Несериозното отношение на Обама спрямо ИД

| от |

Автор: Дженифър Рубин, в. „Вашингтон Поуст“

Както се очакваше, американският президент Барак Обама опита да представи речта си за борбата с терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИД) като нещо ново, когато всъщност няма нищо ново.

Той даде да се разбере, че не приема сериозно заплахата за страната си. За опасността, която според неговите съветници е по-голяма от заплахата от Ал-Кайда след 2001 г., той предложи мерки, подходящи за ситуацията в Йемен или Сомалия. Това е неговият план.

Американският президент не смята, че ИД в момента представлява заплаха за САЩ: „ИД представлява заплаха за хората в Ирак и Сирия,в Близкия Изток, където има американски граждани, военни и бази. Ако не бъдат неутрализирани, тези терористи ще бъдат още по-опасни за региона, включително и за САЩ“. Тези негови думи обясняват останалата част от речта му снощи и пълната липса на необходимост от спешни мерки, която той демонстрира.

Стотици американски военни вече са на място и обучават иракчаните. Въпросът е дали Обама ще разреши увеличаването на тези сили и ще изпрати ли допълнителна помощ, като комуникация и специални оперативни работници, за да избегне обвиненията в липса на ангажимент от страна на САЩ. Той заяви, че 950 войници (половината от които вече са в Ирак) ще помагат и ще участват в разузнаването и обученията. Според чуждестранните експерти по-уместно е да се изпратят 10-15 000 души.

„Искам американският народ да разбере колко по-различни ще бъдат тези действия от войните в Ирак и Афганистан. Този път американски войници няма да се бият на чужда земя“, каза той. Какво ще стане, ако въздушните удари не са достатъчни? Ако 950 човека не са достатъчни? Това е въпросът.

САЩ вече предоставят някаква закъсняла, минимална помощ на Свободната сирийска армия, макар че неджихадистите казват, че се нуждаят от повече и по-мощни оръжия. Това означава ли, че САЩ ще повишат качеството и количеството на помощта си? „Още веднъж призовавам Конгреса да ни даде повече правомощия и ресурси за обучение и оборудване на тези бойци“, би казал президентът.

„Тази стратегия за отстраняване на терористите и, в същото време, подкрепяне на партньорите по фронтовата линия е същата като тази, която провеждаме успешно в Йемен и Сомалия в продължение на години“, подчерта Обама. Но при ИД, която окупира голяма територия и има добро обучение и организация, според мен, тя няма да проработи.

Фактът, че президентът спомена тези държави, говори сам по себе си – той не посочи Либия, където стратегията му напълно се провали. В момента Либия е разкъсвана от война, тя се превърна в още едно сигурно убежище за джихадстите. Точно там четирима американски граждани загубиха живота си, защото никой от администрацията не поиска да предостави помощ на място, за да се стабилизира страната. Централното правителство в страната се срина, не успя да предвиди джихадистката заплаха. Мисълта, че може да не се включват американски военни даде резултатите си в полуразпадането на Ирак. Обама просто не осъзнава грешката си, отказва да си научи урока от провалите, защото не осъзнава, че се е провалил.

Дори сравнението с Йемен не е уместно. В речта си от сряда сенатор Мич Макконъл подсказа, че няма да се изпращат войници. „Разбира се, всички знаем, че президентът иска да обяви край на войната с тероризма. Но той посочи, че със следването и промяната на предишни политики заплахата от Ал-Кайда и нейните клонове само се е разпространила като метастази“, припомни Макконъл. „Резултатите от вълненията в Северна Африка и Близкия Изток са територии без управление в Сирия, Либия, Египет и Йемен. В Ирак и Пакистан има нападения на затвори, а в Египет бяха освободени стотици затворници. Терористите избягаха от затворите и в Йемен, където както и през 2009 г. имаше готовност за изпращане на терористите в Гуантанамо“, добави той. С други думи, джихадистите могат да бъдат управлявани, но това не е успокоителен модел за успех.

Трудно е да се разграничи новото в стратегията, която Обама разработи след месеци, дори години, без сериозни действия с борбата срещу заплахата за САЩ и техните съюзници. Извършват се някакви въздушни удари. Той каза, че ударите ще надминат хуманитарната помощ. Какво обаче следва след това и как ще знаем къде да ударим с толкова малко сили на място? Не знаем. Не знаем дори кога ударите ще започнат и в Сирия. „Ясно казах, че ще преследваме терористите, които заплашват нашата държава, където и да са те. Това означава, че няма да се поколебая да предприема действия срещу ИД в Сирия, също както и в Ирак“, би казал Обама. Дали заплашват обаче в момента тези хора нашата страна? Изглежда, че той не смята така.

Той казва, че ще поведе „голяма“ коалиция (от около 40 държави, което е по-малко от коалицията на президента Джордж Буш). Какво, обаче, ще прави тази коалиция? „Партньорите ще извършват полети над Ирак заедно с нас, изпращат оръжия и помощ на иракските сили за сигурност и на сирийската опозиция, ще участват в разузнаването и ще отпуснат милиарди долари за хуманитарна помощ. Държавният секретар Джон Кери днес в Ирак ще се срещне с новото правителство и ще подкрепи неговите усилия за насърчаване на обединението. В следващите няколко дни той ще пътува в Близкия Изток и Европа, за да събере още партньори в тази борба, особено сред арабските държави, които могат да мобилизират сунитските общности в Ирак и Сирия да прогонят тези терористи от земите им“, каза досега президентът.

Но от последното му изречение не се разбира кои държави са се включили и кои ще ни помогнат да получим подкрепата на сунитите в Ирак. Тази задача Обама остави на други хора.

Изглежда лесно се подценяват очакванията. Когато той каза, че действията ще бъдат „постепенни и безмилостни“, остави впечатлението, че те ще се развиват много, много бавно, а ние няма да можем да направим оценка на техния успех, поне не сега.

С други думи президентът маскира намерението си за половинчати мерки, наречени „стратегия“, и даде знак на враговете и приятелите на САЩ, че няма възможност да посвети всичките си усилия на тази борба. „Ако Обама смята, че може да сравнява Йемен и Сомалия с ИД, значи живее на луната. Истинското сравнение е с началото на кампанията в Афганистан“, каза Чарлз Краутамър по „Фокс Нюз“ преди речта на президента.

В края на нелепото си обръщение за вътрешната политика Обама изглежда заяви, че това, което всъщност има значение, е да насочи усилията си обратно към дома.

Чудя се какво мисли за това Хилари Клинтън. Дали иска да предложи нещо „по-агресивно“ и „по-решително“, или е съгласна с президента? Второто предположение казва, че тя е същата като Обама, но с по-добри съветници./БГНЕС

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.