Най-странните пари по света, или валута отвъд тривиалното

| от |

Альона Нейкова

В банкноти и монети може да се превърне практически всичко

Все повече специалисти призовават през ХХI век да се ограничи използването на общоприетите парични знаци и да се мине към виртуалното разплащане. Но в доста страни по света хартиените банкноти и металните монети така и не успяват да намерят реално приложение. И независимо от факта, че отдавна са отминали времената на герданите и огледалата като разменна валута, на Земята все още се използват доста необичайни парични единици.

Зелената марка има всички основания да бъде причислена към най-странните валути. С такива банкноти се пазарува във Виетнам. Има обаче и уловка – с тях не може да се купи всичко, което се продава в магазините, а само някои конкретни стоки. По краищата на тези специални марки има купони, които се откъсват. Така притежателят на парите плаща за онова, което е изобразено върху тях. Например ако тази разплащателна единица е предназначена за купуването на облекло, купоните дават правото притежателят им да се сдобие само с панталон, чорапи, риза и т.н., като за всеки тип дреха има ограничено количество парични знаци.

Дървените банкноти, както за по-кратко са наричани сентениалите, са единствените в света, използвани навремето в градчето Мус-Джо, разположено в канадската провинция Саскачеван. Германците след Първата световна война използват такъв начин на печатане на валутата си, че в пари да може да се превърне практически всичко. Това се дължи на стремежа на цялата нация с всички сили да върне от небитието Райхсбанк и да се изплатят огромни обезщетения на засегнатите от катастрофалните битки страни. Дървените пари обаче се превръщат в едни от най-необичайните банкноти, произведени по онова време.

Фунтът на Луис е пример за реална валута, използвана само на конкретно място в света. Именно в това английско градче, на което са кръстени парите, кметът Майкъл Чартие решава да създаде собствена парична единица, за да се стимулират малките магазинчета, векове наред опитващи се да запазят традиционните за местността занаяти. Примерът се оказва заразителен и едва година по-късно брикстънският фунт завладява градчето край Южен Лондон, на което е кръстена валутата. С тези пари жителите имат правото в рамките на населеното място да купят абсолютно всички стоки и дори да си платят сметките за ток, вода и т.н.

Доларът на Дисни е една от най-силните валути в света. Този паричен знак е създаден през 1987 г. Ценността на парите с номинал $1, $5, $10 и $50 е изравнена с долара на САЩ. Банкнотите обаче може да се използват само в тематичните паркове и частния остров на Дисни (Castaway Cay), в специализирани курорти и на круизни кораби.

Чилийското песо не е нито странна, нито необичайна валута. Но когато става дума за серията монети от 2008 г., усмивките са гарантирани. Чувството за хумор наистина е необходимо, за да бъде разбрана грешката, мултиплицирана в 50 млн. бройки по 1 песо, върху които името на държавата е изписано грешно – Република Чии (Republica de Chiie).

Преработените пари изобщо не означават, че са втора употреба или са направени от рециклирана хартия и вторични суровини. Етимологията на названието на тази валута отвежда в средата на XIX век, когато Карибските острови започват да претопяват чуждоземни монети и да правят от така получения метал собствени. Цялата тази сложна манипулация се извършва заради факта, че местните жители няма откъде другаде да се сдобият с ценната суровина. Най-странните „преработени“ пари – с отверстие във формата на сърце, са били в обращение в Доминиканската република.

Космическият паунд е валута, която никога не е била използвана на Земята. Паричните знаци все още кротко чакат цивилизацията ни и технологиите да стигнат такова ниво, че в бъдеще наистина да се превърнат в единна единица за пазаруване във Вселената. Изработените монети са направени така, че да издържат натоварването на пътуванията из Галактиката: те нямат остри ъгли и са създадени от абсолютно безвредни за човешкия организъм вещества. Тази валута от света на фантастиката всъщност е разработена от учени на Националния космически център и Лестърския университет във Великобритания като алтернатива на паричните преводи по електронен път – удобни за жителите на Земята, но надали разпространени в цялата Вселена.

Сребърният долар на островите Палау шашва света през 2007 г. Именно тогава една от най-малките страни на планетата ни създава доста нетрадиционна собствена валута. Върху монетата не само че има изображение на Дева Мария, но парата е и с миниатюрен резервоар, който съдържа светена вода от прочутата пещера в Лурд (Франция).

Камъните Раи са може би едни от най-необичайните пари на света. Въпреки че са открити преди 5-6 столетия, и в днешния ХХI век се смятат за незаменим символ на богатството. Всъщност валутата е изключително популярна на островите Яп, Микронезия. Особеното при нея е, че изглежда като огромни каменни дискове от варовик с голяма дупка в средата. Размерите на камъните са доста различни: най-впечатляващите са с диаметър 3 метра, дебелина 50 см и тегло 4 тона. Стойността на парите зависи изцяло от определени параметри като размер, цвят, качество на изработката, както и историята на произхода на валутата. Раи се ползват за търговски сделки, както и по време и след военни действия, при сключване на брак, раждане на дете и т.н. Любопитен факт е, че при смяна на стопаните парите рядко се преместват на друго място.

Жителите на Яп се сдобиват с ценните камъни от островите Палау, откъдето ги докарват с помощта на специални канута или салове. А това изобщо не е лесна работа. Когато се сдобиват с железни прътове за по-лесен и бърз добив на пари, се стига до инфлация. Валутата се получава на разменни начала – желаещите да придобият ценния варовик, от който е направена, предлагат на притежателите на Раи гердани, кокосови орехи, както и ядките им, известни като копра. Японците, завладели островите по време на Втората световна война, използват огромните дискове за строителни цели и вместо котва. Интересното е, че камъните Раи са не просто парична единица, а и национален символ на Микронезия.

Темата за парите векове наред продължава да вълнува хората по цял свят. През каквито и аспекти да се пречупва знанието за произхода и употребата на различните валути, в крайна сметка се стига до известната поговорка „Щастието не е в парите, а в тяхното количество“. Уви…

strange currency1

strange currency2

strange currency3

Дървените пари са сред най-необичайните банкноти

strange currency4

Зелените марки са съставени от купони, които се откъсват при пазаруване

strange currency5

Фунтът на Луис е с ограничено място на употреба

strange currency6

Доларът на Дисни е сред най-силните валути в света

strange currency7

Сгрешеното песо

strange currency8

Космическите дискове ще проправят път на търговията във Вселената

strange currency9

Ценността на камъните Раи е и в начина, по който жителите на Яп се сдобиват с тях

strange currency10

Сребърна монета със светена вода

 
 

Актьори, използвали дубльори за голи сцени

| от chronicle.bg |

Голите сцени са кофти изживяване. Независимо дали ви звучи яко да сте без дрехи в леглото с Брад Пит, ако всичко е на ужким, а наоколо щъкат оператори, режисьор, гримьори и случайни статисти, едва ли ще искате да показвате гърдите си.

Именно затова мнозина избират да ползват дубльори.

Може би най-известен в последните години е случаят с Лина Хийди от Game of Thrones. Актрисата е в ролята на Церсей, която трябва да преживее „похода на срама“, за да може да се прибере в дома си, след като е държана като затворник от религиозна секта. Героинята на Хийди трябва да премине през целия град напълно гола. Актрисата обаче отказва и вместо нея виждаме тялото на дубльорка.

В галерията ви предлагаме още няколко примера за подобни случки.

 
 

Часовете преди смъртта на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

В полицейския доклад за смъртта на Крис Корнел са описани последните му часове. Там пише, че бодигардът на певеца, Мартин Кирстен, го е намерил в безсъзнание на пода в банята на хотелската му стая в 12:15 през нощта, „с течаща кръв от устата му и спортна лента около врата му“.

Кирстен за последно вижда Корнел 45 минути преди смъртта му, според доклада. Той минава през стаята на певеца, за да оправи компютъра му. Охранителят също така му дава две хапчета Ативан, за които Корнел има рецепта и взима против безпокойство. 5 минути по-късно, в 11:35, Корнел разговаря със съпругата си, Вики Корнел, и й казва със фъфлещ тон, че „може би е взел един-два ативана допълнително“.

В 12:15 Вики звъни на Кирстен и му казва „да види съпруга й, защото не звучал много добре“, добавяйки, че „звучал гроги и постоянно повтарял: „Уморен съм“.

Парамедиците пристигат в 1:00 през нощта, но не успяват да съживят Корнел. Доктор произнася смъртта му в 1:30. Малко след това полицаите пристига и започват разследване като един от тях се обажда на Вики, за да й съобщи лошата новина.

Cornell’s death was officially ruled a suicide by hanging Thursday afternoon by a Wayne County medical examiner. The Cornell family has since disputed that ruling in two separate statements, both of which mention Ativan.

 

Ативанът третира лица, които страдат от тревожност и депресия чрез ефективно балансиране на някои химикали. Използването на лекарството може да доведе до появата на редица сериозни странични ефекти, включително влошаване на депресия, промени в настроението, загуба на паметта, халюцинации, възбуда и объркване.

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.