Ноу Камп или Камп Ноу – не е за изпускане

| от |

football-books

Милен Георгиев

Преди 3 години, със сестра ми, ходихме до Барселона, за да гледаме състезание от Формула 1, което се провеждаше в едно градче в района. Разбира се, че по време на престоя си в Барселона посетихме доста забележителности, като беше изключено да пропуснем стадиона на едноименния клуб Камп Ноу или Ноу Камп, както е познат в България.

Докато обикаляхме пеша из Барселона, често влизахме в многобройните магазинчета и любопитните продавачи ни питаха, откъде сме. След споменаването на България, веднага отвръщаха с непринудена усмивка и казваха „Аааа, Стоичков!”. За моя изненада всички му произнасяха съвсем правилно фамилията, а не „Стойков” или нещо подобно, каквото бях приготвен да чуя.

Няма вероятност да се разхождаш в този град и да не се натъкнеш на фирмен магазин на ФК „Барселона” и едва ли ще е само един. А в такъв магазин влезеш ли, имаш чувството, че не си в магазин, а в музей. В тях продават почти всичко с логото на клуба – спортни екипи, всякакви сувенири, ключодържателчета, химикалчета и какво ли още не. Няма как да не ти направи впечатление, че в почти всеки жилишен блок се вижда поне един балкон, от който виси знамето на ФК „Барселона”. А и все пак само след 10 дена им предстоеше финалът в Шампионската лига, който в последствие успяха да спечелят. За местните футболният клуб е издигнат на пиедестал и разбираемо се гордеят с него. Все пак тогава бяха едни от най-силните години в историята на Барселона.

Дойде и моментът, в който трябваше да посетим и най-големият стадион в Европа, който има почти 100 000 седящи места, а именно Ноу Камп, който освен че е терен за футболните мачове на Барселона, е и музей и то прекалено добре направен. Искаше ми се да гледам на живо Меси и компания, но точно в него уикенд Барса не бяха домакини. Сестра ми никога не се е интересувала от футбол, но нали беше с мен, и тя си взе билет.

Пред входа имаше паркиран много стар жълт автобус, а през прозорците му се виждаха манекени на звезди, играли за Барса в миналото. Влязохме в основната зала, където бяха изложени множество футболни обувки, топки, екипи, купи и всякакви други трофеи. Като българин, бях доста приятно изненадан от изложената футболна фланелка с името на Стоичков и номер 8 на гърба й. Много погледи събираше и трофеят Златната топка, спечелена също от Камата. Минали са доста години от как Стоичков не е футболист и още повече от как не играе в Барселона, но въпреки това изобщо не е забравен. Около трофеите имаше и едни видеотабла с множество клипове с най-красивите голове в цялата им история, които всеки посетител можеше да контролира с докосване. И там Стоичков има не малко присъствие. Следват няколко други зали, където има видеоплотове, разделени по десетилетия, които също се контролират с докосване. На един от клиповете може да се види моментът, в който Ицо усмихнат до уши получава Златната топка. След тях има няколко големи видеостени, на които се изреждат голове на Барселона със съпътстващ коментар, а срещу тях има комфортни места за сядане.

След над 2 часа гледане на ценни предмети с историческа стойност и мултимедия, продължихме обхода на стадиона. Минахме покрай съблекалните и видяхме душовете и джакузито, в което се плацикат звездите на Барса. В непосредствена близост до тях имаше и една голяма стая, която всъщност беше параклис, в който се молят играчите преди мач. Дойде и моментът, в който излязохме на трибуните. Там имахме възможност да седнем и на коментаторските пултове. На изхода на музея предлагаха фотографски услуги, където можеха чрез софтуер на снимката до теб да сложат Лионел Меси примерно или пък някой друг твой любим играч на Барса, който едва ли ще имаш някога възможност да видиш от близо, пък камо ли да се снимаш с него и то докато е още активен футболист.

Излязохме от музея, но след това ни чакаше официалния магазин на клуба. Влазохме в него с идеята да не се задържаме много, но той е така обзаведен, че няма как за няколко минути да му се наситиш. От вътре формата му наподобява стадион – слиза се по стъпала, които са оформени амфитеатрално като седалките на трибуните. А вътре имаше може би всички артикули с логото на Барселона, които бяха произведени през последните 2-3 години. Сестра ми по едно време се отегчи и излезе да ме чака навън.

Като заключение мога да кажа, че ако някой някога има път до Барселона, задължително трябва да посети този музей, дори и да не се интересува от футбол и да не е фен на Барса. Защото сестра ми, както няма никакъв интерес към футбола, каза, че от всички музеи в Барселона,  които успяхме да посетим през едноседмичния ни престой, този й е направил най-силно впечатление. И е може би най-истинският сам по себе си, за разлика от повечето музеи, които са направени преди всичко, за да оберат парите на туристите.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Звезди, които намалиха своите гърди

| от chronicle.bg |

Повечето звезди, които са известни със своите гърди, са известни с това, че те са големи. Много от тях ходят с импланти, но дамите в галерията ни са направили точно обратното.

Те или са махнали имплантите си, или са намалили естествено огромните си гърди. Това съвсем не означава, че гърдите им вече са малки. Напротив.

Може да звучи озадачаващо, но прекалено големите гърди създават проблеми. Болки в кръста, затруднения при тренировки, тичане, фитнес, постоянните погледи са само част от причините.

Някои от звездите в галерията ни може да ви изненадат.