Невчесани мисли, но не от Йежи Лец

| от |

Днес е Международен ден на преводача. Отбелязва се от 1991 г. по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите. Решихме да поздравим всички истински професионалисти и помолихме един от тях (Весела Прошкова) да ни разкаже няколко интересни истории. Хванахме я леко неподготвена, но мисля, че крайния резултат си заслужава. 

Преводач ли? Фасулска работа, ще кажете. Май така си мислят всички, които прохождат в тази професия. Да, професия. При това хич, ама хич нелека. За сметка на което зле платена. Затова – шапки долу за майстори на словото като Иглика Василева,  Любомир Николов и Адриан Лазаровски (от младите), за Кръстан Дянков, за Владимир Мусаков, Алексанъдр Шурбанов, Владимир Свинтила и… списъкът заплашва да стане предълъг, а и рискуваме да пропуснем мнозина.

Тези хора работят (работеха) за чест и слава. Те мислят. Те никога няма да нарекат (като една мила дама) мъжкия полов член „неогъваем жезъл”. Доста оригинално и образно впрочем. Но за хумористичен вестник. Никога няма да напишат, че еди кой си бил „облечен с джинси, бейзболна шапка и с тъмни очила”. И още: „Вдигни си килограмите, че приличаш на ходещ скелет.” Да не са гири тези килограми, бе?

А филмовите преводи? Там бисерите са безценни. I’ll take a rain check” е преведено „Отивам да проверя дали не вали.” (Дързост и красота). Брей, че метеоролог се извъди този Ридж, а? I used to climb up to the roof of our first apartment and flash the traffic helicopters обаче бие всички рекорди на преводаческата дивотия, защото преводът гласи: „Качвах се на покрива на апартамента ни и святках с фенерчета на хеликоптерите.” (Американски прелести). Блазе на пилотите впрочем – младо гадже ексхибиционистка.

А сега сериозно – след 1989 настъпи бум в книгоиздаването. И бум на ужасните, смехотворни преводи. За щастие напоследък нещата започват да си идват на мястото. „Цедката” на читателите – тези най-строги критици, постепенно отхвърли пясъка и остана само златото. Traduttore, traditore… Нека няма предатели-преводачи. Защото предателството не се забравя и не се прощава.

20120209PHT37727_original

Ето нещо за размисъл на начинаещите колеги: през далечната 1983 се явих на конкурс за преводачи в издателство „Народна култура”. Сериозен конкурс, мили деца. Затварят ви в библиотеката на издателството, връчват ви двутомния Англо-български речник, пишеща машина J, и трудна книга. Няма интернет, няма Google Translator. (Малко отклонение: наскоро млада „майсторка” беше използвала тази опция, за да „преведе” прочутата реч на Кенеди по повод Карибската криза. Вероятно се досещате за резултата.) Падна ми се „Пътуване към Икстлан” от Карлос Кастанеда. В първия момент – стъписване и ужас. После всичко си дойде на мястото – когато авторът е добър, работата наистина е фасулска – от нас се иска да пресъздадем максимално вярно мислите му. И да сме в час с фразеологията. И да я използваме при работата върху даден текст, защото това е солта на езика. Думите на съответния език ги има в съответния речник, но живата реч е съвсем друга работа. Има родени преводачи, например младите Весела Еленкова и Павел Боянов. Има други, за които важи поговорката „От всяко дърво свирка не става.” И за всички нас е важно да знаем добре български език. А това според мен се научава с четене (но не на вестници и на списания еднодневки). Да, телевизията и Фейсбук изяждат от свободното време, но удоволствието да разгърнеш книга от любим автор е… като удоволствието от хубавата музика или чудесната театрална постановка.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.