Несериозното отношение на Обама спрямо ИД

| от |

Автор: Дженифър Рубин, в. „Вашингтон Поуст“

Както се очакваше, американският президент Барак Обама опита да представи речта си за борбата с терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИД) като нещо ново, когато всъщност няма нищо ново.

Той даде да се разбере, че не приема сериозно заплахата за страната си. За опасността, която според неговите съветници е по-голяма от заплахата от Ал-Кайда след 2001 г., той предложи мерки, подходящи за ситуацията в Йемен или Сомалия. Това е неговият план.

Американският президент не смята, че ИД в момента представлява заплаха за САЩ: „ИД представлява заплаха за хората в Ирак и Сирия,в Близкия Изток, където има американски граждани, военни и бази. Ако не бъдат неутрализирани, тези терористи ще бъдат още по-опасни за региона, включително и за САЩ“. Тези негови думи обясняват останалата част от речта му снощи и пълната липса на необходимост от спешни мерки, която той демонстрира.

Стотици американски военни вече са на място и обучават иракчаните. Въпросът е дали Обама ще разреши увеличаването на тези сили и ще изпрати ли допълнителна помощ, като комуникация и специални оперативни работници, за да избегне обвиненията в липса на ангажимент от страна на САЩ. Той заяви, че 950 войници (половината от които вече са в Ирак) ще помагат и ще участват в разузнаването и обученията. Според чуждестранните експерти по-уместно е да се изпратят 10-15 000 души.

„Искам американският народ да разбере колко по-различни ще бъдат тези действия от войните в Ирак и Афганистан. Този път американски войници няма да се бият на чужда земя“, каза той. Какво ще стане, ако въздушните удари не са достатъчни? Ако 950 човека не са достатъчни? Това е въпросът.

САЩ вече предоставят някаква закъсняла, минимална помощ на Свободната сирийска армия, макар че неджихадистите казват, че се нуждаят от повече и по-мощни оръжия. Това означава ли, че САЩ ще повишат качеството и количеството на помощта си? „Още веднъж призовавам Конгреса да ни даде повече правомощия и ресурси за обучение и оборудване на тези бойци“, би казал президентът.

„Тази стратегия за отстраняване на терористите и, в същото време, подкрепяне на партньорите по фронтовата линия е същата като тази, която провеждаме успешно в Йемен и Сомалия в продължение на години“, подчерта Обама. Но при ИД, която окупира голяма територия и има добро обучение и организация, според мен, тя няма да проработи.

Фактът, че президентът спомена тези държави, говори сам по себе си – той не посочи Либия, където стратегията му напълно се провали. В момента Либия е разкъсвана от война, тя се превърна в още едно сигурно убежище за джихадстите. Точно там четирима американски граждани загубиха живота си, защото никой от администрацията не поиска да предостави помощ на място, за да се стабилизира страната. Централното правителство в страната се срина, не успя да предвиди джихадистката заплаха. Мисълта, че може да не се включват американски военни даде резултатите си в полуразпадането на Ирак. Обама просто не осъзнава грешката си, отказва да си научи урока от провалите, защото не осъзнава, че се е провалил.

Дори сравнението с Йемен не е уместно. В речта си от сряда сенатор Мич Макконъл подсказа, че няма да се изпращат войници. „Разбира се, всички знаем, че президентът иска да обяви край на войната с тероризма. Но той посочи, че със следването и промяната на предишни политики заплахата от Ал-Кайда и нейните клонове само се е разпространила като метастази“, припомни Макконъл. „Резултатите от вълненията в Северна Африка и Близкия Изток са територии без управление в Сирия, Либия, Египет и Йемен. В Ирак и Пакистан има нападения на затвори, а в Египет бяха освободени стотици затворници. Терористите избягаха от затворите и в Йемен, където както и през 2009 г. имаше готовност за изпращане на терористите в Гуантанамо“, добави той. С други думи, джихадистите могат да бъдат управлявани, но това не е успокоителен модел за успех.

Трудно е да се разграничи новото в стратегията, която Обама разработи след месеци, дори години, без сериозни действия с борбата срещу заплахата за САЩ и техните съюзници. Извършват се някакви въздушни удари. Той каза, че ударите ще надминат хуманитарната помощ. Какво обаче следва след това и как ще знаем къде да ударим с толкова малко сили на място? Не знаем. Не знаем дори кога ударите ще започнат и в Сирия. „Ясно казах, че ще преследваме терористите, които заплашват нашата държава, където и да са те. Това означава, че няма да се поколебая да предприема действия срещу ИД в Сирия, също както и в Ирак“, би казал Обама. Дали заплашват обаче в момента тези хора нашата страна? Изглежда, че той не смята така.

Той казва, че ще поведе „голяма“ коалиция (от около 40 държави, което е по-малко от коалицията на президента Джордж Буш). Какво, обаче, ще прави тази коалиция? „Партньорите ще извършват полети над Ирак заедно с нас, изпращат оръжия и помощ на иракските сили за сигурност и на сирийската опозиция, ще участват в разузнаването и ще отпуснат милиарди долари за хуманитарна помощ. Държавният секретар Джон Кери днес в Ирак ще се срещне с новото правителство и ще подкрепи неговите усилия за насърчаване на обединението. В следващите няколко дни той ще пътува в Близкия Изток и Европа, за да събере още партньори в тази борба, особено сред арабските държави, които могат да мобилизират сунитските общности в Ирак и Сирия да прогонят тези терористи от земите им“, каза досега президентът.

Но от последното му изречение не се разбира кои държави са се включили и кои ще ни помогнат да получим подкрепата на сунитите в Ирак. Тази задача Обама остави на други хора.

Изглежда лесно се подценяват очакванията. Когато той каза, че действията ще бъдат „постепенни и безмилостни“, остави впечатлението, че те ще се развиват много, много бавно, а ние няма да можем да направим оценка на техния успех, поне не сега.

С други думи президентът маскира намерението си за половинчати мерки, наречени „стратегия“, и даде знак на враговете и приятелите на САЩ, че няма възможност да посвети всичките си усилия на тази борба. „Ако Обама смята, че може да сравнява Йемен и Сомалия с ИД, значи живее на луната. Истинското сравнение е с началото на кампанията в Афганистан“, каза Чарлз Краутамър по „Фокс Нюз“ преди речта на президента.

В края на нелепото си обръщение за вътрешната политика Обама изглежда заяви, че това, което всъщност има значение, е да насочи усилията си обратно към дома.

Чудя се какво мисли за това Хилари Клинтън. Дали иска да предложи нещо „по-агресивно“ и „по-решително“, или е съгласна с президента? Второто предположение казва, че тя е същата като Обама, но с по-добри съветници./БГНЕС

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.