Наръчник за перфектния мъж

| от | |

Лола Монтескьо, chuime.bg

Тя ти е казала, че Свети Валентин е глупав празник и в никакъв случай няма да го празнува? Да не й подаряваш цветя, мечета, бонбони или каквото и да е? И ти си повярвал?

200212-beta-man

Е, днес знаеш, че не е трябвало. Не знам колко време можеш да нощуваш в приятеля си. Освен ако и той не е повярвал на своята жена и също не й е купил дори един карамфил. Тогава ще си делите наема поне до 8 март. Който тя също ненавижда.

Не знам защо мъжете цял живот повтарят, че на жени не може да се вярва, а в единствения случай, в който това твърдение е вярно, решават да им повярват? Имам една приятелка, която непрекъснато повтаряше на гаджето си, че най-тъпият празник в годината е Коледа. Не понасяла консуматорското ни общество и това заливане с подаръци. Той я обичаше и затова не й подари нищо. Не мога да ви опиша какви страдания, вопли, заплахи за край бяха. Сдобриха се, сълзите пресъхнаха, любовта отново процъфтя, но наближи Свети Валентин и тя пак запя песента за глупавия празник и консуматорското общество. Това момче се поболя. Купи подарък. Върна го. Резервира маса в ресторант. Отказа я. Нарисува и? сам картичка. Прати я на сестра си.

Абе ошашави се. Не знам в крайна сметка какво реши да направи, но се разделиха. Явно пак не е улучил.

Тази година наблюдавах подобни нервни движения при още мои познати. Затова направих едно бързо допитване във фейсбук какво иска жената от един мъж, за да е той перфектен?

Палмата на първенството във всички отговори държи хуморът. Драги мъже, ако не сте сигурни в чувството си за хумор, няма да ви е лесно. Всяка дама настоява мъжът до нея да я разсмива денонощно, независимо дали е инженер, барман, мутра или още по-лошо – депутат. Това донякъде обяснява популярността на политиците сред търсачките на любовното щастие. Те в България определено умеят да разсмиват до сълзи.

Заплатата. Това качество също от време оно е най-цененото физическо качество в един мъж. Портфейлът му може да е по-секси и от бицепсите. Или пък да компенсира липсата им. Поне за по-лошата част от дамите. Добрите момичета си мечтаят не толкова за мъж, който да ги води на спа уикенд във Велинград, колкото за такъв, който поне сам да може да си плаща сметките.

Приятен външен вид. По възможност трябва да приличате на Джордж Клуни. Или на Брад Пит! И само в краен случай на Бойко Борисов. Един жокер от мен: мили мъже, да си обръснеш главата, не означава, че си станал Батман.

Да е верен, внимателен и кавалер. Перфектният мъж спира да вижда останалите жени. За него има само една и това е собствената му.

На всеки пет минути й казва: “Боже, колко са ти зелени очите!/ красиви устните!/ нежни ръцете!”

Според господата, участвали в допитването, бързата интернет връзка допълва горните качества. Вероятно защото така можеш да повтаряш любовните заклинания на няколко жени едновременно, без те да разберат една за друга. Това със сигурност те прави перфектен, повдигнато на степен съобразно броя им.

Перфектният мъж е сирак. Или майка му живее далеч. Или пък е скаран с нея. Или най-малкото е син на жена, която е ужасна в кухнята, и затова ридае от благодарност всеки път, когато му изпържат яйца. А най-добре е той да може да си пържи яйцата сам.

Той е бърз, смел и сръчен. Може да поправя пералня и компютър, да сменя бушон, гума и памперси. Не се плаши от запушена тоалетна, положителен тест за бременност и разходка в мола.

Перфектният мъж е смел – той държи ръката й в киното дори когато героите страстно се целуват под цъфналата липа под звуците на някоя отвратителна песен на Марая Кери.

Разбира се, перфектният мъж е перфектен и в леглото. Той може винаги, когато и тя може, и го боли глава винаги, когато и нея я боли.

По-перфектният от перфектният мъж се оказва само чуждият мъж. За една жена няма по-голям афродизиак от това да докаже на друга, че е по-добра от нея. Поне докато не дойде следващата.

Което означава, че истинският перфектен е само мъж, който е в ръцете на жена.

Един перфектен мъж също така знае какво означава дългото мълчание, забелязва, ако три дни не сте гладили ризите му, и реагира като опитен сапьор, когато на въпроса му “Мило, какво ти е?”, тя отговаря с “Нищо!”

Истински перфектният мъж подарява ВИНАГИ цветя на Свети Валентин, 8 март, рождения ден и годишнината им, каквото и да казва половинката му.

А за всички, на които горните условия им се струват неизпълними, има и един таен жокер. Истината е, че със или без бицепси и портфейл перфектният мъж е онзи, който във всякакви ситуации може да стисне зъби, да напрегне мускули, да потисне болката и с бавна каубойска стъпка да отиде в кухнята да обели картофите.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Емили Ратайковски беше похитена от хакери

| от chronicle.bg |

Твърди се, че моделът Емили Ратайковски е похитена от хакер отново и нейни голи снимки са предложени за продажба, съобщава БТА, цитирайки в. „Дейли мирър“.

Бившата победителка в шоуто „Биг Брадър“ Хелън Удс твърди, че са й изпратени над 200 снимки на модела в Туитър и е помолена да ги публикува в онлайн рубриката си в „Дейли стар“.

„Оказа се, че в съобщението имаше линк към фотосите на Емили Ратайковски в iCloud (Айклауд). Този клоун ми предложи да ги покажа в моята рубрика“, каза Хелън Удс.

За първи път Емили каза, че е станала жертва на хакерска атака през 2015 г. Тя защити хората, които са видели снимките в интернет и обвини онези, „които са ги откраднали“.

„Мисля, че веднъж излезли, те са достъпни и не съм сигурна, че е задължително всеки, който ги търси в Гугъл, да бъде определен като престъпник. Хората, които са откраднали снимките, са престъпниците“, каза тя.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.