Мотивация за еволюция

| от |

Людмила Гюрова

„Или”-„Или” е най-лошият режим, в който живеем. Докато живеем по механизма да избираме, сме с усещането, че печелейки нещо, губим друго. Механизмът „или”-„или” е стереотип на мислене. Повечето хора мислят стереотипно. „Или учиш, или работиш!” „Или семейство-или кариера!”. Затова трябва да преодолеем своите ограничаващи вярвания, да разчупим мисленето си. И да си кажем:”Аз мога да имам и кариера, и щастливо семейство едновременно!” Или:”Мога да работя и да уча едновременно като нито едно от двете няма да страда!”. Техника за преодоляването на негативните ограничаващи вярвания е да ги преформулираме в положителни и да запишем тези утвърждения, които можем да повтаряме по 100 пъти дневно в продължение на повече от 21 дни. 21 дни са периодът от време, в който се изграждат нови невронни връзки. В позитивната психотерапия на Носрат Песешкиан има един прийом, наречен позитивно претълкуване. При него зад привидния недостатък се виждат скритите ресурси. Защото всички знаем, че дори зад най-големите кризи се крият най-големите възможности.

Примери за позитивно претълкуване на ограничаващи вярвания и за формулиране на утвърждения, с които да работим:

1.Чувствам несигурност – Аз съм сензитивен и чувствителен! Аз чувствам сигурност, Вселената ме обича и се грижи за мен!;

2.Аз съм неудачник - Аз съм аналитичен и се вглеждам в себе си и в постъпките си! Всичко, което правя, става успешно!;

3.Аз правя компромиси със себе си и поставям себе си на последно място – Аз съм гъвкав, приемащ и любящ към околните! Умея да обичам, ценя и уважавам другите, защото приемам и обичам себе си! Аз съм най-важният!;

4.Мъжете са безотговорни – Аз ценя мъжете и тяхната потребност от свобода. Мъжете винаги намират време за мен! Мъжете ме обсипват с внимание, обгрижват ме и ме обичат!;

5.Аз не заслужавам - Аз добре разбирам, че заслужавам всичко. Мога да си позволя всичко! Щастието, любовта и благоденствието са мои спътници! Заслужавам удоволствие в живота и от живота си!;

6.Хората лъжат - Аз чувам и говоря истината! Вярвам на хората и се доверявам на Вселената! ;

Виждаме, че промяната трябва да тръгне от нас. Да тръгне от главата ни. Опорните ни точки следва да бъдат:

-КУРАЖ;

-ЧЕСТНОСТ;

-СЪСТРАДАНИЕ;

-ЛЮБОПИТСТВО;

-ЗАЗЕМЯВАНЕ В СОБСТВЕНОТО ТЯЛО

Трябва да имаме КУРАЖ непрекъснато да разширяваме своите граници на комфорт. Да не се страхуваме от неща, от които повечето хора се страхуват. Да преодоляваме собствените си страхове като умишлено се срещаме точно с тези неща, които ни плашат. Ако ни е страх от водата, трябва да отидем да плуваме. Този тип лечение е известен още като десенсибилизация. Десенсибилизацията или досегът е процес на прекратяване на асоциацията между тревожността и дадената ситуация. За да се постигне десенсибилизация, трябва да се влиза във фобийната ситуация до степен, когато се намирате в относително спокойно състояние. При реалния досег човек се изправя пряко пред фобийната ситуация и оставя тревожността да нарасне до точката, в която се притеснява, че може да излезе извън контрол, временно се оттегля и се връща отново в нея възможно най-скоро.

ЧЕСТНОСТТА означава да сме честни преди всичко със себе си, да не правим компромиси със себе си и да не се предаваме/да не изневеряваме на себе си, на ценностите си и на принципите си, да следваме своята мисия/. Очите ни трябва да говорят това, което мислим и чувстваме. Да не живеем, използвайки маски. Да бъдем спокойни, че като се показваме такива, каквито сме, правилните хора ще останат до нас.

СЪСТРАДАНИЕТО е в пряка корелация с емпатията. Състраданието означава да съчувстваме на хората, да ги жалим/но не и да ги съжаляваме/. Състраданието има своята активна форма, когато помагаме на хората. Но това не означава да даваме на хората такива грижи, от които те нямат нужда; такива грижи, които ги правят слаби и ги карат да не вярват в собствените си способности.

ЛЮБОПИТСТВОТО ни кара да учим нови неща, да изследваме действителността в детайли, да я приемаме и разбираме, да умеем да си я обясняваме. Любопитни сме към живота, към света и така се развиваме личностно.

ДА СМЕ ЗАЗЕМЕНИ В ТЯЛОТО СИ означава, че имаме пълната убеденост, че нашето тяло е нашият воин. Да сме сигурни, че тялото ни служи добре, но и да се грижим за него.

Животът е един ескалатор, който върви в обратна посока. Спреш ли да действаш, ти тръгваш назад. Защото ПРАВЯ означава ИМАМ. Не е достатъчно просто да ЗНАМ нещо, необходимо е да го практикувам. Ако имаме мотивация за развитие, ние ще действаме, ще бъдем активни. Но не всеки човек има в себе си стремеж към еволюция. Понякога зоната на комфорт е птичи кафез. Много хора лежат на вярването:”Аз това го знам!”, но така самозаблуждават себе си. Ако имаш мотивация за личностно развитие и готовност за промяна, получаваш желаните резултати, защото инвестираш време и усилия в работата със себе си. Людмила Гюрова

 

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Началото на „La La Land“ през iPhone-a на Деймиън Шазел

| от chronicle.bg |

„La La Land“ обира награди като стой и гледай, а в събота предстоят и Оскарите.

Филмът, естествено, получи и известно количество критики. Лайтмотивът в тях е, че Райън Гослинг и Ема Стоун не танцуват и пеят като истински актьори в мюзикъл. Разбира се, възможно е играта на Гослинг и Стоун нарочно да е такава. Със сигурност обаче режисьорът Деймиън Шазел не е подценил мюзикъл мотивите във филма си.

Появи се видео от репетициите на началната сцена на филма, което Шазел заснема със своя iPhone. То показва усърдната репетиционна работа по парчето на магистралата в Лос Анджелис. На пресъздадена снимачна площадка актьорите изиграват сцената, а ние можем я да видим редом с оригинала.

 

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg