Нашият български живот

| от |

Автор: Мел Барбър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Кенуърд Хил за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Мел Барбър, която  се влюбва в България, българите и начина им на живот почти веднага. Само месец след като тя и приятелятѝ остават в наскоро закупената им ваканционна къща в България, те решават да се преместят в страната за постоянно. Днес, пет години по-късно, двамата се наслаждават на спокойствието на българската провинция и на възможността да отделят време за по думите им важните неща”.

Селото на Мел

Селото на Мел

„Ако, докато живеех в Англия, някой ми беше казал, че ще имам малка ферма, щях да се засмея, но вижте ме сега. Много е различно от Англия, но по хубав начин.” – Мел Барбър

Скоро след като пристигнахме в България (с приятели, които вече си бяха купили скромна вила тук) разбрахме, че тази страна много прилича на Великобритания от преди повече от 20 години. Животът не е толкова забързан, хората отделят време за важните неща, например да се заговорят на улицата, а не да се подминават, да отидат на кафе и да прекарат деня си спокойно.

Помолихме да ни упътят до крайбрежния град, в който бяхме резервирали къща. Жената се опита да ни ориентира, но бързо осъзна, че не разбирам нищо и настоя да се качи в колата и да ни заведе до мястото, въпреки че бе в обратна посока. Когато пристигнахме, тя слезе от колата и ни заведе точно до къщата, след което махна за довиждане и тръгна към мястото, на което я бяхме срещнали. Беше отделила от времето си, за да ни накара да се почувстваме добре дошли в нейната страна и да ни пожелае късмет.

Селото, в което се намираше къщата на нашите приятели, беше много приятно, но, някак изостанало. Повечето села тук си приличат – носят следи от миналото: красива архитектура, която се разпада, занемарени фасади, олющена боя. Малко е тъжно. Между старите сгради обаче има и обновени къщи, които кипят с живот с безупречните си градини.

Посетихме жената, която беше продала имота на нашите приятели. Тя ни разказа, че е наела човек, който идва от място на повече от два часа път с кола, за да нареди паважа и подреди градината ѝ. Заслушах се и се замислих, че приятелят ми работи точно това във Великобритания. На колко човека си продала имот тук? На повече от 20? Брой и нас. Това си е сигурна работа. Приятелят ми щеше да печели по-малко, но и да харчи по-малко и да има по-добър живот.

Разгледахме много къщи – аз харесвах една, той – друга, много не ни харесаха, а една оставихме за краен случай. Като цяло нямаше изгледи нещата да се получат. Върнахме се във Великобритания, убедени, че цялата случка е била просто една налудничава ваканционна идея, докато дамата не ми писа през декември. Изпрати ми снимка с обяснение „Намерих я – това е вашата къща!” Така си и беше!

Възнамерявахме това да е вилата ни за няколко години преди да се преместим там за постоянно, но след месец през първото ни лято се влюбихме в мястото и поискахме да останем.

Вече сме тук от 5 години, в малко селце в Централна България, по средата на пътя между София и морето. Намираме се между две планини, в Долината на розите, наречена така заради розовото масло, което се произвежда тук. Селото ни има само 300 жители – брой, който за съжаление очевидно намалява, защото църковните камбани редовно бият.

Всички се постараха да ни посрещнат топло и да ни накарат да се почувстваме добре дошли, което бе прекрасно. Доста са любопитни да научат какво правим тук, а ние се поглеждаме и им казваме, че е много красиво, а животът в Англия е много забързан, има твърде много хора и е прекалено скъпо, за да може човек да се наслади. Хората там работят денонощно само, за да оцелеят.

Сега отглеждаме зеленчуците си сами и правим зимнина, точно както старите баби в селото. Имаме и кокошки носачки, бройлери, зайци, гъски и прасета.

Ако, докато живеех в Англия, някой ми беше казал, че ще имам малка ферма, щях да се засмея, но вижте ме сега. Много е различно от Англия, но по хубав начин. Знам, че ако имам проблем с нещо в градината или с животните, винаги мога да се обадя на някой съсед и той ще дойде веднага да ми помогне. Не мога да кажа същото за Англия. Повечето хора дори не познават съседите си, което е тъжно. Ако можех и да напредна още малко с езика, всичко щеше да е идеално!

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

Пролетен базар на книгата 2017: какво си струва да видим

| от chronicle.bg |

Пролетният базар на книгата – най-голямото книжно събитие за българския читател ще се проведе в следващите дни в Националния дворец на културата. От 23-ти май до 28-ми май (неделя) българските читатели ще могат да присъстват на много и разнообразни срещи с автори и издатели от страната и чужбина. Повече от 100 книгоиздатели и търговци участват в тазгодишното издание.

Официалното откриване е на 23-ти май от 11:00 ч. в мраморното фоайе на НДК. Гости на откриването ще бъдат спортистите Стефка Костадинова и Валери Йорданов, които ще представят юбилейни албуми, посветени на кариерите си.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов, др.

Днес правим подбор на част от издателствата, които тази година ще вземат участие. Какво можете да намерите на техните щандове, вижте в галерията горе.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.