Нека не забравяме, че парите не са всичко

| от |

Понеделнишко, няколко кратки истории на Николай Крижитски.

1

Баща ми беше решил да продаде любимото си „Camaro 1969″ поради невъзможността да се справи с последните вноски по ипотеката на къщата. По обявата се появи един човек, който се представи по телефона като много запален колекционер и помня, че дълго време поясняваше какви други марки коли има в гараж у тях. На следващата сутрин, той пристигна доста по-рано от уговорения час, влезе нетърпеливо, почти на бегом в гаража ни и се зае да оглежда внимателно автомобила. По едно време попита татко за причината, поради която е решил да продава тази прекрасна кола. Баща ми обясни, че не му е останала друга възможност, продава колата и други неща заради дълговете към банката.
Колекционерът извади портфейла си, преброи тридесет банкноти от по 100 долара, след това му написа чек и за останалата сума. Стиснаха си ръцете с баща ми, а колекционерът ни каза, че отива да си вземе нещо от багажника на колата. Излезе навън, седна зад волана, врътна ключа и си замина, оставяйки заплатеното Camaro на татко.


Днес пред мен на опашката в супермаркета имаше един младеж, който доста задържа цялата изнервена опашка само за да си провери двете бонус карти. Иначе, в кошницата си имаше няколко видео-игри и дискове с филми, вероятно от щанда за 80% намаления. Когато си тръгваше от касата, момичето което го обслужваше му съобщи, че в едната от картите са останали още 11 лева. Той остави покупките си в бокса до входа, и се върна отново в магазина. Видях го как взе един букет от щанда за цветя и пак се нареди на същата каса.
Когато му дойде реда, той отново използува бонус картата си, чух, че цветята струват около десетина лева, а след като приключи с разплащането, той поднесе букета на касиерката. Лицето на жената грейна. Дълго време тя не можеше да свали усмивката от лицето си – предполагам била е така поне до края на този ден.


 


Ето, вече 10 години зданието на нашата малка компания се почиства от едни и същи двама седемдесет годишни старчета, които са близнаци.
Те са преживяли заедно с нас всичките подеми и падения на фирмата, цялата тъга, както и всичките радости от успехите ни, Празнували са с нас много Коледи, както и всякакви други празници през всичките тези години. Днес, когато бе рождения им ден, всички колеги се бяхме разбрали предварително да им поднесем по някакъв малък, дребен подарък.
Направихме го. А те почти се разплакаха. В този момент дойдоха и нашите шефове. Ние не знаехме и че ръководството на компанията се е уговорило както и ние, да им даде някакъв подарък: връчиха им пликове с малка премия от по 500 лева за всеки, което бе окончателна изненада за двамата просълзени братя.
Всъщност, денят не свърши с това. Оказа се, че след работа, началниците са уговорили колективно посещение в един недалечен уютен ресторант. Всичко това – в чест на двамата рожденици.


Днес отново препрочетох предсмъртното си писмо, което написах на 2 септември 1966 година в 16.45, две минути преди позвъняването на приятелката ми, която ми съобщи че е бременна. Това тогава бе единствената причина, която ме удържа от страшната стъпка. Тази приятелка днес е моя съпруга, щастливи сме вече толкова много години и имаме три чудесни, големи деца. Понякога в 16.45 часа препрочитам тази бележка, която ми напомня, че няма ситуации без изход. Длъжен съм да благодаря на съдбата си за това, че ми предостави втори шанс за живот.


Днес седях в метрото в ужасно настроение. Проблемите ме бяха налегнали както в работата, така и в личния живот. Бях надебелял, приятелката ми ме беше напуснала грозно преди десетина дни. Беше отмъкнала всичката аудио техника, която бях купувал през годините, дори преди да я познавам. Бях си изгубил портфейла с няколкостотин лева, нямах никакви пари, а неплатените ми сметки висяха във въздуха. Не исках да взимам заеми, а на всичкото отгоре от кол-центровете на кредиторите ми звъняха на всеки три дни за да ме питат кога имам намерение да си погася окончателно вноските. Изобщо, бях фалирал за момента, нямах и грам настроение.
На седалката до мен седна една жена, която се зачете в една книга, но отвреме на време забелязвах с периферното си зрение, че ме поглежда скришом. По едно време тя се наклони към мен и ми каза тихо: „Изглеждате отлично. Нека нищо не ви разстройва“.
Моето настроение изведнъж се оправи и лошите мисли се изпариха завчас. Погледнах навън, а там грееше хубаво слънце. Как съм могъл да не го забележа?!


Вчера на плажа се срещнах с мой съученик с когото не се бяхме виждали поне от петнадесет години. Бяхмеабсолютните неразделни приятели, но се изгубихме след като баща му, който бе военен се премести със семейството си. Не успяхме да се сбогуваме, тъй като отсъствах към този момент. Преди да замине обаче, моя приятел беше се отбил набързо у нас и бе оставил на майка ми адрес и найлонов плик, в който имаше една черна фанелка на Metallica. Нещо като прощален подарък за спомен. В писмото си той ме информираше, че ще ми напише точния адрес след като се настанят окончателно на новото място и прочее. Както и че си е купил същата фанелка на Metallica, за да му напомня за нашето еднакво мислене.
Само че, по-късно аз и моето семейство също се преместихме и изгубих някъде неговото писмо. Изобщо, кореспонденцията ни изчезна безвъзвратно. От приятелството ни остана само… ..фанелката.
В деня, в който го видях отдалече веднага го разпознах – той бе облечен с неговата фанелка на Metallica. И най-интересното бе, че по странно стечение на обстоятелствата аз също бях навлякъл неговия подарък, макар че до този ден да не бях я слагал изобщо никога. С моя стар и верен приятел изпихме много бира до сутринта, веселихме се и плямпахме за всички теми на света. Беше съвсем както в старите времена.


Със сина ми сме родени почти на една и съща дата: днес той стана на шест годинки, а аз имах рожден ден вчера – навърших двадесет и три години. Да, аз го родих съвсем млада, когато бях на седемнадесет. Когато забременях, много дълго се колебаех и съмнявах – малка съм, дали ще мога наистина да отглеждам дете?
Днес в парка, по време на празнуването на рождения му ден, сина ми се заигра почти през цялото време с едно по-малко от него момиченце, което другите деца избягваха, защото лицето и цялото беше осеяно с някакви дълбоки белези. Когато се прибрахме в къщи, той ме попита:
- „Мамо, ама тя беше толкова красивааа!”.
Аз се учудих на думите му и същевремено много се зарадвах, че преди шест години съм направила правилния избор.

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.

 
 

Ще вземе ли „La La Land“ 11 награди „Оскар“?

| от chronicle.bg |

Мюзикълът „La La Land“ ще вземе 11 награди „Оскар“ на предстоящата церемония за най-престижните киноотличия, сочат прогнозите на специализирания сайт ГолдДерби, съобщава БТА.

Очаква се филмът на Деймиън Шазел да спечели почти всички призове, за които е номиниран. Мюзикълът е с 14 номинации за „Оскар“ в 13 категории – две от номинациите са в категорията за песен от филм. Според прогнозите на ГолдДерби филмът ще грабне 11 отличия.

Експертите и феновете очакват „La La Land“ да получи наградите за най-добър филм, режисьор (Деймиън Шазел), актриса (Eма Стоун), оригинален сценарий, сценография, операторско майсторство, костюми, монтаж, звуков мишунг, оригинална музика и песен от филм („City of Stars“).

Според прогнозите мюзикълът ще се размине с отличията за най-добър актьор (Райън Гослинг) и монтаж на звукови ефекти. В категорията за най-добър актьор ще бъде предпочетен Кейси Афлек за „Манчестър до морето“, а в тази за монтаж на звукови ефекти се очаква да надделее военната драма „Възражение по съвест“.

Експертите на сайта отчитат и минимална възможност мюзикълът да не получи наградата и за оригинален сценарий, която да бъде присъдена на „Манчестър до морето“.

Деймиън Шазел е фаворит за режисьорския приз, следван от Бари Дженкинс за „Лунна светлина“. Ема Стоун е основна претендентка за отличието за най-добра актриса, следвана от Изабел Юпер за „Тя“.

Сред вероятните победители на наградите „Оскар“ сайтът ГолдДерби откроява и номинираните в поддържащите актьорски категории Махершала Али за „Лунна светлина“ и Вайола Дейвис за „Огради“ („Fences).

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Хората, които отговарят за щандовете с плодове в супермаркета през зимата.

Да си изложен всеки гаден зимен ден на изкушението „череши за 80 лева на килограм“ и никога да не бракуваш поне едно кило за собствени нужди. От такива хора, мили сънародници, има нужда държавата.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да сортират нещата по цветове.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

Ще пращаме пари през Facebook

| от chronicle.bg |

Компанията за трансфер на пари TransferWise ще пусне нова услуга, която позволява потребителите на Facebook да изпращат пари през Messenger.

Лондонският стартъп заяви, че програмата вече е готова и че тя ще позволи по-лесна комуникация с бизнеса, както и по-лесно пазаруване.

За сега услугата работи в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Европа. Facebook има такава опция, но тя работи само в САЩ. TransferWise ще разшири тази възможност за цялото земно кълбо.

Социалната мрежа „отвори“ Messenger за външни програмисти, които да правят т. нар. чатботове (каквато е и въпросната услуга) с идеята да достигне до още повече хора по света. С напредъка на изкуствения интелект много фирми, включително и банки, се надяват скоро да подобрят обслужването на клиенти именно по този начин.

TransferWise е основана през 2011 година от двама приятели естонци Таавет Хинрикус и Кристо Каарман (Taavet Hinrikus и Kristo Käärmann), на които им писнало от високите такси, които искали банките, за финансови трансфери. Днес компанията е оценена на над 1 милиард долара и е подкрепена от няколко огромни инвеститори от Силиконовата долина.