На всички ли са 7-те рилски езера или не съвсем

| от |

Екатерина Генова за 24 часа

НА БЛИЗО 2 400 метра височина, под най-дълбокото българско езеро Окото има чешма. Казват, че от нея тече най-чистата изворна вода. Точно на тази чешма чух думи от случаен турист, които ми харесаха: “В момента по “Витошка” и в моловете няма толкова хора, колкото тук, на Седемте рилски езера”.

През отминаващото лято езерата наистина привличат мнозина. Компании от семейства, млади майки и бащи, които учат малките си момчета на планинарство, професионални туристи и пишман туристи, студенти, жени тип лелка с дамски чанти и найлонови торбички, възрастни туристки, за които изкачването на върховете е “като песен”. Опашката за лифта в почивните дни е голяма. Хората го предпочитат, защото спестява 1-2 часа изкачване и още толкова слизане. Т.е. едно семейство може да обиколи езерата за един ден, без да се налага да нощува и да харчи допълнително.

Лифтът е сравнително нова възможност за достъп до невероятните рилски езера. Спомням си, че когато започна да работи , се появиха неочаквани противници и коментари. Гледах с очите си един планинар, който обясняваше, че е против лифта, защото с него до езерата щели да се качват и възрастни, и болни хора, и щели да замърсяват енергийното поле. Други твърдяха, че многото хора горе щели да хвърлят и местността да се напълни с боклуци. В кампанията против лифта имаше дори послания, че рилските езера са само за здравите и подготвените.

За да разбере човек, кой крив и кой прав, трябва лично да види. Моята проверка мина през седемте езера по най-дългия маршрут. Потвърждавам – боклуци няма. За 4 часа катерене и слизане видях само 4 (четири) случайно изпуснати салфетки и малко повече фасове (разградим отпадък). Няма пластмасови шишета, няма обелки от вафли. Тези, които сядаха да починат и да се нахранят,прибираха всички отпадъци обратно в раниците и даже си говореха, че с празните бутилки е много по-леко.

Има, разбира се, и дразнещи детайли. Установих, че VEF движението от времето на социализма (ходене на обществени места с включен на мах транзистор VEF), е все още живо. Няколко групи младежи бяха включили съвременните вефове, I pod-и на всеослушание. Минавайки край тях бяхме длъжни да слушаме тяхната музика. Но, поне не беше чалга.

Има и по-глобални дразнещи факти. Докато пътувахме с лифта, планината се раздираше от моторите на джипове, които качват желаещите – по 10 лева на човек. Клиентите са много, защото капацитетът на двуседалковия лифт е малък. Изровените от офроуд машините следи изглеждат като дълбоки рани в планината. За разлика от други години там, където започва Националният парк “Рила” сега има патрул на жандармерията и на управата на парка и автомобилите не се пускат нагоре. Но до 2 000 м височина няма кой да ги спре. Няма и много протести срещу тази груба намеса на коли в планината. Напротив, протестираха срещу лифта, който е видимо по-екологичен транспорт.

Липсата на тоалетни е много дразнещ факт. Но тя не е случайна. Има забрана от Министерството на околната среда и водите за изграждане на постройки, дори и те да са за тоалетни. Поради същата забрана няма и пункт на Българския червен кръст, в който да се оказва първа помощ, макар че вече два пъти е подавано искане. Скалистите ръбове и камъните по пътеките не са от най-безопасните. Неотдавна жена си счупила крака и чакала 4 часа доброволен отряд да дойде и да я свали до болница. След като в августовските дни до езерата се качват средно по 2 000 туристи, а за цялата година броят им е около 100 000, не може да се очаква, че няма да има инциденти. Не може да се очаква и че тоалетните на началната станция на лифта и в хижите, ще са достатъчни. За сметка на това, по пътеките можеш да стъпиш в конски и магарешки изпражнения, за които министерството явно не е измислило регламент.

Ако искате да се информирате предварително за маршрута, за разстоянията между езерата и за трудността на катеренето, не разчитайте на сайта на Национален парк “Рила”, нито на табелите на място. Една обща карта на цялата зона, която датира от зората на картографията в България се мъдри и на сайта, и в близост до всяко езеро. От нея не се разбира нищо конкретно за мястото, на което се намирате, но пък се вижда логото на спонсор, с чието съдействие е отпечатан този архаизъм. А би могло да има сайт с интерактивна карта. Би могло, ама надали.

Лъжицата катран в иначе прекрасното прекарване на езерата е пътят от Сапарева баня до лифта. До половината той е истински опасен – тесен с остри завои, без парапети, банкетът е изровен. Две коли се разминават на една боя разстояние. Пет километра преди лифта пътят изведнъж става като в Австрия и Швейцария – обезопасен, достатъчно широк, асфалтиран. Защо само 5 км ли? Защото дори и за този ремонт е подаден сигнал до ЕК в Брюксел срещу общината. На място идват евродепутати, за да проверят как не пазим природата и правим пътища в планината. Сигурно е, че няма да дойдат, ако стане катастрофа.

Обичаме да казваме, че природата е на всички. Голямото желание на стотици всяка година да видят Седемте рилски езера доказва, че хората ги чувстват като място, на което имат право да бъдат. Институциите и разни организации обаче се държат като зли собственици. Все забраняват, не разрешават, ограничават. А са нужни малко усилия и нормално управленско мислене, за да стане и у нас като в Австрия, Швейцария…

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го:

 
 

Актрисите, получили Оскар за най-добра женска роля през последните 20 години

| от chronicle.bg |

Казахме го и вчера. Онлайн тормозът с Оскарите няма да спре до 26 февруари, когато 89-тите награди на Академията ще бъдат връчени в Лос Анджелис.

Вече ви показахме кои са последните 20 филма, тръгнали си от Dolby Theatre със статуетка, както и кои са мъжете, които са били наградени с „Оскар“ през последните 20 години.

Днес е денят на актрисите.

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Излиза римейк на „Цар Лъв“

| от chronicle.bg |

Дисни реши – Доналд Глъвър ще играе Симба в римейка на великия „Цар Лъв“. Джеймс Ърл Джоунс пък се завръща в иконичната си роля на Муфаса.

Режисьор ще е Джон Фавро. Миналата година той направи римейка на „Книга за джунглата“. Решено е „Цар Лъв“ да бъде микс от жива игра и 3D анимация.

Доналд Глъвър има много нови проекти през тази година. Той трябва да разработи няколко телевизионни продукции за САЩ, както и да играе Ландо Калрисиан във филма за младия Хан Соло, който в момента се снима. През декември той издаде и третия си албум под псевдонима Чайлдиш Гамбино.

Повече информация за римейка на „Цар Лъв“ предстои.