Нов риск за Европа

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

България отново е в пред изборна кампания. И отново, и отново властва тоталният популизъм. И отново, и отново липсват сериозни икономически тези. И отново, и отново политическите аргументи се свеждат до публично пъчене, ефирно надвикване и факти, извадени от жълтите вестници. Хората са тотално обезверени и объркани за кого да гласуват и всичко по-скоро започва да прилича на всенародна томбола за най-малкото зло. Европа ли? Абе, стига с тази Европа! Какво толкова се оправи, като станахме член на Европейския съюз? Да, това са аргументите на повечето ни сънародници, защото пред очите им са единствено порочните практики с европейски средства. Уникални сме със скептицизма си, уникални сме с мърморенето и чакането нещата да се оправят от само себе си, най-вече като някой друг ни свърши работата.

Точно на противоположния полюс обаче се развиват процесите в Европа. На 4 септември бе проведена официална вечеря, организирана от The Bruegel Insitute, на която присъстваха едни от най-влиятелните хора в Европа. На тази среща с голяма тревога бе коментирано бъдещето на Европа и евентуалните действия, които трябва да бъдат предприети за справяне с текущата кризисна ситуация.

Блестяща презентация бе направена от полския финансов министър, който алармира, че Европа е изправена пред нов риск – секуларна стагнация. Разбира се, че ще се опитам да обясня значението на този термин. Дано го прочетат и някои родни кандидат-депутати, защото точно такава е ситуацията в момента и у нас. Секуларната стагнация представлява такова икономическо състояние, при което липсва какъвто и да било икономически растеж, има изключително ниско равнище на инвестиции, лихвените проценти са нулеви, безработицата е висока и потреблението е депресирано. В основата на този проблем най-вече лежи липсата на перспектива пред бизнеса в дългосрочен план. Това е процес, много по-опасен от всяка икономическа криза. По принцип икономическата криза предполага бързи реформи и бързо преструктуриране на икономиката, докато при секуларната стагнация нещата изглеждат дългосрочно безперспективни. Да, Европа се намира точно в такава ситуация. Според оценката на полския финансов министър Матеуш Шчурек, може да бъде направен изводът, че в Европа икономическата ситуация е по-зле, отколкото е била в САЩ по времето на Голямата депресия от тридесетте години на миналия век и отколкото е в Япония през последните почти тридесет години. Той смята, че ще бъде коректно периодът да бъде дефиниран като период на „една загубена генерация“. Младежката безработица в Европа средно е над 25%.

Нивото на инвестиции от частния сектор през последната година е само една пета от нивото на инвестициите в пред кризисния период. Единственото постижение с положителен знак е овладяването на ситуацията с прекомерните държавни дългове. Да, но цената в момента изглежда твърде висока. Европа има нужда от инвестиции. Да, Европа има нужда от инвестиции, но е задължително това да бъде съпроводено със структурни реформи, чрез които значително да се облекчат административните тежести за бизнеса, да се поддържа адекватна парична политика и всичко това преминава задължително през финансова стабилност.

Според г-н Шчурек инвестициите са изключително депресирани точно в мо-мента, в който ние се нуждаем от тях най-много. Не е ли такава ситуацията и в родната икономика? Полският финансов министър предлага като решение в тази посока създаването на

Европейски фонд за инвестиции

който да бъде ситуиран към Европейската инвестиционна банка. Най-атрактивното в цялата идея е, че държавите учредителки няма да заделят допълнителни средства за неговото конституиране. След „количествените облекчения“ на Марио Драги (шеф на Европейската централна банка – б.р.) финансовите пазари са задръстени с евтин ресурс и въпреки това икономическата активност не помръдва. Даже и в Полша, и в Германия, където имаме относително устойчив икономически растеж, търсенето на кредити от страна на частния сектор остава на притеснително ниски равнища. Този фонд ще набере ресурс от свободния пазар. Той може да акумулира на чисто пазарен принцип огромен финансов ресурс, който да бъде насочен към паневропейски инфраструктурни проекти приоритетно към най-изостаналите европейски райони. Случайно да ви изглежда, че България е едноличен лидер в тази посока? Къде ли са родните политици да коментират темата?

Според г-н Шчурек недостигът на инвестиции в момента за съживяване на европейската икономика възлиза на 5,5% от БВП на Европа, или на около 700 млрд. евро. Фондът няма да има проблем да набере тази сума от паричните пазари с оглед настоящата свръхликвидност. Нещо повече, инвестирането на средства във фонда може да стане и от страна на частни инвеститори като алтернатива на депозитите и при висока степен на сигурност. Най-важното при създаването на фонда е, че няма да бъдат използвани пари на европейските данъкоплатци. Това по своята същност ще бъде инвестиционна схема финансирана изцяло на пазарни принципи Нито едно правителство в Европа в момента не може да си позволи заделянето на суми от такъв размер за инфраструктурни проекти. Колелото на значимия икономически растеж може да се задвижи с общи усилия на чисто пазарни принципи и точно в това е силата на Европа. До голяма степен набраните ресурси ще синхронизират бизнес цикъла и ще преодолеят държавните икономически дисбаланси в един по-дългосрочен период.

Идеята на полския финансов министър наистина заслужава внимание. България традиционно липсва в този дебат, но това не трябва да ни учудва. Секуларната стагнация е „новата битка“ на Европа и е видимо, че без общи усилия Европа ще влезе в дългосрочна икономическа криза, която ще бъде основната причина за несправяне с най-острия социален бич на континента – високата безработица.

Въпреки че полското стопанство за поредна година е сред икономиките в Европа с най-висок растеж, Варшава ясно заяви, че е готова да бъде сред страните учредителки на Инвестиционния фонд. Как ми се искаше в процеса на предизборния дебат да чуя родните кандидат-депутати по темата, но явно много съм се размечтал. Европа няма друга алтернатива извън агресивно стимулиране на инвестирането.

Частната инициатива е отчайващо депресирана

най-вече поради опустошително объркващите послания на всички политици. Европейската централна банка изчерпа почти изцяло арсенала си за влияние. Лихвите са нулеви, а липсва търсене на кредити от страна на корпоративния сектор. Това е типичната ситуация и в България. Къде бъркаме? Ето това е основният политически дебат. Всичко друго е див популизъм от калибъра на „един милион нови работни места“.

 
 

Sofia Restaurant Week се завръща с ново пролетно издание

| от Спонсорирано съдържание |

София отново ще потопи сетивата си в море от кулинарни преживявания – от 7 до 13 май Sofia Restaurant Week ще ви накара да откриете вкусните тайни на 25 от най-добрите столични ресторанта.

След изключително успешното първо издание на Фестивала през септември 2016 г., пролетната Седмица на софийските ресторанти ще ви предложи нови локации, менюта и кулинарни изкушения.

В пролетното издание има 17 нови ресторанти, които заедно с останалите 8, предлагат две различни менюта по избор. Всеки един от ресторантите притежава уникална атмосфера, и е подбран след внимателна селекция от организаторите.

В рамките на седем дни може да опитате невероятна храна, резервирайки своите места в предпочитаните ресторанти, които предлагат няколко степенно меню на стойност 25 лв., без включени напитки.

Единствено по време на Sofia Restaurant Week ще може да обиколите със своето семейство и приятели максимален брой от модерните кулинарни локации в града, без да се притеснявате за семейния бюджет или за времето.

GIP_Morino

Kohinoor, SASA, Wagamama са само част от екзотичните места, които може да посетите. Ресторантите са избрани според качеството на храната и обслужването, интериора и наличието на приятна градина, както и заради изключителното кулинарно преживяване, което предлагат.

В зависимост от настроението и придружителите, може да избирате между малки семейни ресторанти като Vino&Tapas и Багри, авторска кухня в Nico’las, 33 Гастронавта и Вакуум, както и висок клас заведения като Talents или Клуб Пушкинъ. Почитателите на живата джаз музика ще могат да посетят Egur, Egur и Morino Urban Wine & Dine. Petrus е подходящ и за семейства с деца, и ще изненада всички с новото меню, което шеф Петър Янков е подготвил. За любителите на steakhouse grill заведенията, организаторите са избрали Roadhouse Grill, където ще могат да опитат месо от висок клас, доставено от САЩ и Италия.

IMG_33Gaustauts

За любителите на вкусната чуждестранна кухня Sofia Restaurant Week предлага азиатска, индийска, средиземноморска, френска, италианска, арменска и гръцка кулинария. Сред предложените ресторанти ще намерите както модернистична, така и традиционна кухня, а някои от местата ще ви изненадат и с иновативни предложения.

Пролетната тема ще бъде застъпена в менютата на ресторантите с присъствието на специалитети с агнешко месо и свежи сезонни зеленчуци.
Sofia Restaurant Week се организира от водещи онлайн и офлайн пътеводители за заведения и туризъм на български и английски език – Zavedenia.bg и Sofia In Your Pocket.

Всички ресторанти, както и менютата, които предлагат, можете да видите на официалния сайт на Sofia Restaurant Week.

Резервации за Sofia Restaurant Week ще могат да бъдат направени от 26 април 2017 г. чрез интернет страницата на Фестивала.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.