Нашата България през 1960-те години

| от |

Автор: лейди Маргарет Хийт, Клеър Стоутън и Ник Хийт за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 

След историята на Джейн Бърнър за поредицата #100UKBG  днес продължаваме с  разказа на лейди Маргарет Хийт, Клеър Стоутън и Ник Хийт за България.

Лейди Маргарет Хийт живее в България в началото на 1960-те години – тогава съпругът ѝ сър Марк Хийт е консул и заместник-посланик в британското посолство в София. Семейството е в България заедно с трите им малки деца, две от които – Клеър и Ник – също споделят спомени от детството си в страната в тази история от серията „100UKBG”. Приятно четене!

 

„Може би трябва да посетим София отново след всички тези години?”– Ник Хийт

 

Margaret-Heath-500x319

Спомени за България от 1960-те изплуват в съзнанието ми. Покойният ми съпруг беше консул и заместник-посланик.

Живеехме в апартамент с три спални и малка стаичка за жената, която ни помагаше с домакинството, заедно с децата на 2, 3 и 6 години. Нашата прекрасна буйна готвачка Славка ходеше да докладва за нас всеки вторник, поне доколкото разбирах. Беше много добре внедрена в режима. Готвеше невероятно. Можеше да прави захарен памук само с две лъжици и тигана ми за омлети, както и да меси хляб.

Милка, другата жена, която ни помагаше с домакинството, ни покани на сватбата на сестра си и аз взех децата, като преди това ги предупредих, че сигурно няма да има много храна. Това изобщо не беше вярно. Всяка част от овцата беше използвана, имаше изобилие от салати и вино. За мой ужас се събираха пари. Бях донесла подарък, но не и много пари. Беше рядкост да видиш тази страна на българския живот.

Семейството ми във Великобритания мислеше, че живеем зле в комунистическата страна, но аз всъщност живеех сравнително безгрижно. Преподавах на децата ни всяка сутрин, а през останалата част на деня вършех работата си на съпруга на дипломат. Обичайните правила важеха и тук: колкото по-трудно е да се живее в дадена страна, толкова по-близки са хората в посолството. Имахме шотландски танци, организирани от военното аташе, и изнасяхме представления по Шекспир в резиденцията пред публика, която включваше и българи.

Пикниците извън града бяха голяма радост, както и разходките с децата, макар че редовно носех бръснач и калиев перманганат, защото бях прочела неприятна статия със забележителната информация: „Ако сте ухапани от змия, не се тревожете – някои ухапани оцеляват”. Децата носеха гумени ботуши и тъпчеха смело. Ходехме на ски, което включваше изкачване на високо, за да можем да се насладим на бързото спускане. Посещавахме Боровец или „къщата на кукувицата”, както я наричаха децата.

До встъпването в длъжност на новия посланик на нас се падна честта да организираме годишното детско парти в резиденцията. Намерихме страхотен фокусник, който разряза вратовръзката на човек от обслужващия персонал на две – изигра ролята си съвършено. Някой – дали е възможно да е бил Карик*? – показа играта „египетски мумии” – децата бяха по двойки и се състезаваха да увият своя партньор с тоалетна хартия като мумия. Гледката на резиденцията, постлана с тоалетна хартия, ме караше да си мисля колко ужасно би било ако изведнъж се появи посланикът.

Магазините на армията и флотата ни изпратиха торбички с подаръци. Използвахме ги. Датска фирма ни достави провизии, а местен магазин „Кореком” ни снабди с месо. Доколкото си спомням най-хубавото филе струваше колкото каймата. Това беше социалното равенство. Плодове имаше само според сезона. Имахме фризер, а хората, които пътуваха до Гърция и Турция, ни донесоха стоки в изобилие. Жените на дипломатите отидоха до бивша Югославия, защото там имаше пазар. Пилетата се продаваха живи, но Славка ги заколи. Можеше да се справи и с овца без да ѝ мигне окото.

Има още много истории в книгата на сър Роджър Карик „Дипломатически анекдот”, но не мога да не разкажа за излетa на дипломатическите съпруги и певческия конкурс.

Посланикът и съпругата му отсъстваха, затова аз трябваше да отида на излета на жените на дипломати. Нямах никакви проблеми с паркирането, защото много малко българи имаха коли. Затова оставих Мини-то там, откъдето се качихме на автобуса. Не знаех какво да очаквам и бях обула удобни обувки – нещо, което се оказа разумен ход. И потеглихме. Една от съпругите на дипломат от комунистическа страна се оказа оперна певица и за мой ужас се организира конкурс по пеене. Българката до мен ми каза, че била научила „Моята Бони е отвъд океана” и ми предложи да направим дует. Не спечелихме, но се справихме достойно.

Оставиха ни на едно ягодово поле. Български берачки в традиционни носии с очарователен реверанс ни поднесоха плодове. След това обядвахме, доколкото си спомням, с кмета на местен град. После посетихме винарна и дегустирахме хубаво червено вино. Всичко отне повече време, отколкото бяха предвидили организаторите, затова пътувахме по тъмно със съпругите, чиито мъже, изключително притеснени, вече ги чакаха в уречения час. Изведнъж се натъкнахме на военен конвой и всички щори бяха набързо спуснати. Някои от бутилките с вино не бяха поставени правилно и се разнесе приятна миризма, но за сметка на доста счупени стъкла. Беше прекрасен ден и се радвам, че Марк не ме чакаше притеснен с часове.

Спомени на дъщерята Клеър Стоутън (преди това Хийт):

Спомените ми от България са изцяло щастливи. Апартаментът ни беше приятен, само малко малък. От прозорците му можех да гледам редици на малки момичета в забрадки, държащи подгъва на полата на детето пред тях по пътя от училище към парка. Ние [с по-големия ми брат] учехме в къщи и училището включваше славни разходки сред природата, намиране на орхидеи и други цветя, змия, скрита под камък, буркани с попови лъжички и диви ягоди.

Имаше огромни „дипломатически” пикници, бране на див люляк и игри на раундърс**; всички носеха собствената си кошница с обяд. Играта заемаше голяма част от нашето време. Успях да падна и да разцепя челото си, което изискваше драматично пътуване до болницата, където внимателно ме зашиха и превързаха, дадоха ми малък черен коминочистач за късмет и ми сложиха инжекция против тетанус, което изискваше да не ям месо в следващите десет дни. Целият дипломатически корпус ми носеше плодове,… които по онова време не се намираха в софийските магазини и бяха рай за едно петгодишно дете. Не ни беше разрешено да пием от местното (непастьоризирано) мляко и вместо това пиехме само консервирано прясно мляко. Все пак домашно приготвеното кисело мляко беше вкусотия и нечувано дотогава в Англия. България беше чудесна!

Спомени на сина Ник Хийт:

Свързвам България с детството ми. Славка, докато колеше пилета на балкона, викаше възторжено: „Славка донеси пам-пам”. Може би трябва да посетим София отново след всички тези години?

 

ър Роджър Карик е британски дипломат, който е бил на мисия в България през 1960-те години. Автор е на книгатаДипломатически анекдот”.

** раундърс – популярна във Великобритания игра с бухалка и топка, която прилича на бейзбол

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Ед Шийран е сгоден?

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Ръсел Кроу, който е много близък с Ед Шийран, каза, че певецът му гостува „с годеницата си“ Чери Сийборн, когато е в Австралия, съобщи Контактюмзик.

„Запознаха ни общи приятели и когато беше на турне той отсядаше у нас. Сприятелихме се и оттогава е идвал няколко пъти с годеницата си“ – цитира актьора в. „Сън он сънди“.

Ед Шийран е на 26 години. Той е признавал, че с приятелката му Чери „са на път“ към женитба, но още нямат конкретни планове.

„Няма да се женя скоро. Хората непрекъснато ме питат за това. Бих искал един ден да се оженя, но не веднага“ – увери Ед Шийран.

Той е казвал също, че е много щастлив с Чери и двамата почти не се разделят.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.