Няма палестинска „държава“ и скоро няма да има

| от |

Джон Болтън, ФоксНюз

Последното развитие на нещата в Швеция, във Великобритания и Ирландия илюстрират поредния опит за създаване на палестинска „държава“ от въздуха. Новото социалистическо правителство на Швеция призна „Палестина“, както направиха с необвързваща резолюция британският парламент и ирландският сенат.

Подобни стъпки скоро се очакват навсякъде в Европа. И има планове „Палестина“ да се присъедини към различни договори, най-вече към този, създаващ Международен наказателен съд, което теоретично би поставило въпроса за отговорността на Израел за „престъпления“ според юрисдикцията на съда.

Естествено, нито признаването на измислена държава, нито изразяването на правни мнения създава факти в действителност. Това, което става в „Палестина“ е, че Газа продължава да е управлявана от терористичната групировка Хамас, подкрепяна от иранските аятоласи, а из Западния бряг на р. Йордан продължава да трополи корумпираната, застаряваща и неефективна Палестинска власт.

Няма палестинска „държава“ и няма перспектива скоро да има без драматични промени в реалния свят, което е малко вероятно да стане в обозримо бъдеще.

Така че за какво се води тази поредна кампания за „признаване“? Въпреки че днешните усилия следват добре утъпкания исторически път, предходните опити никога не са променяли и на йота тежката реалност в Близкия изток.

Въпреки това палестинските лидери са убедени, особено доколкото държавността изглежда далеч извън техните възможности, че най-хубавата им надежда се намира в обвития с вълшебен дим и огледала свят на Обединените нации, където могат да създадат паралелна вселена, и после по някакъв начин да я телепортират обратно в реалността.

Сред предишните опити за илюзионизъм беше кампанията 1980-90 г. да бъде направена „Палестина“ член на ООН с представянето на легитимно правителство, каквото по-рано никога не е имало, като по някакъв начин го превърнат в еквивалент на истинската държава Израел. Тази маневра, възможна само в ООН, започна с настояването табелката с името пред мястото на една организация-наблюдател като Организацията за освобождение на Палестина /ООП/ да бъде сменена така, че на нея да пише „Палестина“. Естествено, „Палестина“ звучи много повече като държава от ООП.

След това решение ООП предприе агресивни усилия да се присъедини към специализирани агенции от системата на ООН, като теоретично това беше поради факта, че тъй като почти всички организации на ООН ограничават членството в тях до „държави“, то приемането на ООП да се присъедини доказва, че тя е станала „държава“. След като се провалиха през 1989 г., палестинците се отказаха – до 2011 г., когато бяха приети в Организацията на ООН за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/. Това, което стана в ЮНЕСКО през 2011 г., драматично подчертава разликата какво могат да направят Съединените щати, когато решат. През 1989 г., когато ООП се опита да се присъедини към Световната здравна организация /СЗО/, а после към ЮНЕСКО / от нея САЩ се оттеглиха по време на управлението на Роналд Рейгън и много хора се надяват Вашингтон да бъде убеден да се върне/, администрацията на Джордж Буш Старши отговори решително.

Държавният секретар Джеймс Бейкър заяви публично, че ще препоръча на Буш Вашингтон да ореже всички плащания, доброволни или предвидени, за всяка част от ООН, която повиши статута на ООП към държавност. Заплахата на Бейкър пресече пътя на ООП към СЗО и ЮНЕСКО. Нещо повече, изявлението на Бейкър, по-късно превърнато в американски закон, възпря усилията на ООП да си играят със системата на ООН за свои политически нужди, но до 2011 г., когато те почувстваха, че администрацията на Обама може да бъде стресната.

Това е истинският урок за взимащите решения хора в Америка, които съзерцават днешните полети на фантазията за постигане на палестинска държавност. Според американските правила, въплъщаващи заплахата на Джеймс Бейкър, цялото американско финансиране беше прекратено незабавно през 2011 г., когато „Палестина“ беше приета. С това бяха орязани 22% от бюджета на ЮНЕСКО. Но вместо светът на ООН да въздейства на реалния свят, стана точно обратното. А фактите от реалния свят – загубата на десетки милиони долари принос от САЩ – предизвикаха опустошителни последствия за ЮНЕСКО. Спирането на американското финансиране освен това изпрати ясно послание по цялата система на ООН и донесе голям натиск върху палестинците за прекратяване на придвижването им към членство в ООН. Каква беше разликата между провалите на ООП от периода 1989-90 г. и последните им успехи и дали това е някаква поличба какво предстои в сегашната дипломатическа кампания за признаване?

Отговорът е прост: Америка намира неимоверни решения на въпросите.

Преди 25 г. президентът Буш и държавният секретар Бейкър показаха решимостта си да потискат нереалистични маневри в рамките на международната система. И решимостта на Съединените щати надделя.

При президента Обама, обратно, виждаме американската слабост, опустошителните вопли за разрушителния ефект, който ще сполети ЮНЕСКО ако бъде прекратено американското финансиране, и обещанията от дипломатите на Обама да бъде търсена отмяна на законите, посичащи нашия принос. Усещайки слабостта, палестинците и техните поддръжници удариха, нещо, което се бояха да направят над 20 години.

Днешният палестински гамбит няма да зависи от това, което се случва в Стокхолм, Лондон или главната квартира на ООН. Той ще зависи от това как официалните лица във Вашингтон решат да реагират.

Историята е ясна: американската мощ може да спре тези усилия, а американската слабост ще ги улесни.

Вие сте на ход, президент Обама./БГНЕС

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.