Моника и Klaxon Press

| от | | |

Ако заглавието беше само „Моника“ щяхте да се сетите, че автор е Юлия Кошаревска. Добре де, този път се опитахме леко да ви заблудим. Познахте, това са Юлия и нейните герои. Днес ще.. всъщност вижте сами.

Моника е на 20. Родена e в София, но е прекарала по-голямата част от живота си в Канада. Сега живее в Лондон. Ако не следите какво се случва на сцената на младежките проекти в България, вероятно бихте решили, че тя никога повече не би имала нищо общо с родината си, най-малкото защото е минало прекалено много време. Ако обаче знаете, че „граници” и „разстояние” са все по-размити понятия за младите българи, които искат да работят за България, или ако вече сте чули за Klaxon Press, може би вече разбирате колко грешно е това предположение.

1903257_10152240073874699_58472252_n

Klaxon Press е проект, който помага на хора занимаващи се с изкуство да се концентрират върху изкуството си, а не да се тревожат за дребни организационни детайли. Klaxon Press ги вдъхновява и обединява.

Klaxon Press е и още много други неща! Преди да потеглите към сайта му, за да откриете какво е той за вас, вижте какво е той за Моника Георгиева, главното действащо лице зад проекта.

1937881_10152240073869699_1282158085_n

Разкажи ми малко повече за себе си – къде и какво учиш; от кога се занимаваш с изкуство; какво те вдъхновява за Klaxon Press?

В момента седя в любимото ми кафене “Монтаж” в Лондон; тук уча литература и от тук пътувам. Имам два паспорта – един канадски, един български. Предпочитам пътешествия пред скъпи рокли и България пред всички държави които съм посещавала до сега. Но тези склонности са се родили доста преди мен самата; от прадядо ми – който беше майстор на бакър, от баба ми която таче гоблени на стан, от баща ми и дядо ми които са художници… Цялото ми семейство се е занимавало с някакъв тип изкуство; аз пиша. Харесва ми, че съм първият човек сред роднините ми, който израства в чужбина, и може би първият сред тях, който може да допринесе с алтернативна гледна точка спрямо възможностите пред един българин, който се занимава в изкуства.

Проектът беше вдъхновен от подобно дружество в Торонто което събра артисти от различни дисциплини за взаимна работа по разпространяване и издаване на собствените им произведения – това е нещо което не е съществувало в България в такъв формат. Вдъхновението идва от липсата на платформа за нови творци, където да споделят нещата си с публиката си в България и в света – а такава публика е имало, има и ще продължава да има.

Защо клаксон?

Самият предмет е нестандартен, закачлив и прави най-смешния звук който няма как да игнорираш. Като мустака на Дали, слънчевите очила на Лолита, на Джеймс Дийн цигарата  – и клаксонът е силен знак който се отличава… надяваме се.

Как и кога се събра екипът?

Екипът се събра в движение. Колкото повече активност, толкова повече интерес. Много се радвам, че почти всяко ново запознанство последните месеци е играло някаква роля в развитието на проекта! Хората откликнаха и екипът, който се събра не е случаен – това са хора с опит в различни индустрии, държави и с много ентусиазъм за идеята.

Имахте доста интересно събитие в началото на януари в СОХО. Разкажи нещо повече за него?

Дебютното събитие беше сборна програма от музика, поезия, проза и дизайн. Очаквахме 40 човека, дойдоха почти двойно толкова, и все ентусиасти, със собствени идеи и готови да подрекпят идеята, както могат. Беше изключително мотивиращо и ни даде страхотна платформа за отскок за бъдещите ни събирания.

1964456_10152240074034699_1130690810_n

Какви други инциативи вече завършихте?

От тогава сме подготвили много интересни партньорства с няколко различни компанни, музиканти, артисти и писатели за съвместна работа за тази пролет и началото на лятото.  Ще се възползваме от хубавото време като го изпълним с хубави поводи за събирания!

А какво предстои?

Изложби, диджеи, коктейли, разкази, поезия, танци, издания, концерти, фестивали. Всичко.

Как реагират хората като им разкажеш за Кlaxon Press?

Почти винаги позитивно, но често и с някои резерви. Разбирам ги добре, в страна, в която постоянно се сблъскват с политически и икономически проблеми,  изглежда все едно, че културата е винаги на последно място. Но според мен, популяризирането на модерни български прозведения в чужбина и у дома би не само подсилило духа ни като нация (звучи доста патриотично но така си е), но и като културно общество. По никакъв начин не заслужаваме да сме назад, особенно като става въпрос за изкуство. Да докажем че има пазар за и интерес към нашите творци би било ползотворно в много отношения.

Кое до сега е най-интересното нещо, което си правила във връзка с проекта?

Срещите ми с различни хора в страната са ми били най-интересни – и с екипа, и със съдружници, и със самите артисти. Мотивиращо е да видя, че има активно общество. Самите събития също са част от това, защото обожавам социалния аспект на такъв проект – можеш да видиш как твоя идея събира готини хора на едно място и те решават да колаборират, да речем. Вълшебно е.

Какви хора стоят зад Klaxon Press – не само екипът, ами и всички артисти?

Даже в ранна фаза имаме страхотно разнообразие на хора, които по някакъв начин са замесени в КП. Като изкуство – дизайнери, музиканти, поети, автори, художници, журналисти, рапъри, блогъри, бармани ( и това е изкуство!). Като националности – българи, ирландци, канадци, аржентинци… Но това което ги обединява е, че всички обожават да споделят изкуството си и търсят алтернативни формати, за да го изразят и разпространят. Това не е институция, това си е кеф.

Как може всеки, който обича изкуството, да помогне?

Една от главните идеи на колектива е да сплотява хората които се занимават с изкуство помежду им и с техните публики. Има много начини различни хора да се включат – да подпомогнат с опит като редактор или организатор на събития, да пращат собствени творби за маркетинг стратегия, да си партнират с нас заедно с техните организации и, разбира се, да присъстват на нашите събития.

Обичаме нови запознанства – Пишете ни на info@klaxonpress.com!

Какво забравих да те питам?

Кога може да се видим на живо? На 25ти април е следващото ни събитие! Очаквайте повече информация съвсем скоро.

Следете всички новини около Klaxon Press на http://www.klaxonpress.com/

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.