Невчесани мисли, но не от Йежи Лец

| от |

Днес е Международен ден на преводача. Отбелязва се от 1991 г. по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите. Решихме да поздравим всички истински професионалисти и помолихме един от тях (Весела Прошкова) да ни разкаже няколко интересни истории. Хванахме я леко неподготвена, но мисля, че крайния резултат си заслужава. 

Преводач ли? Фасулска работа, ще кажете. Май така си мислят всички, които прохождат в тази професия. Да, професия. При това хич, ама хич нелека. За сметка на което зле платена. Затова – шапки долу за майстори на словото като Иглика Василева,  Любомир Николов и Адриан Лазаровски (от младите), за Кръстан Дянков, за Владимир Мусаков, Алексанъдр Шурбанов, Владимир Свинтила и… списъкът заплашва да стане предълъг, а и рискуваме да пропуснем мнозина.

Тези хора работят (работеха) за чест и слава. Те мислят. Те никога няма да нарекат (като една мила дама) мъжкия полов член „неогъваем жезъл”. Доста оригинално и образно впрочем. Но за хумористичен вестник. Никога няма да напишат, че еди кой си бил „облечен с джинси, бейзболна шапка и с тъмни очила”. И още: „Вдигни си килограмите, че приличаш на ходещ скелет.” Да не са гири тези килограми, бе?

А филмовите преводи? Там бисерите са безценни. I’ll take a rain check” е преведено „Отивам да проверя дали не вали.” (Дързост и красота). Брей, че метеоролог се извъди този Ридж, а? I used to climb up to the roof of our first apartment and flash the traffic helicopters обаче бие всички рекорди на преводаческата дивотия, защото преводът гласи: „Качвах се на покрива на апартамента ни и святках с фенерчета на хеликоптерите.” (Американски прелести). Блазе на пилотите впрочем – младо гадже ексхибиционистка.

А сега сериозно – след 1989 настъпи бум в книгоиздаването. И бум на ужасните, смехотворни преводи. За щастие напоследък нещата започват да си идват на мястото. „Цедката” на читателите – тези най-строги критици, постепенно отхвърли пясъка и остана само златото. Traduttore, traditore… Нека няма предатели-преводачи. Защото предателството не се забравя и не се прощава.

20120209PHT37727_original

Ето нещо за размисъл на начинаещите колеги: през далечната 1983 се явих на конкурс за преводачи в издателство „Народна култура”. Сериозен конкурс, мили деца. Затварят ви в библиотеката на издателството, връчват ви двутомния Англо-български речник, пишеща машина J, и трудна книга. Няма интернет, няма Google Translator. (Малко отклонение: наскоро млада „майсторка” беше използвала тази опция, за да „преведе” прочутата реч на Кенеди по повод Карибската криза. Вероятно се досещате за резултата.) Падна ми се „Пътуване към Икстлан” от Карлос Кастанеда. В първия момент – стъписване и ужас. После всичко си дойде на мястото – когато авторът е добър, работата наистина е фасулска – от нас се иска да пресъздадем максимално вярно мислите му. И да сме в час с фразеологията. И да я използваме при работата върху даден текст, защото това е солта на езика. Думите на съответния език ги има в съответния речник, но живата реч е съвсем друга работа. Има родени преводачи, например младите Весела Еленкова и Павел Боянов. Има други, за които важи поговорката „От всяко дърво свирка не става.” И за всички нас е важно да знаем добре български език. А това според мен се научава с четене (но не на вестници и на списания еднодневки). Да, телевизията и Фейсбук изяждат от свободното време, но удоволствието да разгърнеш книга от любим автор е… като удоволствието от хубавата музика или чудесната театрална постановка.

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.