Нов риск за Европа

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

България отново е в пред изборна кампания. И отново, и отново властва тоталният популизъм. И отново, и отново липсват сериозни икономически тези. И отново, и отново политическите аргументи се свеждат до публично пъчене, ефирно надвикване и факти, извадени от жълтите вестници. Хората са тотално обезверени и объркани за кого да гласуват и всичко по-скоро започва да прилича на всенародна томбола за най-малкото зло. Европа ли? Абе, стига с тази Европа! Какво толкова се оправи, като станахме член на Европейския съюз? Да, това са аргументите на повечето ни сънародници, защото пред очите им са единствено порочните практики с европейски средства. Уникални сме със скептицизма си, уникални сме с мърморенето и чакането нещата да се оправят от само себе си, най-вече като някой друг ни свърши работата.

Точно на противоположния полюс обаче се развиват процесите в Европа. На 4 септември бе проведена официална вечеря, организирана от The Bruegel Insitute, на която присъстваха едни от най-влиятелните хора в Европа. На тази среща с голяма тревога бе коментирано бъдещето на Европа и евентуалните действия, които трябва да бъдат предприети за справяне с текущата кризисна ситуация.

Блестяща презентация бе направена от полския финансов министър, който алармира, че Европа е изправена пред нов риск – секуларна стагнация. Разбира се, че ще се опитам да обясня значението на този термин. Дано го прочетат и някои родни кандидат-депутати, защото точно такава е ситуацията в момента и у нас. Секуларната стагнация представлява такова икономическо състояние, при което липсва какъвто и да било икономически растеж, има изключително ниско равнище на инвестиции, лихвените проценти са нулеви, безработицата е висока и потреблението е депресирано. В основата на този проблем най-вече лежи липсата на перспектива пред бизнеса в дългосрочен план. Това е процес, много по-опасен от всяка икономическа криза. По принцип икономическата криза предполага бързи реформи и бързо преструктуриране на икономиката, докато при секуларната стагнация нещата изглеждат дългосрочно безперспективни. Да, Европа се намира точно в такава ситуация. Според оценката на полския финансов министър Матеуш Шчурек, може да бъде направен изводът, че в Европа икономическата ситуация е по-зле, отколкото е била в САЩ по времето на Голямата депресия от тридесетте години на миналия век и отколкото е в Япония през последните почти тридесет години. Той смята, че ще бъде коректно периодът да бъде дефиниран като период на „една загубена генерация“. Младежката безработица в Европа средно е над 25%.

Нивото на инвестиции от частния сектор през последната година е само една пета от нивото на инвестициите в пред кризисния период. Единственото постижение с положителен знак е овладяването на ситуацията с прекомерните държавни дългове. Да, но цената в момента изглежда твърде висока. Европа има нужда от инвестиции. Да, Европа има нужда от инвестиции, но е задължително това да бъде съпроводено със структурни реформи, чрез които значително да се облекчат административните тежести за бизнеса, да се поддържа адекватна парична политика и всичко това преминава задължително през финансова стабилност.

Според г-н Шчурек инвестициите са изключително депресирани точно в мо-мента, в който ние се нуждаем от тях най-много. Не е ли такава ситуацията и в родната икономика? Полският финансов министър предлага като решение в тази посока създаването на

Европейски фонд за инвестиции

който да бъде ситуиран към Европейската инвестиционна банка. Най-атрактивното в цялата идея е, че държавите учредителки няма да заделят допълнителни средства за неговото конституиране. След „количествените облекчения“ на Марио Драги (шеф на Европейската централна банка – б.р.) финансовите пазари са задръстени с евтин ресурс и въпреки това икономическата активност не помръдва. Даже и в Полша, и в Германия, където имаме относително устойчив икономически растеж, търсенето на кредити от страна на частния сектор остава на притеснително ниски равнища. Този фонд ще набере ресурс от свободния пазар. Той може да акумулира на чисто пазарен принцип огромен финансов ресурс, който да бъде насочен към паневропейски инфраструктурни проекти приоритетно към най-изостаналите европейски райони. Случайно да ви изглежда, че България е едноличен лидер в тази посока? Къде ли са родните политици да коментират темата?

Според г-н Шчурек недостигът на инвестиции в момента за съживяване на европейската икономика възлиза на 5,5% от БВП на Европа, или на около 700 млрд. евро. Фондът няма да има проблем да набере тази сума от паричните пазари с оглед настоящата свръхликвидност. Нещо повече, инвестирането на средства във фонда може да стане и от страна на частни инвеститори като алтернатива на депозитите и при висока степен на сигурност. Най-важното при създаването на фонда е, че няма да бъдат използвани пари на европейските данъкоплатци. Това по своята същност ще бъде инвестиционна схема финансирана изцяло на пазарни принципи Нито едно правителство в Европа в момента не може да си позволи заделянето на суми от такъв размер за инфраструктурни проекти. Колелото на значимия икономически растеж може да се задвижи с общи усилия на чисто пазарни принципи и точно в това е силата на Европа. До голяма степен набраните ресурси ще синхронизират бизнес цикъла и ще преодолеят държавните икономически дисбаланси в един по-дългосрочен период.

Идеята на полския финансов министър наистина заслужава внимание. България традиционно липсва в този дебат, но това не трябва да ни учудва. Секуларната стагнация е „новата битка“ на Европа и е видимо, че без общи усилия Европа ще влезе в дългосрочна икономическа криза, която ще бъде основната причина за несправяне с най-острия социален бич на континента – високата безработица.

Въпреки че полското стопанство за поредна година е сред икономиките в Европа с най-висок растеж, Варшава ясно заяви, че е готова да бъде сред страните учредителки на Инвестиционния фонд. Как ми се искаше в процеса на предизборния дебат да чуя родните кандидат-депутати по темата, но явно много съм се размечтал. Европа няма друга алтернатива извън агресивно стимулиране на инвестирането.

Частната инициатива е отчайващо депресирана

най-вече поради опустошително объркващите послания на всички политици. Европейската централна банка изчерпа почти изцяло арсенала си за влияние. Лихвите са нулеви, а липсва търсене на кредити от страна на корпоративния сектор. Това е типичната ситуация и в България. Къде бъркаме? Ето това е основният политически дебат. Всичко друго е див популизъм от калибъра на „един милион нови работни места“.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).