Наръчник за коментатори на мондиала

| от | |

Лола Монтескьо

Футболът е игра, в която 22-ма души тичат след една топка, докато Кедъра прави комплименти на Елито Гигова.

10425172_901138466568668_6756008775699800195_n

Гари Линекер твърди, че в един мач накрая винаги побеждава Германия, но ние няма как да разберем дали е прав, освен ако не спрем звука на телевизора. Иначе рискуваме да научим колко е висок съдията, каква заплата взема треньорът и каква по професия е бабата на център-нападателя, но не и как върви играта. Да, световното е в разгара си и да си коментатор, не е лесно. Изискванията са големи, възможностите – невинаги.

Но аз като един истински запалянко винаги съм готова да помогна с неколко деградивни критики.

Не се бъркам на играчите, но виж, като класическо българче, мога да дам акъл на коментаторите.

Забелязвам, че те спазват две основни правила, докато крещят в микрофоните на някакъв странен език.

Първо: зашемети слушателя със статистика. Примерно, докато Томас Мюлер прави хеттрик, коментаторът крещи в екстаз как през 1963 година на „Уембли“ Гошо почти успял да стори същото, обаче  съдията го прецакал и не се получил хеттрик
. Тоест станал, ама в нашата врата. После се оказва, че ние всъщност никога не сме играли на „Уембли“. Тоест играли сме, ма 10-ина години по-късно. А и Гошо не бил център-нападател, ми масажист. Все едно. В най-напрегнатия момент на някоя дузпа пък от телевизора кресчендото ни оглушава с детайлната биография на всички дузпи от световните първенства през 70-те и 80-те години на миналия век, но не и с обяснения за точно тази в момента. Имената на футболистите са подробност, важното е да знаем колко са високи.

Това спестява някои трудности при игра на южнокорейците или иранците. Там дори е препоръчително да се черпи опит от Пената и коментарът да е в стил: „Оня, високият вдясно, подаде на дребния в центъра, дребният губи топката и един от двамата треньори изпада в амок. Не, и двамата са в амок, защото съдията не знае какво прави, което ни напомня на свиренето на мондиала преди 12 години, когато по същия начин бе отстранен друг един фаворит с по-височки в отбора, а освен това заплатата на единия треньор е 40 милиона годишно, а другият току-що се разведе.

Дребният пак печели топката, тя лети към вратата, драги зрители и не мога да повярвам, но…“ Следва общ кадър в студиото, в което дузина водещи отегчено си чекват фейсбука и оправят гримчето. Леко изтощен, Кедъра дава думата на някой от гостите си, за да ни каже има ли гол, или няма. Преди това обаче прави комплимент на Елито и на някакви момичета с абитуриентски прически в студиото, които по думите му са ослепителни, защото са Мис Световно. Дали е прав, така и няма да разберем, тъй като камерата ги дава само от птичи поглед.

Второто правило на българския коментатор гласи: Използвай синоними. До пълно объркване! Хубаво е повечето да си си ги измислил сам. Българският футболен коментатор е като професор Балан и Колумб в едно тяло. Те живеят в една друга география: там няма държави, а местности, в които битуват „петлите“, „адзурите“, „кариоките“, „Страната на изгряващото слънце“, „братушките“ или „сборная“, „канарчетата“, „канибала“, „небесносините“, „оранжевите“, „маншафта“… Ако човек слуша със затворени очи, ще помисли, че става дума за криминалната сводка на Пето районно и поредните подвизи на престъпната ни фауна и флора. В тия сводки обикновено се говори с подобен език: „За убийството на Картофа и Репата са заподозрени Глигана и Пешо Слонския.“

Докато драгият зрител трескаво се опитва да си преведе какво означава „Въпреки тежките метеорологични условия (тоест ръми) „небесносините“ (Уругвай) мачкат „скуадра адзура“ (Италия), след като освежиха сили през уикенда във вана с мехурчета по примера на тима на Страната на изгряващото слънце (тоест и японците са отпочивали с джакузи)“, на екрана отново се появяват Кедъра и Ели Гигова, които дипломатично сменят темата. А тя е какъв е бил в предишния си живот съдията и коя е новата приятелка на острието на „петлите“. Отново ни увещават, че миските са изключително красиви, а камерата тактично ги дава от километър разстояние. В някой момент операторът, вдъхновен от творческите попадения на коментаторите, прилага хватка, с която колегите му натягат напрежението в скандинавските филми на ужасите, и ни показва как изглежда Кедъра изотзад и отдолу, ама снимано през мрежата на футболната врата, декорираща ъгъла на студиото. Зрителят, тотално объркан, чеква какво е положението с мача в интернет.

След като се осведоми за резултата, отново се връща в телевизионното студио, в което дузината присъстващи спорят купен ли е съдията, налага ли се освен спрей с бяла боя да ползва и спрей за самоотбрана и има ли достатъчно белтъчини в менюто на уругвайците. До консенсус не се стига, но пък част от хубавите момичета най-сетне получават думата, защото са съдийки, и докато поемат въздух, за да кажат какво мислят по въпроса, тя отново им е иззета, защото е време за реклама. В това време някъде в Бразилия едни отбори (височки и нисички) играят футбол. А това е онази игра, в която, докато 22-ма души тичат след топката, българският зрител си чупи дистанционното.

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът:

 

 
 

Сиа без перука

| от chronicle.bg |

От Мадона до Лейди Гага, звездите са известни с всякакви екстравагантности.

Машината за хитове Сиа, която ни даде хитове като „Cheap Thrills“, е известна с това, че се появява на публични места с характерна перука.

сиа

 

Сиа обяснява перуката си така: „Нося я, за да мога да отида до магазина и да си купя маркуч, ако искам. Или ако ми се ходи до тоалетна, а не мога да намеря, мога просто да отбия от пътя, без хората да идват и да ме снимат.“

Певицата беше засечена на международното летище в Лос Анджелис без маскировката си. И разбира се, се случи точно това – дойдоха хора и я снимаха.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.