Наследството на страха

| от |

Дейвид Брукс

25 години след падането на Берлинската стена най-голямата изненада е колко лошо се справиха повечето от бившите комунистически страни.

По онова време имаше общо очакване, че повечето от тези страни ще се измъкнат от тиранията и ще се върнат в европейския клуб на проспериращите страни. Повечето от нас не прецениха корозивната сила на недоверието и колко време ще е необходимо за излекуването на психическите белези, причинени от него.

Бранко Миланович, икономист от Градския университет в Ню Йорк, говори за разрухата в материал, публикуван на блога му Global Inequality. Той разглежда растежа на бившите комунистически страни и ги разделя на четири групи.

В дъното са безнадеждните страни, които дори не са се върнали към нивото на реални доходи от 1990 г., измерени въз основа на реален БВП на глава от населението. Сред тях са Украйна, Грузия, Босна, Сърбия и други – около 20% от посткомунистическия свят. „Това са страни с поне три-четири изгубени поколения. С настоящия темп на растеж може би ще са им необходими около 50-60 години, повече отколкото бяха под комунизма, за да се върнат към нивата на доходи, които имаха при рухването му“, пише Миланович.

Следващата група включва страни, които са умерен провал с икономически растеж под 1,7% на година. Това са страни като Русия и Унгария, които продължават да изостават стабилно от Запада. В тази група влиза около 40% от населението на посткомунистическия свят. Третата група включва държави с растеж между 1,7% и 1,9%. Тези страни като Чехия и Словения се придържат стабилно към капиталистическия свят.

В последната група са примерите за успех, страните, които наваксват. Тази група включва Полша, Азербайджан и Казахстан. Но Миланович отбелязва, че много от тези страни постигат растеж просто защото имат петрол или нещо ценно, което да изкопават от земята. Само пет страни са се превърнали в успешни капиталистически икономики – Албания, Полша, Беларус, Армения и Естония.

Казано по друг начин само 10% от хората, живеещи в бившите комунистически страни, живеят в страна, която успешно е извършила прехода към капитализъм. 90% живеят в провален по един или друг начин преход. Този факт вече донесе деформирани политики в страни като Унгария и Русия и ще оформи 21-и век.

Защо някои страни успяха, а други се провалиха?

Първо, лидерите в някои страни просто взеха по-добри политически решения. Повечето от тези страни приложиха икономически реформи като дерегулация на цените и приватизация на национализираните компании. Някои страни като Естония и Полша приложиха радикални и бързи реформи, докато други опитаха да ги направят постепенно или едва ги започнаха със скъпи мерки за сигурност за защита на интересите си. Групата с бързи и радикални реформи преживя спад на малко по-голямото си производство в краткосрочен план, но постигна много повече просперитет в дългосрочен план.

След това идва нивото на институциите. Много западни съветници насочиха вниманието си към главните реформи – написването на нови конституции и създаването на фондови борси. Но Лари Лоусън, икономист, който работил с поляците и украинците, отбелязва, че тези страни нямали основните градивни елементи, които приемаме за даденост. Например, преди да имате фондова борса трябва да имате публично достъпни данни за компании, кредитни досиета и счетоводни системи.

Накрая и най-важното е нивото на ценностите. Икономиката на дадена страна е сгушена в моралната й екология. Икономическото представяне е свързано с историята, културата и психологията. Полша например е преживявала инвазии в историята си, довели до оформянето на прагматичен, оцеляващ дух. Поляците имаха силно желание да започнат сами реформи. Те също така имаха ясно усещане за справедливост и несправедливост, тъй като бяха виждали руснаците да вършат лоши неща на тяхна собствена територия. Те придадоха висока стойност на образованието и обществената мобилност.

Други страни нямаха тази културна настройка. Още по-лошо, животът им беше белязан от страх, от произволна власт, от подозрение, че хората те гледат, от недоверие. Хора, израснали в тази атмосфера на недоверие, трудно създават компании и асоциации. Те по-скоро се придържат към логиката вземи каквото можеш – култура на корупция и присвояване. Те са по-скоро застояли и са против поемането на рискове.

Много от боледуващите страни са белязани от отдалечени отношения на власт. Хората с власт, дори в офис или квартал, стоят настрана и са деспотични. Хората без власт искат сигурност на всяка цена. Те изпитват носталгия към въображаемата стабилност на комунизма. Когато всичко изглежда произволно и уродливо, хората толерират управлението с твърда ръка.

Урокът от последните 25 години е, че демократичният просперитет се гради върху слоеве от малки постижения. Комунизмът разкъса напълно това изграждане на обществото отдолу нагоре и увреди психиката на жертвите си. Излекуването на тези рани е постепенно. Напредъкът не е гарантиран. /БГНЕС

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.