НАТО вижда целта си в това да възпира Русия, без да я провокира

| от |

Джон-Тор Далбърг от Асошиейтед прес

Опияняващите времена, когато живеехме с мисълта, че сме спечелили Студената война, отминаха. Когато президентът Обама и другите лидери на НАТО се съберат тук утре за ключова среща на върха, тяхната цел номер 1 ще бъде стара и добре позната: защита на уязвимите членове на алианса от Русия, без да провокират Кремъл към военни мерки. 

След продължили две десетилетия опити за привличане на Русия като потенциален партньор, НАТО отново търси начини да охлади териториалните амбиции на Кремъл, опитвайки се при това да избегне тоталното връщане към скъпоструващата и рискована конфронтация от годините на Студената война. 

Но настъплението на предвождания от САЩ алианс в старата сфера на влияние на Москва и очевидната готовност на руския президент Владимир Путин да използва военна мощ за отпор, когато това съответства на стратегическите цели на Москва, създават нестабилна и потенциално опасна ситуация. 

Пораждат се страхове от въвличане в спирала от мерки и контрамерки, които в най-кошмарния сценарий могат да прераснат в челна конфронтация между въоръжената с ядрени оръжия руска военна машина и силите на НАТО. 

В понеделник НАТО обяви планове за нови сили за бързо реагиране и за предварително складиране на муниции и горива с цел по-добра защита на Полша и на други страни членки на алианса в Източна Европа, които са чувстват застрашени от Русия. На другия ден, наливайки още масло в огъня, висш руски военен обяви, че Москва ще преразгледа своята стратегия, за да вземе предвид „променящите се военни опасности и военни заплахи“. 

Вече месеци наред САЩ и техните съюзници обвиняват Русия в неприкрита и продължаваща военна интервенция в Източна Украйна от името на местното руско малцинство, след като Москва завзе и анексира украинския Кримски полуостров през март. Въпреки че Москва многократно отрича, по оценки на НАТО най-малко 1000 руски войници са навлезли в Украйна, което помага везните във военния конфликт да натежат в полза на проруските бунтовници. 

Миналия месец главнокомандващият на силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав заяви пред германски вестник, че ако Кремъл предприеме подобни дестабилизиращи мерки спрямо балтийската страна Латвия, например, която е членка на НАТО, където 27 процента от жителите й се смятат за руснаци, това ще се разглежда като нападение срещу член на алианса съгласно член 5 от договора, с който бе създадена НАТО през 1949 г. 

Според този договор „САЩ имат толкова силен ангажимент да защитават Рига, както биха защитавали Берлин или Ричмонд“, каза Хорхе Бенитес – висш експерт по НАТО в Атлантическия съвет на САЩ – базиран във Вашингтон мозъчен тръст.  

В доклад, публикуван през юли, комисията по отбраната при долната камара на британския парламент отбеляза, че НАТО е особено уязвима от вече доказаната способност на Русия да води нов тип война, която съчетава военни и невоенни компоненти, включително дезинформационни кампании в социалните медии, подстрекаването на граждански безредици и използването на войски, действащи  с маскировка или без отличителни символи. 

Висш натовски служител, говорейки при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да прави публични изявления, каза в понеделник, че укрепването на способността на алианса да противодейства на такива „хибридни“ и „асиметрични“ войни е едно от пакетните предложения, които Обама и лидерите на останалите 27 страни членки на НАТО ще обсъдят по време на срещите си в Южен Уелс. 

Но паралелно с обещанията да направят повече за защитаa на „фронтовите“  членки на алианса, лидерите на НАТО изглежда са решени и да минимизират рисковете от провокиране на Путин и неговите генерали. Един от предполагаемите фактори за тези предпазливи нагласи са тазгодишните отрезвяващи възпоменания по повод на 100-годишнината от избухването на Първата световна война – 4-годишна касапница, в която според някои историци великите европейски сили глупаво се въвлякоха, преди да си дадат сметка за последствията от своите действия. 

На срещата в Уелс „ние ще решим за нови мерки, които да укрепят още повече възможностите на алианса за реагиране и отбрана“, каза германският канцлер Ангела Меркел пред Бундестага в понеделник. Правейки това, добави Меркел, важно е НАТО да спазва ангажиментите, поети в по-добри времена пред Русия, които включват обещание да не се базират за постоянно голям брой войници в бившата съветска сфера на влияние в Източна Европа. 

Тези ангажименти са част от Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г., който, подчерта Меркел, „е пропит от виждането, че сигурността в Европа може да бъде постигната не чрез конфронтация, а само чрез сътрудничество. Това е и и ще остане наше убеждение“.

В Париж служители от обкръжението на президента Франсоа Оланд дадоха брифинг за журналисти относно целите на Франция на срещата на върха. Те казаха, че НАТО трябва да внесе „успокоителен тон“ в руско-украинския спор и да съчетава натиск върху Москва с продължаваща готовност да се преговаря за политически изход от кризата. 

Според цитирания по-горе Бенитес резултатът е, че източните членки на НАТО няма да получат постоянното масирано (военно) присъствие на алианса, за което са настоявали – нищо от рода на стотиците хиляди войници и фаланги от танкове, които бяха разположени в Западна Германия за отбраната й от оглавявания от СССР Варшавски договор. 

„Дипломати и експерти ще си играят на думи с термини като „продължително присъствие“, но крайният резултат ще бъде, че отсега нататък натовски войски ще провеждат учения в източните страни членки практически всеки ден. Тези дислокации ще бъдат краткосрочни и в по-малки мащаби, отколкото застрашените съюзници смятат за необходимо“, каза Бенитес. 

Базираният в САЩ анализатор лично смята, че алиансът трябва да показва повече мускули, за да възпира амбициите на Путин. Цитирайки медийни съобщения за военни маневри, проведени неотдавна от двете страни на руската граница с алианса, Бенитес задава риторичния въпрос: „Ще накарат ли 6000 натовски войници, дошли на учения във вашата страна, тя да се чувства по-сигурна пред лицето на 150-хилядна руска войска, провеждаща учения край вашата граница?“ 

Натовски служители и представители на страните членки също изразиха позицията си, че сега не е време да се преначертава картата на Европа заради отрицателните ефекти, които това би имало върху и без това вече непредсказуемия климат в сферата на сигурността. На натовската среща на върха в Букурещ през 2008 г. тогавашният американски президент Джордж Буш-младши и другите натовски лидери се договориха, че двете бивши съветски републики Украйна и Грузия, които Русия смята за част от своята „близка чужбина“, един ден ще бъдат приети в алианса. 

Миналата седмица украинският премиер Арсений Яценюк каза, че ще представи в парламента на страната законопроект, предлагащ Украйна да се откаже от своя статут на неприсъединена държава и да иска членство в НАТО. Когато обаче отговаряше на журналистически въпроси в понеделник, генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен увъртя отговора на въпроса кога точно на Украйна може да бъде позволено да стане членка, говорейки неща като „ранен етап на процеса“. 

Френски правителствен служител категорично изключи приемане на Украйна и Грузия на на този етап, като подчерта, че „НАТО със своите действия не трябва да допринася за напрежение или за влошаване на климата около Украйна“. /БТА/ 

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

„Истински детектив“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

Сериалът „Истински детектив“ на телевизия НВО вероятно ще има трети  сезон.

Работата над него изглежда вече е започнала, съобщава БТА.

Първият сезон на сериала е заснет от Кари Фукунага, с участието на Матю Макконахи и Уди Харелсън в ролите на детективи от Луизиана.

Той получи ласкави отзиви от критиката и предизвика голям зрителски интерес. Първият му епизод бе излъчен през януари 2014 г. Действието във втория сезон с участието на Колин Фарел, Рейчъл Макадамс и Винс Вон се развива в Калифорния. Отзивите на критиката обаче бяха противоречиви и това накара шефове на телевизия НВО да преустановят осъществяването на проекта.

Създателят на сериала Ник Пицолато е написал сценариите за най-малко два епизода за потенциалния трети сезон и че му помага сценаристът ветеран Дейвид Милк, съобщава „Entertainment Weekly“.

Към момента сътрудничеството между Пицолато и Милк е в ранен стадий. Милк има концепция за следващ сезон на сериала и е започнал да работи върху сценария.

През 2016 г. програмният директор на НВО Кейси Блойс увери, че кабелната телевизия и Пицолато обсъждат възможността да бъде заснет още един сезон на сериала.

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.