да си у дома – на сухо и топло.
Влязох да си взема душ. Малко след като топлата вода ме накара да се отпусна, в съзнанието ми изникна грозната сцена от днес на работа. Ужас! Какво унижение само… да хванеш гаджето си, с който работиш на едно (никога не го правете), не с кого да е, а с шефката! Как стана ли? Случайно отидох по време на обедната почивка да и занеса едни записки и хоп… Явно забравили да заключат. Не са предполагали, че по това време някой луд като мен ще си прекъсне обяда и ще тръгне работа да върши. Заварих Тома, вече бившия ми приятел, да си закопчава панталона, а шефката – г-жа Катрин, небрежно си оправяше полата. Вдигнах страхотен скандал, защото не можех да преглътна тази обида.
Работех в тази рекламна агенция  от пет години и нито веднъж не съм си позволила да отсъствам или закъснявам. Вършех си работата съвестно и с огромно желание, ала уви… трябва да си търся
друга работа! Да забравя Тома, с когото имахме планове за съвместно бъдеще, да търся това, което ще ме направи щастлива.
Излязох от душа, увих се в хавлията и погледнах часа. Минаваше двадесет и два. След скандала на работа заминах в обичайния бар “Буркана“, където пих и се оставих в ръцете на мъката, не усетих кога е станало вечер. Излизайки от бара навън се късаше да вали. Сякаш и природата плачеше заедно с мен. Телефонът ми ме стресна със силната мелодия на Селин Дион – I Drove All Night, погледнах -Марта. Моя колежка и много добра приятелка:
-Ало.
-Хей, мила добре ли си?
-Ами… не много, но ще се оправя, не се притеснявай Мари.
-Ох, мила… като не можах да се свържа с теб и започнах да се притеснявам вече. Горе главата, чу ли? Тома не те заслужава! Ти си млада, много красива, умна, талантлива, ти можеш… само трябва…
-Марта, престани! Добре съм. Стига… за днес ми стига.
-Пф… добре, мила, но утре ме чакай на кафе. Трябва да те видя.
-Добре, сега лека нощ!
-Лека, Аманда.
Изключих звука на телефона си и без да махам хавлията се свих на леглото. Мъчех се да заспя и да изключа от съзнанието си всичко, което ме мъчеше. И точно това направих!
На сутринта се събудих от светлината, която влизаше през тънките пердета право срещу мен. Отворих си първо едното, после и другото око. Моментално усетих силно главоболие. Това се дължеше както на сълзите, така и на водката,която пих. Хванах се за главата и си казах “Аманда, Аманда, още какво ли те чака да изживееш?“. Само да знаех отговора на този въпрос! Щях да си спестя много мъки. От пет годишна живеех с баба си по майчина линия. Родителите ми са катастрофирали на път за някаква сватба на техни приятели. И двамата починали на място. Бях малка и си спомнях само отделни моменти.
Живеехме с родителите ми в Йонкърс, немалък град по население в щата Ню Йорк, САЩ. След смъртта им баба ме взе във Франция.  Когато дойде време да уча средното си образование се върнах тук, в град Ню Йорк. Живях в пансион три години, после излязохме с две приятелки на квартира. Баба ми пращаше пари и ме поддържаше, но ми се щеше по-скоро да си стоя сама на краката.
Така стана, че за една година се пръснахме и трите момичета. Даян си намери чичко-паричко и си оправи положението. Сесилия пък просто много учи и спечели някакъв конкурс,който и осигури  пари, кола и много луксозна квартира. Ха! Ама че късмет извадих аз! Срещах все мъже за кратки връзки и то такива, които чакаха едва ли не и сметките аз да им платя. След като завърших с отличие средното
милата ми баба не можа даже да ми се порадва. Получи удар и си замина и тя от този свят. Останах съвсем сама с далечни роднини, които дори не помня. Родителите ми не бяха заможни хора, малкото което ми остана от тях го изхарчих през времето, в което учех. При баба нещата съвсем не са така. Тя се омъжи за богат французин,който почина две години преди нея. Остави й не малко богатство, което пък тя остави на мен!
Ето така лесно записах висше в Ню Йорк и се издържах без да работя. Когато завърших започнах в рекламната агенция. Там срещнах Тома!
Цели пет години съм се залъгвала с този човек! Щом се замислех за него и главоболието ми ставаше двойно. Пресегнах се и взех от тоалетното шкафче кутията с аспирин. Изпих две, та да подейства по-бързо. Влязох в банята и си измих лицето и зъбите, на вратата се звънна. Замръзнах! Ако е Тома?Майната му!
Отворих със замах и видях, че пред мен стои Марта с две пазарски торби.
-Ахааа, очакваше друг нали?
-Няма да крия. Очаквах да е Тома!
-Споко мила, след онези удари надали му се иска да рискува пак да застане пред теб.
Настанихме се на кухненския барплот и сипах току що сварилото се кафе. Марта извади кифлички и ги сложи в чинийки. Усещах, че много скоро ще ми се изпари желанието за ядене. Понякога приятелката ми можеше да става много досадна! Разбира се несъзнателно според мен.
-Имаш ли планове за днес? – попита ме тя. Чудех се да ли да не излъжа. После реших, че няма какво да губя.
-Не. – отговорих, дъвчейки вкусната кифла с карамел.
-ОК, значи идваш с мен на шопинг и довечера сме на парти.
-Какво парти? Не съм казала, че съм чак толкова добре, че да ходя по купони. – Възразих.
-Именно, мила, за това! Какво ще се затвориш и ще тъгуваш ли? Хайде, ще ти хареса. Ще те заведа в едно страхотно имение.
-Чие е това имение?.
-Не знам точно, Кристофър каза, че е на негов познат или нещо такова. Било много яко място и наоколо нямало на кого да пречим.
Кристофър е гадже на Марта и мой добър приятел. Заедно са не повече от година, но си пасват много добре. И двамата са руси, със сини очи, високи… и по характер много си пасват. Готови винаги да пробват нещо ново, винаги да ти помогнат, само че понякога могат да те побъркат с настойчивостта си. Именно за това беше ясно, че ще приема!
2-ра глава
Пътувахме четири човека в джипа на Кристофър. Аз, Марта, Кристофър, който играеше ролята на шофьор, едно маце доста напудрено, което не познавах заедно с Боби и Виктор от нашата тайфа. Много луди момчета, които държат на колектива, с който са на вън. Никой не може да закачи мен или който и да е от компанията щом те са с нас. Започваше да се стъмнява вече, минаваше осем и половина вечерта. Всички се шегуваха и закачаха, аз зяпах през прозореца и се молех дано да мога
да се отпусна тази вечер. Мина ми през ум, че няма да е лошо да се натряскам с алкохол и така да си прекарам добре и аз и да не развалям вечерта и на приятелите си.
Пътувахме доста извън града, може би час-два. Накрая спряхме пред нещо наречено имение .Ха! Та това си е истински палат! А красотата на природата около този палат направо си беше неописуемо. Всички запяха с отворена уста. Боби се почеса по главата, задавайки въпроса неизбежен към Крис.
- Човече, сигурен ли си, че познаваш собственика на това имение – царски палат? – всички се изсмяха на глас.
-Не може да се каже, че го познавам много добре. С моя чичо са партньори или нещо такова. Доста богат ми се струваше като го видях и ето, че не съм се излъгал. Споменах за купона и той предложи да ползвам мястото. А сега ако мислите да стоим  тук отвън мисля, че си губим времето.
Минахме през една много голяма порта направена от дебело желязо. Изумих се на дизайна. Най-отгоре имаше два дракона отворили уста един срещу друг, гледащи доста зловещо. Надолу продължаваха някакви необикновени пръстеновидни форми… беше нещо, което никой от нас не беше виждал досега, определено. Градината беше много голяма и на дължина, и на ширина. Наоколо ми направи впечатление, че нямаше нито едно цвете, само зелени, добре оформени храсти. Стигнахме до вратата, която също беше огромна. Крис извади ключа и отключи. Влязохме вътре и не спирахме да се въртим и оглеждаме. Беше необикновено обзаведен, почуствах се в някой минал век.
-Това е жестоко. – Марта се хвана за устата.
-Нали? – Крис я прегърна през кръста с доволна усмивка, която казваше “Това тук хора е мое дело!“
Изкачихме се по стъпалата и и влязохме в огромна стая, която ще да е хол. Имаше голяма секция с огромен плазмен телевизор последен модел, също така уредби с високи тонколони. Прозорците бяха от пода до тавана. На тях висяха пердета от пухкав плат с цвят на люляк. Имаше разни картини с орнаменти на дракони, други с огън на тях. Огън, който като го погледнеш разбираш, че става дума за нещо много силно и властно. Погледнах към Марта, която също зяпаше с интерес.
-Струва ми се, че собственикът е властен човек, не мислиш ли? – попитах я.
-Не знам, Аманда, но определено е много богат.
-Момичета ако успея да пусна този звяр да свири ще е супер, а?
Обърнах се към Виктор, който се мъчеше да пусне уредбата. Стана ми смешно, изглежда беше невъзможна задача… и изведнъж гръмна толкова силна музика, че не знаехме къде се намираме. Момчетата се притекоха на помощ на Виктор и накрая успяха да я намалят до нормално звучене за ухото. Аз и мацето, на което не знаех името още, седнахме на страшно удобния диван. Другите търсеха кухнята, за да изкарат ядене и пиене. Знаехме от Крис, че собственикът предоставял вилата заредена до дупка.
Гледахме се крадешком с непознатата, нито една от двете не завързваше разговор. Аз наруших мълчанието първа:
-Яко а? Не се вижда всеки ден такова нещо.
-Да. Сякаш не си в двадесет и първи век. Като изключим оборудването де. – Усмихнахме се и двете.
-Между другото аз съм Дарси, приятно ми е.
-И на мен, Аманда съм аз.
-Знам, Боби ми разказа за теб и за това, което си преживяла. Гадно! – Това вече ме подразни. Едва от вчера, а вече ме обсъждаха с непознати!
-Мъже! Както обичат да разбиват сърца, така и да разправят.
-Не се притеснявай от мен, не съм чужда на Боби, затова ми сподели. Най-вече заради теб искаха да направим този купон, да се отпуснеш. Всички държат много на теб.
-Знам, но е нямало нужда заради мен да организират всичко това. Макар че явно ако не бяхме дошли  нямаше да видим това имение.
Станах и тръгнах да се разхождам. Не ме свърташе на едно място щом се заговори за мен и това, което ми се случи. Не исках никой да ме съжалява. Ни най-малко
имах нужда от това. Останалите се върнаха с кашони в ръка, пълни с пиене и мезета. Женската част наредихме всичко на огромната маса, намерихме в кухненските шкафове сребърен сервиз!
-Е не, това вече е върха. – Смая се Марта, започна да се смее.
-Мхм, прелест. Ще ядем в сребърен сервиз! – Казах аз, загледала се в красивите чинии.
След час всички бяха в разгара си. Музиката кънтеше силно. Аз предпочетох да пия водка със сок от боровинки. Другите го караха на бърбън.
След втората чашка усещах как на цялото ми тяло му става приятно топло. Боби се натискаше с Дарси, уж танцувайки, а Кристофър и Марта ту се занимаваха с мен, ту се шегуваха помежду си. Беше полунощ,когато от колоните прозвуча баладата на The Scrip. Всички станаха да танцуват по двойки, а аз се бях загледала в чашата си и не забелязах кога Виктор стана и дойде при мен.
-Може ли да поканя дамата на танц? – подаде ми ръка, усмихвайки се мило.
-Разбира се господине. – приех,колкото и да не ми се танцуваше.
Прегърна ме нежно през кръста и се понесохме в нежни движения. Добре че си бях обула високите обувки, иначе с моите метър и петдесет и пет сантиметра и неговите метър и седемдесет и пет, щеше да е доста некомфортно. А може би и смешно. Винаги съм имала комплекси заради височината.
-Отпусна ли се? – попита ме.
-Да, отпуснах се и даже забравих всичко - отново се започваше, явно беше неизбежно.
-Как ми се иска да можех да ти спестя тази болка Ади – каза го с такава нежност, че се наложи да вдигна глава. Исках да го погледна в очите.
Нещо там ми подсказваше, че не го казва само от любезност или чисто приятелски. Това изобщо не ми хареса. Продължих да танцувам без да издавам съмненията си.
-Били са от много време заедно – продължи Виктор. -На работа всички знаели,но не знаели как да ти го кажат.Боклук!Да предпочете дъртата пред теб…- слушах без да го желая.
Вътрешно се насилвах да не чуя и осмисля нищо от това, което чуват ушите ми.
-Не тъгувай за него! Не го заслужава, чуваш ли?
В този момент се отскубнах от ръцете му и побягнах. Сълзите се спускаха по лицето ми без да мога да ги спра. Та колко може човек с разбито сърце да подтиска сълзите?
Тичах без да знам накъде. Тръгнах по дългия коридор и оглеждах многото врати. Чудех се коя ли да отворя и да се скрия за малко там. В последния момент реших да избера възможно най-далечната. Застанах пред една, която се различаваше от останалите. Всички останали бяха еднакви, а тази беше отново с орнаменти на дракон.
Натиснах бравата и вратата се отвори. Влязох и успях да усетя само, че е голяма. Миришеше страхотно! Не съм срещала такава миризма. Определено ми напомняше на мъжки парфюм. Започнах да опипвам стената, за да намеря ключа на лампата, когато я опипах натиснах ключа и в стаята светна. Пред очите ми се ширеше една огромна спалня направена от нещо старинно като антика. Не че нещо разбирах от антики,така че не можех да преценя точно. Всичко беше с огромни размери и много лъскаво.
Изтрих си сълзите и седнах на края на леглото. Бях с лице към една врата в стаята, която предполагах, че е банята. Грабна ми вниманието чаша, в която имаше течност, на тоалетното шкафче. Приличаше на уиски. Тъкмо се пресягах да я докосна и цялата настръхнах от нечии устни на врата си.
-Търсиш ли нещо малката!? - направо замръзнах като чух гласа. Беше много дълбок, властен, но и секси глас на мъж! Преглътнах и много внимателно се обърнах.
Пред мен стоеше мъж, огромен, както и всичко друго в това имение. И то какъв мъж само! Демон и Ангел в едно. Сурово лице и сини очи. С тъмна коса, която му подхождаше страшно много. Гледаше ме право в очите, стиснал челюст, готов да нападне, ако го нападна. Толкова близо бяхме един до друг, че усещах дъха му върху челото си. Та как иначе, аз се губех пред него въпреки високите си обувки. Убедена бях, че е над метър и осемдесет и нещо…
-Стресна ли се? Извинявай. Просто мразя да ми влизат в спалнята -говореше все така дълбоко и сериозно, но вече малко по-меко.
-Съжалявам! Не знаех, че има някой друг освен нас тук.
-А, значи щом няма други, можеш да влизаш навсякъде, така ли? - предизвикваше ме определено.
-Не разбира се! Кой си ти между другото? На нас собственикът ни е разрешил да си направим купон тук. Не знаехме, че има и други! - сопнах се аз.
-Разреших долния етаж и всичко друго, но не и в спалнята да ми се влиза. – зяпах с отворена уста.
-Ти ли си собственикът на имението?
-Да! Какво не одобряваш ли? – надуваше се пред мен и ми вдигаше нервите.
-Ха, коя съм, че да одобрявам. Извинете, имах нужда да се усамотя и просто влязох.
-Много си смела.
-Не мисля! А вие защо не се показахте. Нима не разбрахте, че сме в имението – попитах го.
Приказвайки не разбрах кога съм започнала да обикалям напред-назад из стаята. Изведнъж непознатият собственик ме грабна и залепи нежно на стената.
Задъхах се и ококорих уплашена очи.
-Не знам защо си искала да се усамотиш…и аз исках това,но ти ми развали спокойствието.-боже гледаше ме с такъв секси поглед,че започвах да се разтапям в ръцете му вместо да се боя.
-Дължиш ми извинение, но не на думи, а с действия.
-Пусни ме или ще викам! – казах задъхана,но от страх или страст и аз не знаех.
-Късно, малката! - след тези думи ме целуна така властно и нежно в същото време. В началото стисках устни и се противих, но после не можех да издържа на аромата и вкуса му. Отвърнах на целувката му. Той сякаш само това чакаше, с една ръка ме хвана за дупето, а с другата за косата и жадно ме зацелува.
Не знаех къде съм, коя съм, мислех само как страхотно се чувствам в нечии непознати мъжки ръце. Да става каквото ще, от това по-зле няма накъде си казах!
-Хей, май е по-добре да излезеш, а? – заля ме със студена вода! Не очаквах това. Пусна ме и се отдръпна крачка назад, гледа ме задъхано право в очите.
Аз като някакво мекотело, отпусната и разочарована, гледах със замъглен поглед. Колкото повече го гледах в очите, толкова повече ме хващаше яд!
Та коя съм аз, че такъв мъж да реши да бъде с мен. Та нали аз съм идиотката, която беше заменена от по-възрастна! Какво ме кара да си мисля,че този мъж ще ме пожелае?
-Недей! Не ме гледай така ядно! – каза ми той и видях,че искрено се дразни от омразния ми поглед. Ала защо не знаех.
-Виж, слез долу при другите. Аз ще дойда да се запозная с останалите и най-вече с теб! - беше доста напрегнат, виждах го.
-Няма нужда! Моя грешка. Извини ме. – казах и се завъртях да излизам. Той ме хвана за ръката здраво, но без да ми причинява болка.
-Не ми обръщай гръб преди да съм казал да го направиш!-вече звучеше доста заплашително. Говореше много тихо.
-Пусни ме искам да си ходя. - гледах го умолително в очите.
-Виж, ти ще си моя! Сега или после.., но не искам заради теб самата да е по този начин. Името ми дори не знаеш, Ади!
Замръзнах! Той ми знаеше името. Може би ни е наблюдавал цяла вечер, или предварително е знаел от Кристофър кои ще сме в дома му.
 
3-та глава
 
-Откъде ми знаеш името? - попитах го.
-Знам. Всичко. - под това всичко сякаш имаше предвид живота ми! – Тръгвай, Аманда!
Повече нищо не попитах. Обърнах се и тръгнах. Преди да му обърна гръб ми се стори, че видях някакви искри в очите. Това ме стресна и хукнах надолу по коридора. Пред хола, където всички бяха яко натряскани и танцуваха, се блъснах в Марта.
-Къде си бе, момиче? - гледа ме учудена.
-Исках да се усамотя.
-Вече си мислехме, че не си в имението. Добре ли си? Ако искаш да им кажа да приключат вече? -погали ме по рамото.
-Всъщност, наистина няма да е зле да си легна. Вие не спирайте купона заради мен. Просто Крис да ми покаже коя е моята стая.
-Добре, ела.
Влязохме при другите, от силната музика и смеха на момчетата не можех да чуя Марта какво казва на Кристофър. Той поклати глава и ми кимна с разбиране. След малко Кристофър ни поведе с Марта към коридора отляво. Отвори стаята, светна лампата. Беше хубава стая, просторна, обзаведена в топли цветове. Леглото не беше голямо както на господин странен, който се води собственик, но пак си беше голямо за мен.
-От къде знаеш, Крис, кой къде ще спи? – попитах с любопитство.
-Грей ми каза кои стаи можем да ползваме. Ако тази не ти харесва да ти изберем съседната.
-Кой е Грей? - едновременно с Марта зададохме въпроса.
-Собственикът бе, момичета! Хайде, казвай харесва ли ти, че ме чакат.- гледахме се двете с Марта.Тя вдигна рамене и тръгна да излиза.
-Чакай, Марта. – спрях я.
-Да.
-Аз май преди малко се сблъсках със собственика. - гледаха ме и двамата, като че съм изтървана.
-Моля? - изсмя се Крис.
-Как така си се сблъскала? - последва въпроса на Марта.
-Ами.. не съм сигурна, той така каза, че е собственикът. - усещах, че изпадам малко в глупаво положение, но това беше самата истина.
Целувката беше истинска, гласът, човекът пред мен… всичко. Вече започвах да се чудя дали пък аз не сънувам без да съм заспала. Не! Всичко си беше реално. Трябваше само да се качат горе и да го видят с очите си. Човек от плът и кръв. По-късно вече щях да разбера, че всичко е истина само дето не е съвсем човек! Или поне не изцяло.
-Твърдиш, че не сме сами в имението така ли? – по-скоро на себе си сякаш го каза Марта.
-Да. – отвърнах.
-Добре, лягай си сега ще видим този човек господин Грей ли е, или някакъв иконом. - отвърна Крис и излязоха от стаята.
Останах сама в стаята. Изкарах си от багажната чанта пижамата, влязох в банята да се освежа и си легнах. Тъкмо се чудех дали ще мога изобщо да заспя преди да съм разбрала какво става  горе. Музиката продължаваше, така че не чувах стъпки. На вратата се почука. Стреснах се, облегнах се на лакти и изчаках второто почукване.
То не последва, а направо вратата се отвори. Показа се Дарси.
-Може ли?  – попита плахо.
-Да, кажи. - отвърнах й.
-Ами… аз щях да съм с Боби в една стая, но Виктор остава сам така и… реших, че ще ме помоли да приема в стаята Виктор. Може ли да спя аз при теб?
-О, разбира се! – олекна ми.
-Благодаря. - занесе си чантата до леглото и разопакова.
-Предполагам, че банята е натам. - посочи вратата на мястото.
-Да, да.
Дарси се застоя доста в банята, когато се върна беше с изчистен грим и много секси нощница. Отдръпнах се да и направя място, въпреки че леглото беше предостатъчно за двама.
-Позволи ми да подчертая, че без грим, доста грим… си много по-красива. - усмихнах се плахо, да не би да съм я засегнала.
-О, благодаря! Но да си кажем истината, без грим лицето ми е доста детско. Затова се гримирам в малко по-тъмни цветове, инак мъжете не ме забелязват.
-А, да – мъжете. - промърморих скептично. Вечно те са в центъра на нещата. – Та то тогава аз трябва по тази логика да не се гримирам - пошегувах се.
-Е, не. Ти си толкова красива, че и с грим и без все тая. Единствения недостатък и то не може да се каже недостатък де… е, че си дребничка.
Погледнах към нея и заедно се изкискахме. Всъщност не беше лошо момиче, както си мислех в джипа, докато пътувахме. Беше висока почти една глава над мен, с медено червена
коса и пъстри очи, които без грим се виждаше колко са невинни и чисти. Лампата беше изгасена но лунната светлина огряваше стаята като ден. Затворих си очите и се помъчих да заспя.
Когато се събудих бях сама в стаята. Полежах минута,две и се запътих към банята. От коридора не се чуваше никакъв шум. Предположих, че всички спят все още.
Преоблякох се в любимия ми спортен комплект, прибрах косата си на конска опашка, намазах устните си само с балсам и излязох от стаята. Часът минаваше единадесет, надявах се да не съм единствената будна. Дарси също трябваше да е в хола или кухнята, освен ако не се е гушнала при Боби. Наближавайки мястото дочух гърлен смях. Не мислех, че е на някое от момчетата. Познавах им смеха. Когато влязох в хола, където се бяхме събрали предната вечер, заварих всички около масата, а на чело не кой да е, а самият мистериозни очи. Всички се обърнаха към мен и ме зяпаха без да продумат. Аз стоях пред стъклените врати заковала погледа си право в мъжа пред мен. Изведнъж ме стресна гласа му.
-Заповядай,там ли ще стоиш? - каза го с лека насмешка в очите. Едва тогава и другите сякаш излязоха от транса и се оживиха.
-Ела де... – обади се Марта. – Не искахме да те събудим.Наспа ли се? - тръгнах с леки стъпки към масата. Избрах единственото място,на което можех да седна. Точно пред господин мистериозен!
Зачудих се как така па на такава огромна маса имаше точно толкова стола, колкото сме всички. А моят сякаш нарочно беше сложен отсрещната страна. Стараех се да не вдигам погледа си към мъжа, изпитвах срам, че не знам дори името му, а му позволих да ме целуне. Нещо повече, аз отвърнах на целувката му и бях готова за повече. А той да вземе и най-културно да ме изгони!
-Аманда, запознай се с домакина, господин Грей. – представи ми го Кристофър. Погледнах към домакина и вежливо кимнах с глава.
-Приятно ми е, господин Грей. Ние вече сме се засичали, но нямахме възможността да се представим – нарочно подчертах думата “представим“, защото той знаеше моето име, а аз неговото не. Той само кимна с лека усмивка, нищо не каза. Очите му нахално не спираха да ме зяпат, сякаш искаше да ми каже безмълвно нещо. Крис продължи да ми разказва.
-Господин Грей още снощи е пристигнал, но не е искал да ни прекъсва. Казах му, че е трябвало да се обади, та даже и да се присъедини към нас.
-Може би му е било по-интересно да ни наблюдава тайно - коментирах тихичко, без да си вдигам главата от плодовата салата.
Всички се изсмяха, приеха го на шега. Но аз вярвах, че този, който трябва да го разбере подтекста го е разбрал. Хвърлих бегъл поглед към Грей и видях, че усмивката му леко се стопила. Зарадвах се. И без това сериозното му лице стана още по-сурово. Останалите като че ли бяха заети с това да коментират яденето, обстановката…
-Никога, ама никога не подслушвам или шпионирам, госпожице! - Стресна ме. Не очаквах да коментира казаното от мен. Беше минало доста време. Оставих вилицата, преглътнах и го погледнах в очите.
-Да не сте ми забравили името за една вечер, господин Грей? - всички погледнаха към мен. А Грей сякаш му е интересно да ме провокира. На лицето му отново грейна доволна усмивка.
-Аманда, ти не се представи, мила, как да ти знае името господина? - насмешливо се намеси Боби, преди да кажа каквото и да е Крис ме изпревари.
-Знае умнико. Нали преди да дойдем казах кои ще се събираме.
-Като се събудихме решихме, че ще падне яко чистене, а то... – разказваше ми тихо Дарси, която стоеше близо до мен.
-А то на всякъде чисто и подредено. – допълни Боби.
- Господин Грей, какво ще кажете да освободите една част от персонала си? Търся точно такива хора, аз да ям и пия вечерта, а на сутринта и спомен да няма от купона. - пошегува се Кристофър.
Всички се смяха на глас.
-Ти няма да можеш да си позволиш работното им облекло бе, човече - заяде се Боби.
-Щом ще сме реалисти, ако не бях аз, ти  това маце до теб не би могъл да си позволиш, ама карай… нали затова са приятелите.
Боби хвърли една ядка по Кристофър след като видя, че всички включително и аз се смеем. Тук малко си беше прав Крис, Боби не го биваше да завързва връзки с жени. Смеха на всички го прекъсна Грей.
-Момчета, дайте да се разберем първо да не ме наричате господин. Не съм много стар. – Усмихна се вежливо. - На тридесет и пет съм.
-Е тук аз съм най-големия след вас..-обясни Виктор. – Аз съм на двадесет и осем, Боби е на двадесет и шест, Кристофър на двадесет и седем, а дамите са на двадесет и пет ако не се лъжа.
-Добре, значи аз съм най малката. На двадесет и три. – Обади се Дарси.
После започнаха един по един да разказват кой какво работи, някой учи… аз отпивах от кафето си и чаках Грей да започне да разказва за себе си. Но така и не го направи. Затова реших аз да му задам въпрос.
-А вие, Грей,с какво точно се занимавате? А, позволете да подчертая, че имате уникално имение.-усмихнах му се.
-С много неща, Аманда. Финансирам разни компании и съм техен партньор. Пътувам доста, не се застоявам много. Поне досега не виждах смисъл! – последното го каза гледайки ме право в очите. За няколко минути мълчахме и се гледахме. Боже този мъж с нещо ме привличаше много, но и нещо ми подсказваше да бягам от него колкото сила имам. Разходи ни по-късно из имението. Отвътре беше много по-голямо от колкото изглеждаше отвън. Направи ми впечатление, че през цялото време не засякохме никой от персонала, предполагах, че го има. Иначе няма обяснение за бързото почистване на бъркотията, която бяхме направили. Не вярвах лично Грей да го е изчистил. На няколко пъти всички му задаваха въпроси за имението, но на всички им отбягваше въпросите. Настанихме се всички в залата за билярд. Мъжете играеха, Дарси и Марта си показваха нещо от джиесемите. Аз седнах на бара, който много ми хареса. Грей ми предложи коктейл “Маргарита“, а за себе си сипа нещо с кехлибарен цвят. Не попитах какво е.
-Говори се, че коктейлът “Маргарита“ е създаден през 1948 година…
- Кръстено на дама от хайлайфа на Далас – Маргарита Саймс. – Прекъснах го аз. Известно време ме преценяваше с поглед.
-Хм, значи разбираш от тези неща.
-Не бих казала, случайно го бях прочела някъде. - Отвърнах скромно.
-А чела ли си някъде за привличането от пръв поглед? - Това не очаквах и едва ли не се задавих. Гледах го и не знаех какво да му отговоря. Не знам защо имах чувството, че става въпрос за мен. Реших да избегна въпроса с въпрос.
-Разбивано било ли ти е сърцето?
-Не съм се влюбвал до сега, че да бъде разбито. И дано не се разбие, защото няма да го позволя.-Отговори ми след като се позамисли.
-Значи не можеш да разбереш човек, който преди два дена е бил предаден и не може да го преглътне все още… едва ли е готов за свалки. - отпих от коктейла и се загледах в компанията, които играеха билярд.
-Този, който те е наранил много ама много ще съжалява, Аманда! – говореше тихо и доста заплашително.
-Че кой е казал, че става въпрос за мен. – предизвиках го.
-И най-глупавият би го разбрал, а аз не смятам себе си за глупак. – начина, по който ме гледаше докато го казва, накара цялото ми тяло да се стегне. Реших да не си играем на котка и мишка.
-Не казвам,че си глупак! Аз съм глупавата. Както за бившия ,така и затова, че ти позволих волността да ме целунеш снощи. – усещах как се изчервявам.
-Не съжалявай  за снощи, не исках да те обидя като те отпратя. Ако се замислиш ще видиш, че съм прав.
-Прав за кое?
-Как за кое? – ядоса се той - Знаеш ли какво ми костваше да те пусна… но не исках да се чувстваш случайна, Аманда!
-Виж, ние не се познаваме – започнах аз - така че не ми дължиш обяснение. Сега ако ме извиниш искам да си тръгваме вече. - Не исках да обсъждам моите или нечии чувства.
Слязох от високи стол и направих не повече от две крачки, когато Грей ме хвана за ръката и прошепна в ухото ми.
-Остани тук. -  Каза ми. Ха ха, точно това си мислех и аз. – Позволи ми да ти подаря само един ден и една нощ с мен… после ти сама няма да искаш да си ходиш.
Обърнах се да го погледна. Грамаден, много секси мъж ме кани да остана с него! Какви бяха шансовете ми да извърша някаква лудост? А какво губех? Грей сякаш е прочел мислите ми допълни:
-Хайде, какво губиш? Или те е страх от мен? - усмихна се лукаво.
-Не ме е страх и няма какво да губя, просто не мисля, че компанията ти ще ми бъде интересна! - Сопнах се. И като доказателство, че греша Грей ме притегли към себе си и ме дари с такава страстна целувка, че ми подкоси краката. Разбирах, че останалите зяпат по това, че се възцари пълна тишина. Не се чуваха билярдните топки, нито гласовете на останалите. Когато ме пусна,което изобщо не ми се искаше, бях опиянена просто. Възможно ли беше една целувка да измами човек? Възможно ли беше да сбъркам ако не остана? Имаше само един начин да разбера!
 
4-та глава
 
Пред джипа се сбогувах с момичетата. Всички, след като ни видяха да се целунем с Грей, станаха едни по-тихи. Поглеждаха ме с лека насмешка в добрия смисъл. Само Виктор ме гледаше сериозно едва ли не сърдито. Приближи се до мен и попита:
-Ти добре ли си? Май след това, което ти се случи, ти се изпари мозъка! - Дарси и Марта гледаха учудено. Аз съвсем спокойно му се усмихнах и погалих по ръката.
-Виктор, не съм те наемала за адвокат или роля на родител. Или греша?
-Аз съм ти приятел! Как ще оставаш тук с човек, когото познаваш от няколко часа? - Вече повишаваше тон, което не ми харесваше.
-Виктор, какво може да и се случи? Явно се привличат и двамата, какво лошо има в това. - Намеси се Марта. – Тя точно от това има нужда сега не мислиш ли?
Момчетата дадоха знак да се качват в джипа. Виктор ми хвърли един поглед, който казваше “Дано не съжаляваш!“ и тръгна. Марта ме прегърна и прошепна:
-Успех! И да си прекараш възможно най готино. Не забравяй да се обадиш като се върнеш. - Целуна ме по бузата, аз кимнах и се качиха с Дарси, която ми се усмихна любезно и ми махна за довиждане. Изчаках да потеглят и влязох в градината. На стъпалата пред входната врата с ръце в джобовете ме чакаше Грей. Имаше много сериозно изражение, сякаш мислеше за нещо много мрачно. Застанах на първото стъпало и го гледах. За миг съжалих, че останах. Той се взираше в мен и не продумваше. Аз стоях, той стоеше… накрая се усмихна нежно и ми протегна ръка.
-Ела, не се бой. – говореше много нежно, учудвах се как може в рамките на няколко минути да се променя така коренно. Тръгнах към него малко поуспокоена, да става каквото ще си казах.
Застанах до него. Вратът ме наболяваше да го гледам така от ниско, той го разбра и се засмя тихичко.
-Не съм срещал досега мъниче като теб, знаеш ли? – Аз леко засегната вирнах носа си нагоре, макар че си беше достатъчно нагоре благодарение на височината му и отвърнах:
-И аз не съм срещала досега грамадно същество като теб! - Моментално съжалих, че се изразих така, но това явно го развесели, защото започна да се смее.
-Знаеш ли, това е точното определение,с което можеш да ме определиш. Макар че може и с животно да ме сравниш. – Не подозирах, че говори самата истина.
Поведе ме навътре. Ахнах, когато влязохме вътре. Голямата маса беше красиво подредена с разни вкусотии, свещи горяха навсякъде, а лампите бяха изгасени. Учудих се кой и кога успя да направи всичко. Хвана ме за ръката и ме заведе до масата. Дръпна ми стола след като се настаних и той седна на другия край срещу мен. От уредбата зазвуча нежна мелодия. Мелодия, която ми беше непозната, но много ми хареса. Усмихнах му се и вдигнах чашата с червено вино за наздраве. Чукнахме чашите и отпихме.
-Къде мислиш да работиш сега след като напусна? – Попита ме, а аз се стъписах. Нима знаеше и това. Явно някой от другите му бяха разказали сутринта преди да се събудя.
-От къде знаеш,че съм напуснала? - С надежда очаквах да каже, че е някой от момчетата. Например Кристофър. Но отговорът, който последва съвсем не беше това,което очаквах.
-По-рано ти споменах, че знам всичко. - отвърна съвсем спокойно.
-И откъде! - Натъртих.
-Да кажем, че всичко свързано с теб ме интересува и вълнува. Това достатъчно ли ти е?
Нямаше как да ми е достатъчно. Това променяше много неща за мен. Започвах да си мисля, че не тук за пръв път ме вижда. Грей за пореден път изпревари мисълта ми и допълни:
-Не, не те познавам от днес, ако се питаш това. Наблюдавам те от известно време. Търсих начин да стигна до теб възможно най-бързо. И реших, че Кристофър е идеалната възможност за това, трябваше само да организирам нещата. Чичо му има бизнес, който не ме вълнува много, но за да се добера до теб станахме партньори. Направих така че на една среща с чичо му Кристофър да присъства, за да се запозная с него… – Свят ми се зави докато го слушам. Тръпки ме побиха! Не можех да слушам повече.
-Спри! Нататък мога и сама да гадая. – Потърках си челото. Усещах главоболие. – Само не знам как и кое ти дава право да ме следиш. Сигурно знаеш всичко за рода ми, за работата и живота ми… – С това вече се пошегувах.
-Да! Знам. - Гледах го и не вярвах на ушите си! – Но трябва да знаеш, че в мига в който те видях, разбрах, че ти си жената за мен! Исках те на всяка цена! Не, няма да те карам на сила. Ти сама ще решиш след като чуеш най-важното, което трябва да знаеш за мен. – Изсмях се. Всичко беше доста налудничаво.
-И кое е това, което трябва да знам? – Нямах търпение да чуя.
-Има време. Засега толкова информация наведнъж стига според мен. – Стана, обиколи масата и ми подаде ръка. Предположих, че иска да танцуваме.
-Не мисля, че съм в състояние да танцувам, краката не ме държат. – Заявих.
-Не се бой, аз ще те хвана ако тръгнеш да падаш. Уверявам те, че няма да се случи. – Странно беше как след всичко чуто можеше да ме накара да се усмихна. Станах от масата и се спрях изведнъж…
-Почакай – казах му. – Нека си взема високите обувки, иначе ще ти е доста трудно да танцуваш с мен.
Докато да се осъзная, той вече ме беше грабнал на ръце и ми се усмихваше.  Обвих кръста му с крака и се оставих. Всъщност ми хареса, досега не бях танцувала така. В такт с нежната музика се поклащаше нежно Грей, толкова хубаво ухаеше, че не исках да се отделям от прегръдката му. За миг забравих всичко, нищо нямаше смисъл. Важно беше единствено това, че се чувствах страхотно, както с никой друг досега. А нищо кой знае какво не е направил, заедно бяхме от няколко часа, но се чувствах така сякаш сме заедно от много време. Само това имаше значение, поне засега!  
следва продължение…

 

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.