Обич

| от | |

books-text

Спасимир Тренчев

Много ми липсваше Бъки. Остана на Земята, когато я напуснахме преди две години. Моето семейство беше избрано сред първите заселници на планета с почти сходни условия на нашата. С времето привързаността ни стана толкова силна,че ние се разбирахме с поглед. В суматохата, с която бързо се изнасяхме към летателните кораби, то се изгуби. Майка ми и баща ми едва успяваха да ме замъкнат към колата и се наложи да им помага наш съсед. Вдигнах температура по време на полета, продъних ушите на всички с моя рев. Успокоих се едва на втория ден, в смисъл, че спрях да плача, но не и да мисля за него. Имах само двама приятели. Те останаха на Земята, но за тях не съм тъгувал. Едва след седмица се свързахме в Мрежата и всеки път ги питах за Бъки. Имаха задачата ако го намерят, да го пратят по някого. Знам, че е някъде там и ще го видя рано или късно.

Липсваше ми Земята. Синият и зеленият цвят в природата. Тук преобладаваха сивият, но и всичките топли цветове, които познаваме. Зимата е единственият сезон на тази планета. Двете поколения преди нас, първите пришълци от Земята,  предимно елитна научна мисъл, разправяха, че в началото не било така. Температурите били по-високи, но не след дълго те рязко се понижили. Оттогава започнали разни депресии сред хората, изпитвали носталгия по родния дом, по приятели и близки. Психическите проблеми зачестили през последните няколко години. След различни изследвания, заедно с група учени, лекарите уловили и измерили нискочестотни вълни в атмосферата. Все още не можеха да разберат естеството им. Имаше някаква хипотеза, че халюцинациите се дължат на тях. За да ни предпазят, издадоха заповед никой да не излиза от жилището си. Живеехме в модули, пръснати в различни зони, но временно бяха спрели строителството им. Отскоро вървеше слух, че няма да пристигат нови заселници, докато не разкрият причината за тези промени.

В една от вечерите, когато си говорехме с приятелите, нещо неочаквано привлече погледа ми. Алармата пищеше. Включи се познатият предупреждаващ глас за опасност. Там отвън стоеше Бъки. Само на пет-шест метра от модула. Зяпаше ме и махаше с опашка. Останах на едно място. Приятелите ми говореха нещо, но чувах и виждах само него. Не помръдваше и не лаеше, а очите му ме гледаха недоверчиво. Колебаеше се да пристъпи. Станах от стола и се приближих до стъклото. Залюля опашката си малко по-силно, но още не беше сигурен. Предните му лапички се придвижиха, след тях задните. Сърцето ми заби силно.

- Бъки… Как…?

Погалих стъклото, сякаш галех кучето и едва тогава то мигна с очи. Насочих длан към сензора в рамката и прозорецът се отмести встрани към стената.

- Тони – чух гласа на майка ми зад себе си.

Обърнах се, тя стоеше на вратата.

- Мамо, виж! Бъки…!

Тя се приближи, погледна навън, а после мен.

- Тони, навън няма нищо – в гласа й се смесиха тревога и нежност.

Казами, че един от съседите току-що са го отвели в лечебницата. Нарушил забраната, напуснал модула и видял мечка, която вървяла към него. После обърна длан към прозореца и той се върна обратно. Онемял, гледах Бъки, който не мърдаше от мястото си. И тогава усетих странно спокойствие. Сякаш ми казваше да не се противя. Майка ми заяви, че ме чакат след петнайсет минути за вечеря и отново ми напомни да не излизам навън. Нямала да понесе единственото й дете да го отведат в лечебницата, като другите. Алармата спря.

Аз кимнах и я изчаках да излезе. Изключих програмата, без да кажа нищо на приятелите си. Огледах се, едва издържах няколко секунди и пак отворих прозореца. Озовах се навън. Бъки се стрелна към мен и скочи в обятията ми. Притиснах го и заплаках от щастие. Алармата се включи отново. Внезапно изникнаха двайсетина мъже от охраната с насочени към нас оръжия. Извиках „не”. Преди да повторя, те ме простреляха.

Дежурните медицински сестри имаха задачата да наблюдават и записват мозъчните вълни на всеки пациент с халюцинации, пристъпил забраната за излизане. Надяваха се това да помогне в разгадаването на нискочестотните вибрации. За тази цел ги прострелваха с приспивателно. Апаратурата показваше вълните, а холографското приложение – формите, които те образуваха. Почти моментално се образува кученце, което стоеше срещу Тони. Те взаимно се наблюдаваха, следяха погледите си и сякаш си говореха телепатично. Досега имаха събрани 119 записа на такива пациенти. Всичките виждаха ужасяващи същества, познати хищници, запалени огньове, природни бедствия, дори близки хора, към които изпитваха не радост, а носталгия. Но той виждаше кученце – обект, който се различаваше от всички останали, и не само не го плашеше, но го караше да се усмихва. Веднага обаче се сети, че освен него, преди пет месеца беше документиран първият случай – едно малко дете, което реагирало по същия начин на своите халюцинации. Живееше на петдесетина километра от тук. Беше видяло ято лястовици, които кръжали над техния модул. Данните от наблюдението се знаеха само от тесния кръг лекари и изследователи – беше твърде рано за конкретни заключения. Спомни си, че вълновите трептения на мисълта на това момиченце са също толкова високи, както при него, и съвършено различни от ниските на другите 118 случая.  Кученцето, което се виждаше на холограмата, постави предните си лапи на раменете на клекналия Тони и нетърпеливо повдигаше глава към неговата. Облиза го няколко пъти. На екрана сестрата забеляза, че остават броени секунди преди пациентът да се събуди и тя изключи записа. Отвори очи, огледа се и я забеляза. Една сълза потече по лицето й. Той се спря се в топлите й, кафяви очи и когато му се усмихна, разбра, че плаче от радост.

Два дни след това ни бяха събрали в една стая с момиченцето и ни питаха много неща, дори имаме ли идея защо сме се чувствали добре от нашите халюцинации. Аз обясних за мен, а тя сподели, че прабаба й разказвала за лястовичките, които свивали гнездо всяка пролет под покрива на къщата, където живеела. Дая знаеше как изглеждат и от снимки и филми, но имала силното желание някой ден да ги види съвсем близо до себе си.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?