Няма палестинска „държава“ и скоро няма да има

| от |

Джон Болтън, ФоксНюз

Последното развитие на нещата в Швеция, във Великобритания и Ирландия илюстрират поредния опит за създаване на палестинска „държава“ от въздуха. Новото социалистическо правителство на Швеция призна „Палестина“, както направиха с необвързваща резолюция британският парламент и ирландският сенат.

Подобни стъпки скоро се очакват навсякъде в Европа. И има планове „Палестина“ да се присъедини към различни договори, най-вече към този, създаващ Международен наказателен съд, което теоретично би поставило въпроса за отговорността на Израел за „престъпления“ според юрисдикцията на съда.

Естествено, нито признаването на измислена държава, нито изразяването на правни мнения създава факти в действителност. Това, което става в „Палестина“ е, че Газа продължава да е управлявана от терористичната групировка Хамас, подкрепяна от иранските аятоласи, а из Западния бряг на р. Йордан продължава да трополи корумпираната, застаряваща и неефективна Палестинска власт.

Няма палестинска „държава“ и няма перспектива скоро да има без драматични промени в реалния свят, което е малко вероятно да стане в обозримо бъдеще.

Така че за какво се води тази поредна кампания за „признаване“? Въпреки че днешните усилия следват добре утъпкания исторически път, предходните опити никога не са променяли и на йота тежката реалност в Близкия изток.

Въпреки това палестинските лидери са убедени, особено доколкото държавността изглежда далеч извън техните възможности, че най-хубавата им надежда се намира в обвития с вълшебен дим и огледала свят на Обединените нации, където могат да създадат паралелна вселена, и после по някакъв начин да я телепортират обратно в реалността.

Сред предишните опити за илюзионизъм беше кампанията 1980-90 г. да бъде направена „Палестина“ член на ООН с представянето на легитимно правителство, каквото по-рано никога не е имало, като по някакъв начин го превърнат в еквивалент на истинската държава Израел. Тази маневра, възможна само в ООН, започна с настояването табелката с името пред мястото на една организация-наблюдател като Организацията за освобождение на Палестина /ООП/ да бъде сменена така, че на нея да пише „Палестина“. Естествено, „Палестина“ звучи много повече като държава от ООП.

След това решение ООП предприе агресивни усилия да се присъедини към специализирани агенции от системата на ООН, като теоретично това беше поради факта, че тъй като почти всички организации на ООН ограничават членството в тях до „държави“, то приемането на ООП да се присъедини доказва, че тя е станала „държава“. След като се провалиха през 1989 г., палестинците се отказаха – до 2011 г., когато бяха приети в Организацията на ООН за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/. Това, което стана в ЮНЕСКО през 2011 г., драматично подчертава разликата какво могат да направят Съединените щати, когато решат. През 1989 г., когато ООП се опита да се присъедини към Световната здравна организация /СЗО/, а после към ЮНЕСКО / от нея САЩ се оттеглиха по време на управлението на Роналд Рейгън и много хора се надяват Вашингтон да бъде убеден да се върне/, администрацията на Джордж Буш Старши отговори решително.

Държавният секретар Джеймс Бейкър заяви публично, че ще препоръча на Буш Вашингтон да ореже всички плащания, доброволни или предвидени, за всяка част от ООН, която повиши статута на ООП към държавност. Заплахата на Бейкър пресече пътя на ООП към СЗО и ЮНЕСКО. Нещо повече, изявлението на Бейкър, по-късно превърнато в американски закон, възпря усилията на ООП да си играят със системата на ООН за свои политически нужди, но до 2011 г., когато те почувстваха, че администрацията на Обама може да бъде стресната.

Това е истинският урок за взимащите решения хора в Америка, които съзерцават днешните полети на фантазията за постигане на палестинска държавност. Според американските правила, въплъщаващи заплахата на Джеймс Бейкър, цялото американско финансиране беше прекратено незабавно през 2011 г., когато „Палестина“ беше приета. С това бяха орязани 22% от бюджета на ЮНЕСКО. Но вместо светът на ООН да въздейства на реалния свят, стана точно обратното. А фактите от реалния свят – загубата на десетки милиони долари принос от САЩ – предизвикаха опустошителни последствия за ЮНЕСКО. Спирането на американското финансиране освен това изпрати ясно послание по цялата система на ООН и донесе голям натиск върху палестинците за прекратяване на придвижването им към членство в ООН. Каква беше разликата между провалите на ООП от периода 1989-90 г. и последните им успехи и дали това е някаква поличба какво предстои в сегашната дипломатическа кампания за признаване?

Отговорът е прост: Америка намира неимоверни решения на въпросите.

Преди 25 г. президентът Буш и държавният секретар Бейкър показаха решимостта си да потискат нереалистични маневри в рамките на международната система. И решимостта на Съединените щати надделя.

При президента Обама, обратно, виждаме американската слабост, опустошителните вопли за разрушителния ефект, който ще сполети ЮНЕСКО ако бъде прекратено американското финансиране, и обещанията от дипломатите на Обама да бъде търсена отмяна на законите, посичащи нашия принос. Усещайки слабостта, палестинците и техните поддръжници удариха, нещо, което се бояха да направят над 20 години.

Днешният палестински гамбит няма да зависи от това, което се случва в Стокхолм, Лондон или главната квартира на ООН. Той ще зависи от това как официалните лица във Вашингтон решат да реагират.

Историята е ясна: американската мощ може да спре тези усилия, а американската слабост ще ги улесни.

Вие сте на ход, президент Обама./БГНЕС

 
 

Новата Opel Insignia – лукс, 4×4 и авангардни светлини

| от chronicle.bg |

Новото поколение на флагмана Insignia на Opel празнува българската си премиера в присъствието на над 300 почитатели на марката, настоящи и потенциални клиенти и медии, сред тях бяхме и ние.

Директорът на представителството на Opel за България Вихрен Горанчев представи модела, като обърна внимание на авангардните матрични светлини IntelliLux LED® , високотехнологичната система за задвижване на четирите колела с torque vectoring, свръхмодерните системи за асистенция на водача, висококачествения интериор със сертифицираните от AGR ергономични предни седалки и типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, която сега включва уникалната система Opel OnStar. Тези системи ни бяха визуално представени благодарение на високотехнологичното видео прожектиране върху четирите стени на залата.

Това, което чакахме с нетърпение обаче, беше близкото запознанство с модела, което се случи благодарение на двата високооборудвани автомобила в Sofia Event Center.

Няма спор, че новата Insignia получава възможно най-добрия старт в живота благодарение на голямата популярност и успех на своя предшественик. Лансираното през 2008 година първо поколение Opel Insignia поставя началото на нова ера за марката. Той предложи множество иновативни технологии и вдъхновяващ непреходен дизайн, а когато се появи за първи път беше високо оценен от публиката и медиите, които го избраха за Автомобил на годината 2009 за Европа. Година по-късно и българските медиите му присъдиха най-високото отличие за България.

Ако първата Insignia маркира началото на нова ера за Opel, второто поколение Insignia идва в началото на следващата ера, която всъщност започна преди година и половина с новата Astra, а за първи път беше обявена с Opel Monza Concept на автомобилното изложение във Франкфурт през 2013 г. Концептуалният модел е послужил за вдъхновение на дизайнерите и инженерите на новата Insignia, които са създали истински флагман.

Като цяло новият модел е значително по-лек и динамичен, като в същото време е нараснал на дължина и широчина и е загубил малко от височината си. Ярко изразената предна решетка и тънките източени предни светлини, както и високотехнологичната визия на задната част създават драматизъм в стилистиката на Insignia, осигурявайки на версията Grand Sport излъчването на купе.

Вниманието към най-малкия детайл е ясно видимо и в интериора на новата Insignia.

Кокпитът видимо отразява стилистичната философия на Opel. Водачът седи по-ниско от преди и по тази причина е по-добре интегриран в автомобила, вероятно сдобивайки се с по-спортно, по-ангажиращо и по-интензивно преживяване при шофиране (но повече за него ще ви каже, след като тестваме модела). Повече внимание е обърнато на контролните органи и инфоразвлекателният интерфейс, а head-up дисплеят подчертава дигиталния характер на инструментите, като сензорният екран без рамка на системата IntelliLink излъчва едновременно изтънчен и технократски чар.

За първи път при Opel новото поколение Insignia се предлага с интелигентна система за задвижване 4 Х 4 с torque vectoring, при която мощността се разпределя индивидуално към 4-те колела.

Много малко модели в сегмента предлагат такава широка гама от интелигентни технологии, като новото издание на флагмана на Opel, започвайки от head-up дисплея, през адаптивния круз контрол, който обожаваме, автоматичното аварийно спиране и активното поддържане на лентата на движение, до предупреждението при опасност от сблъсък отпред с разпознаване на пешеходци. Новият флагман на Opel е и първият автомобил на марката от Рюселсхайм, осигуряващ значително подобрена защита на пешеходците и с помощта на активен преден капак, който в случай на сблъсък се повдига в рамките на милисекунди, за да увеличи разстоянието до компонентите в двигателния отсек.

Може би помните, че обърнахме внимание на новото поколение на иновативните IntelliLuxLED® матрични светлини, които дебютираха с новата Astra. Е, при новия Opel Insignia те са значително усъвършенствани.

Новата Insignia предлага типичните за марката Opel инфоразвлекателни технологии и свързаност от най-високо ниво. Това е гарантирано от последното поколение системи IntelliLink с Apple Car Play и Android Auto. Естествено, за новия флагман е на разположение денонощно системата за свързаност и услуги Opel OnStar, с която ви запознахме на тестдрайва на Zafira. Персоналният асистент предлага множество услуги: от автоматична реакция и помощ при катастрофа до асистенция при откраднат автомобил, като с новата Insignia стартират и две нови услуги – резервиране на хотелска стая и търсене на място за паркиране.

Новият Opel Insignia е вече в автосалоните на дилърите на марката, а рекламната му кампания за България стартира днес. Може да видите снимки от премиерата в галерията ни.

 
 

Яките гаджета на Колин Фарел

| от chronicle.bg |

В последния филм на София Копола „The Beguiled“, който излиза по кината днес, Колин Дарел играе Джон Макбърни – ранен войник, спасен от девойките от малко женско училище. Присъствието на мъж в училището бързо разчува и няколко момичета започват да се борят за вниманието му. И Джон отговаря с удоволствие.

Това е роля, за която Колин изглежда се е подготвял цял живот. Или поне от 1999 година, когато прави актьорския си дебют в „The War Zone“. Тогава той бързо си изгражда имидж на един от най-желаните и известни ергени в света. В пика на известността си Фарел има връзка със звезди като Бритни Спиърс и Линдзи Лоън, както и много други.

Самият Колин Фарел твърди, че е имал романтични отношения с Елизабет Тейлър малко преди края на живота й. Той също така е бил забелязан и с Риана като така доказва, че няма „свой тип“. В галерията ни днес сме събрали най-публичните му връзки.

 
 

Запознайте се с новите слушалки Beoplay E4

| от chronicle.bg |

Датската луксозна марка Bang&Olufsen разширява портфолиото си с още един продукт – слушалките Beoplay E4.

Те са от ново поколение и разполагат с по-добра функция за изолиране на външния шум (ANC), като блокират звук с до 15 dB по-ниска честота спрямо предишната ANC технология на Beoplay H3. По този начин слушателят трудно би чул дори ако самолет прелети над него.

Благодарение на т.нар. режим на прозрачност (transparency mode) само с един бърз жест пък може едновременно да изключите както шумоизолиращата функция, така и музиката, и да се върнете в обкръжението си.

2017_03_E4_Black_2

Новите Beoplay E4 са с подобрен дизайн. Батерията им е тънка, с полимерна повърхност, която осигурява по-голяма тактилност и издръжливост. Преработен е и дизайнът на устройството за управление на музиката, така че да се постигне по-лесно и интуитивно потребителско преживяване. Слушалките са изработени от лек алуминий, което ги прави изключително здрави и устойчиви на надраскване. В същото време са и изключително леки – общото им тегло е 50g.

Иновативните Beoplay E4 се предлагат в черен цвят и на цена от 249 евро. Очаква се през юли да пристигнат в шоурума на Bang&Olufsen – на ул. „Оборище“ 10 в София.

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“