Нашата къща на ул. „Оборище” № 69

| от |

Автор: Джейн Бърнър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 

След историята на Хилъри Артър за поредицата #100UKBG  днес продължаваме с  разказа на Джейн Бърнър за къщата им на ул.“‘Оборище“.

Джейн Бърнър живее в България между 1970-1972 г. и 1984-1987 г., когато съпругът ѝ Алън Бърнър заема две дипломатически мисии в страната – съответно на трети секретар в британското посолство и на британски заместник-посланик.

Къщата на ул. „Оборище” 69 е била дом на редица чуждестранни дипломати и техните семейства.

По време на втората дипломатическа мисия на съпруга ми в България живеехме в къща недалеч от първия ни апартамент на ул. „Страшимиров” преди 10 години. Къщата се намираше на ул. „Оборище” № 69. Номерът беше изписан с огромни цифри на портата и бе обект на шеги от страна на тинейджърите, с които дъщерите ни бяха приятели.

Обичахме къщата най-вече, защото тя не беше апартамент в огромен, анонимен блок. Освен това я познавахме добре от предишната ни дипломатическа мисия преди 10 години. Имаше дори и малка градинка отпред. Когато се преместихме в банята на втория етаж видяхме нещо озадачаващо да виси от огромна стоманена кука – боксова круша. Разбирам, о, колко добре разбирам, колко натоварен може да е животът в дипломатическата служба. Може би това е бил удобен метод, с който някой наш предшественик е освобождавал напрежението. Никога няма да разберем.

Номер 69 имаше най-разнообразни предимства, но модерните въведения не бяха между тях. Къщата беше с локална отоплителна система. За всички останали отоплението се включваше, когато температурите падаха под определен градус за даден брой дни. Същото се случваше и напролет, когато изключваха парното само ако температурите се качваха за няколко поредни дни. Това довеждаше до ужасно студени периоди, както и до непоносимо горещи дни. Нямаше как да регулираш температурата, тъй като нямаше термостат на друго място, освен в кабинета на другаря, който отговаряше за отоплението.

За нас нямаше подобни изтощителни грижи, защото имахме собствено котле. То беше истински, жив, съскащ, трептящ звяр, който може и да е служил добре на борда на „Титаник” преди сблъсъка с айсберга. Можех да си представя, че самото тегло и размери на това нещо биха допринесли, поне частично, за бързото пътуване на „Титаник”. Котлето си имаше собствена стая под къщата и във всеки свободен сантиметър около него бяха натрупани дървени трупчета и купчини въглища. Нашият свещен звяр трябваше да бъде хранен на всеки час денем и нощем. В противен случай просто угасваше, а ние замръзвахме. Изискваше много повече грижи от всяко бебе, което съм срещала.

Човек от посолството идваше много рано всяка сутрин и му вдъхваше живот. Оттам нататък зависеше от мен дали ще ни е топло. На всеки час слизах, отварях железните му челюсти и го хранех с дърва и въглища, докато беше достатъчно пълен, за да издържи още час. Ръцете ми станаха силни като на моряк и така и не се отървах от миризмата на въглища и дим от косата и дрехите си. Ако не беше нахранен след час, котлето изгасваше и щеше да остане така до следващата сутрин.

В една злощастна случка, съпругът ми Алън, синът ни Андрю и аз заминахме за уикенда. Опаковахме багажа, доволни, че ще напуснем града за почивка. След като се прибрахме в къщи и не успяхме да отворим входната врата обаче разбрахме, че нещо не е наред. Вратата бе замръзнала.

По някакъв начин разчупихме и изстъргахме леда и успяхме да влезем вкъщи, при което пред нас се откри гледка на арктическо опустошение. Не бяхме източили тежките и старомодни радиатори, на които простирах прането, и те бяха избухнали. Навсякъде по пода имаше метални парчета. Бяха се образували висулки, които висяха от тавана; саксиите с цветя също се бяха взривили, а килимите шумяха като есенни листа под краката ни. Студът ни обвиваше като с пипала. Замразени езерца бяха превърнали всяка стая в ледена площадка.

Имахме много ограничен запас от топла вода от един бързовар и тъй като стаите на горния етаж не бяха в толкова лошо състояние, всички заедно влязохме във ваната. След това се облякохме с всяка дреха, която намерихме, и се сгушихме в леглото заедно, за да се топлим.

На следващия ден хората от поддръжката дойдоха да видят тъжната гледка и казаха, че в къщата не може да се живее и трябва да отидем в хотел, докато ремонтират. Опитът ни от български хотели не беше добър и затова отказахме и решихме да останем у дома.

Хората ни дадоха назаем радиатори, научихме се да ядем с ръкавици и с толкова дрехи, че не можехме да движим ръцете си; запалихме огън, който не помагаше особено, но излъчваше едно утешително сияние. Човекът-чудо от посолството дойде и поправи котлето. След това висулките започнаха да се топят и да капят, затова трябваше да слагаме кофи под тях.

Аз се заех отново с работата си по поддръжката на котлето, в чиято малка стаичка беше топло и приятно. Андрю учеше в Англо-американското училище, така че той бе на топло, както и Алън, който бе в офиса, а аз скоро стигнах до етап, в който можех да свалям едното палто.

Сигурно най-лошата част от „Голямото разтопяване” беше „Голямата влага”. Много неща бяха унищожени; килимите трябваше да се сменят, тъй като не можаха да изсъхнат и започваха да миришат. Случката ни научи на два полезни урока – да не взимаме котлето за даденост и да не напускаме дома си без да източим радиаторите.

69-Oborishte-Garden

 

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация