Ноу Камп или Камп Ноу – не е за изпускане

| от |

football-books

Милен Георгиев

Преди 3 години, със сестра ми, ходихме до Барселона, за да гледаме състезание от Формула 1, което се провеждаше в едно градче в района. Разбира се, че по време на престоя си в Барселона посетихме доста забележителности, като беше изключено да пропуснем стадиона на едноименния клуб Камп Ноу или Ноу Камп, както е познат в България.

Докато обикаляхме пеша из Барселона, често влизахме в многобройните магазинчета и любопитните продавачи ни питаха, откъде сме. След споменаването на България, веднага отвръщаха с непринудена усмивка и казваха „Аааа, Стоичков!”. За моя изненада всички му произнасяха съвсем правилно фамилията, а не „Стойков” или нещо подобно, каквото бях приготвен да чуя.

Няма вероятност да се разхождаш в този град и да не се натъкнеш на фирмен магазин на ФК „Барселона” и едва ли ще е само един. А в такъв магазин влезеш ли, имаш чувството, че не си в магазин, а в музей. В тях продават почти всичко с логото на клуба – спортни екипи, всякакви сувенири, ключодържателчета, химикалчета и какво ли още не. Няма как да не ти направи впечатление, че в почти всеки жилишен блок се вижда поне един балкон, от който виси знамето на ФК „Барселона”. А и все пак само след 10 дена им предстоеше финалът в Шампионската лига, който в последствие успяха да спечелят. За местните футболният клуб е издигнат на пиедестал и разбираемо се гордеят с него. Все пак тогава бяха едни от най-силните години в историята на Барселона.

Дойде и моментът, в който трябваше да посетим и най-големият стадион в Европа, който има почти 100 000 седящи места, а именно Ноу Камп, който освен че е терен за футболните мачове на Барселона, е и музей и то прекалено добре направен. Искаше ми се да гледам на живо Меси и компания, но точно в него уикенд Барса не бяха домакини. Сестра ми никога не се е интересувала от футбол, но нали беше с мен, и тя си взе билет.

Пред входа имаше паркиран много стар жълт автобус, а през прозорците му се виждаха манекени на звезди, играли за Барса в миналото. Влязохме в основната зала, където бяха изложени множество футболни обувки, топки, екипи, купи и всякакви други трофеи. Като българин, бях доста приятно изненадан от изложената футболна фланелка с името на Стоичков и номер 8 на гърба й. Много погледи събираше и трофеят Златната топка, спечелена също от Камата. Минали са доста години от как Стоичков не е футболист и още повече от как не играе в Барселона, но въпреки това изобщо не е забравен. Около трофеите имаше и едни видеотабла с множество клипове с най-красивите голове в цялата им история, които всеки посетител можеше да контролира с докосване. И там Стоичков има не малко присъствие. Следват няколко други зали, където има видеоплотове, разделени по десетилетия, които също се контролират с докосване. На един от клиповете може да се види моментът, в който Ицо усмихнат до уши получава Златната топка. След тях има няколко големи видеостени, на които се изреждат голове на Барселона със съпътстващ коментар, а срещу тях има комфортни места за сядане.

След над 2 часа гледане на ценни предмети с историческа стойност и мултимедия, продължихме обхода на стадиона. Минахме покрай съблекалните и видяхме душовете и джакузито, в което се плацикат звездите на Барса. В непосредствена близост до тях имаше и една голяма стая, която всъщност беше параклис, в който се молят играчите преди мач. Дойде и моментът, в който излязохме на трибуните. Там имахме възможност да седнем и на коментаторските пултове. На изхода на музея предлагаха фотографски услуги, където можеха чрез софтуер на снимката до теб да сложат Лионел Меси примерно или пък някой друг твой любим играч на Барса, който едва ли ще имаш някога възможност да видиш от близо, пък камо ли да се снимаш с него и то докато е още активен футболист.

Излязохме от музея, но след това ни чакаше официалния магазин на клуба. Влазохме в него с идеята да не се задържаме много, но той е така обзаведен, че няма как за няколко минути да му се наситиш. От вътре формата му наподобява стадион – слиза се по стъпала, които са оформени амфитеатрално като седалките на трибуните. А вътре имаше може би всички артикули с логото на Барселона, които бяха произведени през последните 2-3 години. Сестра ми по едно време се отегчи и излезе да ме чака навън.

Като заключение мога да кажа, че ако някой някога има път до Барселона, задължително трябва да посети този музей, дори и да не се интересува от футбол и да не е фен на Барса. Защото сестра ми, както няма никакъв интерес към футбола, каза, че от всички музеи в Барселона,  които успяхме да посетим през едноседмичния ни престой, този й е направил най-силно впечатление. И е може би най-истинският сам по себе си, за разлика от повечето музеи, които са направени преди всичко, за да оберат парите на туристите.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Според служебния министър на туризма обичайното за българите пътуване… е кратко

| от chronicle.bg |

Основната част от пътуващите българи – около 84 на сто, осъществяват пътуванията си в страната, като по данни на Евростат всяко второ пътуване е кратко – от една до три нощувки, а всяко трето е с четири и повече нощувки.

Средната продължителност на престоя на българите е между 2,1 и 2,4 нощувки за периода 2001 – 2015 г., или почти два пъти по-малко от средния брой нощувки на чужденците. Обичайното за българите пътуване е кратко, заяви служебният министър на туризма Стела Балтова пред участниците в дискусията „Краткосрочните пътувания – предпоставка за туризъм в четири сезона“ в рамките на туристическата борса в Интер експо център – София.

Делът на пътуващите българи през 2015 г. е 34 процента и това ги прави сериозен генериращ пазар, изтъкна министърът. Българските туристи формират целевата група с най-голям потенциал за нови пътувания, особено извън активните сезони, и по тази причина страната трябва да продължи да работи за насърчаване на вътрешните пътувания. Дългите пътувания са съсредоточени във варненския и в бургаския туристически район.

В районите, които са далеч от морето, пътуване е кратко – до три нощувки, и затова стимулирането на градските пътувания в България на българи и чужденци от близки пазари може да е възможност за реализиране на ръст на посещения извън активните сезони и стъпка да станем целогодишна дестинация. От друга страна, е възможност за намаляване на диспропорциите между морските и другите туристически райони, смята министърът.

България трябва да промени предлагането си като туристическа дестинация на чужденци, като им осигури възможности за кратки, но наситени пътувания в крилата на активните сезони и извън активните сезони, смята министърът.