Мотивация за еволюция

| от |

Людмила Гюрова

„Или”-„Или” е най-лошият режим, в който живеем. Докато живеем по механизма да избираме, сме с усещането, че печелейки нещо, губим друго. Механизмът „или”-„или” е стереотип на мислене. Повечето хора мислят стереотипно. „Или учиш, или работиш!” „Или семейство-или кариера!”. Затова трябва да преодолеем своите ограничаващи вярвания, да разчупим мисленето си. И да си кажем:”Аз мога да имам и кариера, и щастливо семейство едновременно!” Или:”Мога да работя и да уча едновременно като нито едно от двете няма да страда!”. Техника за преодоляването на негативните ограничаващи вярвания е да ги преформулираме в положителни и да запишем тези утвърждения, които можем да повтаряме по 100 пъти дневно в продължение на повече от 21 дни. 21 дни са периодът от време, в който се изграждат нови невронни връзки. В позитивната психотерапия на Носрат Песешкиан има един прийом, наречен позитивно претълкуване. При него зад привидния недостатък се виждат скритите ресурси. Защото всички знаем, че дори зад най-големите кризи се крият най-големите възможности.

Примери за позитивно претълкуване на ограничаващи вярвания и за формулиране на утвърждения, с които да работим:

1.Чувствам несигурност – Аз съм сензитивен и чувствителен! Аз чувствам сигурност, Вселената ме обича и се грижи за мен!;

2.Аз съм неудачник - Аз съм аналитичен и се вглеждам в себе си и в постъпките си! Всичко, което правя, става успешно!;

3.Аз правя компромиси със себе си и поставям себе си на последно място – Аз съм гъвкав, приемащ и любящ към околните! Умея да обичам, ценя и уважавам другите, защото приемам и обичам себе си! Аз съм най-важният!;

4.Мъжете са безотговорни – Аз ценя мъжете и тяхната потребност от свобода. Мъжете винаги намират време за мен! Мъжете ме обсипват с внимание, обгрижват ме и ме обичат!;

5.Аз не заслужавам - Аз добре разбирам, че заслужавам всичко. Мога да си позволя всичко! Щастието, любовта и благоденствието са мои спътници! Заслужавам удоволствие в живота и от живота си!;

6.Хората лъжат - Аз чувам и говоря истината! Вярвам на хората и се доверявам на Вселената! ;

Виждаме, че промяната трябва да тръгне от нас. Да тръгне от главата ни. Опорните ни точки следва да бъдат:

-КУРАЖ;

-ЧЕСТНОСТ;

-СЪСТРАДАНИЕ;

-ЛЮБОПИТСТВО;

-ЗАЗЕМЯВАНЕ В СОБСТВЕНОТО ТЯЛО

Трябва да имаме КУРАЖ непрекъснато да разширяваме своите граници на комфорт. Да не се страхуваме от неща, от които повечето хора се страхуват. Да преодоляваме собствените си страхове като умишлено се срещаме точно с тези неща, които ни плашат. Ако ни е страх от водата, трябва да отидем да плуваме. Този тип лечение е известен още като десенсибилизация. Десенсибилизацията или досегът е процес на прекратяване на асоциацията между тревожността и дадената ситуация. За да се постигне десенсибилизация, трябва да се влиза във фобийната ситуация до степен, когато се намирате в относително спокойно състояние. При реалния досег човек се изправя пряко пред фобийната ситуация и оставя тревожността да нарасне до точката, в която се притеснява, че може да излезе извън контрол, временно се оттегля и се връща отново в нея възможно най-скоро.

ЧЕСТНОСТТА означава да сме честни преди всичко със себе си, да не правим компромиси със себе си и да не се предаваме/да не изневеряваме на себе си, на ценностите си и на принципите си, да следваме своята мисия/. Очите ни трябва да говорят това, което мислим и чувстваме. Да не живеем, използвайки маски. Да бъдем спокойни, че като се показваме такива, каквито сме, правилните хора ще останат до нас.

СЪСТРАДАНИЕТО е в пряка корелация с емпатията. Състраданието означава да съчувстваме на хората, да ги жалим/но не и да ги съжаляваме/. Състраданието има своята активна форма, когато помагаме на хората. Но това не означава да даваме на хората такива грижи, от които те нямат нужда; такива грижи, които ги правят слаби и ги карат да не вярват в собствените си способности.

ЛЮБОПИТСТВОТО ни кара да учим нови неща, да изследваме действителността в детайли, да я приемаме и разбираме, да умеем да си я обясняваме. Любопитни сме към живота, към света и така се развиваме личностно.

ДА СМЕ ЗАЗЕМЕНИ В ТЯЛОТО СИ означава, че имаме пълната убеденост, че нашето тяло е нашият воин. Да сме сигурни, че тялото ни служи добре, но и да се грижим за него.

Животът е един ескалатор, който върви в обратна посока. Спреш ли да действаш, ти тръгваш назад. Защото ПРАВЯ означава ИМАМ. Не е достатъчно просто да ЗНАМ нещо, необходимо е да го практикувам. Ако имаме мотивация за развитие, ние ще действаме, ще бъдем активни. Но не всеки човек има в себе си стремеж към еволюция. Понякога зоната на комфорт е птичи кафез. Много хора лежат на вярването:”Аз това го знам!”, но така самозаблуждават себе си. Ако имаш мотивация за личностно развитие и готовност за промяна, получаваш желаните резултати, защото инвестираш време и усилия в работата със себе си. Людмила Гюрова

 

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.