Нашата България през 1960-те години

| от |

Автор: лейди Маргарет Хийт, Клеър Стоутън и Ник Хийт за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 

След историята на Джейн Бърнър за поредицата #100UKBG  днес продължаваме с  разказа на лейди Маргарет Хийт, Клеър Стоутън и Ник Хийт за България.

Лейди Маргарет Хийт живее в България в началото на 1960-те години – тогава съпругът ѝ сър Марк Хийт е консул и заместник-посланик в британското посолство в София. Семейството е в България заедно с трите им малки деца, две от които – Клеър и Ник – също споделят спомени от детството си в страната в тази история от серията „100UKBG”. Приятно четене!

 

„Може би трябва да посетим София отново след всички тези години?”– Ник Хийт

 

Margaret-Heath-500x319

Спомени за България от 1960-те изплуват в съзнанието ми. Покойният ми съпруг беше консул и заместник-посланик.

Живеехме в апартамент с три спални и малка стаичка за жената, която ни помагаше с домакинството, заедно с децата на 2, 3 и 6 години. Нашата прекрасна буйна готвачка Славка ходеше да докладва за нас всеки вторник, поне доколкото разбирах. Беше много добре внедрена в режима. Готвеше невероятно. Можеше да прави захарен памук само с две лъжици и тигана ми за омлети, както и да меси хляб.

Милка, другата жена, която ни помагаше с домакинството, ни покани на сватбата на сестра си и аз взех децата, като преди това ги предупредих, че сигурно няма да има много храна. Това изобщо не беше вярно. Всяка част от овцата беше използвана, имаше изобилие от салати и вино. За мой ужас се събираха пари. Бях донесла подарък, но не и много пари. Беше рядкост да видиш тази страна на българския живот.

Семейството ми във Великобритания мислеше, че живеем зле в комунистическата страна, но аз всъщност живеех сравнително безгрижно. Преподавах на децата ни всяка сутрин, а през останалата част на деня вършех работата си на съпруга на дипломат. Обичайните правила важеха и тук: колкото по-трудно е да се живее в дадена страна, толкова по-близки са хората в посолството. Имахме шотландски танци, организирани от военното аташе, и изнасяхме представления по Шекспир в резиденцията пред публика, която включваше и българи.

Пикниците извън града бяха голяма радост, както и разходките с децата, макар че редовно носех бръснач и калиев перманганат, защото бях прочела неприятна статия със забележителната информация: „Ако сте ухапани от змия, не се тревожете – някои ухапани оцеляват”. Децата носеха гумени ботуши и тъпчеха смело. Ходехме на ски, което включваше изкачване на високо, за да можем да се насладим на бързото спускане. Посещавахме Боровец или „къщата на кукувицата”, както я наричаха децата.

До встъпването в длъжност на новия посланик на нас се падна честта да организираме годишното детско парти в резиденцията. Намерихме страхотен фокусник, който разряза вратовръзката на човек от обслужващия персонал на две – изигра ролята си съвършено. Някой – дали е възможно да е бил Карик*? – показа играта „египетски мумии” – децата бяха по двойки и се състезаваха да увият своя партньор с тоалетна хартия като мумия. Гледката на резиденцията, постлана с тоалетна хартия, ме караше да си мисля колко ужасно би било ако изведнъж се появи посланикът.

Магазините на армията и флотата ни изпратиха торбички с подаръци. Използвахме ги. Датска фирма ни достави провизии, а местен магазин „Кореком” ни снабди с месо. Доколкото си спомням най-хубавото филе струваше колкото каймата. Това беше социалното равенство. Плодове имаше само според сезона. Имахме фризер, а хората, които пътуваха до Гърция и Турция, ни донесоха стоки в изобилие. Жените на дипломатите отидоха до бивша Югославия, защото там имаше пазар. Пилетата се продаваха живи, но Славка ги заколи. Можеше да се справи и с овца без да ѝ мигне окото.

Има още много истории в книгата на сър Роджър Карик „Дипломатически анекдот”, но не мога да не разкажа за излетa на дипломатическите съпруги и певческия конкурс.

Посланикът и съпругата му отсъстваха, затова аз трябваше да отида на излета на жените на дипломати. Нямах никакви проблеми с паркирането, защото много малко българи имаха коли. Затова оставих Мини-то там, откъдето се качихме на автобуса. Не знаех какво да очаквам и бях обула удобни обувки – нещо, което се оказа разумен ход. И потеглихме. Една от съпругите на дипломат от комунистическа страна се оказа оперна певица и за мой ужас се организира конкурс по пеене. Българката до мен ми каза, че била научила „Моята Бони е отвъд океана” и ми предложи да направим дует. Не спечелихме, но се справихме достойно.

Оставиха ни на едно ягодово поле. Български берачки в традиционни носии с очарователен реверанс ни поднесоха плодове. След това обядвахме, доколкото си спомням, с кмета на местен град. После посетихме винарна и дегустирахме хубаво червено вино. Всичко отне повече време, отколкото бяха предвидили организаторите, затова пътувахме по тъмно със съпругите, чиито мъже, изключително притеснени, вече ги чакаха в уречения час. Изведнъж се натъкнахме на военен конвой и всички щори бяха набързо спуснати. Някои от бутилките с вино не бяха поставени правилно и се разнесе приятна миризма, но за сметка на доста счупени стъкла. Беше прекрасен ден и се радвам, че Марк не ме чакаше притеснен с часове.

Спомени на дъщерята Клеър Стоутън (преди това Хийт):

Спомените ми от България са изцяло щастливи. Апартаментът ни беше приятен, само малко малък. От прозорците му можех да гледам редици на малки момичета в забрадки, държащи подгъва на полата на детето пред тях по пътя от училище към парка. Ние [с по-големия ми брат] учехме в къщи и училището включваше славни разходки сред природата, намиране на орхидеи и други цветя, змия, скрита под камък, буркани с попови лъжички и диви ягоди.

Имаше огромни „дипломатически” пикници, бране на див люляк и игри на раундърс**; всички носеха собствената си кошница с обяд. Играта заемаше голяма част от нашето време. Успях да падна и да разцепя челото си, което изискваше драматично пътуване до болницата, където внимателно ме зашиха и превързаха, дадоха ми малък черен коминочистач за късмет и ми сложиха инжекция против тетанус, което изискваше да не ям месо в следващите десет дни. Целият дипломатически корпус ми носеше плодове,… които по онова време не се намираха в софийските магазини и бяха рай за едно петгодишно дете. Не ни беше разрешено да пием от местното (непастьоризирано) мляко и вместо това пиехме само консервирано прясно мляко. Все пак домашно приготвеното кисело мляко беше вкусотия и нечувано дотогава в Англия. България беше чудесна!

Спомени на сина Ник Хийт:

Свързвам България с детството ми. Славка, докато колеше пилета на балкона, викаше възторжено: „Славка донеси пам-пам”. Може би трябва да посетим София отново след всички тези години?

 

ър Роджър Карик е британски дипломат, който е бил на мисия в България през 1960-те години. Автор е на книгатаДипломатически анекдот”.

** раундърс – популярна във Великобритания игра с бухалка и топка, която прилича на бейзбол

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.