Нашият български живот

| от |

Автор: Мел Барбър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Кенуърд Хил за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Мел Барбър, която  се влюбва в България, българите и начина им на живот почти веднага. Само месец след като тя и приятелятѝ остават в наскоро закупената им ваканционна къща в България, те решават да се преместят в страната за постоянно. Днес, пет години по-късно, двамата се наслаждават на спокойствието на българската провинция и на възможността да отделят време за по думите им важните неща”.

Селото на Мел

Селото на Мел

„Ако, докато живеех в Англия, някой ми беше казал, че ще имам малка ферма, щях да се засмея, но вижте ме сега. Много е различно от Англия, но по хубав начин.” – Мел Барбър

Скоро след като пристигнахме в България (с приятели, които вече си бяха купили скромна вила тук) разбрахме, че тази страна много прилича на Великобритания от преди повече от 20 години. Животът не е толкова забързан, хората отделят време за важните неща, например да се заговорят на улицата, а не да се подминават, да отидат на кафе и да прекарат деня си спокойно.

Помолихме да ни упътят до крайбрежния град, в който бяхме резервирали къща. Жената се опита да ни ориентира, но бързо осъзна, че не разбирам нищо и настоя да се качи в колата и да ни заведе до мястото, въпреки че бе в обратна посока. Когато пристигнахме, тя слезе от колата и ни заведе точно до къщата, след което махна за довиждане и тръгна към мястото, на което я бяхме срещнали. Беше отделила от времето си, за да ни накара да се почувстваме добре дошли в нейната страна и да ни пожелае късмет.

Селото, в което се намираше къщата на нашите приятели, беше много приятно, но, някак изостанало. Повечето села тук си приличат – носят следи от миналото: красива архитектура, която се разпада, занемарени фасади, олющена боя. Малко е тъжно. Между старите сгради обаче има и обновени къщи, които кипят с живот с безупречните си градини.

Посетихме жената, която беше продала имота на нашите приятели. Тя ни разказа, че е наела човек, който идва от място на повече от два часа път с кола, за да нареди паважа и подреди градината ѝ. Заслушах се и се замислих, че приятелят ми работи точно това във Великобритания. На колко човека си продала имот тук? На повече от 20? Брой и нас. Това си е сигурна работа. Приятелят ми щеше да печели по-малко, но и да харчи по-малко и да има по-добър живот.

Разгледахме много къщи – аз харесвах една, той – друга, много не ни харесаха, а една оставихме за краен случай. Като цяло нямаше изгледи нещата да се получат. Върнахме се във Великобритания, убедени, че цялата случка е била просто една налудничава ваканционна идея, докато дамата не ми писа през декември. Изпрати ми снимка с обяснение „Намерих я – това е вашата къща!” Така си и беше!

Възнамерявахме това да е вилата ни за няколко години преди да се преместим там за постоянно, но след месец през първото ни лято се влюбихме в мястото и поискахме да останем.

Вече сме тук от 5 години, в малко селце в Централна България, по средата на пътя между София и морето. Намираме се между две планини, в Долината на розите, наречена така заради розовото масло, което се произвежда тук. Селото ни има само 300 жители – брой, който за съжаление очевидно намалява, защото църковните камбани редовно бият.

Всички се постараха да ни посрещнат топло и да ни накарат да се почувстваме добре дошли, което бе прекрасно. Доста са любопитни да научат какво правим тук, а ние се поглеждаме и им казваме, че е много красиво, а животът в Англия е много забързан, има твърде много хора и е прекалено скъпо, за да може човек да се наслади. Хората там работят денонощно само, за да оцелеят.

Сега отглеждаме зеленчуците си сами и правим зимнина, точно както старите баби в селото. Имаме и кокошки носачки, бройлери, зайци, гъски и прасета.

Ако, докато живеех в Англия, някой ми беше казал, че ще имам малка ферма, щях да се засмея, но вижте ме сега. Много е различно от Англия, но по хубав начин. Знам, че ако имам проблем с нещо в градината или с животните, винаги мога да се обадя на някой съсед и той ще дойде веднага да ми помогне. Не мога да кажа същото за Англия. Повечето хора дори не познават съседите си, което е тъжно. Ако можех и да напредна още малко с езика, всичко щеше да е идеално!

 
 

Photoshop битката за Тейлър Суифт

| от chronicle.bg |

Певицата Тейлър Суифт стана повод за ожесточено състезание на фотошоп майстори от целия свят.

Тя беше заснета наведена, с разперени ръце. Това беше достатъчно, за да започне поредицата от фотошоп изпълнения, които я пренасят на различни места в различен контекст – яхнала ракета със знамето на САЩ в ръце например.

Затова обичаме интернет!

Вижте в галерията най-добрите попадения.

 
 

„Западен свят“ задмина Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Последният епизод от първи сезон на сериала „Западен свят“ привлече 2.2 милиона зрители. Спрямо първия епизод, излъчен през октомври, зрителите на шоуто са се увеличили повече от два пъти.

Със средно по 12 милиона зрители на всички платформи, „Западен свят“ се превръща в най-гледания първи сезон на сериал по HBO.

Шоуто е определяно като търговски успех, като освен това се радва и на доброто отнишение на критиката. То се приема за първия наистина голям хит на HBO от януари 2014 година насам, когато започна „Истински детектив“.

Какво не знаете за актьорите от „Западен свят“.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.

 

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.