Новата вавилонска кула на Европа

| от |

655-402-evropejski-parlament

Куентин Пийл, „Файненшъл таймс“

В резултат на Европейските избори Европейският парламент е на път да стане по-шумен, по-непокорен, по-объркващ и по-труден за работа с него.

Увеличаването на подкрепата за леви и десни популистки антиевропейски партии в страни като Великобритания, Франция и Гърция ще лиши 751-местния парламент от ясно мнозинство в която и да е част от политическия спектър.

Изглежда неизбежно ни чакат седмици на политически препирни, докато новите депутати се мъчат да създадат съюзи със странни партньори, а най-големите партии се борят за мнозинство, за да определят кой ще е следващият председател на Европейската комисия.

Може да се стигне и до продължилтелно буксуване в работата между парламента и Европейския съвет, където лидерите на 28-те членки ще решават кой ще наследи Жозе Мануел Барозу.

Но по-голямата част от медийното внимание ще се съсредоточи върху възхода на популистките партии, въпреки че картината на континента не е навсякъде еднаква. В Германия, държавата с най-голям брой европейски депутати, евроскептичната политическа сила „Алтернатива за Германия“ не се очаква да спечели повече от няколко места. В Италия Матео Ренци постигна силна победа над евроскептичното Движение „5 звезди“ на Бепе Грило.

Във Франция и Великобритания – два от трите най-големи електората след германския – евроскептиците са на първо място на изборите, получайвайки стряскащо увеличена подкрепа. В Гърция, където мерките на строги икономии бяха най-жестоки, антиевропейският вот се раздели между крайнолявата Сириза, която спечели гласуването, и крайнодясната „Златна зора“.

Проблемът за евроскептиците обаче е дали могат да имат някакво сериозно значение за политиката в парламента. Те са разнороден сбор от хора, между които не цари особена любов. За да спечелят влияние в новия парламент, те трябва да съставят политически групи с депутати от поне седем различни държави членки. Дори тогава вероятно ще се озоват в три, ако не и в четири различни групи на каращи се помежду си националисти.

Десноцентристката Европейска народна партия, в която е ХДС на Ангела Меркел, но не и британските консерватори на Дейвид Камерън, ще остане най-голямата група в Европейския парламент (ЕП) с прогнозирани 211 депутати.

Лявоцентристката група на социалистите се очаква да увеличи с малко мандатите си, благодарение на ширещото се недоволство от мерките на строги икономии и рецесията в Южна Европа – но няма да има 200 депутати според първоначалните прогнози.

Така единственото мнозинство, на което може да се разчита за прокарване на закони, ще бъде „широка коалиция“ между тях. Меркел е свикнала с това, защото е начело на подобна коалиция между леви и десни в Берлин. За Франсоа Оланд и Камерън ще е доста по-трудно да приемат такова решение. Такава коалиция със сигурност ще е тромава.

Нито групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, който понесе тежко поражение както във Великобритания, така и в Германия, нито Зелените, четвъртото най-голямо „семейство“ в ЕП, ще са достатъчно големи, за да дадат на дясноцентристите или на лявоцентристите достатъчно гласове, че да определят посоката на бъдещото законодателство.

Що се отнася до популистите, те очевидно се представиха най-добре там, където гневът срещу местния политически елит бе най-голям. Това бе колкото бунт срещу традиционните национални партии, толкова и срещу отвлечената идея за „Европа“.

Но и във Великобритания, и във Франция лайтмотивът на Партията за независимост на Обединеното кралство и на Националния фронт бе колкото за контрол върху имиграцията, толкова и за противопоставяне на нещо, наречено „Брюксел“. В старите държави членки много избиратели все още не са се примирили с действителността, с това, че ЕС много се е разширил. Политиците в много страни – не на последно място във Великобритания, страстен поддръжник на разширяването на съюза – не успяха да обяснят последствията от това на собствените си избиратели. Сега плащат цената за нехайството си в ЕП.
/БТА/

 
 

Мастифът Марта е най-грозното куче в света

| от chronicle.bg, БТА |

Мастиф, който тежи 56 кг и е кръстен Марта, бе обявен за победител в 29-ия ежегоден конкурс за най-грозното куче в света, организиран в Петалума, Калифорния.

Неаполитанският мастиф Марта бе фаворит за спечелване на титлата още от началото на конкурса, като често се просваше на земята с клюмнала глава, когато се предполагаше, че е наблюдаван. „Марта бе спасена, когато бе почти ослепяла. След няколко хирургични интервенции тя възвърна зрението си“, заяви собственичката й Шърли Зиндлър.

Шърли и нейният домашен любимец получиха като награда 1500 долара и пътуване до Ню Йорк, за да се появят пред медиите.

16-годишният Моу, който е кръстоска между брюкселски грифон и мопс и бе най-възрастният участник в конкурса, зае второ място. Той е загубил зрението и слуха си, но има остро обоняние.

Миналата година победител стана 17-годишно женско чихуахуа.

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава