Наградата е доверието, а не властта

| от |

Автор: Мария Николова (5corners.eu)

247056_1974041025122_398781_n

Идват избори. Любимото ми време от годината. Поне беше. Защото една кампания, както аз я разбирам, е битка на идеи и визи, състезание между каузи и личности, в което голямата награда е доверието на хората. Всъщност не, не кампанията, политиката трябва да е такава. Всеки ден, всеки час, всяка възможна минута на тези, които искат да са политици, трябва да е посветена на борбата за доверието на гражданите. Това не включва само говорене и мъдро кимане от рода „Да, да, чудесно ви разбирам”. Не включва непрекъснато показване по телевизора и изскачане от страниците на вестниците. Това, безспорно го има, но не е основното. Основното е търсенето и намирането на решения, тяхното адекватно прилагане и изправяне пред следващия проблем.

Политиката, както аз я разбирам, е занимание, в което трябва да вложиш душата си, енергията си и идеите си. Да си политик означава, че общността е по-важна от собствените ти интереси. Личната облага изобщо не трябва да е тема. Хващаш се с ясното съзнание, че никой няма да ти благодари за това, което вършиш или се опитваш да вършиш. По-вероятно е да чуваш предимно мрънкане, критика и откровени обиди. Не, че няма признателност, просто отрицанието винаги е по-кресливо и шумно.

Да си политик, както аз го разбирам, не означава да си винаги и непременно съгласен с мненията и исканията на хората. Дори напротив. Твоята роля е да отсяваш, да виждаш приемливото и неприемливото, да знаеш кое е приложимо и ще работи в следващите десет години в полза на обществото, така известната „визия” за нещата. Но задължително условие е да знаеш какво искат хората, да го вземеш под внимание. И да си заслужил достатъчно от тяхното доверие, за да можеш да им обясниш защо нещо ще се случи, а друго не. И те да знаят, че утре пак могат да ти кажат какво ги вълнува, какво ги боли. Да не приемеш искания, не означава да лъжеш. Означава просто, че не ги приемаш. Но трябва да кажеш защо.

Да се занимаваш с политика, както аз го разбирам, е да вярваш истински това, което говориш и правиш. Политиката е страст. Политиката е отговорност. Политиката е призвание. А основната награда е доверието на хората, а не властта. Властта просто е по-голяма, дори огромна отговорност. Може би съм идеалист. И това не е лошо. Лошото е, че в нашето общество товарим думите с извратени значения. А напоследък идеалист е равно на глупак. Поне в това се опитват да ни убедят.

Предизборната кампания ми е любимото време от годината. Поне беше. Защото вече няма състезание на идеи, няма битка за печелене на доверие, няма каузи и визии. Има само шум в пространството. И то казано с най-мекия тон. Има мръсотия, петна, лекета и цензура. Има защита на интереси, не мога да отрека, но те са на определени, известни на обществото хора. В публичното говорене щъкат опорни точки, спуснати, като гледам Украйна, от Москва, които до такава степен отвращават обществеността, че тя отново се затваря в себе си с мисълта „Нищо не зависи от нас”.

Мислех си, че кампанията през май 2013 ще е най-мръсната, провеждана изобщо през целия ни многострадален преход. Уви, подцених жалкото желание на шепа хора да оцелеят в прожекторите на „славата”, жалкото желание да угодят на господарите си, независимо, че угаждайки жертват цял един народ. Жертват мечтите и животите на цели поколения.

Това, което ежедневно ни залива от медиите, няма нищо общо с реалните проблеми на хората, няма нищо общо с дневния ред на обществото, няма никаква връзка с нормалното развитие на една държава. Но има връзка с нечии интереси. Има връзка с желанието на шепа хора да отвратят смислените хора до степен, че те повече да не искат да се занимават с нищо свързано с публичност. Има връзка с перверзната идея България да не е в Европа, а да е един предан васал, населен с едно благодарно стадо, което да бъде използвано като маша или преграда.

И въпреки това… въпреки собствените ми невесели мисли, аз все още вярвам, убедена съм, че в България има хора с визия и идеи, които не са съсредоточени в собствения им пъп. Хора, които и да бъркат, признават грешките си, поправят ги и се учат от тях. Вярвам, че има хора, които все още искат да направят нещо за тази държава. Вярвам, че все още тук, в България, има политици.

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Знаете ли какво прави Дженифър Лав Хюит?

| от chronicle.bg |

Предполагаме, че свързвате Дженифър Лав Хюит най-вече с тийн хоръра „Знам какво направи миналото лято“ и със сериала „Шепот от отвъдното“.

Това са най-известните продукции с нейно участие, макар че има и други, които ще ви покажем в галерията. Ще ви излъжем, ако кажем, че се възхищаваме на актьорските й качества и гледаме всички филми с нейно участие, но трябва да признаем едно: Лав Хюит има прекрасно лице и чифт невероятни, естествени гърди, които напълно си заслужават да й отдадем заслуженото с галерия по случай 38-мия й рожден ден.

Първо, малко за нея:

Хюит е родена в Тексас в семейството на Патриша Мей и Хърбърт Даниел Хюит. Израства в Ноланвил, Тексас. След развода на родителите й Дженифър и единственият й брат, Тод Хюит, са отгледани от майка им.

Като малко момиче, Хюит е привлечена от музиката, която е и първият й допир с шоу-бизнеса. На десет години, след като е забелязана от скаути, търсещи млади таланти, и след като спечелва състезание за млади таланти в Тексас, тя се премества в Лос Анджелис, заедно с майка си, за да преследва музикална и филмова кариера.

След пристигането си в Лос Анджелис, Хюит се появява в повече от двадесет телевизионни реклами.

Първата й роля е в детското вариете-шоу на Дисни  – „Детско обединение“ (1989 – 1991). През това време тя танцува и пее всички песни в предаването на живо, наречено „Танцувай! Тренировки с Барби“, продукция на Буена Виста. Следват няколко роли в телевизията.

В киното дебютира с филма „Мунчи“ (1992). Дженифър Лав Хюит става известна с главната си роля във филма „Знам какво направи миналото лято“ , като си партнира с Фреди Принц Джуниър, Райън Филип и Сара Мишел Гелар.

Може би много от вас не знаят, но Дженифър е и певица. Тя подписва с Атлантик рекърдс и Джайв рекърдс. До днес най-известният сингъл на Дженифър Лав Хюит е „BareNaked“  към едноименния й албум, реализиран през 2002 година. Изпълнява някои от саундтраците към филми, в които участва.

В галерията горе ще видите снимки на Лав Хюит от различни нейни моменти. Като във всеки един, тя е безупречно секси.

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА