Най-бързата рецепта за порастване

| от | |

Юлия Кошаревска

Много ме е страх да летя.

Така де… мразя излитането и кацането – през другото време, ако не се клати много, нямам проблем.

Вероятно именно за това тази година не е имало месец, през който да не съм летяла на някъде. Не, не съм мазохист, просто обичам да излизам от зоната си на комфорт.

Това е тази удобна зона, в която всички ние често се настаняваме. Мястото, където всичко ни е познато, обичано и лесно. Извън нея нещата изглеждат мрачни, неясни и страшни.

Веднъж излезеш ли от тази зона, неусетно ще разбереш, че се опитваш да стигаш все по-далеч и по-далеч в пространството отвъд нея. И така малко по малко, тя ще се разшири, а ти ще пораснеш…

За първи път се качих на самолет в ранната утрин на 14-ти септември 2012; дестинация: Лондон; причина за пътуването: начало на учебната година в UniversityoftheWestofEngland, Бристол.

До мен се настани един батко (вероятно тогава втора година студент на Острова), с който имах огромно желание да си общувам. Просто така щях да имам оправдание да го питам непрекъснато: „А сега какво следва?”

Това ми беше едно от първите големи излизания от зоната на комфорт и комуникацията, с някой, който вече е минал оттам, щеше да направи всичко толкова по-лесно.

Той обаче заспа щом излетяхме и с това и моите блянове за весело и спокойно летене се изпариха.

Трите часа до Лондон сигурно ще си останат най-дългите три часа в живота ми.

Всъщност това май беше последното пътуване от всички прибирания и заминавания, в което бях сама. След това винаги случайно се озовавах в един самолет с някой познат или приятел. Така тези плюс/минус три часа (голям плюс за всеки полет до София, защото до сега нито веднъж не съм стигала с по-малко от час и половина закъснение) бяха отделени за сладки приказки и нищене на политическата ситуация в България и двата основни въпроса: „Колко баница, сирене и кисело мляко мога да изям щом кацнем?” (на прибиране) и „Ако тези на летището ни набарат ракията и луканката, какво можем да им причиним?” (на заминаване).

Самото излитане и кацане обаче все още си оставаше страшно. Така де… просто хич не го харесвам.

И така след като маршрутите ми започнаха да не се ограничават с Лондон-София-Лондон, а полетите зачестиха, нямаше по-логично нещо от това да прочета малко повече за излитането и кацането и кога всъщност наистина бих имала повод за притеснение. Това помогна! Топката непосредствено преди излитане и кацане все още си е там, но, както с всяко нещо в живота, щом веднъж можеш да си го обясниш, щом то стане познато, вече не е толкова страшно!

А пък и винаги ме мотивира това, което ще видя щом кацна: дали ще е някой скъп приятел или куп нови и интересни хора, с които ще мога да прекарам известно време – все ще има нещо, за което си струва да си повтарям „Няма да паднем, няма да паднем”.

За мен, а и навярно за много други студенти в чужбина, летенето към вкъщи е един от най-ценните моменти през годината, за който сме готови да прекараме неограничено количество часове в автобуси и влакове, за да се доберем до летището. Летенето по Коледа е най-приятно, защото самолетът е пълен с твои братя по съдба, решени да забравят за изпитите за малко и да се опитат в рамките на три седмици да наваксат последните (поне) три месеца.

Ако не е към вкъщи, за мен летенето е равносилно на опознаване на нови кътчета от широкия свят; нови култури, нови истории и поводи за усмивки. Но знам, че за други хора, то е нещо съвсем различно: имах приятел, за когото то беше сбъдване на мечта и шанс за живот; запознах се с хора, за които то е професия и съзнателно подлагане на живота им на риск – професия, заради която са летели над някои от най-горещите военни точки в последните години, а в момента говорят за тях просто като за работа; има и хора, които редовно летят, за да могат да съвместяват личния с професионалния живот.

Както с всичко в живота, и в летенето всеки вижда нещо различно.

Открий какво е то за теб; позволи си да рискуваш, да пътуваш и да бленуваш за още нови изживявания.

Летенето може да е и само метафора.

Позволи си да бъдеш окрилен от новото и неизвестното: да напуснеш зоната си на комфорт; да се завърнеш към детското си любопитство. Само така можеш да пораснеш.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Усмихнатата Денина Мартин

| от Спонсорирано съдържание |

Денина Мартин е сред известните модни блогърки у нас – усмивката е нейна запазена марка. Усмихва се искрено и постоянно. Говори кратко, точно и ясно и винаги изглежда добре.

Нейното малко, лично интернет пространство се казва Purely Me by Denina Martin – вече сме ви разказвали за него.

„Обичам модата и то много, но това, което ми доставя най-голямо удоволствие, са пътешествията. Те ме зареждат и правят щастлива, защото човек е човек, когато е на път. Ако имаше как, щях през седмица да съм на различно място!“, казва Денина.

20161116-DSC_2366

Имаме предизвикателство към нея – да избере няколко аксесоара от новата колекция на Folli Follie и да даде идеи за преобразяване на зимата. Денина посреща своите последователки тази събота в мол “Сердика” в магазина на Folli Follie от 12 до 15 часа, където всеки клиент ще получи отстъпка от 30%.
Folli Folli е единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета.

„От колекцията на Folli Follie избрах бижута и аксесоари в два различни стила. Единият сет е подходящ за ежедневието и се състои от романтични модели в златисто и бежова чанта с характерната закопчалка-детелина, която ми е изключително любима“, казва тя.

Денина следва максимата “колкото по-малко, толкова по-добре”. Спира на бежова чанта за ежедневието и голям пръстен като акцент за средния пръстен на лявата си ръка.

20161116-DSC_2339

„Другият сет, който избрах, се състои от празнични и женствени бижута в сребро и камъни, особено подходящи за вечерно излизане. Последните допълних в класическа комбинация – с червена мини чанта, която носи силен женствен заряд.” Чантата е ярко червена и придава акцент на тоалета й решен в тъмно.

20161116-DSC_2322

Към нея добавя тъмни очила  и часовник.

20161116-DSC_2411

Денина умее да комбинира много пръстени – в нашия случай три броя, единият от тях доста смел. Съчетава ги с дълги обеци.
„Това, което прави едно бижу наистина уникално е жената, която го носи“, казва Денина.

20161116-DSC_2341

Питам я за любимата й модна тенденция за тази и предстоящата година. 2017-а чука на вратата и е добре хората, потънали в модни дилеми да бъдат подготвени. „Този сезон must-have за мен са малките структурирани чанти. Те са красив акцент, който не просто допълва визията, а и я прави много по-впечатляваща.

А как би разнообразила зимата? – „С цветове. Аз съм явлен привърженик на цветовете и вярвам, че те зареждат с добро настроение.“
Макар зимата, макар да е толкова неудобна за носене, няма как да не се съгласим.

20161116-DSC_2395
Снимките са с бижута и аксесоари на Folli Follie.