Най-странните пари по света, или валута отвъд тривиалното

| от |

Альона Нейкова

В банкноти и монети може да се превърне практически всичко

Все повече специалисти призовават през ХХI век да се ограничи използването на общоприетите парични знаци и да се мине към виртуалното разплащане. Но в доста страни по света хартиените банкноти и металните монети така и не успяват да намерят реално приложение. И независимо от факта, че отдавна са отминали времената на герданите и огледалата като разменна валута, на Земята все още се използват доста необичайни парични единици.

Зелената марка има всички основания да бъде причислена към най-странните валути. С такива банкноти се пазарува във Виетнам. Има обаче и уловка – с тях не може да се купи всичко, което се продава в магазините, а само някои конкретни стоки. По краищата на тези специални марки има купони, които се откъсват. Така притежателят на парите плаща за онова, което е изобразено върху тях. Например ако тази разплащателна единица е предназначена за купуването на облекло, купоните дават правото притежателят им да се сдобие само с панталон, чорапи, риза и т.н., като за всеки тип дреха има ограничено количество парични знаци.

Дървените банкноти, както за по-кратко са наричани сентениалите, са единствените в света, използвани навремето в градчето Мус-Джо, разположено в канадската провинция Саскачеван. Германците след Първата световна война използват такъв начин на печатане на валутата си, че в пари да може да се превърне практически всичко. Това се дължи на стремежа на цялата нация с всички сили да върне от небитието Райхсбанк и да се изплатят огромни обезщетения на засегнатите от катастрофалните битки страни. Дървените пари обаче се превръщат в едни от най-необичайните банкноти, произведени по онова време.

Фунтът на Луис е пример за реална валута, използвана само на конкретно място в света. Именно в това английско градче, на което са кръстени парите, кметът Майкъл Чартие решава да създаде собствена парична единица, за да се стимулират малките магазинчета, векове наред опитващи се да запазят традиционните за местността занаяти. Примерът се оказва заразителен и едва година по-късно брикстънският фунт завладява градчето край Южен Лондон, на което е кръстена валутата. С тези пари жителите имат правото в рамките на населеното място да купят абсолютно всички стоки и дори да си платят сметките за ток, вода и т.н.

Доларът на Дисни е една от най-силните валути в света. Този паричен знак е създаден през 1987 г. Ценността на парите с номинал $1, $5, $10 и $50 е изравнена с долара на САЩ. Банкнотите обаче може да се използват само в тематичните паркове и частния остров на Дисни (Castaway Cay), в специализирани курорти и на круизни кораби.

Чилийското песо не е нито странна, нито необичайна валута. Но когато става дума за серията монети от 2008 г., усмивките са гарантирани. Чувството за хумор наистина е необходимо, за да бъде разбрана грешката, мултиплицирана в 50 млн. бройки по 1 песо, върху които името на държавата е изписано грешно – Република Чии (Republica de Chiie).

Преработените пари изобщо не означават, че са втора употреба или са направени от рециклирана хартия и вторични суровини. Етимологията на названието на тази валута отвежда в средата на XIX век, когато Карибските острови започват да претопяват чуждоземни монети и да правят от така получения метал собствени. Цялата тази сложна манипулация се извършва заради факта, че местните жители няма откъде другаде да се сдобият с ценната суровина. Най-странните „преработени“ пари – с отверстие във формата на сърце, са били в обращение в Доминиканската република.

Космическият паунд е валута, която никога не е била използвана на Земята. Паричните знаци все още кротко чакат цивилизацията ни и технологиите да стигнат такова ниво, че в бъдеще наистина да се превърнат в единна единица за пазаруване във Вселената. Изработените монети са направени така, че да издържат натоварването на пътуванията из Галактиката: те нямат остри ъгли и са създадени от абсолютно безвредни за човешкия организъм вещества. Тази валута от света на фантастиката всъщност е разработена от учени на Националния космически център и Лестърския университет във Великобритания като алтернатива на паричните преводи по електронен път – удобни за жителите на Земята, но надали разпространени в цялата Вселена.

Сребърният долар на островите Палау шашва света през 2007 г. Именно тогава една от най-малките страни на планетата ни създава доста нетрадиционна собствена валута. Върху монетата не само че има изображение на Дева Мария, но парата е и с миниатюрен резервоар, който съдържа светена вода от прочутата пещера в Лурд (Франция).

Камъните Раи са може би едни от най-необичайните пари на света. Въпреки че са открити преди 5-6 столетия, и в днешния ХХI век се смятат за незаменим символ на богатството. Всъщност валутата е изключително популярна на островите Яп, Микронезия. Особеното при нея е, че изглежда като огромни каменни дискове от варовик с голяма дупка в средата. Размерите на камъните са доста различни: най-впечатляващите са с диаметър 3 метра, дебелина 50 см и тегло 4 тона. Стойността на парите зависи изцяло от определени параметри като размер, цвят, качество на изработката, както и историята на произхода на валутата. Раи се ползват за търговски сделки, както и по време и след военни действия, при сключване на брак, раждане на дете и т.н. Любопитен факт е, че при смяна на стопаните парите рядко се преместват на друго място.

Жителите на Яп се сдобиват с ценните камъни от островите Палау, откъдето ги докарват с помощта на специални канута или салове. А това изобщо не е лесна работа. Когато се сдобиват с железни прътове за по-лесен и бърз добив на пари, се стига до инфлация. Валутата се получава на разменни начала – желаещите да придобият ценния варовик, от който е направена, предлагат на притежателите на Раи гердани, кокосови орехи, както и ядките им, известни като копра. Японците, завладели островите по време на Втората световна война, използват огромните дискове за строителни цели и вместо котва. Интересното е, че камъните Раи са не просто парична единица, а и национален символ на Микронезия.

Темата за парите векове наред продължава да вълнува хората по цял свят. През каквито и аспекти да се пречупва знанието за произхода и употребата на различните валути, в крайна сметка се стига до известната поговорка „Щастието не е в парите, а в тяхното количество“. Уви…

strange currency1

strange currency2

strange currency3

Дървените пари са сред най-необичайните банкноти

strange currency4

Зелените марки са съставени от купони, които се откъсват при пазаруване

strange currency5

Фунтът на Луис е с ограничено място на употреба

strange currency6

Доларът на Дисни е сред най-силните валути в света

strange currency7

Сгрешеното песо

strange currency8

Космическите дискове ще проправят път на търговията във Вселената

strange currency9

Ценността на камъните Раи е и в начина, по който жителите на Яп се сдобиват с тях

strange currency10

Сребърна монета със светена вода

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.