Най-големите музикални клишета

| от | |

Ники Русиновски http://binar.bg/

Да се пише за музика е изключително трудно. По-лесно е да напишеш политически или даже икономически коментар, отколкото музикален. В това ще ви се закълне всеки, опитвал някога да пише и двете.

Една от причините е, че музиката изисква много по-задълбочени познания за много по-голямо количество факти, отколкото почти всяка друга област. Друга е убеждението, че всеки разбира от музика – както и от футбол и политика…

В резултат на това често четем големи глупости, писани от некадърни журналисти и пълни с клишета. Въпросните журналисти – пък и изпълнители и музиканти – явно смятат, че така говорят на езика на аудиторията си, докато всъщност просто се излагат.

Ето някои от най-дразнещите и често срещани клишета, които имат твърде малко общо с действителността.

Групата Хикс взриви стадиона/арената/залата

Аллах акбар! Те да не са терористи, че да взривяват нещо/някого, бе?! Това, че някой е изнесъл (вероятно добър) концерт и ти не знаеш как да напишеш/съобщиш това на читателите, не е оправдание да си служиш с такова безсмислено клише.

„Взриви“, „размаза“, „изтрещя“ са нелепи метафори от езика на тийнейджър под 15 години с мисловни способности малко над тези на млад орангутан. „Взриви“ е разрешено да се използва само за Рамщайн – по понятни причини. И по изключение за AC/DC – ако са изпълнили „T.N.T“.

Певецът Игрек се завръща с нов албум

Откъде се завръща, питам аз? Да не е бил случайно последните 3 години на Марс? Или нещо се е отдал на пост и молитва в Индия за някоя и друга петилетка? Ако не е нито едно от двете – значи пишете/четете глупости.

Особено забавна разновидност на това клише е „Еди кои си се завръщат в България с нов концерт“. Още веднъж – завръщат се в България само ако са живели тук и ги е нямало няколко години например. „Да се завърнеш в бащината къща“, нещо такова, ду ю ъндърстенд ми (четете класиците, бе!)?

Стинг или Хулио Иглесиас няма как „да се завърнат“ в България, след като нито са българи, нито някога са живели тук. В случая на Иглесиас той е вече толкова сенилен и отнесен/напушен, че дори не знае дали някога е бил в България и в най-добрия случай си мисли, че е пял в Букурещ…

Новата тава на…

Тави имаше баба ти на село едно време. Всички ние останалите имахме грамофонни плочи – или винил, както му казват сега. Черните винилови 12-инчови плочи може и някога да са приличали на загорели тави на някого, но това е било за последно сигурно през 70-те. Наистина, предимно рок музиканти в миналото употребяваха този израз, но определено влагайки в него солидна доза ирония. „Баба носила е бозаво, внуците й носим розово“, ако пак трябва да цитираме едни класици.

Днес грамофонните плочи вече поне от 20 години не са част от бита ни. Факт е, че винилът още съществува и дори бележи известен ръст в производството си, предназначено за някои специфични групи (DJ-еи, аудиофили и заклети фенове). Албумите обаче излизат на дискове, даже на флашки и в iTunes – което прави думата „тава“ силно неадекватна, архаична и профанска.

Новият ми сингъл

„Сингъл“ е едно много точно определено понятие – малка грамофонна плоча с най-често две парчета. CD сингъл или само сингъл се употребява по изключение и за компакт диск със същите характеристики. Когато на Запад казват „сингъл“, често имат предвид всъщност едно от тези две парчета, което е влязло в класациите и се върти по радиата.

У нас понятието обаче е нелепо, доколкото никой не е издавал сингъл на винил след 1990 г., а CD синглите тук бяха екзотика, при това също отминала. Имаше опити да се наложи терминът „радио сингъл“, но това не се получи.

Всъщност „сингъл“ е синоним на „хит“. След като нито имаш сингъл като физически носител, а често нямаш и никакъв хит (освен ако не си Графа или Ъпсурт например), не употребявай този термин. Кажи си „нова песен/трак/парче“. Ще те разберем. Всички.

Дългосвирещ албум

… е като „мокра вода“ – тавтология. „Краткосвирещ“ албум няма и изобщо никакви други „албуми“ няма. То въобще и албумите като музикална форма и продукт полека отиват на „няма“, но това е един друг въпрос. Има такова нещо като EP – „икстендид плей“, често наричано и мини албум в последните десетилетия, особено когато е издадено на CD. Но и то със сигурност не е „дългосвирещ албум“, хм.

Култовата група/парче

Това не е култово. Не е култово. Не е култово. Разбираш ли? Тъпо е.

Освен ако не пишеш за групата The Cult…

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

„Space X“ подновява мисиите до МКС

| от chronicle.bg, по БТА |

Частната компания „Спейс екс“ е в готовност да поднови мисиите си до МКС чрез възвръщаемия си космически кораб „Дракон“, който трябва да бъде изстрелян в събота с ракетата-носител „Фалкон 9″, съобщават Асошиейтед прес и Франс прес.

„Фалкон“ осъществи успешен старт на 14 февруари, като изведе в орбита десет малки спътника, след като миналия септември ракета от същия вид се взриви преди да бъде изстреляна.

„Дракон“ ще стартира от историческата площадка 39А от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Товарният кораб ще пренесе до МКС над 2,2 тона товари и оборудване, като стартът е предвиден за 15:01 часа по Гринуич. Капсулата ще достигне до орбиталната станция в понеделник. При отлагане на изстрелването, нов опит може да бъде направен в неделя сутринта. Метеорологичната прогноза предвижда 70 процента благоприятни условия за полет в събота, когато е предвиден стартът

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.