Никой няма да рискува в анти-ИД „коалиция“

| от |

Автор: Бени Авни, в. „Ню Йорк Поуст“

Коалиция? Каква коалиция?

Бъдещите арабски партньори в борбата срещу „Ислямска държава“ (ИД) в най-добрия случай биха казали: „Може би“.

Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Йордания и други арабски режими, свързани със САЩ имат основателна причина да се борят срещу джихадистите, които заплашват хватката на техните лидери върху властта. Но те вече не се доверяват на Америка да ги води: Твърде много пъти ги подведохме през последните 5 години.

Катар, от друга страна, от дълго време поддържа екстремистите, които са почти толкова лоши, колкото ИД. Да, напоследък започна да се прави, че има готовност да изгони лидерите на организацията „Мюсюлмански братя“ и техните идеологически водачи, които вдъхновяват джихадистите в региона. Тези проповедници обаче отдавна са гости там. Емир Тамим бин Хамад Ал-Тани няма лесно и бързо да започне борбата срещу тях.

В Турция премиерът, превърнал се в президент, Реджеп Тайип Ердоган няма дори да се преструва: неговата ислямистка идеология е много близка до тази на някои от най-страшните джихадисти в региона; без значение дали страната му е член на НАТО или не, той няма да ги изостави.

Иран и Сирия са щастливи да ни видят как се бием с техните врагове, дори когато спонсорират техните любимци шиитските терористи. Администрацията на Обама обаче разбира проблемната натура на всеки открит съюз с режими като тези в Техеран и Дамаск. Всяко споразумение с тях се прави с намигване, а не като явен съюз.

Европейските съюзници също са колебливи: британският премиер Дейвид Камерън е нерешителен. Франция иска сама да си бъде командир, а не да следва инструкциите на Америка.

Всеки казва на Обама „Разбира се, на ваша страна сме“, но когато дойде време да се покажат действия, думите са „Ами-и-и сами сте“.

Защо?

Защото правенето на коалиция не допринася към военната стратегия. В най-добрия случай тя е средство да се упражнява добре изградена стратегия. А да се обявиш за лидер на коалиция не те прави водач, трябва да покажеш, че ти водиш.

Миналата година принудихме френския президент Франсоа Оланд да загрее двигателите на изтребителите „Мираж“ в очакване на война в Сирия. После Обама промени тона си. Оланд, който намекна за започване на война, беше шокиран. Не е чудно, че сега се колебае: Изигра ме веднъж…

Други съюзници, готови да се присъединят към Обама миналата година, сега също се чудят, търсят знаци, че той няма да ги изиграе за втори път.

Преди всичко, всеки чака Америка да покаже какво ще направи след речите и водените срещи от държавния секретар Джон Кери. Какво планира да направи Обама?

Знаем какво няма да направи: Да изпрати американски войници на терен. Знаем, че Америка търси войски, които да се противопоставят на ИД, докато тя ги подкрепя по въздух. Знаем какво иска да направи Обама, май. Иска да унищожи ИД. Знаем, че той гледа на това уж като на „война“ срещу някакъв вид зло, което прилича на „рак“.

„Ние сме във война с ИД, също като и с „Ал-Кайда“, каза пред Сената министърът на отбраната Чък Хейгъл. „Унищожението на ИД ще изисква нещо повече от само военни действия. Ще трябва да има политически прогрес в региона и действителни партньори на терен в Ирак и Сирия“, добави той.

Това е вярно, но далеч не звучи като призив „На оръжие“. Реториката на Вашингтон не може да убеди хората да застанат зад теб и да изложат живота си на риск. Обама и военните му съветници още не са показали, че ще участват, когато се стигне до война срещу новата глобална джихадистка заплаха.

Следващата седмица, когато Обама ще бъде в Ню Йорк, за да даде старта на ежегодната говорилня в ООН, нашите дипломати ще дадат тласък на дипломатическите усилия за създаването на коалиция. Дори може да успеем да приемем в Съвета за сигурност резолюция срещу ИД с рязък тон. А, и както на всички събрания на ООН, ще приемем резолюции за промяната на климата, борбата с вируса Ебола и т.н.

Джихадистите от ИД, междувременно, няма да спрат да размишляват върху саркастичните забележки на Обама от миналата седмица, че те не са нито ислямска, нито държава. Вместо това, те ще удържат владението си върху големи сунитски територии от Сирия и Ирак, които вече завладяха. Ще продължат и да завземат още земи. С всяка победа все повече западни джихадисти ще се вливат в редиците им.

А нашата коалиция? Тя няма да бъде създадена докато не отбележим няколко значителни победи. За да постигне това, Америка ще трябва да измисли военна стратегия, която да отива много по-далеч от едничкото желание да поведе коалиция. /БГНЕС

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.