Не е ли вече неизбежно членството на Швеция в НАТО

| от |

Редакционна статия, вестник „Гардиън“

Навлизането на руска подводница показва, че Швеция повече не може да се чувства така добре защитена от външния свят, както беше  през Студената война.

Има някакъв елемент на фарс в шведското издирване на подводницата край бреговете на Стокхолмския архипелаг. Миниатюрните военноморски сили на Швеция гонят миниатюрна руска подводница – след 20 години на постоянно орязване на бюджета за отбрана от страна и на двете водещи политически сили нещата се докараха дотам, че вече няма дори един хеликоптер, който да е оборудван за борба с подводници, а много от плавателните съдове, участващи в операцията, са надуваеми. Междувременно по околните острови са разположени най-много 200 военнослужещи за преследване на предполагаеми войници от руските специални сили.
Друг комичен елемент е странното поведение на руски петролен танкер, който съвсем случайно снове неспокойно напред-назад, точно край шведските териториални води – на местоположение, от което може да спаси или да е спуснал под вода малка подводница. Има известна доза черна ирония в безсрамието на руската реакция: „Руските подводници, точно както и техният надводен флот, изпълняват задълженията си в океаните“. Това, че тези задължения включват рутинното нарушаване на териториалните води на други страни, изглежда, е нещо твърде очевидно, за да се споменава. Твърденията на Кремъл, че издирваният подводен съд може да е холандски, са още по-смешни, но те също така са и една от онези лъжи, изразяващи пълно пренебрежение към аудиторията, към която са насочени.

Непозволеното навлизане в шведските териториални води предизвика истинска треска в медиите в Стокхолм. Дали обаче ще предизвика някаква трайна промяна в разбиранията или политиката е друг въпрос. Шведската отбранителна политика отдавна е белязана от двусмислие и обществеността иска това да бъде така. Швеция не е член на НАТО, а общественото мнение в скандинавската страна си остава против такъв открит съюз. Но в същото време всеки знае чия страна би заела Швеция в хипотетична война – съществува отколешна традиция в сътрудничеството по въпросите на разузнаването, а въоръжените й сили се придържат колкото се може по-близо до тези на НАТО; Стокхолм също така е представен в над 150 комитета на алианса, макар този брой да е само частица от невероятните способности на Северноатлантическия съюз в създаването на комитети. Шведските избиратели обаче не искат да мислят за света като място, криещо заплаха. Дори сред привържениците на ксенофобската партия „Шведски демократи“ отбраната не е област от особен интерес – те се интересуват от отблъскването на имигранти, а не на нашествия; същевременно министър-председателят  социалдемократ Стефан Льовен със сигурност говореше от името на своята партия, когато обяви, че не се води никакво издирване на подводница, а разузнаването проучва какво е онова, което може да е под водата.

Без значение дали това разследване ще открие нещо, изпадането в неловко положение е в кърпа вързано. Въпросът е само кой ще е най-силно смутен. Руснаците няма как да са искали да отправят послание с това конкретно навлизане, тъй като то е трябвало да остане в тайна. Ако шведите успеят да открият и спасят подводницата, руснаците ще изглеждат като несръчни грубияни. Ако обаче не успеят, дори за тях самите ще е по-трудно да вярват, че въоръжените им сили играят някаква съществена роля за обезпечаване сигурността на страната им. В дългосрочен план логиката на геостратегическото местоположение на Швеция прави членството в НАТО почти неизбежно. Навлизането в териториалните й води толкова скоро след инвазията в Крим и Украйна би трябвало да помогне това да стане ясно.  /БТА/

 
 

Идват нови емоджита

| от chronicle.bg |

Техническият комитет Unicode дава възможност на всички червенокоси хора по земното кълбо и отвъд да се присъединят към света на емоджитата с нов комплект рижави малки картинки.

Комитетът се събира следващата седмица в кампуса на Apple, за да обсъди новата партида емоджита, както и други въпроси. Той дълго време беше критикуван заради липсата на рижави иконки, но сега предстои въвеждането на пълен комплект.

Няма окончателно решение, а нововъведението се очаква най-рано през 2018 година.

Миналата година Durex внесе петиция Комитетът да въведе и емоджи на презерватив към библиотеката. Искът не беше уважен, което накара компанията да поеме нещата в свои ръце като на Международния ден за борба със СПИН излезе с посланието „Отворете чадър с дъждовни капки“ –  това е неофициалната картинка за обозначаване на безопасен секс.

 

 
 

Пианистката Ани Гогова ще изнесе рецитал в Карнеги хол

| от chronicle.bg |

На 27 януари 2017 г. българската пианистка Ани Гогова ще стъпи на една от най-престижните камерни сцени в света – зала „Уайл“ в нюйоркския концертен комплекс Карнеги хол.

Програмата й се казва „Фантазии, приказки и кошмари“ – заглавието, което носи и последният засега албум в нейната дискография.

Ани Гогова, която живее и работи в Чикаго, САЩ, представи диска си специално за слушателите на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“. Проектът е концептуален и това личи още от пръв поглед – дискът е оформен като мрачна сцена от филм, а снимките на изпълнителката са в костюм на магьосница.

„Търсех начин да направя този диск достъпен за много хора, а в същото време да включа произведения като например „Музика ричерката“ на Лигети, която не е толкова позната и популярна, а също и приказките на Медтнер. Опитах се да направя компилация от популярни произведения като Лунната соната и произведения, които не са толкова свирени и познати на публиката“, каза Гогова през БНР.

 
 

„Сляпата Вайша“ с номинация за „Оскар“

| от chronicle.bg |

Анимацията на Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов „Сляпата Вайша“ е номинирана за „Оскар“ в категорията за най-добра късометражна анимация.

Филмът следва сюжета на разказа на Георги Господинов за Вайша – момиче, обречено да вижда с едното си око само миналото, а с другото – бъдещето. Работата по него започна в началото на миналата година.

„Сляпата Вайша“ е част от книгата „И други истории“ (2001), която е преведена на немски, френски, английски, италиански и др. Това е първият общ проект на Георги Господинов и Теодор Ушев. Филмът е заснет с продуцентството на Националния филмов борд на Канада, за който българският режисьор работи от години.

Музиката към филма е създадена от Котарашки, чийто клип „Демони“ беше заснет от Теодор Ушев през 2012 г.

Конкуренцията в категорията „Късометражен анимационен филм“ е доста сериозна – в късия списък влизат двете мегастудия Disney и Pixar.

Другите номинации за „Оскар“ може да видите тук.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.