Квартира, квартира, квартира моя…

| от |

Нашият приятел Аксел Хилми отскоро е в Москва, където избра да учи. Ако го следвате в Twitter знаете всички драми, вълнения и забавни моменти около него. Ако не, ето кратък разказ как се търси квартира в Москва… 

Преди по-малко от година реших, че искам да уча в Русия. По-точно в Москва. Харесваше ми изражението на хората, когато им кажа РУСИЯ. И не само това, знаех, че там обучението е дисциплинирано, а аз точно от това се нуждая.

И така.. моята мечта се сбъдна, сега си стоя в стаята и ходя веднъж седмично на занятия. Но как стигнах до тук?

domodedovo

Всичко започна с кацането на Домодедово на 10 октомври. Проблем. Подавам си паспорта и жената казва да изчакам. Идва човек от имиграционните, взема паспорта и нарежда да чакам пред вратата. Проблема се коренеше в това, че визата ми е двукратна бизнес виза за 3 месеца, а аз съм прост сополанко на 19 г. с дълга незавързана коса и разпасана риза. Къде съм тръгнал аз из СССР да се разкарвам така и на всичкото отгоре с бизнес виза!!! От следващия ден насам не съм излизал от стаята си без да си вържа косата. Както и да е, след около час и половина ми удариха печат и ето ме в Москва!

Сега главния въпрос беше “Къде ще спя?”. Първите 4 дена бях заедно с шефовете в един апартамент и за мен живота беше хубав. Веднага се свързахме с една брокерка, позната на познати на познати, дет’се вика. Да работиш с брокерки тук е ужасно! Нямат нищо общо с тези в България. Работят както си искат, когато си искат и на всичкото отгоре – бавно.

Петък и събота бяхме на работа и нямахме време за огледи.

В неделя се освободихме и тръгнахме на оглед по апартаментите. Тогава почнаха и проблемите. Първото място беше ужасно, районът гаден, само заводи и азиатци наоколо. Отказахме се да наемаме там. Оставаше ни малко време до края на деня и още 2 места за оглед.

Отиваме на едното място. Звъним. Отваря една баба, видимо пияна. Ние сме облечени като хора, които нямат нужда от квартира, а шефът когато е изморен гледа много лошо и шлиферът го правеше още по-страшен. Бабата е тотално против да ми даде стаята, защото съм бил черен индиец и само на руски граждани отдавала стаята. Обяснихме ситуацията, но тя не приемаше. Всичко се срути пред очите ми.

Отидохме на второто място, вече беше около 9 часа вечерта. Отново баба, но тоя път не пияна, а луда. Реших, че ако лъжа малко, ще помогне. Пита ме какво съм учил, дали ще ме приемат в университета, дали съм завършил с медал… Казвам да, уверен съм в способностите си, ще ме приемат, мама е от Молдова и т. н. Накрая тя имаше контра-въпрос – кога ще излизаш и влизаш в апартамента. Шок и ужас, аз още не бях ходил в университета и нямах адекватен отговор. Ясно беше, че тя просто не иска да ми даде стаята..

Прибрахме се. Говорих пак с агентката, тя търсеше още варианти, а аз нямах никакво време.

Стана понеделник, отидох в университета, но жената, с която разговаряхме от България я нямаше. Следобяд останах официално сам в Москва. Шефовете ми си хванаха полета, а аз хванах онова, дето го пишем с главни букви в туитър. Целия следобяд бях вкъщи, а нощувката струваше много. От брокерката ни вест, ни кост. Теглих една класическа българска псувня и си легнах.

12

Вторник трябваше да напусна квартирата до 16 ч. Говорих с агентката и тя уговори оглед от 17 часа, но после намери вариант от 15 ч. Приготвих се и към 13 ч. напуснах квартирата. Вече официално нямах къде да остана и бях готов да приема варианта да се прибера в България в сряда. Глупавата агентка първо ме разкара до единия край на Москва (м. Митино) и ми се обажда с думите “там вече са я наели, ела на м. Медведково”.  Това е другия край на града. Вече беше около 18ч. Аз със целия багаж отивам на Медведково и я чакам да дойде. Накрая цъфна при мен. Качихме се в сегашния апартамент, тя обясни ситуацията на хазяйката (една много приятна дама с 2 много сладки деца). Тя се смили над мен и наехме стаята! Бях най-щастливия човек в Москва!

Накрая имах стая, където да остана, не се налагаше да се връщам в България, университета беше уреден. Но тези 5-6 дена бяха пълни със стрес, отчаяние, псувни (по адрес на майките на брокерката и глупавите хазяйки) и много потене!

От цялото ми разкарване в Москва изкарах много поуки. Ако искате да наемате квартира в Москва, трябва да дойдете поне една седмица по-рано, защото за 1-2 дена нищо не става. Да сте търпеливи, защото тук расизмът и всичко друго са на съвсем различно ниво. И разбира се, винаги трябва да поддържате чист и спретнат вид, ако искате да се впишете в обществото. Как беше… “Когато си в Рим, се дръж като римляните” …

И не забравяйте – с упоритост всичко се постига!

P.S. бел. ред. А всъщност освен една от „бабите“ и ние не разбрахме как му е руското име на младежа… Но може би в следващата история.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Coolpad представи смартфона Cool Changer 1C

| от chronicle.bg |

Coolpad  официално представи втория смартфон от серията Cool, разработен съвместно с LeEco. Името на новия телефон е Cool Changer 1C.

Cool Changer 1C идва при потребителите с 5.5-инчов дисплей с 1080p резолюция, Snapdragon 652 процесор, 3 GB оперативна (RAM) памет, 32 GB вградена, 13-мегапикселова основна и 8-мегапикселова предна камера, скенер за пръстови отпечатъци и капацитет на батерията от 4060 mAh.

Устройството работи с LeEco eUI потребителски интерфейс.

Цената на телефона в Китай ще е 899 юана (130 щатски долара), а продажбите започват на 5 декември.

Източник: GSM Arena

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“