Обичай оковите си, Пепеляшке!

| от | |

Автор: Лола Монтескьо (още от нея на chuime.bg)

Когато бях момиче и прекарвах летните си ваканции при баба, имах неколцина приятелки, имали нещастието да се родят в семейства с така да се каже традиционни разбирания.

Всъщност като се замисля, май всичките ми дружки от това малко планинско градче бяха обречени да растат в традиционен модел семейства. Някои бяха малко по-свободни, други караха нещо като военна повинност под родния си покрив.

Общо взето обаче всички тези момичета имаха да изпълняват сериозни домашни задължения и само след извършването им можеха да излизат да играят. Били сме може би на около 12-13 години. Игрите навън бяха позволени, само ако Мариета първо боядиса оградата на къщата (Том Сойер в пола, кълна се), Елка сготви за баща си и брат си (майката ги беше напуснала), Весето извади костилките на 4 килограма череши, приготвени за компоти, а Катето изглади. Задачите в повечето случаи се даваха от строгите бащи, а майките тихомълком бяха съгласни. Не че аз не помагах на баба, но спорадично и то, когато тя ме помоли – примерно да обеля чушките за зимнината. Аз, като виждате, от малка съм си твърдоглава, бунтарски настроена и МЪРЗЕЛИВА Пепеляшка!

Нямах ежедневното задължение да си заработя играта. И не че някоя от приятелките ми е страдала много, но все пак тази форма на заробване ме възмущаваше, защото закъснявахме за лудориите, които си бяхме намислили. Така че боядисвах и аз с тях огради, вадех костилки и подсвирках под балкона на готвещите и гладещите да побързат.

Всичките ми приятелки имаха братя. Братята имаха едно задължение – да човъркат по автомобила в събота заедно с таткото. Ах, да, и да държат изкъсо сестра си да спазва прилично поведение вечер в младежкия клуб. В смисъл – никакви момчета, никакви цигари. Всичките тези момичета заминаха да следват в други градове, когато пораснаха и първите години изкараха в нон-стоп купони с мъже, алкохол, цигари… Сигурна съм, че и с удоволствие са спрели да готвят, гладят и да ядат череши. Наваксаха си. Братята им пък, с малки изключения, си останаха в малкото градче и се ожениха за покорни жени, които поеха боядисването на огради и правенето на компоти от сестрите, докато благоверните им лежат под колите на двора.

Разказвам тази история, защото се сетих за детството си, докато четях стари коментари под “Мръсните тайни на Пепеляшка” в блога ми. Те много ме впечатлиха. Не с това, че доста хора схващат сатирата като чиста монета и не с това, че доста майки се успокоиха, че не са сами в лудостта си. :-)

Изуми ме един друг факт – почти никой не коментира превъплъщението на много принцове в мъжете, подобни на братята на моите приятелки от детството. И фактът, че Пепеляшка отново е насадена на огнището, което трябва покорно да чисти, но с ръчица на която проблясва златна халка. Тя е нейната окова, която трябва да обича.

Тая работа явно си е толкова нормална, че освен крива усмивка не заслужава повече. Ожесточеният бой във форума бе за това дали аз мрънкам и съм лигла, защото открито признавам колко тежка е майчината роля. Тоест, некаква си пепеляшка се бунтува срещу боядисването на огради, правенето на компоти, готвенето или гледането на деца, защото й мъчно за игрите, пардон стъклените обувчици. И пита – бе не е ли редно и принцът (или пък братът) да свърши малко работа? Аз да не съм купена на пазара за роби?

Но всички знаем, че истинските пепеляшки си чистят огнището покорно и не протестират. Защото ролите в приказките са раздадени и на нея й се пада тази. Толкоз! Точка! Някои коментират, че отношенията между принца и пепеляшка на другия ден са въпрос на избор. Просто Пепеляшка вместо да мери обувки, за да докаже, че е подходяща (това не го приемайте буквално, а като метафора, че в тази приказка жената е подлагана на тест, а мъжът по презумпция е съвършен, може би трябва да спретне едно състезание по белене на картофи и да се омъжи за победителя. :-) Може би.

Проблемът на тази теза е, че освобождаването на пепеляшка от огнището зависи единствено от късмета й.  Или от съобразителността й. Или ще попадне на принц, който й ПОМАГА, или – не. Пиша помага с големи букви, защото това също според мен не е достатъчно. Той трябва ДА ДЕЛИ. И радостите и несгодите, нали така? Това не бива да се оставя на късмета или съобразителността. Трябва да е норма в отношенията, към която да се стремят и жените, и мъжете.

За беда има коментари като “мъжът ми не е длъжен” или “така й се пада, след като едно яйце не може да Му опържи”…  Напротив, мъжът е длъжен. Също толкова, колкото и жената. На пепеляшка също й се спи, мили принцове. На пепеляшка също й се играе на компютъра/ходи на кино/среща с приятелки. На пепеляшка й се иска да се концентрира върху работата си, ако има кой да играе с детето. На пепеляшка й се иска да не се концентрира върху работата си, ако има кой да работи, а тя си играе с детето. На пепеляшка също й се иска да намери сготвено, опрано и изчистено от време на време. Примерно. Пепеляшка не е само майка и съпруга, но и дъщеря или сестра, приятелка, служителка, и най-вече – жена.

Просто на пепеляшка ролите й са много по задължение, а на принца – толкова, колкото реши. Ако той не ПОМАГА, не е мързелив. Пепеляшка обаче е набедена за мързелана, ако реши, че не иска да мие чинии. Ако той не става нощем да дундурка бебето,  не е лош татко. Пепеляшка обаче е антимайка, ако каже на висок глас: „Искам да поспя“. На принца му се случва да остане без работа, никой не го кори. Ако пепеляшка обаче не работи, за да гледа деца (това не се смята за работа), тя става “тъпа домакиня.” Ако пепеляшка и работи въпреки гледането на децата, се превръща в лоша майка.

Така или иначе, мили пепеляшки, на другия ден след края на приказката е много лесно да ви пробутат ролята на лошия. Ако не обичате оковите си, например. Или ако нямате късмет. :-)

Ах, да, и още нещо, мили принцове: пепеляшка дебелее, уморява се и остарява. И само две неща я правят все още принцеса: любовта и уважението ви.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.