Наръчник за коментатори на мондиала

| от | |

Лола Монтескьо

Футболът е игра, в която 22-ма души тичат след една топка, докато Кедъра прави комплименти на Елито Гигова.

10425172_901138466568668_6756008775699800195_n

Гари Линекер твърди, че в един мач накрая винаги побеждава Германия, но ние няма как да разберем дали е прав, освен ако не спрем звука на телевизора. Иначе рискуваме да научим колко е висок съдията, каква заплата взема треньорът и каква по професия е бабата на център-нападателя, но не и как върви играта. Да, световното е в разгара си и да си коментатор, не е лесно. Изискванията са големи, възможностите – невинаги.

Но аз като един истински запалянко винаги съм готова да помогна с неколко деградивни критики.

Не се бъркам на играчите, но виж, като класическо българче, мога да дам акъл на коментаторите.

Забелязвам, че те спазват две основни правила, докато крещят в микрофоните на някакъв странен език.

Първо: зашемети слушателя със статистика. Примерно, докато Томас Мюлер прави хеттрик, коментаторът крещи в екстаз как през 1963 година на „Уембли“ Гошо почти успял да стори същото, обаче  съдията го прецакал и не се получил хеттрик
. Тоест станал, ама в нашата врата. После се оказва, че ние всъщност никога не сме играли на „Уембли“. Тоест играли сме, ма 10-ина години по-късно. А и Гошо не бил център-нападател, ми масажист. Все едно. В най-напрегнатия момент на някоя дузпа пък от телевизора кресчендото ни оглушава с детайлната биография на всички дузпи от световните първенства през 70-те и 80-те години на миналия век, но не и с обяснения за точно тази в момента. Имената на футболистите са подробност, важното е да знаем колко са високи.

Това спестява някои трудности при игра на южнокорейците или иранците. Там дори е препоръчително да се черпи опит от Пената и коментарът да е в стил: „Оня, високият вдясно, подаде на дребния в центъра, дребният губи топката и един от двамата треньори изпада в амок. Не, и двамата са в амок, защото съдията не знае какво прави, което ни напомня на свиренето на мондиала преди 12 години, когато по същия начин бе отстранен друг един фаворит с по-височки в отбора, а освен това заплатата на единия треньор е 40 милиона годишно, а другият току-що се разведе.

Дребният пак печели топката, тя лети към вратата, драги зрители и не мога да повярвам, но…“ Следва общ кадър в студиото, в което дузина водещи отегчено си чекват фейсбука и оправят гримчето. Леко изтощен, Кедъра дава думата на някой от гостите си, за да ни каже има ли гол, или няма. Преди това обаче прави комплимент на Елито и на някакви момичета с абитуриентски прически в студиото, които по думите му са ослепителни, защото са Мис Световно. Дали е прав, така и няма да разберем, тъй като камерата ги дава само от птичи поглед.

Второто правило на българския коментатор гласи: Използвай синоними. До пълно объркване! Хубаво е повечето да си си ги измислил сам. Българският футболен коментатор е като професор Балан и Колумб в едно тяло. Те живеят в една друга география: там няма държави, а местности, в които битуват „петлите“, „адзурите“, „кариоките“, „Страната на изгряващото слънце“, „братушките“ или „сборная“, „канарчетата“, „канибала“, „небесносините“, „оранжевите“, „маншафта“… Ако човек слуша със затворени очи, ще помисли, че става дума за криминалната сводка на Пето районно и поредните подвизи на престъпната ни фауна и флора. В тия сводки обикновено се говори с подобен език: „За убийството на Картофа и Репата са заподозрени Глигана и Пешо Слонския.“

Докато драгият зрител трескаво се опитва да си преведе какво означава „Въпреки тежките метеорологични условия (тоест ръми) „небесносините“ (Уругвай) мачкат „скуадра адзура“ (Италия), след като освежиха сили през уикенда във вана с мехурчета по примера на тима на Страната на изгряващото слънце (тоест и японците са отпочивали с джакузи)“, на екрана отново се появяват Кедъра и Ели Гигова, които дипломатично сменят темата. А тя е какъв е бил в предишния си живот съдията и коя е новата приятелка на острието на „петлите“. Отново ни увещават, че миските са изключително красиви, а камерата тактично ги дава от километър разстояние. В някой момент операторът, вдъхновен от творческите попадения на коментаторите, прилага хватка, с която колегите му натягат напрежението в скандинавските филми на ужасите, и ни показва как изглежда Кедъра изотзад и отдолу, ама снимано през мрежата на футболната врата, декорираща ъгъла на студиото. Зрителят, тотално объркан, чеква какво е положението с мача в интернет.

След като се осведоми за резултата, отново се връща в телевизионното студио, в което дузината присъстващи спорят купен ли е съдията, налага ли се освен спрей с бяла боя да ползва и спрей за самоотбрана и има ли достатъчно белтъчини в менюто на уругвайците. До консенсус не се стига, но пък част от хубавите момичета най-сетне получават думата, защото са съдийки, и докато поемат въздух, за да кажат какво мислят по въпроса, тя отново им е иззета, защото е време за реклама. В това време някъде в Бразилия едни отбори (височки и нисички) играят футбол. А това е онази игра, в която, докато 22-ма души тичат след топката, българският зрител си чупи дистанционното.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

Всички говорят за: Двете „голи” рокли на Джей Ло

| от |

В последните няколко дни хората не спират да говорят за Дженифър Лопес. Разбрахте ли защо?

Латиноамериканската певица се появи на Billboard Latin Music Awards с две от т.нар. „голи” рокли и, разбира се, бе убийствено секси. Както само тя е способна.

По червения килим Джей Ло мина в изящна черна рокля на Жулиен Макдоналд, а за самата церемония певицата се преоблече в друга рокля на дизайнера, такава с метален цвят.

Можете ли да повярвате, че тази жена е на 47? Поне ние никога не бихме й ги дали…

Лопес получи две награди – тази на Telemundo и за най-социално ангажирана звезда. Певицата представи новия си сингъл от предстоящия, изцяло на испански, албум Mirate.

В галерията може да се убедите защо всички говорят за Джей Ло и нейните две „голи” рокли. Даже не знаем защо го слагаме в кавички…

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си