Нашата къща на ул. „Оборище” № 69

| от |

Автор: Джейн Бърнър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 

След историята на Хилъри Артър за поредицата #100UKBG  днес продължаваме с  разказа на Джейн Бърнър за къщата им на ул.“‘Оборище“.

Джейн Бърнър живее в България между 1970-1972 г. и 1984-1987 г., когато съпругът ѝ Алън Бърнър заема две дипломатически мисии в страната – съответно на трети секретар в британското посолство и на британски заместник-посланик.

Къщата на ул. „Оборище” 69 е била дом на редица чуждестранни дипломати и техните семейства.

По време на втората дипломатическа мисия на съпруга ми в България живеехме в къща недалеч от първия ни апартамент на ул. „Страшимиров” преди 10 години. Къщата се намираше на ул. „Оборище” № 69. Номерът беше изписан с огромни цифри на портата и бе обект на шеги от страна на тинейджърите, с които дъщерите ни бяха приятели.

Обичахме къщата най-вече, защото тя не беше апартамент в огромен, анонимен блок. Освен това я познавахме добре от предишната ни дипломатическа мисия преди 10 години. Имаше дори и малка градинка отпред. Когато се преместихме в банята на втория етаж видяхме нещо озадачаващо да виси от огромна стоманена кука – боксова круша. Разбирам, о, колко добре разбирам, колко натоварен може да е животът в дипломатическата служба. Може би това е бил удобен метод, с който някой наш предшественик е освобождавал напрежението. Никога няма да разберем.

Номер 69 имаше най-разнообразни предимства, но модерните въведения не бяха между тях. Къщата беше с локална отоплителна система. За всички останали отоплението се включваше, когато температурите падаха под определен градус за даден брой дни. Същото се случваше и напролет, когато изключваха парното само ако температурите се качваха за няколко поредни дни. Това довеждаше до ужасно студени периоди, както и до непоносимо горещи дни. Нямаше как да регулираш температурата, тъй като нямаше термостат на друго място, освен в кабинета на другаря, който отговаряше за отоплението.

За нас нямаше подобни изтощителни грижи, защото имахме собствено котле. То беше истински, жив, съскащ, трептящ звяр, който може и да е служил добре на борда на „Титаник” преди сблъсъка с айсберга. Можех да си представя, че самото тегло и размери на това нещо биха допринесли, поне частично, за бързото пътуване на „Титаник”. Котлето си имаше собствена стая под къщата и във всеки свободен сантиметър около него бяха натрупани дървени трупчета и купчини въглища. Нашият свещен звяр трябваше да бъде хранен на всеки час денем и нощем. В противен случай просто угасваше, а ние замръзвахме. Изискваше много повече грижи от всяко бебе, което съм срещала.

Човек от посолството идваше много рано всяка сутрин и му вдъхваше живот. Оттам нататък зависеше от мен дали ще ни е топло. На всеки час слизах, отварях железните му челюсти и го хранех с дърва и въглища, докато беше достатъчно пълен, за да издържи още час. Ръцете ми станаха силни като на моряк и така и не се отървах от миризмата на въглища и дим от косата и дрехите си. Ако не беше нахранен след час, котлето изгасваше и щеше да остане така до следващата сутрин.

В една злощастна случка, съпругът ми Алън, синът ни Андрю и аз заминахме за уикенда. Опаковахме багажа, доволни, че ще напуснем града за почивка. След като се прибрахме в къщи и не успяхме да отворим входната врата обаче разбрахме, че нещо не е наред. Вратата бе замръзнала.

По някакъв начин разчупихме и изстъргахме леда и успяхме да влезем вкъщи, при което пред нас се откри гледка на арктическо опустошение. Не бяхме източили тежките и старомодни радиатори, на които простирах прането, и те бяха избухнали. Навсякъде по пода имаше метални парчета. Бяха се образували висулки, които висяха от тавана; саксиите с цветя също се бяха взривили, а килимите шумяха като есенни листа под краката ни. Студът ни обвиваше като с пипала. Замразени езерца бяха превърнали всяка стая в ледена площадка.

Имахме много ограничен запас от топла вода от един бързовар и тъй като стаите на горния етаж не бяха в толкова лошо състояние, всички заедно влязохме във ваната. След това се облякохме с всяка дреха, която намерихме, и се сгушихме в леглото заедно, за да се топлим.

На следващия ден хората от поддръжката дойдоха да видят тъжната гледка и казаха, че в къщата не може да се живее и трябва да отидем в хотел, докато ремонтират. Опитът ни от български хотели не беше добър и затова отказахме и решихме да останем у дома.

Хората ни дадоха назаем радиатори, научихме се да ядем с ръкавици и с толкова дрехи, че не можехме да движим ръцете си; запалихме огън, който не помагаше особено, но излъчваше едно утешително сияние. Човекът-чудо от посолството дойде и поправи котлето. След това висулките започнаха да се топят и да капят, затова трябваше да слагаме кофи под тях.

Аз се заех отново с работата си по поддръжката на котлето, в чиято малка стаичка беше топло и приятно. Андрю учеше в Англо-американското училище, така че той бе на топло, както и Алън, който бе в офиса, а аз скоро стигнах до етап, в който можех да свалям едното палто.

Сигурно най-лошата част от „Голямото разтопяване” беше „Голямата влага”. Много неща бяха унищожени; килимите трябваше да се сменят, тъй като не можаха да изсъхнат и започваха да миришат. Случката ни научи на два полезни урока – да не взимаме котлето за даденост и да не напускаме дома си без да източим радиаторите.

69-Oborishte-Garden

 

 
 

WIZZ GO – нова ценова категория от Wizz air

| от CHR Aero |

Wizz Air, най-голямата нискотарифна авиокомпания в Централна и Източна Европа, пусна нов продукт. “WIZZ Go” е допълнителна опция към съществуващата “WIZZ Plus” (преди:”Plus Fare“) пакетна оферта, предлагаща по-голяма гъвкавост за пътниците.

Двете “WIZZ Go” и “WIZZ Plus” предлагат на клиентите намалена пакетна цена над базовата “Basic Fare” (за билет и малък салонен багаж), сумата от допълнителни услуги, ако се купят отделно и по-бърз процес на резервация.

Новата “WIZZ Go” е създадена за практични клиенти, които търсят ниски цени, отлични и стойностни оферти, и ползват най-популярните продукти и услуги на WIZZ. “WIZZ Go“ включва голям салонен багаж, 23 кг чекиран багаж и избор на място (с изключение на първия ред и местата с повече пространство за краката).

Wizz Air “WIZZ Plus” предлага дори повече допълнителни услуги и клиентите могат да се възползват от по-голяма гъвкавост и максимален комфорт по време на цялото пътуване: от момента на резервация на билета онлайн, до пристигането до избраната дестинация. „WIZZ Plus“ включва 32 килограма чекиран багаж, голям ръчен багаж, регистрация на летището, WIZZ Flex опция за промяна на датата на пътуване, избор на място (включително на първия ред и с допълнително пространство за краката), качване с предимство (също позволява вземане на допълнителна малка лична вещ на борда).

Kлиентите на WIZZ могат да запазват места за всички над 450 линии, на wizzair.com избирайки “WIZZ Go” и “WIZZ Plus”.

Джордж Михалополус, търговски директор на Wizz Air, каза: “Създадохме WIZZ Go за нашите практични клиенти, които не искат да се тревожат за избора на място и багаж. Това е междинно предложение, което ще се хареса на пътниците ни, които искат повече от базова тарифа, но не и целия продукт, включен в WIZZ Plus. Тъй като нашите клиенти имат различни желания, ние правим всичко възможто, за да излезем с продукт, които им отговаря най-добре.”

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.

 
 

Air France и KLM въвеждат нова тарифна схема за полетите си в Европа

| от CHR Aero |

Air France и KLM въвеждат разнообразие от оферти за икономичната класа за всички свои международни полети в рамките на Европа, Северна Африка и Израел. Клиентите ще могат да избират от три оферти, всяка от които предлага специфични услуги и условия. Те ще са на разположение онлайн за KLM в края на януари 2017.

– Оферта „Лека“ е за пътници, които търсят най-ниската възможна тарифа и пътуват без да регистрират багаж.

– Оферта „Стандарт“ е с допълнителна такса от  40-50 евро и предлага на клиентите допълнителни предимства, като например възможността да регистрират един багаж безплатно и да променят своя билет без такса.

– Оферта „Флекси“ е с допълнителна такса от 70-150 евро и предлага на клиентите максимална гъвкавост (без такси за промяна и връщане, без допълнително заплащане) и възможността да се възползват от услугата SkyPriority, за приоритетен достъп на летището, храна по време на полет. Офертата на Air France и KLM „Флекси“ е в отговор на търсенето на бизнес пътниците,  които могат да се възползват от всички продукти и услуги на двете авиокомпании в мрежата на средни разстояния.

„Прозрачност и разнообразие от възможности за нашите клиенти, са в основата за създаването на тези нови тарифи на Air France и KLM за мрежата на средни разстояния. С въвеждането им клиентите сами избират  услугите, от които се нуждаят. “ – заяви Питър Ботсма, изпълнителен вицепрезидент „Търговска стратегия“ на Air France-KLM.