Няма да гласуваш?

| от |

Божидар Божанов (http://blog.bozho.net)

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

Избирателната активност е ниска и намалява. И много хора се самоубеждават с привидно разумни аргументи, че няма смисъл да гласуват. Чувал съм всички тези аргументи, и ще си позволя да им отговоря. Нямам намерение да заклеймявам негласуващите, да им чета конско или да ги обвинявам за положението – нито имам право, нито е конструктивно. Просто ще им отговоря разумно:

  • „Така легитимирам престъпната власт“ – властта се счита за легитимна дори 5% да гласуват. Така че гласуваш или не, това няма значение за формалната легитимност на властта. Може би си мислиш, че една власт, избрана с 5%, не трябва да може да управлява? Законът подлежи на промени, но е нужно някой да ги прокара, а ти да гласуваш за него.
  • „Загуба на време е“ – разходката до секцията, заедно с гласуването, е 20-тина минути. Ако наистина в неделя имаш толкова много важни неща за правене, спести си тези 20 минути. Но не вярвам случаят да е такъв. Така че направи си една приятна неделна разходка до урната, отнема пренебрежимо малко време.
  • „Не знам за кого да гласувам“ – гласуването не отнема време, но следенето на политическите личности и събития отнема, и е напълно разбираемо да не ти се заминава с това. Но може би имаш един приятел, на когото имаш доверие, и който се интересува повече от политическите процеси – питай него за мнение. Ако пък нямаш, или не искаш друг да ти влияе, може просто да погледнеш лицата на кандидатите. Ще се изненадаш колко са различни – едните изглеждат интелигентно и спокойно, другите изглеждат като дребни мошеници или мутри. Няма нужда да вадиш френологичните карти, но визията на кандидатите ще ти създаде достатъчно усещане за това кого може да подкрепиш. Един поглед по сайтовете им пък, за половин час, ще ти каже кой на какви позиции е (или твърди, че е), и доколкото те са по-близки до твоите. Това достатъчно ли е? С известно приближение – да.
  • „Всички са маскари“ – може би изглежда, че всеки кандидат или партия търси изгода, и че всички ни обещават неща, които няма да изпълнят. И това най-вероятно наистина е така. И срещу всеки кандидат може да се извади поне един аргумент. Само че имай предвид, че не избираме изпълнителната власт в рая, и няма как кандидатите да са чисти като сълза. Замисли се, ако ти беше кандидат, как би изглеждал в очите на избирателя – щеше ли да може да се скалъпи някой компромат, щеше ли някой да ти повярва, че го правиш с цел различна от финансовата изгода? Не се доверявай на никой политик, но не търси ангели в листите, за да гласуваш за тях.
  • „Изборите не променят нищо“ или „Всички са еднакви“ – това, за щастие, няма как да е вярно. Има разлика между кандидатите и партиите им. Разликата не е между „доброто“ и „злото“, не е „от небето до земята“ и може би не е прекалено голяма. Но я има. И ако едните са само с 5% по-кадърни и с 6% по-некорумпирани, пак има смисъл да бъдат предпочетени. Защото изборите променят нещо – ако след „виденовата зима“ всички бяха сметнали, че изборите не променят нищо, и на власт отново беше дошла БСП, дали щеше да се справи с държавата, която преди 2 месеца беше довела до фалит? Ако изборите нямаха значение, и през 2005-та година Атака имаше мнозинство в парламента, сега щяхме ли да сме в ЕС, щяха ли фирмите да имат огромен пазар за стоките си, а гражданите – за труда си? Гласувайки за нещо дори с 5% по-добро от другото, може да допринесеш за 5% по-добра държава. От друга страна, Хитлер е избран с избори. Това е една промяна към по-лошо, но все пак промяна, която идва да покаже, че изборите имат значение.
  • „Тези избори нямат значение“ – дали ще са европейски, президентски или кметски, все някой се намира да каже, че те не са важни. „Евродепутатите какво ще направят за България“; „президентът какви правомощия има“; „кметът най-много да сложи нови плочки“. Евродепутатите са важни, и то не само защото показват вътрешното политическо съотношение, а и защото определят дали Европа ще има лява или дясна политика – дали ЕНП или ПЕС ще имат повече места в ЕП ще рефлектира обратно върху нас в следващите години. Президентът може и да няма правомощия, но дали ако бяхме избрали кандидат на БСП, през лятото щеше да има подкрепа за гражданското общество от страна на президентската институция? Ако на предишните избори беше избран Сидеров, нямаше ли да се изложим пред всеки международен партньор? А кметът – всичко от плочки, през улици и паркове, до култура в общината, зависи от този избор.
  • „Един глас, с него и без него, все тая“ – процесите в обществото стават в мащаб. Винаги опитвай да обмисляш реалността при условие, че всички мислеха като теб. И не, това не е клише от естрадна песен – общественото съзнание зависи от съзнанието на всеки негов член. Така че твоят глас има значение, макар и в по-абстрактен смисъл.
  • „Не искам да нося отговорност за това кой управлява“ – ти носиш така или иначе. Ако гласуваш, заради гласа си, ако не гласуваш, заради недаването му. Така че от това измъкване няма, а и е хубаво да не бягаме от отговорност, колкото и споделена да е тя.
  • „Няма смисъл, след като моят глас ще се неутрализира от един цигански глас, купен с 10 лева“ – циганският глас ще бъде купен така или иначе. Ако не го неутрализираш с твоя, инвестицията в него ще се оправдае, правейки инвеститора доволен. Гласувай, за да им прецакаш инвестицията.

Така че – да гласуваме. И да осмислим нещата така: не гласуваме за „по-малкото зло“, а за едно бъдеще, което ще е дори малко по-добро от това, което би било, ако не гласуваме.

Но…това е само началото, основата. Гласуването е само едно от нещата, които като граждани можем да направим, за да живеем малко по-добре. Твърде нужно е да сме активни граждани не само на избори. Но да започнем от изборите.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.