Обич

| от | |

books-text

Спасимир Тренчев

Много ми липсваше Бъки. Остана на Земята, когато я напуснахме преди две години. Моето семейство беше избрано сред първите заселници на планета с почти сходни условия на нашата. С времето привързаността ни стана толкова силна,че ние се разбирахме с поглед. В суматохата, с която бързо се изнасяхме към летателните кораби, то се изгуби. Майка ми и баща ми едва успяваха да ме замъкнат към колата и се наложи да им помага наш съсед. Вдигнах температура по време на полета, продъних ушите на всички с моя рев. Успокоих се едва на втория ден, в смисъл, че спрях да плача, но не и да мисля за него. Имах само двама приятели. Те останаха на Земята, но за тях не съм тъгувал. Едва след седмица се свързахме в Мрежата и всеки път ги питах за Бъки. Имаха задачата ако го намерят, да го пратят по някого. Знам, че е някъде там и ще го видя рано или късно.

Липсваше ми Земята. Синият и зеленият цвят в природата. Тук преобладаваха сивият, но и всичките топли цветове, които познаваме. Зимата е единственият сезон на тази планета. Двете поколения преди нас, първите пришълци от Земята,  предимно елитна научна мисъл, разправяха, че в началото не било така. Температурите били по-високи, но не след дълго те рязко се понижили. Оттогава започнали разни депресии сред хората, изпитвали носталгия по родния дом, по приятели и близки. Психическите проблеми зачестили през последните няколко години. След различни изследвания, заедно с група учени, лекарите уловили и измерили нискочестотни вълни в атмосферата. Все още не можеха да разберат естеството им. Имаше някаква хипотеза, че халюцинациите се дължат на тях. За да ни предпазят, издадоха заповед никой да не излиза от жилището си. Живеехме в модули, пръснати в различни зони, но временно бяха спрели строителството им. Отскоро вървеше слух, че няма да пристигат нови заселници, докато не разкрият причината за тези промени.

В една от вечерите, когато си говорехме с приятелите, нещо неочаквано привлече погледа ми. Алармата пищеше. Включи се познатият предупреждаващ глас за опасност. Там отвън стоеше Бъки. Само на пет-шест метра от модула. Зяпаше ме и махаше с опашка. Останах на едно място. Приятелите ми говореха нещо, но чувах и виждах само него. Не помръдваше и не лаеше, а очите му ме гледаха недоверчиво. Колебаеше се да пристъпи. Станах от стола и се приближих до стъклото. Залюля опашката си малко по-силно, но още не беше сигурен. Предните му лапички се придвижиха, след тях задните. Сърцето ми заби силно.

- Бъки… Как…?

Погалих стъклото, сякаш галех кучето и едва тогава то мигна с очи. Насочих длан към сензора в рамката и прозорецът се отмести встрани към стената.

- Тони – чух гласа на майка ми зад себе си.

Обърнах се, тя стоеше на вратата.

- Мамо, виж! Бъки…!

Тя се приближи, погледна навън, а после мен.

- Тони, навън няма нищо – в гласа й се смесиха тревога и нежност.

Казами, че един от съседите току-що са го отвели в лечебницата. Нарушил забраната, напуснал модула и видял мечка, която вървяла към него. После обърна длан към прозореца и той се върна обратно. Онемял, гледах Бъки, който не мърдаше от мястото си. И тогава усетих странно спокойствие. Сякаш ми казваше да не се противя. Майка ми заяви, че ме чакат след петнайсет минути за вечеря и отново ми напомни да не излизам навън. Нямала да понесе единственото й дете да го отведат в лечебницата, като другите. Алармата спря.

Аз кимнах и я изчаках да излезе. Изключих програмата, без да кажа нищо на приятелите си. Огледах се, едва издържах няколко секунди и пак отворих прозореца. Озовах се навън. Бъки се стрелна към мен и скочи в обятията ми. Притиснах го и заплаках от щастие. Алармата се включи отново. Внезапно изникнаха двайсетина мъже от охраната с насочени към нас оръжия. Извиках „не”. Преди да повторя, те ме простреляха.

Дежурните медицински сестри имаха задачата да наблюдават и записват мозъчните вълни на всеки пациент с халюцинации, пристъпил забраната за излизане. Надяваха се това да помогне в разгадаването на нискочестотните вибрации. За тази цел ги прострелваха с приспивателно. Апаратурата показваше вълните, а холографското приложение – формите, които те образуваха. Почти моментално се образува кученце, което стоеше срещу Тони. Те взаимно се наблюдаваха, следяха погледите си и сякаш си говореха телепатично. Досега имаха събрани 119 записа на такива пациенти. Всичките виждаха ужасяващи същества, познати хищници, запалени огньове, природни бедствия, дори близки хора, към които изпитваха не радост, а носталгия. Но той виждаше кученце – обект, който се различаваше от всички останали, и не само не го плашеше, но го караше да се усмихва. Веднага обаче се сети, че освен него, преди пет месеца беше документиран първият случай – едно малко дете, което реагирало по същия начин на своите халюцинации. Живееше на петдесетина километра от тук. Беше видяло ято лястовици, които кръжали над техния модул. Данните от наблюдението се знаеха само от тесния кръг лекари и изследователи – беше твърде рано за конкретни заключения. Спомни си, че вълновите трептения на мисълта на това момиченце са също толкова високи, както при него, и съвършено различни от ниските на другите 118 случая.  Кученцето, което се виждаше на холограмата, постави предните си лапи на раменете на клекналия Тони и нетърпеливо повдигаше глава към неговата. Облиза го няколко пъти. На екрана сестрата забеляза, че остават броени секунди преди пациентът да се събуди и тя изключи записа. Отвори очи, огледа се и я забеляза. Една сълза потече по лицето й. Той се спря се в топлите й, кафяви очи и когато му се усмихна, разбра, че плаче от радост.

Два дни след това ни бяха събрали в една стая с момиченцето и ни питаха много неща, дори имаме ли идея защо сме се чувствали добре от нашите халюцинации. Аз обясних за мен, а тя сподели, че прабаба й разказвала за лястовичките, които свивали гнездо всяка пролет под покрива на къщата, където живеела. Дая знаеше как изглеждат и от снимки и филми, но имала силното желание някой ден да ги види съвсем близо до себе си.

 
 

Вижте трейлъра на продължението на култовия „Наистина любов“

| от chronicle.bg |

Наистина любов“ („Love Actually“) безспорно е една от най-добрите и най-обичани романтични комедии в британското кино, а и въобще, затова феновете вероятно ще се радват да чуят, че ще има продължение.

То ще представлява 10-минутна късометражна лента, заснета с благотворителна цел за Comic Relief.

Red Nose Day Actually unit stills

Повечето звезди от оригиналния филм ще се завърнат – Хю Грант, Колин Фърт, Лиъм Нийсън, Кира Найтли, Андрю Линкълн, Бил Най, Чуител Еджиофор, Мартин МакКътчън, Томас Броуди Сангстър, Лусия Монис и Роуън Аткинсън – те всички ще бъдат на линия. За съжаление, няма да видим Алън Рикман, който почина миналата година, а Ема Томпсън е отказала участие, защото с режисьорите са решили, че ще е твърде тъжно да играе (тя играеше съпругата на Рикман във филма).

Red Nose Day Actually unit stills

Краткото продължение на „Наистина любов“ („Love Actually“) ще бъде излъчено по ВВС на 24 май и по NBC на 25 май.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

„Бягство от затвора“ се завръща. Скоро.

| от chronicle.bg |

Легендарният сериал „Бягство от затвора“ се завръща с нови епизоди, в които актьорите от оригиналната продукция пресичат граници в цял свят, за да спасят един от своите.

В новите девет епизода, частично заснети на терен в Мароко, Уентуърт Милър, Доминик Пърсел, Сара Уейн Келис, Амаури Ноласко, Робърт Кнепър, Рокмънд Дънбар и Пол Адълстийн отново влизат в ролите си. Завръща се и създателят на сериала Пол Т. Шойринг.

Премиерата за България на „Бягство от затвора“ е на 6 април (четвъртък) от 22:00 ч. по FOX.

бягство от затвора

Изминаха 8 години до момента, в който завладяващият сериал за измъкване от решетките „Бягство от затвора“ е готов да се завърне. Актьорският състав отново влиза в ролите си и се впуска в ново смело бягство, по-мащабно от досегашните. Предстои вълнуващо приключение, изпълнено с върховна лоялност, саможертва и култ към семейството, което ще уцели зрителите право в сърцето.

Докато се появяват доказателства, че смятаният за мъртъв Майкъл може би е жив, Линкълн и Сара (Сара Уейн Келис, „Colony“, „Живите мъртви“), която продължава да бъде съпруга на Майкъл докато той е смятан за мъртъв, се обединяват, за да планират най-голямото бягство досега.

Трима от най-известните бегълци от затвора Fox River State, Сукре (Ноласко, „Telenovela“), Тибег (Кнепър, „Heroes“) и Стотачката (Дънбар, „The Mentalist“) отново са в играта. Но с Майкъл зад решетките в печално известния затвор Огигия в Йемен, опасността е съвсем реална както в затвора, така и извън него.

„Бягство от затвора“ е номиниран за „Златен глобус“ и „Еми“. Създателят на оригиналната продукция Пол Т. Шойринг също работи и върху новите епизоди и като изпълнителен продуцент заедно с Вон Уилмот, Майкъл Хороуиц, Доун Олмстед, Нелсън МакКормик, Марти Адълстийн, Нийл Мориц и Брет Ратнър. Нелсън МакКормик е и режисьор на новите епизоди.бягство от затвора

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.