Най-бързата рецепта за порастване

| от | |

Юлия Кошаревска

Много ме е страх да летя.

Така де… мразя излитането и кацането – през другото време, ако не се клати много, нямам проблем.

Вероятно именно за това тази година не е имало месец, през който да не съм летяла на някъде. Не, не съм мазохист, просто обичам да излизам от зоната си на комфорт.

Това е тази удобна зона, в която всички ние често се настаняваме. Мястото, където всичко ни е познато, обичано и лесно. Извън нея нещата изглеждат мрачни, неясни и страшни.

Веднъж излезеш ли от тази зона, неусетно ще разбереш, че се опитваш да стигаш все по-далеч и по-далеч в пространството отвъд нея. И така малко по малко, тя ще се разшири, а ти ще пораснеш…

За първи път се качих на самолет в ранната утрин на 14-ти септември 2012; дестинация: Лондон; причина за пътуването: начало на учебната година в UniversityoftheWestofEngland, Бристол.

До мен се настани един батко (вероятно тогава втора година студент на Острова), с който имах огромно желание да си общувам. Просто така щях да имам оправдание да го питам непрекъснато: „А сега какво следва?”

Това ми беше едно от първите големи излизания от зоната на комфорт и комуникацията, с някой, който вече е минал оттам, щеше да направи всичко толкова по-лесно.

Той обаче заспа щом излетяхме и с това и моите блянове за весело и спокойно летене се изпариха.

Трите часа до Лондон сигурно ще си останат най-дългите три часа в живота ми.

Всъщност това май беше последното пътуване от всички прибирания и заминавания, в което бях сама. След това винаги случайно се озовавах в един самолет с някой познат или приятел. Така тези плюс/минус три часа (голям плюс за всеки полет до София, защото до сега нито веднъж не съм стигала с по-малко от час и половина закъснение) бяха отделени за сладки приказки и нищене на политическата ситуация в България и двата основни въпроса: „Колко баница, сирене и кисело мляко мога да изям щом кацнем?” (на прибиране) и „Ако тези на летището ни набарат ракията и луканката, какво можем да им причиним?” (на заминаване).

Самото излитане и кацане обаче все още си оставаше страшно. Така де… просто хич не го харесвам.

И така след като маршрутите ми започнаха да не се ограничават с Лондон-София-Лондон, а полетите зачестиха, нямаше по-логично нещо от това да прочета малко повече за излитането и кацането и кога всъщност наистина бих имала повод за притеснение. Това помогна! Топката непосредствено преди излитане и кацане все още си е там, но, както с всяко нещо в живота, щом веднъж можеш да си го обясниш, щом то стане познато, вече не е толкова страшно!

А пък и винаги ме мотивира това, което ще видя щом кацна: дали ще е някой скъп приятел или куп нови и интересни хора, с които ще мога да прекарам известно време – все ще има нещо, за което си струва да си повтарям „Няма да паднем, няма да паднем”.

За мен, а и навярно за много други студенти в чужбина, летенето към вкъщи е един от най-ценните моменти през годината, за който сме готови да прекараме неограничено количество часове в автобуси и влакове, за да се доберем до летището. Летенето по Коледа е най-приятно, защото самолетът е пълен с твои братя по съдба, решени да забравят за изпитите за малко и да се опитат в рамките на три седмици да наваксат последните (поне) три месеца.

Ако не е към вкъщи, за мен летенето е равносилно на опознаване на нови кътчета от широкия свят; нови култури, нови истории и поводи за усмивки. Но знам, че за други хора, то е нещо съвсем различно: имах приятел, за когото то беше сбъдване на мечта и шанс за живот; запознах се с хора, за които то е професия и съзнателно подлагане на живота им на риск – професия, заради която са летели над някои от най-горещите военни точки в последните години, а в момента говорят за тях просто като за работа; има и хора, които редовно летят, за да могат да съвместяват личния с професионалния живот.

Както с всичко в живота, и в летенето всеки вижда нещо различно.

Открий какво е то за теб; позволи си да рискуваш, да пътуваш и да бленуваш за още нови изживявания.

Летенето може да е и само метафора.

Позволи си да бъдеш окрилен от новото и неизвестното: да напуснеш зоната си на комфорт; да се завърнеш към детското си любопитство. Само така можеш да пораснеш.

 
 

2CELLOS с ново видео към песен от „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg |

2CELLOS изненадаха феновете си с ново видео към песента „May It Be”. Парчето е кавър от саундтрака на „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и част от последния им албум SCORE. Целият албум, посветен на филмова музика, ще чуем на живо на 4 декември в зала „Арена Армеец“.

За по-малко от месец видеото към “May It Be” събира 1 милион гледания в YouTube.

Това не е първото видео от албума “Score”, заснет в Хърватия. Миналата година, в Дубровник е заснет и клипът към нашумелия кавър на “Game of Thrones”, а през февруари тази година там снимат видеото към “Moon River” – саундтракът на класиката „Закуска в Тифани“. Месец по-късно, видеото към „Now We Are Free” от „Гладиатор“, което е частично снимано в Хърватия, беше представено в Pula Arena – единственият римски амфитеатър, който все още е непокътнат. Във всички видеа от новия албум двамата челисти са придружени от Лондонския симфоничен оркестър.

Чрез новия си албум „Score”, продуциран от Sony Music Masterworks, 2CELLOS представят нов стил, като включват най-обичаните хитове, както в класическата, така и в съвременната музика. Траклистът включва песни от саундтраци като този на „Титаник“, „Властелинът на пръстените“, Закуска в Тифани“, „Кръстникът“, Гладиатор“, „Списъкът на Шиндлер“ и много други.

Билети за концерта, част от световното турне на талантивите музканти, може да закупите в касите на EASYPAY, EPAYGO.BG, OMV, THE MALL и EVENTIM.BG на цена от 50 до 110 лв.

 
 

#BookClub: Летен гайд за четене

| от |

Това лято, преди да отлетиш за някоя топла точка или да се пренесеш на родно или чужбинско черноморие, бъди добре зареден с книги. Защото лятното четене е като лятното къпане – наложително е и е добре да се прави всеки ден. Дори по два пъти на ден. За целта ние имаме кратък списък от пет заглавия, с които потенциално може да прекараш няколко чудесни часа.

„Серафина и черният плащ“, Робърт Бийти

Серафина е странно малко момиче, което има афинитет към скривалища и мистерии. Тя живее в тайните подземия на огромното имение Билтмор и става свидетел на зъл пъклен план, в който мъж с черен плащ краде деца. Серафина е най-новото интересно и забавно творение на детската литуратура, което обединява в себе си мистерия, трилър и фентъзи елементи. Това е първата книга от трилогията, която препоръчваме.

„Ето така я губиш“, Джуно Диас

Джуно Диас е носител на „Пулицър“ за литература, а това е първият му сборник с разкази у нас. Дългоочаквана и чудесна, тази книга съдържа истории, които могат да ти скъсат сърцето, да те разплачат и понякога дори, да те разсмеят. Как я губиш и защо, какво се случва и как тялото ти буквално страда… Джуно Диас намира думите, с които да изрази най-силно най-простите емоции, каквито са обичта и любовта.

„Туин Пийкс: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър

Който не е чел дневника на Лора Палмър и записките на агент Дейл Купар преди много години, когато излязоха за първи път, сега има шанс да го направи. Възраждането на сюрреалистичния епос „Туин Пийкс“ е нашето guilty pleasure. Четем и гледаме.

„Последното раздаване“, Майкъл Добс

Паралелно с размазващия сезон на House of cards на родния пазар излиза и третата част от книгите на Майсъл Добс, които служат за основа първо на сериала на BBC, а впоследствие и на този на Netflix. Препоръчваме Добс точно толкова горещо, колкото и целия House of Cards. Никога не забравяй, че именно неговия Франсис Ъркарт е вдъхновение за модерния Макбет и нашият личен любим президент Франк Ъндърууд.

„Одеса“, Херман Кох

Херман Кох е холандския майстор на ежедневното напрежение. Той може да направи история от всяка дребна на пръв поглед случка, която нормалният човек ще подмине с лека ръка. Това е най-новият му роман на родния пазар и подобно на предишните му – „Вечерята“ (който трябва да се прочете), „Уважаеми господин М.“ и „Вилата с басейна“ – и „Одеса“ е на пръв поглед тривиална история, която преминава в лудешко пробягване между двама стари приятели и мечтите, които понякога е добре да не се сбъдват.   

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.