„Ню Йорк Таймс“ – великолепна компания в ужасен бизнес

| от | |

Автор на статията е Дерек Томпсън. Тя е публикувана в „Атлантик“.

Тиражът на „Ню Йорк Таймс“ расте, броят на абонатите на електронното издание също, докато приходите от реклама продължават да се свиват.

На всеки няколко месеца „Ню Йорк Таймс“ отново открива, че читателите го обичат повече, отколкото година назад, а рекламодателите по-малко. Достатъчно е да хвърлите един поглед върху доходите на компанията за последните 14 години. През 2000 г. 26% от оборота е идвал от тиража. През отминалото тримесечие – 54%. А що се отнася до рекламата …Някои изводи, над които си струва да се помисли

Количество и качество

Плашещият показател на доходите на „Ню Йорк Таймс“ от реклама не трябва да се възприема като свидетелство за ниското качество на репортерската работа на вестника. Напротив, аз не мога да си представя друга такава солидна и влиятелна журналистика. Свиването на доходите на вестника от реклама – това е обща закономерност и тук „Ню Йорк Таймс“ изглежда много по-добре от други. Вестниците днес са най-лошото място за рекламната индустрия в Америка. „Ню Йорк Таймс“ е добра компания. Това е много солидна компания, защото над 800 000 души са готови да плащат за онлайн изданието. Но тя работи в ужасен отрасъл.

Главоблъсканицата с цифровата реклама

Читателите в цифровата сфера не са толкова ценни, колкото в печатната. Това е известно на всички. Но понякога ние преувеличаваме положението, защото – защото толкова много хора четат вестника, седейки пред компютъра или включвайки своите мобилни устройства, че теоретично издателите могат да си върнат тази обетована земя, увеличавайки интернет абонамента до гигантски размери.

Цифровата реклама – това е нещото, което ме храни, затова имам всички основания да стискам палци за нея и нейните големи успехи. Но аз започвам да се вълнувам за своя хляб, когато виждам как Гугъл, Фейсбук, Туитър, Пандора и други неиздатели с вълчи апетит поглъщат парчетата от баницата с цифрова реклама. Те работят с такъв размах, за който издателите могат да мечтаят само в розовите си сънища. Те разполагат с повече информация за потребителите, отколкото всяка новинарска организация /за такъв обем те даже не могат да се надяват/. Фейсбук и Гугъл контролират две трети от мобилната реклама, а рекламният пазар на смартфони се е превърнал в такъв олигопол, че телевизията на неговия фон изглежда като ориенталски пазар.

Специализираните сайтове нямат от какво да се боят, защото те по-лесно намират баланса между разходите и качествената реклама, насочена към избраната аудитория. Но какво означава това за огромна международна новинарска организация като „Ню Йорк Таймс“? Увеличаването на абонамента за интернет изданието /а той расте със стотици и хиляди абонати всяка година/ е умна и необходима застраховка от по-нататъшния упадък на рекламния бизнес, преместващ се онлайн. /БГНЕС

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.