Невчесани мисли, но не от Йежи Лец

| от |

Днес е Международен ден на преводача. Отбелязва се от 1991 г. по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите. Решихме да поздравим всички истински професионалисти и помолихме един от тях (Весела Прошкова) да ни разкаже няколко интересни истории. Хванахме я леко неподготвена, но мисля, че крайния резултат си заслужава. 

Преводач ли? Фасулска работа, ще кажете. Май така си мислят всички, които прохождат в тази професия. Да, професия. При това хич, ама хич нелека. За сметка на което зле платена. Затова – шапки долу за майстори на словото като Иглика Василева,  Любомир Николов и Адриан Лазаровски (от младите), за Кръстан Дянков, за Владимир Мусаков, Алексанъдр Шурбанов, Владимир Свинтила и… списъкът заплашва да стане предълъг, а и рискуваме да пропуснем мнозина.

Тези хора работят (работеха) за чест и слава. Те мислят. Те никога няма да нарекат (като една мила дама) мъжкия полов член „неогъваем жезъл”. Доста оригинално и образно впрочем. Но за хумористичен вестник. Никога няма да напишат, че еди кой си бил „облечен с джинси, бейзболна шапка и с тъмни очила”. И още: „Вдигни си килограмите, че приличаш на ходещ скелет.” Да не са гири тези килограми, бе?

А филмовите преводи? Там бисерите са безценни. I’ll take a rain check” е преведено „Отивам да проверя дали не вали.” (Дързост и красота). Брей, че метеоролог се извъди този Ридж, а? I used to climb up to the roof of our first apartment and flash the traffic helicopters обаче бие всички рекорди на преводаческата дивотия, защото преводът гласи: „Качвах се на покрива на апартамента ни и святках с фенерчета на хеликоптерите.” (Американски прелести). Блазе на пилотите впрочем – младо гадже ексхибиционистка.

А сега сериозно – след 1989 настъпи бум в книгоиздаването. И бум на ужасните, смехотворни преводи. За щастие напоследък нещата започват да си идват на мястото. „Цедката” на читателите – тези най-строги критици, постепенно отхвърли пясъка и остана само златото. Traduttore, traditore… Нека няма предатели-преводачи. Защото предателството не се забравя и не се прощава.

20120209PHT37727_original

Ето нещо за размисъл на начинаещите колеги: през далечната 1983 се явих на конкурс за преводачи в издателство „Народна култура”. Сериозен конкурс, мили деца. Затварят ви в библиотеката на издателството, връчват ви двутомния Англо-български речник, пишеща машина J, и трудна книга. Няма интернет, няма Google Translator. (Малко отклонение: наскоро млада „майсторка” беше използвала тази опция, за да „преведе” прочутата реч на Кенеди по повод Карибската криза. Вероятно се досещате за резултата.) Падна ми се „Пътуване към Икстлан” от Карлос Кастанеда. В първия момент – стъписване и ужас. После всичко си дойде на мястото – когато авторът е добър, работата наистина е фасулска – от нас се иска да пресъздадем максимално вярно мислите му. И да сме в час с фразеологията. И да я използваме при работата върху даден текст, защото това е солта на езика. Думите на съответния език ги има в съответния речник, но живата реч е съвсем друга работа. Има родени преводачи, например младите Весела Еленкова и Павел Боянов. Има други, за които важи поговорката „От всяко дърво свирка не става.” И за всички нас е важно да знаем добре български език. А това според мен се научава с четене (но не на вестници и на списания еднодневки). Да, телевизията и Фейсбук изяждат от свободното време, но удоволствието да разгърнеш книга от любим автор е… като удоволствието от хубавата музика или чудесната театрална постановка.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът:

 

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda