Москва заби нож на Белград

| от |

Жан-Арно Дерен, „Льо Тан“

Ударът дойде от там, откъдето го очакваха най-малко. Ножът в гърба на сръбското правителство беше забит от традиционния съюзник и по-голям брат – от Москва. Изявлението на Владимир Путин за отказа от газопровода „Южен поток“ се превърна в студен душ за икономическите планове на Белград.

В Сърбия мислеха, че са направили всичко, за да угодят на Кремъл и даже организираха на 16 октомври военен парад по случай 70-та годишнина от освобождаването на Белград. Както и да е, но започналият дъжд окъпа церемонията /говори се, че Владимир Путин доста сдържано е възприел отсъствието на закрита трибуна/, а насрочените за тази дата преговори не дадоха резултати: Александър Вучич отказа да върне 200-милионния дълг за газ до март 2015, макар че в крайна сметка даде заден ход три седмици по-късно.

Днес Сърбия се намира на ръба на банкрута и се надява на нова помощ от Международния валутен фонд, за да запълни дупките в своя бюджет. За момента въобще не е ясно, как Белград ще плати сумата в посочените срокове. Твърдата руска позиция говори, че Москва не възнамерява да прави отстъпки на Сърбия.

Макар Белград да е кандидат за член в Европейския съюз и преди година даже започна преговори за влизане, за момента категорично се въздържа от налагането на санкции срещу Русия, въпреки недоволството на Брюксел и Берлин. Министърът на външните работи Ивица Дачич е наричан „окото на Кремъл“ в правителството, а „неутралитетът“ на Белград започва да придобива особено значение на фона на предстоящото председателство на страната в ОССЕ през 2015 г.

Затоплянето в руско-сръбските отношение започна още при предишното правителство на Демократическата партия, при това Сърбия не извлече от него видими ползи. Националната петролна компания НИС беше купена за копейки от „Газпром“, който се ползва с колосални данъчни преференции в Сърбия. Затова днес привържениците на сближението с Европа смятат, че този обрат в позицията на Москва трябва да подтикне Белград към Брюксел. „Главният аргумент в полза на стратегическото партньорство с Русия беше газопроводът „Южен поток“. След като той беше прекратен, възниква въпросът може ли още Сърбия да строи своята стратегия на основата на хипотетичната роля за мост между Европа и Русия“, отбелязва анализаторът Деян Станкович.

Подкрепата на Москва е осигурена само по един въпрос: отказът да се признае независимостта на Косово и обещанието за руско вето в Съвета за сигурност в случай, че се гласува приемането на бившата сръбска провинция в ООН.

Въпреки това студена пот неведнъж избиваше по челата на управляващите в Белград: така беше през 2008 г., когато Москва призна независимостта на сепаратистките кавказки републики Абхазия и Южна Осетия и след неотдавнашното анексиране на Крим, което сериозно подкопа сръбските юридически аргументи относно границите. „Прецедентът с независимостта на Косово, който се използва от Москва за оправдаването на анексията на Крим, може много лесно да се обърне срещу Сърбия, което безпокои Белград“, признава друг сръбски експерт.

В действителност главният съюзник на Русия на Балканите не трябва да бъде търсен в Белград, а в Босна и Херцеговина: това е президентът на Република Сръбска Милорад Додик. Именно той днес е новият фаворит на Москва. „С Додик Русия получава силна карта. Той без колебание може отново да заплаши с референдум за самоопределение. За момента Западът не я приемаше на сериозно, но ако Руската федерация даде знак, че може да признае такъв референдум, това кардинално ще промени разположението на силите“, разкрива дипломат, работещ в региона.

Хипотезата за нов конфликт в Босна може да постави „Москва в силна позиция на преговорите по други ключови въпроси, по-конкретно за Украйна“, смята дипломатът. /БГНЕС

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.