Нашата България през 1960-те години

| от |

Автор: лейди Маргарет Хийт, Клеър Стоутън и Ник Хийт за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 

След историята на Джейн Бърнър за поредицата #100UKBG  днес продължаваме с  разказа на лейди Маргарет Хийт, Клеър Стоутън и Ник Хийт за България.

Лейди Маргарет Хийт живее в България в началото на 1960-те години – тогава съпругът ѝ сър Марк Хийт е консул и заместник-посланик в британското посолство в София. Семейството е в България заедно с трите им малки деца, две от които – Клеър и Ник – също споделят спомени от детството си в страната в тази история от серията „100UKBG”. Приятно четене!

 

„Може би трябва да посетим София отново след всички тези години?”– Ник Хийт

 

Margaret-Heath-500x319

Спомени за България от 1960-те изплуват в съзнанието ми. Покойният ми съпруг беше консул и заместник-посланик.

Живеехме в апартамент с три спални и малка стаичка за жената, която ни помагаше с домакинството, заедно с децата на 2, 3 и 6 години. Нашата прекрасна буйна готвачка Славка ходеше да докладва за нас всеки вторник, поне доколкото разбирах. Беше много добре внедрена в режима. Готвеше невероятно. Можеше да прави захарен памук само с две лъжици и тигана ми за омлети, както и да меси хляб.

Милка, другата жена, която ни помагаше с домакинството, ни покани на сватбата на сестра си и аз взех децата, като преди това ги предупредих, че сигурно няма да има много храна. Това изобщо не беше вярно. Всяка част от овцата беше използвана, имаше изобилие от салати и вино. За мой ужас се събираха пари. Бях донесла подарък, но не и много пари. Беше рядкост да видиш тази страна на българския живот.

Семейството ми във Великобритания мислеше, че живеем зле в комунистическата страна, но аз всъщност живеех сравнително безгрижно. Преподавах на децата ни всяка сутрин, а през останалата част на деня вършех работата си на съпруга на дипломат. Обичайните правила важеха и тук: колкото по-трудно е да се живее в дадена страна, толкова по-близки са хората в посолството. Имахме шотландски танци, организирани от военното аташе, и изнасяхме представления по Шекспир в резиденцията пред публика, която включваше и българи.

Пикниците извън града бяха голяма радост, както и разходките с децата, макар че редовно носех бръснач и калиев перманганат, защото бях прочела неприятна статия със забележителната информация: „Ако сте ухапани от змия, не се тревожете – някои ухапани оцеляват”. Децата носеха гумени ботуши и тъпчеха смело. Ходехме на ски, което включваше изкачване на високо, за да можем да се насладим на бързото спускане. Посещавахме Боровец или „къщата на кукувицата”, както я наричаха децата.

До встъпването в длъжност на новия посланик на нас се падна честта да организираме годишното детско парти в резиденцията. Намерихме страхотен фокусник, който разряза вратовръзката на човек от обслужващия персонал на две – изигра ролята си съвършено. Някой – дали е възможно да е бил Карик*? – показа играта „египетски мумии” – децата бяха по двойки и се състезаваха да увият своя партньор с тоалетна хартия като мумия. Гледката на резиденцията, постлана с тоалетна хартия, ме караше да си мисля колко ужасно би било ако изведнъж се появи посланикът.

Магазините на армията и флотата ни изпратиха торбички с подаръци. Използвахме ги. Датска фирма ни достави провизии, а местен магазин „Кореком” ни снабди с месо. Доколкото си спомням най-хубавото филе струваше колкото каймата. Това беше социалното равенство. Плодове имаше само според сезона. Имахме фризер, а хората, които пътуваха до Гърция и Турция, ни донесоха стоки в изобилие. Жените на дипломатите отидоха до бивша Югославия, защото там имаше пазар. Пилетата се продаваха живи, но Славка ги заколи. Можеше да се справи и с овца без да ѝ мигне окото.

Има още много истории в книгата на сър Роджър Карик „Дипломатически анекдот”, но не мога да не разкажа за излетa на дипломатическите съпруги и певческия конкурс.

Посланикът и съпругата му отсъстваха, затова аз трябваше да отида на излета на жените на дипломати. Нямах никакви проблеми с паркирането, защото много малко българи имаха коли. Затова оставих Мини-то там, откъдето се качихме на автобуса. Не знаех какво да очаквам и бях обула удобни обувки – нещо, което се оказа разумен ход. И потеглихме. Една от съпругите на дипломат от комунистическа страна се оказа оперна певица и за мой ужас се организира конкурс по пеене. Българката до мен ми каза, че била научила „Моята Бони е отвъд океана” и ми предложи да направим дует. Не спечелихме, но се справихме достойно.

Оставиха ни на едно ягодово поле. Български берачки в традиционни носии с очарователен реверанс ни поднесоха плодове. След това обядвахме, доколкото си спомням, с кмета на местен град. После посетихме винарна и дегустирахме хубаво червено вино. Всичко отне повече време, отколкото бяха предвидили организаторите, затова пътувахме по тъмно със съпругите, чиито мъже, изключително притеснени, вече ги чакаха в уречения час. Изведнъж се натъкнахме на военен конвой и всички щори бяха набързо спуснати. Някои от бутилките с вино не бяха поставени правилно и се разнесе приятна миризма, но за сметка на доста счупени стъкла. Беше прекрасен ден и се радвам, че Марк не ме чакаше притеснен с часове.

Спомени на дъщерята Клеър Стоутън (преди това Хийт):

Спомените ми от България са изцяло щастливи. Апартаментът ни беше приятен, само малко малък. От прозорците му можех да гледам редици на малки момичета в забрадки, държащи подгъва на полата на детето пред тях по пътя от училище към парка. Ние [с по-големия ми брат] учехме в къщи и училището включваше славни разходки сред природата, намиране на орхидеи и други цветя, змия, скрита под камък, буркани с попови лъжички и диви ягоди.

Имаше огромни „дипломатически” пикници, бране на див люляк и игри на раундърс**; всички носеха собствената си кошница с обяд. Играта заемаше голяма част от нашето време. Успях да падна и да разцепя челото си, което изискваше драматично пътуване до болницата, където внимателно ме зашиха и превързаха, дадоха ми малък черен коминочистач за късмет и ми сложиха инжекция против тетанус, което изискваше да не ям месо в следващите десет дни. Целият дипломатически корпус ми носеше плодове,… които по онова време не се намираха в софийските магазини и бяха рай за едно петгодишно дете. Не ни беше разрешено да пием от местното (непастьоризирано) мляко и вместо това пиехме само консервирано прясно мляко. Все пак домашно приготвеното кисело мляко беше вкусотия и нечувано дотогава в Англия. България беше чудесна!

Спомени на сина Ник Хийт:

Свързвам България с детството ми. Славка, докато колеше пилета на балкона, викаше възторжено: „Славка донеси пам-пам”. Може би трябва да посетим София отново след всички тези години?

 

ър Роджър Карик е британски дипломат, който е бил на мисия в България през 1960-те години. Автор е на книгатаДипломатически анекдот”.

** раундърс – популярна във Великобритания игра с бухалка и топка, която прилича на бейзбол

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.