Наръчник за коментатори на мондиала

| от | |

Лола Монтескьо

Футболът е игра, в която 22-ма души тичат след една топка, докато Кедъра прави комплименти на Елито Гигова.

10425172_901138466568668_6756008775699800195_n

Гари Линекер твърди, че в един мач накрая винаги побеждава Германия, но ние няма как да разберем дали е прав, освен ако не спрем звука на телевизора. Иначе рискуваме да научим колко е висок съдията, каква заплата взема треньорът и каква по професия е бабата на център-нападателя, но не и как върви играта. Да, световното е в разгара си и да си коментатор, не е лесно. Изискванията са големи, възможностите – невинаги.

Но аз като един истински запалянко винаги съм готова да помогна с неколко деградивни критики.

Не се бъркам на играчите, но виж, като класическо българче, мога да дам акъл на коментаторите.

Забелязвам, че те спазват две основни правила, докато крещят в микрофоните на някакъв странен език.

Първо: зашемети слушателя със статистика. Примерно, докато Томас Мюлер прави хеттрик, коментаторът крещи в екстаз как през 1963 година на „Уембли“ Гошо почти успял да стори същото, обаче  съдията го прецакал и не се получил хеттрик
. Тоест станал, ама в нашата врата. После се оказва, че ние всъщност никога не сме играли на „Уембли“. Тоест играли сме, ма 10-ина години по-късно. А и Гошо не бил център-нападател, ми масажист. Все едно. В най-напрегнатия момент на някоя дузпа пък от телевизора кресчендото ни оглушава с детайлната биография на всички дузпи от световните първенства през 70-те и 80-те години на миналия век, но не и с обяснения за точно тази в момента. Имената на футболистите са подробност, важното е да знаем колко са високи.

Това спестява някои трудности при игра на южнокорейците или иранците. Там дори е препоръчително да се черпи опит от Пената и коментарът да е в стил: „Оня, високият вдясно, подаде на дребния в центъра, дребният губи топката и един от двамата треньори изпада в амок. Не, и двамата са в амок, защото съдията не знае какво прави, което ни напомня на свиренето на мондиала преди 12 години, когато по същия начин бе отстранен друг един фаворит с по-височки в отбора, а освен това заплатата на единия треньор е 40 милиона годишно, а другият току-що се разведе.

Дребният пак печели топката, тя лети към вратата, драги зрители и не мога да повярвам, но…“ Следва общ кадър в студиото, в което дузина водещи отегчено си чекват фейсбука и оправят гримчето. Леко изтощен, Кедъра дава думата на някой от гостите си, за да ни каже има ли гол, или няма. Преди това обаче прави комплимент на Елито и на някакви момичета с абитуриентски прически в студиото, които по думите му са ослепителни, защото са Мис Световно. Дали е прав, така и няма да разберем, тъй като камерата ги дава само от птичи поглед.

Второто правило на българския коментатор гласи: Използвай синоними. До пълно объркване! Хубаво е повечето да си си ги измислил сам. Българският футболен коментатор е като професор Балан и Колумб в едно тяло. Те живеят в една друга география: там няма държави, а местности, в които битуват „петлите“, „адзурите“, „кариоките“, „Страната на изгряващото слънце“, „братушките“ или „сборная“, „канарчетата“, „канибала“, „небесносините“, „оранжевите“, „маншафта“… Ако човек слуша със затворени очи, ще помисли, че става дума за криминалната сводка на Пето районно и поредните подвизи на престъпната ни фауна и флора. В тия сводки обикновено се говори с подобен език: „За убийството на Картофа и Репата са заподозрени Глигана и Пешо Слонския.“

Докато драгият зрител трескаво се опитва да си преведе какво означава „Въпреки тежките метеорологични условия (тоест ръми) „небесносините“ (Уругвай) мачкат „скуадра адзура“ (Италия), след като освежиха сили през уикенда във вана с мехурчета по примера на тима на Страната на изгряващото слънце (тоест и японците са отпочивали с джакузи)“, на екрана отново се появяват Кедъра и Ели Гигова, които дипломатично сменят темата. А тя е какъв е бил в предишния си живот съдията и коя е новата приятелка на острието на „петлите“. Отново ни увещават, че миските са изключително красиви, а камерата тактично ги дава от километър разстояние. В някой момент операторът, вдъхновен от творческите попадения на коментаторите, прилага хватка, с която колегите му натягат напрежението в скандинавските филми на ужасите, и ни показва как изглежда Кедъра изотзад и отдолу, ама снимано през мрежата на футболната врата, декорираща ъгъла на студиото. Зрителят, тотално объркан, чеква какво е положението с мача в интернет.

След като се осведоми за резултата, отново се връща в телевизионното студио, в което дузината присъстващи спорят купен ли е съдията, налага ли се освен спрей с бяла боя да ползва и спрей за самоотбрана и има ли достатъчно белтъчини в менюто на уругвайците. До консенсус не се стига, но пък част от хубавите момичета най-сетне получават думата, защото са съдийки, и докато поемат въздух, за да кажат какво мислят по въпроса, тя отново им е иззета, защото е време за реклама. В това време някъде в Бразилия едни отбори (височки и нисички) играят футбол. А това е онази игра, в която, докато 22-ма души тичат след топката, българският зрител си чупи дистанционното.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.