Можем да нарушаваме писаните закони, но не и природните

| от |

Можем да нарушаваме писаните закони, защото те са измислени от хора и не са съвършени, но не можем да си позволим да не спазваме природните закони, законите на Вселената.


Хората сме като скачени съдове и това трябва да се осъзнава. Ние сме едно цяло и състоянието на лицето Х рефлектира върху състоянието на лицето У.

По дефиниция ние действаме в своя живот, водени от мечтите и стремежите ни. Ръководени сме от това, което искаме. Но понякога има подмяна на това, което нашето вътрешно Аз иска с това, което околните очакват от нас. Тогава влизаме в роля и играем, не сме Себе си. Но защо слушаме гласа на хората, които имат конкретни очаквания от нас и изискват да станем съпруга, майка или да направим кариера? Няма правилно или неправилно щастие. Всяко щастие е правилно. Затова трябва да се върнем към собствената си посока, която може би за другите е странна, но за нас е правилната. Именно затова следва да си дадем отговор на въпросите:”Кой съм Аз на ниво мечта?; Какво иска моята душа?” Всеки един от нас има право да живее себе си. И този избор се нарича поемане на отговорност за живота ни. Защото ние имаме право да бъдем щастливи, дори ако хората около нас са избрали да бъдат нещастни. Не сме отговорни за изборите на околните. Освен това няма как да предадем на другите това, което сами нямаме. За да сме способни да обичаме останалите, първо трябва да обичаме себе си. За да предадем вибрацията на щастие, ние също трябва да се намираме на тази вибрация. Ако искаме да мотивираме хората да се развиват, трябва да им дадем личен пример. Когато видят промяната в нас, те сами ще поискат да се усъвършенстват. Нещо повече, общуването им с нас преминава на друго ниво.
Всички можем да летим. Просто трябва да си го позволим! Много е важно да слагаме себе си на първо място. Ако нямаме време и желание за истински грижи към себе си, за вглеждане и вслушване в гласа на вътрешното си дете, за следване на мисията си, то ние предаваме себе си. Целта на живота е да живеем на духовно ниво и да не позволяваме на хората, на които духовното им е непознато и функционират само и единствено на физическо ниво, да ни дърпат в посока на тяхната ниска вибрация на съществуване.
Разбира се, това не означава че сме егоисти. Когато себеактуализацията е наш път и наша мисия, ние даваме много на околните. Но даваме, водени от безусловната любов, без очаквания. В същото време трябва да умеем и да получаваме, както и да оценяваме това, което имаме. Да гледаме пълната половина от чашата и да не се взираме в празната. И да сме благодарни! За всичко, което имаме в живота си!

Животът е един непрекъснат процес на метаморфози, на обмяна на енергии. Затова е важно не само да умеем да даваме и да получаваме, но и да има баланс в този процес. Понякога прекалената щедрост към човек, който не може да ни отвърне еквивалентно, е липса на уважение. От другата страна на полюса е, ако даваш до безкрайност-тогава не позволяваш на теб да ти се даде. Нашата готовност да получим от партньора ни прави уязвими. Колкото по-голямо давене и получаване имаме, толкова по-надълбоко може да остане връзката с другия. И ето отговора на въпроса, който вероятно сега си задавате:”Как можем да избегнем пресмятането?” Много просто-недей да пресмяташ, давай от любов! Ако даваме много, това не означава обезателно, че обичаме много или че уважаваме много. Това не е вярно! Много пъти даваме, за да получим. Затова сме ядосани, когато не получим. Когато давам много, за да получа, всъщност гласът на несъзнаваното ни казва:”Не заслужавам да получа; трябва много да работя, за да получа нещо.” Затова трябва да забележим във връзките си къде даваме твърде много или къде не искаме да получаваме от партньорите си.

Често трябва да си задаваме въпросите:
-Къде се чувствам наистина удовлетворен?;
-Каква е моята цел?;
-Къде сърцето ми се чувства удовлетворено?;

Когато се свържем с искрените отговори на тези въпроси и ги материализираме на практика, ние имаме усещане за подхраненост и усещане, че живеем в своята мисия.
В контекста на взаимодействието с околните е важно и това, че за да видим някого, понякога ни е необходима определена дистанция.
Ако все пак чувстваме очаквания и гняв към някого, то ако му кажем „Благодаря!”, ще признаем, че сме пълни. Ако сме пълни, можем да се грижим за себе си, защото вече сме възрастни.

Също така трябва да харесваме себе си напълно. И то да се харесваме такива, каквито сме. Още сега! А не:”Ще се харесвам, когато отслабна!” Не на последно място трябва да почитаме, да уважаваме и да приемаме родителите си. Ако не приемаме 50% от баща си и 50% от майка си, то това означава, че не приемаме 100% от себе си.

Това, което трябва наистина да практикуваме ежедневно, е някакъв вид на духовно пробуждане. Да се пробудим за факта, че не сме отделни. Че не сме специални и нямаме специални проблеми. Да признаем, че имаме такива проблеми, каквито имат и други хора.

Людмила Гюрова

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство заради Брекзит

| от chronicle.bg |

Популярният британски актьор Колин Фърт кандидатства за италианско гражданство, след като страната му реши да напусне Евросъюза, съобщава БТА.

56-годишният носител на „Оскар“ за ролята си в „Речта на краля“ бил силно обезпокоен от последствията, които ще предизвика Брекзит. Фърт иска да се сдобие с двойно гражданство – британско и италианско.

По този начин той ще притежава същите документи като своята съпруга и децата си. Фърт е женен от 20 години за италианската продуцентка и режисьорка Ливия Джуджоли и имат две деца.

Колин Фърт е един от най-талантливите и уважавани британски филмови и театрални актьори. Той се е снимал в популярни ленти като „Гордост и предразсъдъци“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Мама мия“, а за ролята си на крал Джордж в „Речта на краля“ получава ной-високото кино отличие – „Оскар за най-добър актьор.

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.