Никой няма да рискува в анти-ИД „коалиция“

| от |

Автор: Бени Авни, в. „Ню Йорк Поуст“

Коалиция? Каква коалиция?

Бъдещите арабски партньори в борбата срещу „Ислямска държава“ (ИД) в най-добрия случай биха казали: „Може би“.

Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Йордания и други арабски режими, свързани със САЩ имат основателна причина да се борят срещу джихадистите, които заплашват хватката на техните лидери върху властта. Но те вече не се доверяват на Америка да ги води: Твърде много пъти ги подведохме през последните 5 години.

Катар, от друга страна, от дълго време поддържа екстремистите, които са почти толкова лоши, колкото ИД. Да, напоследък започна да се прави, че има готовност да изгони лидерите на организацията „Мюсюлмански братя“ и техните идеологически водачи, които вдъхновяват джихадистите в региона. Тези проповедници обаче отдавна са гости там. Емир Тамим бин Хамад Ал-Тани няма лесно и бързо да започне борбата срещу тях.

В Турция премиерът, превърнал се в президент, Реджеп Тайип Ердоган няма дори да се преструва: неговата ислямистка идеология е много близка до тази на някои от най-страшните джихадисти в региона; без значение дали страната му е член на НАТО или не, той няма да ги изостави.

Иран и Сирия са щастливи да ни видят как се бием с техните врагове, дори когато спонсорират техните любимци шиитските терористи. Администрацията на Обама обаче разбира проблемната натура на всеки открит съюз с режими като тези в Техеран и Дамаск. Всяко споразумение с тях се прави с намигване, а не като явен съюз.

Европейските съюзници също са колебливи: британският премиер Дейвид Камерън е нерешителен. Франция иска сама да си бъде командир, а не да следва инструкциите на Америка.

Всеки казва на Обама „Разбира се, на ваша страна сме“, но когато дойде време да се покажат действия, думите са „Ами-и-и сами сте“.

Защо?

Защото правенето на коалиция не допринася към военната стратегия. В най-добрия случай тя е средство да се упражнява добре изградена стратегия. А да се обявиш за лидер на коалиция не те прави водач, трябва да покажеш, че ти водиш.

Миналата година принудихме френския президент Франсоа Оланд да загрее двигателите на изтребителите „Мираж“ в очакване на война в Сирия. После Обама промени тона си. Оланд, който намекна за започване на война, беше шокиран. Не е чудно, че сега се колебае: Изигра ме веднъж…

Други съюзници, готови да се присъединят към Обама миналата година, сега също се чудят, търсят знаци, че той няма да ги изиграе за втори път.

Преди всичко, всеки чака Америка да покаже какво ще направи след речите и водените срещи от държавния секретар Джон Кери. Какво планира да направи Обама?

Знаем какво няма да направи: Да изпрати американски войници на терен. Знаем, че Америка търси войски, които да се противопоставят на ИД, докато тя ги подкрепя по въздух. Знаем какво иска да направи Обама, май. Иска да унищожи ИД. Знаем, че той гледа на това уж като на „война“ срещу някакъв вид зло, което прилича на „рак“.

„Ние сме във война с ИД, също като и с „Ал-Кайда“, каза пред Сената министърът на отбраната Чък Хейгъл. „Унищожението на ИД ще изисква нещо повече от само военни действия. Ще трябва да има политически прогрес в региона и действителни партньори на терен в Ирак и Сирия“, добави той.

Това е вярно, но далеч не звучи като призив „На оръжие“. Реториката на Вашингтон не може да убеди хората да застанат зад теб и да изложат живота си на риск. Обама и военните му съветници още не са показали, че ще участват, когато се стигне до война срещу новата глобална джихадистка заплаха.

Следващата седмица, когато Обама ще бъде в Ню Йорк, за да даде старта на ежегодната говорилня в ООН, нашите дипломати ще дадат тласък на дипломатическите усилия за създаването на коалиция. Дори може да успеем да приемем в Съвета за сигурност резолюция срещу ИД с рязък тон. А, и както на всички събрания на ООН, ще приемем резолюции за промяната на климата, борбата с вируса Ебола и т.н.

Джихадистите от ИД, междувременно, няма да спрат да размишляват върху саркастичните забележки на Обама от миналата седмица, че те не са нито ислямска, нито държава. Вместо това, те ще удържат владението си върху големи сунитски територии от Сирия и Ирак, които вече завладяха. Ще продължат и да завземат още земи. С всяка победа все повече западни джихадисти ще се вливат в редиците им.

А нашата коалиция? Тя няма да бъде създадена докато не отбележим няколко значителни победи. За да постигне това, Америка ще трябва да измисли военна стратегия, която да отива много по-далеч от едничкото желание да поведе коалиция. /БГНЕС

 
 

Раян Мърфи съживява Джани Версаче в нов сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи продължава да е във вихъра си. И по всичко изглежда, че ще се задържи там поне още един сезон.

През миналата година сериалът „Народът срещу О Джей Симпсън: Американска криминална история“ стана хит и получи няколко награди Еми. Мърфи сам си постави много висока летва и сега се готви да скочи още по-високо. Следващият сезон на поредицата вече се снима и предстои да излезе на екран в началото на 2018 г. А темата е повече от пристрастяваща – не просто убийство, а убийството на един от легендарните модни гиганти – Джани Версаче. „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“ разказва за живота и смъртта на великия моден дизайнер, който в една юлска сутрин през 1997 г. е прострелян смъртоносно в дома си в Маями.

От екипа на сериала миналата седмица пуснаха специално за Entertainment Weekly първи кадри на някои от актьорите. И всички са страхотни. Можем да бъдем спокойни, защото по всичко личи, че Раян Мърфи отново ще ни докара до екстаз. Имаме Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, Пенелопе Круз е главозамайващо секси в ролята на сестрата, Донатела Версаче, а младият и свеж Дарън Крис (когото познаваме от „Клуб Веселие“) ще играе Андрю Кънанан – убиецът, чийто мотиви остават загадка. А в образа на италианския дизайнер ще влезе Едгар Рамирез.

На 15 юли 1997 г. Джани Версаче се връща в дома си след традиционната сутрешна разходка по Оушън Драйв. Докато се изкачва по стълбите на имението в Баями Бийч, е прострелян в главата от 27-годишния Андрю Кънанан. Убиецът е хомосексуален, чиято цел е да се запознава с възрастни влиятелни мъже, които да го внедрят във висшето общество. Преди няколко години се среща с Версаче и оттогава е обсебен от него. Освен дизайнера, в списъка му с жертви са поне още четирима мъже, убити с едно и също оръжие. Осем дни след смъртта на Версаче Кънанан се самоубива, използвайки същата пушка. Така и не е заловен, а мотивите му и до днес не са изяснени. Модната империя на италианеца преминава в ръцете на сестра му, Донатела, а партньорът му, Антонио Д’Амико, получава доживотна издръжка. Семейството обаче се намесва в последната воля на Версаче и условията са променени.

Всичко това, допълнено от безброй детайли, ще видят зрителите догодина. От информацията, публикувана досега, се вижда, че приликата с реалността е поразителна. За това спомага не само локацията на снимките (къщата на Версаче в Маями Бийч), но и приликата на актьорите с техните персонажи. Можете да се убедите в това сами, като разгледате галерията горе.

 
 

All work and no play makes Jack a dull boy: Защо „Сиянието“ е велик филм

| от |

През 1980 година на екран излиза един от най-добрите, тотално безобразни шедьоври на маестро Стенли Кубрик и това е „Сиянието“. Тъй като Кубрик е огромен режисьор много хора обичат да слагат филмите му под общ знаменател или да омаловажават някои за сметка на друго великолепие на седмото изкуство „Портокал с часовников механизъм“.

„Сиянието“ на Кубрик, Кинг, Никълсън и Дювал обаче си остава черешката на тортата във филмографията на лудия американец. Обагрен в червено, оранжево и златно, окъпан в сюрреалистично-насилствени нотки, монотонен и безобразно клаустрофобичен, „Сиянието“ е най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг до момента и е най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Както и в тази на малкия Дани Лойд, на който макар да принадлежи една от най-известните реплики от филма: „Redrum“, той – по онова време на възраст от 6 години – така и не разбира, че снима хорър. Наистина ли?

Стенли Кубрик лично се грижи за малкото момче, като за сметка на това почти съсипва останалите актьори в продукцията. А в „Сиянието“ те наистина са малко.

Джак Никълсън и Шели Дювал многократно обясняват, че онова, което им се е налагало да правят на снимачната площадка на хоръра си остава най-трудно в кариерата им. 30 години по-късно това не се е променило. Дювал отдавна не играе, а Никълсън е еййй толкова голям, а когато го гледате в „Сиянието“ разбирате защо, по дяволите, е гигантът на седмото изкуство дори и на 80 години.

Когато започва да работи с Кубрик по „Сиянието“ Джак Никълсън е в началото на 40-те и само преди няколко години е снимал с Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ и впоследствие е провъзгласил режисьора за откачалка, с която не може да се разбере. Но Стенли Кубрик е големият залък, който малко хора успяват да преглътнат, макар това да не си личи в монтирания материал.

Шели Дювал, която играе главната женска роля, дълго нарича Кубрик „най-ужасния човек, с когото съм работила“, а години по-късно обяснява, че въпреки търканията, които двамата имат по време на снимките, е научила много от него. Та това е шибаният Кубрик, всеки би научил по нещо.

Сиянието“ е шедьовър, който хваща материалът на Стивън Кинг, само три години по-рано публикуван в роман, и му носи безсмъртие. Стивън Кинг също не успява да се оправи със Стенли Кубрик и до днес мрази тази адаптация по своя роман. „Сиянието“ обаче е толкова по-голям от всеки един от създателите си, че сам по себе си вече е вселена и материал, който вдъхновява множество хора и течения в различен тип комерсиално или не, изкуство. Кадри от филма са използвани в множество клипове. А дълбоките, геометрични и тягосни сцени окъпани в оранжево, странно напомнят на Червената стая от „Туин Пийкс“.

От Massive Attack до Slipknot, има цели музикални епопеи посветени на „Сиянието“.

„Сиянието“ носи безобразната подтиснатост на ужаса, който още не се е случил, но ти го чакаш във всеки един миг. Като подплашена котка, която усеща, че идва смъртоносна буря. Съспенсът опънат като ластик, който се къса рязко, се засилва от безкрайните празни коридори на огромния хотел, в който се развива действието, от малкото колело на Дани, което се върти ли върти по оранжевите краски на килима, от дразнещия писклив глас на Уенди, която иска да е перфектна домакиня, но по-скоро наподобява чувството на скомина у човека, и като Джак… Като лудия Джак, който във всеки един миг, сцена след сцена, изглежда като някой, който би те изял, но преди това би те пребил с бухалка. Просто за кеф.

Хичкок е казал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екран, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед, като сянка, пръски, писъци и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик.

Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, да усетиш чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стели Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности – примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.

Репликата „Here’s Johnny“ произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо.

„Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него. От близначките в коридора, през оранжевия килим, до сцената с брадвата или моя личен фаворит – тази с бухалката, снимана точно 127 пъти, всеки си има своя фаворит. А финалният вариант е истеричен ужас и една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, който изглежда по-страшен и от най-гнусната версия на Торбалан.

От „Уенди, прибрах се“, през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „All work and no play makes Jack a dull boy“, всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния кадър. Защото филмът е шедьовър, дори 37 години по-късно. Мисля, че го казахме в началото, но да го повторим пак…       

 
 

Тейлър Суифт спечели 400 000 долара за две седмици

| от chronicle.bg |

Преди две седмици Тейлър Суифт сложи край на бойкота си на стрийминг услугите и оттогава е спечелила близо 400 000 долара.

Мнозина помислиха, че тя е върнала песните си на стрийминг платформата Спотифай, за да ядоса Кейти Пери, но се оказа, че е спечелила също солидна сума.

Суифт взе странното решение да прекрати бойкота си на стрийминг услугите точно преди излизането на новия албум на Кейти Пери „Witness“ на 9 юни.

Нови данни обаче сочат, че 27-годишната Тейлър е спечелила малко под 400 000 долара за двуседмичния период, през който отново започна да ползва стрийминг услуги, като тези на Спотифай, Амазон мюзик и Пандора.

Тейлър Суифт, която не е издавала нови песни от повече от две години, решила да преустанови бойкота си на стрийминг услугите в знак на благодарност към феновете, след като от мултиплатинения албум „1989“, излязъл през 2014 г., бяха продадени 10 милиона копия в целия свят.

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.