Най-доброто възпитание започва с много любов

| от Цвета Митова |

Всичко за децата в детската градина

Едно интервю на Цвета Митова с Антоанета Григорова, директор на ЦДГ „Ведрица“

Антоанета Григорова е директор на една от най-престижните детски градини в страната , ЦДГ „Ведрица“ в Благоевград и е сред доказаните експерти във възпитанието и развитието на най-малките. С близо 30 години стаж г-жа Григорова е и тазгодишният носител на приза на „Димитър Кръстев Димитров-Мастера“ за обогатяващо педагогическо взаимодействие в предучилищна възраст. През годините изнася и множество доклади по проблемите на децата в различни форуми и конференции като специалист по образователен мениджмънт. В детската градина на г-жа Григорова, която е и най-старата детска градина в областния град децата ходят с желание, чувстват се обичани и приети. Антоанета Григорова няма нищо общо с остарялото клише за директор на детска градина. Тя е усмихната, модерна и грижовна госпожа, любимец на родители и малчугани. Професионалният ѝ подход поощрява децата да открият призванието си още от малки, развивайки индивидуалните си способности. Директорката на ЦДГ „Ведрица“ знае тайната за възпитанието на съвременните деца и помага на десетки родители да общуват с децата си по-добре. Твърди, че агресията при децата е само сигнал за липсата на любов, а най-важното, на което трябва да се научим е да обичаме децата си по правилния начин. Как да разбираме детето по-добре и как да се справим с предизвикателствата на детското възпитание? Какво трябва да знаем преди да запишем детето си на детска градина? По тези и други важни за родителите теми разговаряхме с г-жа Григорова.

Антоанета Григорова : Най-доброто възпитание започва с много любов

Какви са предизвикателствата пред децата , на които предстои да влязат в детска градина?

Децата по различен начин приемат детската градина. Характерно за тази възраст е кризата на три годишните деца. Плач, истерия, хапане, ритане, силно вкопчено в мама – всичко това са белези на съпротивата от страна на детето. Реагирайки по този начин се надява, че мама може да не го довежда повече в детската градина. Причините да реагират децата по този начин са от различно естество. Ето някои от тях:

Никога не са се отделяли от родителите си.
Не са посещавали детски ясли.
Отрицателно отношение на възрастните към детската градина.
Родителите не са подготвили децата си за детска градина.
Безпокойството на родителите се отразява на детето.

Пред децата стоят различни предизвикателства при постъпването в детска градина. За мъника всичко е ново: сграда, учители, занималня, деца, непозната среда, режим, заспиване без мама, обличане-събличане, хранене и други. То трябва да се стреми да ги преодолява. Това малко или много затруднява детето, води до дискомфорт, тъй като до този момент тези действия са извършвани от възрастния. Детето се чувства безпомощно, то не познава хората, които ще се грижат за него, то не знае че не е само, не знае че учителката ще му помогне, изпитва страх да не би да бъде оставено там завинаги.

За или против сте 5-годишните задължително да постъпват в детска градина?

Като учител и директор заставам зад задължителното предучилищно образование и възпитание. Защо? Първо, задължителния характер води до известни задължения към детето от страна на държавата. Осигуряват се финансови средства за издръжката на децата. Тук визирам не само храна, топлина, вода, но и учебни помагала и принадлежности. Това е свързано с финансовата страна. По-голяма тежест има социализирането на детето. В детската градина се формират качества, които помагат за по-бързата адаптация на детето в училище. Изграждат се умения, благодарение на които детето се справя по-лесно в училище. Научават се да общуват с възрастни и връстници, стават по-самостоятелни, уверени, по-лесно преодоляват трудностите. Подготвеното дете за училище се чувства по-сигурно. Много полезно е за децата билингви. Две години в детска градина преди училище подпомага овладяване на българския език.

Проблемите в семейството се изтъкват от психолозите като основна причина за агресията сред подрастващите най-вече по време на пубертета. Има ли агресия сред 4 – 5-годишните?

Дете, което познава от собствен опит енергията на насилието и в безсилието си да се справи и освободи от нея я пренася на по-слабите от него деца или животни. Агресията у детето винаги говори, че то се чувства застрашено. Когато няма друг начин да получиш внимание и мъмренето е внимание. Всяка детска агресия крещи за липсата на обич – не само към детето, а и в самата атмосфера, в която живее. Срещаме физическа и вербална агресия. Вербалната агресия е под формата на обида или заплаха. Лидерството също поражда агресивно поведение. Лидерът не подбира средства, за да бъде пръв. Физическата агресия се проявява, като удряне, блъскане, хапане.

Какво трябва да се промени в образователната система за най-малките?

В България предучилищното възпитание и образование е едно от най-добрите. То е достъпно за всяко българско семейство. Освен образователната и възпитателна функция, детската градина като институция има социална. Тя подпомага родителите при отглеждането на децата. Хубаво е, когато има кой да се грижи за детето, а възрастният да изпълнява служебните си задължения. В проектозакона на новия ЗНП е записано, че родителите дължат почит и уважение към учителите. Но дали ще е навсякъде така? Наред с положителните си страни има и такива, които биха могли да бъдат променени. Да се отделят достатъчно средства от Държавния бюджет за предучилищното образование и израза: “Парите следват детето/ученика“ да бъде забравен. Когато има повече средства ще има и достатъчно детски градини и училища, модерно обзаведени и оборудвани. Нормативът за брой деца в група да бъде намален. Учителят спокойно ще може да обръща внимание на всяко дете, той няма да бъде така напрегнат и стресиран. По-малкият брой деца ще доведе до други положителни страни-по-малко шум, повече пространство за всяко дете, по-спокойна грижа към детето. В помощ на учителите да има помощник-учители с придобита квалификация и нужното образование. За хигиената да се грижат хигиенисти, а помощник възпитателя да има отношение към обслужването на децата. Това разделение на длъжностите неминуемо ще повиши качеството на отглеждане, възпитание и обучение на децата. Обществото да бъде толерантно към учителската професия. Недопустимо е непрекъснато да се коментира, че учители стават тези, които нищо друго не са успели да учат. ВУЗ-овете да не свалят нивото на учителската професия. Но то да беше само до учителите! Все повече и по-често стават децата с потребности. Те трябва да се интегрират. Но за да бъде този процес успешен е необходимо да има специален учител или асистент затова дете през цялото време на престоя в детската градина, а не два пъти по 2 часа на седмица. Когато се отделят повече средства за образование, тогава ще се повиши качеството на образование. Във всички детски градини ще се подобри средата, а тя трябва максимално да се доближава до домашната. Не на последно място детския учител не бива да работи повече от 55 години. А още почти 10?

Кое е нещото, с което трябва да се справяте, да преодолявате ежедневно?

Нещото, което ме зарежда да се справям с ежедневните задачи е любовта към децата. Те знаят, че съм директора на детската градина, но в същото време се държат приятелски с мен. Приятелство получават и от мен. Това ми дава сили да вървя по не лекия път. Винаги съм си казвала и успокоявала, че заради тях си заслужава. Работата на директора е разнообразна. Той трябва да бъде администратор, да бъде мениджър, да бъде партньор с родителите, да бъде човек. Извън детската градина е съпруга, майка, приятел. Трудно се съчетават тези роли, но се стремя да ги изпълнявам еднакво добре. Семейството ми е ощетено от липса на време за тях, но го компенсирам по време на празници. Не смятам да разказвам как преминава един работен ден, тъй като те са различни.

Детската градина често се подценява. Какво ще посъветвате родителите?

Родителите не трябва да се страхуват от детската градина. Тя е за деца. Не може възрастния да замени връстника. Детето търси дете за игра. Децата се закаляват и изграждат имунитет. Тук децата се социализират. Научават се да общуват както с връстниците си, така и с възрастните. Научават се на етикет на поведение. Научават се да се самообслужват. Придобиват много умения и се формират качества, необходими за следващия етап от възрастта-училищна възраст. Тук се подготвят за училище. По достъпен начин и под формата на игра, която е водеща дейност за тях, опознават света. В детската градина намират първите приятели, които остават и за по-дълги години. Откриват се таланти, развиват се дарби. През последните години ставаме свидетели на това, че местата в детските градини не са достатъчно. Това е показател, че родителите имат необходимост от тях.

Телевизията, интернет и другите технологии според вас обогатяват или ограничават развитието на най-малките?

Има две страни. Според първата подпомагат развитието на децата. Тук имам в предвид, че малкото дете не може да чете и пише и гледайки телевизионни предавания, но подбрани от възрастния, то научава за света около него. Сядайки на компютъра свиква с новите технологии, преодолява страха и повишава самочувствието. Осъществява емоционална връзка с близки от далечни разстояния. Според втората, дългото стоене пред телевизор/компютър води до здравословни проблеми у децата. Неподходящите предавания засилват страха у децата, който може да окаже последствия върху психиката им. Играейки на игри с насилие води до отрицателни емоции, засилва желанието за отмъщение. Детето не общува реално. То не познава книгата, която също разказва много интересни неща. Заседяването пред телевизора и компютъра води до обездвижване, което от своя страна води до други последици.

Вие сте пряк свидетел на еволюцията при различните поколения. Казват, че новото поколение деца се раждат по-умни, по-отворени към света. След толкова години опит, намирате ли разлика?

След 28 години работа в детската градина бих могла да споделя, че децата се проявяват със своята индивидуалност. Но не бива да забравяме, че са деца и имат едни и същи потребности. Всички обичат и трябва да играят. Днешните деца са деца на 21 век. Еволюционните промени оказват влияние върху интелекта на родителите, а оттам и на децата. Децата днес са по информирани, те са със самочувствие, по общителни и освободени. Ние възрастните не трябва да моделираме децата като нас, ние трябва да подпомагаме тяхното индивидуално развитие. Всяко дете е индивидуалност и то носи своя заряд. Свидетели сме, че малките деца от най-ранна възраст могат да се справят с по два езика-майчин и чужд. Те лесно манипулират с технологии и комуникации. Прогресът на човечеството оказва влияние върху интелектуалното развитие на децата.

Какви съвети бихте дали на родителите, чиито малчугани тази година тръгват на детска градина, за да помогнат на децата си да преодолеят по-бързо и лесно страха? Как да подготвим детето за детската градина? Трябва ли по-отдалече да започнем да му говорим за нея?

Родителите и учителите са страни в отглеждането, възпитанието и образованието на децата. Като такива трябва заедно да се справят с процеса на адаптация на малкото дете в детската градина. Първо ролята на родителя. Когато дойде време детето да постъпи в детска градина, родителят е необходимо да запознае детето с нея предварително. Добре е да правят разходки до нея и да наблюдават децата как играят навън. С най-милите и топли думи да разкаже на детето си, че там ще го посрещне най-добрата учителка, че там ще си намери много добри приятели, с които освен че ще играе в детската градина, ще се виждат и извън нея. Възрастният трябва да разкаже на малкото дете затова, че в детската градина има много игри, че там ще научи много песни, танци, че там ще се забавлява както в детския кът. Детето трябва да знае, че мама и татко след като приключат задълженията си в работата ще го вземат и заедно ще бъдат през цялото време. Защо е необходимо да ходят на работа, и както по-големите каки и батковци ходят на училище, така и малките деца ходят на детска градина. Не бива да плашат детето с госпожите в детската градина, с помощник възпитателката, която ще го помоли да се храни. Още първия ден в детската градина родителя трябва да запознае персонала с някои индивидуални неща за детето си, като това че заспива като се погали по главичката или с любимата играчка например, затова че не обича дадена храна и т.н. Няма несвикнало дете. Има несвикнали родители. Да се разделят бързо с детето и при раздяла да му казват че много го обичат. Детето трябва да знае, че е обичано.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.