Най-стина искам дазнам кой полицай са били там!

| от |

Днес в рубриката Aвтори ви представяме един стар, но златен текст на Весела Ангелова (много други, кой от кой по-интересен можете да намерите тук.)

След раковото заболяване “незнам”, метастазирало из всички кътчета на съвременната българска граматика, напоследък се е появил нов тумор. Става дума за явлението “Й”.

 За “незнам” все пак има някакво обяснение. Хората, поставили рекорд в овчарския скок и по този начин прелетели над повечето уроци по български език и литература, имат известно оправдание да не знаят как се изписва отрицателната форма на произволно избран глагол. С други думи, човек изговаря по един и същи начин “не знам” и “незнам”, и когато му се наложи да го изпише, трябва да прибегне до граматичните си познания. Ако с такива не разполага, те ти го и добилото широка популярност напоследък “незнам”, придружено от “неискам”, “немога”, “нехаресвам”, вървящи ръка за ръка със сума ти още свои братовчеди.

За “Й” обаче липсва каквото и да било обяснение. Например слухово има доста голяма разлика между “полицай“ и “полицаи“. Как тогава, дявол да го вземе, се раждат бисери като “искам дазнам кой полицай са били там!”?! “Дазнам” е братовчед по съребрена линия на “незнам”, там работата е ясна. Но “кой полицай са били там” е творение, което би могло да се припише на зимбабвийски студент по медицина, започващ първия си семестър в България. Кой е тоя самобитен народен гений, който е родил гениалното прозрение, че формата за множествено число се получава, като накрая на думата се прибави вездесъщото “й”?! А? Познава ли го някой? Много искам да си поговоря с този човек. Това, да не можеш да различиш гласната “и” от полугласната “й”и съответно да прецениш кога се използва едното, и кога – другото, е просто някакъв абсурд.

4-P1130035

Примерно, знаете ли, че множествената форма на “боя” е “бой”? Ако не знаете, да се научите, че като ви питат следващия път, да не се изложите. По същия начин вече е правилно да се пише и изговаря “резолюций”. Една резолюция и много резолюций. Или еврей. Да не говорим за евъргрийна змия – змий. Много ми харесва думата змий. Спомням си, че като бях малка, питах нашите дали мъжът на змията е змий и те много се смяха. Да им се чуди човек. А ето ти нá дума с двустранно приложение. Змийът е хем мъжка змия, хем са много зми… Щях да напиша “змии”, но ще се поправя на “змийове”. Значи, много женски змии (с извинение) са змийзмий също вероятно е и мъжка змия, а много мъжки змии (да ме простите) са змийове. Хубава дума е това“змий”.

Разбира се, новата граматика си върви заедно с някои, ох, извинете, с някой минуси. Говоря за полицая от началото на статията. Ако за думата “статия” няма особени съмнения, тоест “статия” е женската статия, “статий” са много женски… статии, като обаче е логично думата “статий” да е също и мъжка статия, поради което много мъжки ст… статии вероятно са “статийове”, какво тогава правим с “полицай”? Това е дума, която по рождение си е в множествено число. Като “сценарий” например. Как ще обясним, че имаме предвид един или много полицай? Например, ако човек каже“видях полицай”, това какво означава? Колко полицайове е видял човекът? Един или много такива? Как хубаво звучи “Кой са тези полицай?”, нали? Прелест просто. Почти колкото “Петър Петров е автор на един сценарий, Светослав Светославов – на два, а Стоян Стоянов е написал четири сценарий”. Гениално изречение. Ма как ми дойде на ума просто! Направо съм гений! Много гений дори! Осем гений не могат да се сравняват с моя гений!

Това обаче не е всичко. “Й” настъпва бавно, но за сметка на това окончателно. Така например безличното “наистина” напоследък все по-често се обогатява с байраче и започва да се трансформира в “найстина”. Няма съмнение, че произлиза от “йстина”. И тъй като народният гений (един гений в случая, не много генийове) граници не знае, пък и има хора, който все някога са се обърквали и са влизали в час по български и по тази причина знаят, че след “най” се пише тире, клетото слово “наистина” започва да прилича на нещо, минало през “Пълна промяна” и тук-таме се появява като “най-стина”. Стина, по-стина и най-стина. Чудно.

Понеже е явно, че е непосилно за все повече хора да асимилират някой идей, а именно,че в българския език няма форма за множествено число, която да завършва на “й”, предлагам изобщо цялото множествено число да се сдобие с едно китно и росно“й” в края си. Или поне където е възможно. Примерно на “дървета” няма къде да им сложим й-то, но за сметка на това винаги можем да уточним, че нашата страна е богата (все още) на гъстй китнй горй и красивй плажовй ивицй. А бе, да сте живй и здравй вии, който сте измислилй тезй чудесий. Направо сте невероятнй.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.