Моника и Klaxon Press

| от | | |

Ако заглавието беше само „Моника“ щяхте да се сетите, че автор е Юлия Кошаревска. Добре де, този път се опитахме леко да ви заблудим. Познахте, това са Юлия и нейните герои. Днес ще.. всъщност вижте сами.

Моника е на 20. Родена e в София, но е прекарала по-голямата част от живота си в Канада. Сега живее в Лондон. Ако не следите какво се случва на сцената на младежките проекти в България, вероятно бихте решили, че тя никога повече не би имала нищо общо с родината си, най-малкото защото е минало прекалено много време. Ако обаче знаете, че „граници” и „разстояние” са все по-размити понятия за младите българи, които искат да работят за България, или ако вече сте чули за Klaxon Press, може би вече разбирате колко грешно е това предположение.

1903257_10152240073874699_58472252_n

Klaxon Press е проект, който помага на хора занимаващи се с изкуство да се концентрират върху изкуството си, а не да се тревожат за дребни организационни детайли. Klaxon Press ги вдъхновява и обединява.

Klaxon Press е и още много други неща! Преди да потеглите към сайта му, за да откриете какво е той за вас, вижте какво е той за Моника Георгиева, главното действащо лице зад проекта.

1937881_10152240073869699_1282158085_n

Разкажи ми малко повече за себе си – къде и какво учиш; от кога се занимаваш с изкуство; какво те вдъхновява за Klaxon Press?

В момента седя в любимото ми кафене “Монтаж” в Лондон; тук уча литература и от тук пътувам. Имам два паспорта – един канадски, един български. Предпочитам пътешествия пред скъпи рокли и България пред всички държави които съм посещавала до сега. Но тези склонности са се родили доста преди мен самата; от прадядо ми – който беше майстор на бакър, от баба ми която таче гоблени на стан, от баща ми и дядо ми които са художници… Цялото ми семейство се е занимавало с някакъв тип изкуство; аз пиша. Харесва ми, че съм първият човек сред роднините ми, който израства в чужбина, и може би първият сред тях, който може да допринесе с алтернативна гледна точка спрямо възможностите пред един българин, който се занимава в изкуства.

Проектът беше вдъхновен от подобно дружество в Торонто което събра артисти от различни дисциплини за взаимна работа по разпространяване и издаване на собствените им произведения – това е нещо което не е съществувало в България в такъв формат. Вдъхновението идва от липсата на платформа за нови творци, където да споделят нещата си с публиката си в България и в света – а такава публика е имало, има и ще продължава да има.

Защо клаксон?

Самият предмет е нестандартен, закачлив и прави най-смешния звук който няма как да игнорираш. Като мустака на Дали, слънчевите очила на Лолита, на Джеймс Дийн цигарата  – и клаксонът е силен знак който се отличава… надяваме се.

Как и кога се събра екипът?

Екипът се събра в движение. Колкото повече активност, толкова повече интерес. Много се радвам, че почти всяко ново запознанство последните месеци е играло някаква роля в развитието на проекта! Хората откликнаха и екипът, който се събра не е случаен – това са хора с опит в различни индустрии, държави и с много ентусиазъм за идеята.

Имахте доста интересно събитие в началото на януари в СОХО. Разкажи нещо повече за него?

Дебютното събитие беше сборна програма от музика, поезия, проза и дизайн. Очаквахме 40 човека, дойдоха почти двойно толкова, и все ентусиасти, със собствени идеи и готови да подрекпят идеята, както могат. Беше изключително мотивиращо и ни даде страхотна платформа за отскок за бъдещите ни събирания.

1964456_10152240074034699_1130690810_n

Какви други инциативи вече завършихте?

От тогава сме подготвили много интересни партньорства с няколко различни компанни, музиканти, артисти и писатели за съвместна работа за тази пролет и началото на лятото.  Ще се възползваме от хубавото време като го изпълним с хубави поводи за събирания!

А какво предстои?

Изложби, диджеи, коктейли, разкази, поезия, танци, издания, концерти, фестивали. Всичко.

Как реагират хората като им разкажеш за Кlaxon Press?

Почти винаги позитивно, но често и с някои резерви. Разбирам ги добре, в страна, в която постоянно се сблъскват с политически и икономически проблеми,  изглежда все едно, че културата е винаги на последно място. Но според мен, популяризирането на модерни български прозведения в чужбина и у дома би не само подсилило духа ни като нация (звучи доста патриотично но така си е), но и като културно общество. По никакъв начин не заслужаваме да сме назад, особенно като става въпрос за изкуство. Да докажем че има пазар за и интерес към нашите творци би било ползотворно в много отношения.

Кое до сега е най-интересното нещо, което си правила във връзка с проекта?

Срещите ми с различни хора в страната са ми били най-интересни – и с екипа, и със съдружници, и със самите артисти. Мотивиращо е да видя, че има активно общество. Самите събития също са част от това, защото обожавам социалния аспект на такъв проект – можеш да видиш как твоя идея събира готини хора на едно място и те решават да колаборират, да речем. Вълшебно е.

Какви хора стоят зад Klaxon Press – не само екипът, ами и всички артисти?

Даже в ранна фаза имаме страхотно разнообразие на хора, които по някакъв начин са замесени в КП. Като изкуство – дизайнери, музиканти, поети, автори, художници, журналисти, рапъри, блогъри, бармани ( и това е изкуство!). Като националности – българи, ирландци, канадци, аржентинци… Но това което ги обединява е, че всички обожават да споделят изкуството си и търсят алтернативни формати, за да го изразят и разпространят. Това не е институция, това си е кеф.

Как може всеки, който обича изкуството, да помогне?

Една от главните идеи на колектива е да сплотява хората които се занимават с изкуство помежду им и с техните публики. Има много начини различни хора да се включат – да подпомогнат с опит като редактор или организатор на събития, да пращат собствени творби за маркетинг стратегия, да си партнират с нас заедно с техните организации и, разбира се, да присъстват на нашите събития.

Обичаме нови запознанства – Пишете ни на info@klaxonpress.com!

Какво забравих да те питам?

Кога може да се видим на живо? На 25ти април е следващото ни събитие! Очаквайте повече информация съвсем скоро.

Следете всички новини около Klaxon Press на http://www.klaxonpress.com/

 
 

Нова мода в Instagram: извънземен йога корем

| от chronicle.bg |

Instagram е странно място, в което всяка лудост намира своите последователи. Последната такава е свързана със здраве и благоденствие, което, предполага се, се постига чрез овладяването на сериял движения с корема.

Новият феномен се нарича „извънземна йога“ и много бързо превзе социалната мрежа. Видеа на хора, които практикуват Наули (както се нарича йога практиката), заляха Instagram.

Nauli dance party I’ve answered a few questions about nauli technique on the THE/THIRTY site (link in bio) and today I’m taking over @thethirty to explain a bit more!! See you there !! #nauli #naulikriya #naulibreathing #uddiyanabandha

Публикация, споделена от DANIELLE ACOFF (@yellabella) на

Движенията включват наистина пълно издишане, гълтане на корема и прибирането му под гръдния кош, последвано от последователни движения на свиване и отпускане на мускулите на корема, които изглеждат много особено отстрани. Предполага се, че движението подпомага храносмилането. Практиката не е нищо ново, но не е и нещо, познато на всички по света. Движенията могат да бъдат усвоени от хора на всякаква възраст и с всякакъв опит.

WOW!  Incredible #Nauli practice by @aubrymarie : @aloyoga

Публикация, споделена от Yoga Inspiration (@yogainspiration) на

Твърди се още, че тези движения подпомагат емоционалната стабилност, помагат за хормоналния баланс и пазят органите във форма.
Все пак експертите предупреждават, че тези упражнения трябва да се правят само в присъствието на йога инструктор, защото изпълнявани неправилно, могат да доведат до контузия.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Hannibal the cannibal: 26 години „Мълчанието на агнетата“

| от Амелия Понд |

Знаеш ли на какво ми приличаш с хубавата чанта и евтините обувки, Кларис? Приличаш ми на селянче. Чистичко и пробивно селянче с малко вкус.

Първият разговор между д-р Ханибал Лектър – изтънчен психопат, канибал и сериен убиец, и младата прохождаща агентка на ФБР Кларис Старлинг, изиграни с майсторство от сър Антъни Хопкинс и Джоди Фостър, е обиден, провокативен и възбуждащ едновременно.

Среща на двама титани в пасивно-агресивна обстановка и диалог, които напомнят на вербална канадска борба между, само привидно, силния и слабия. В „Мълчанието на агнетата“ и специално в тази сцена, слаби няма. Фостър и Хопкинс са като сплав от благороден метал. Те танцуват умерен танц на агресия, прикрита зад добро възпитание, обиди, маскирани като констатации, подмолни цели, скрити под обвивката на приятен следобеден разговор. Над нечий черен дроб, полят с количество качествен британски чай.

Модерната класика „Мълчанието на агнетата“ променя трилъра в киното още с появата си през февруари 1991-ва и това му печели 5 Оскара. Днес това би се случило трудно. Трилър киното е подминавано с лека ръка, а на насилието в него се гледа като на зъл порочен кръг, който подбужда населението да прави злини.

Персонажи като д-р Ханибал Лектър, сравними само със злия Норман Бейтс от друга титанична класика „Психо“, се появяват рядко. Да не кажем въобще.

Доброто старо чисто зло беше изтикано и наказано в ъгъла за сметка на социалните проблеми, умиращите от неизлечими болести хора и нещастните сами по себе си хора с обикновени тревоги. От другата страна стои комерсиалното кино, което се присмива доволно на всички останали, защото се къпе в пари.

Животът е низ от несполуки и грешни избори, за които седмото изкуство е освободило доволно място на рафта си. Кръвта, насилието и добрият стар психопат нямат място там. Добре, че е „Мълчанието на агнетата“.

Трилърът на Томас Харис се появява три години преди провокативния филм на Джонатан Деми. Седем по-рано Харис стартира началото на историята на д-р Лектър с „Червения дракон“. По ирония на съдбата това е последната филмова адаптация на романите на Харис и може би най-незабележимата, въпреки участието на Едуард Нортън и Ралф Файнс.

Може би никой тогава, през онази 1991-ва, не очаква „Мълчанието на агнетата“ да се превърне в еталон за трилър кино, нито очаква успехът му да е толкова грандиозен. Близо 9 години след утова Харис пише продължение, което също е филмирано. „Ханибал“ се гордее с една от най-гнусните и притеснителни сцени в киното – изяждането на мозъка на Рей Лиота, в ролята на Пол Крендлер – нахален и надут прокурор. Сцената, дълга близо пет минути, превръща Пол в полужив зеленчук с отворен череп, от чийто мозък, докато Пол е в пълно съзнание, д-р Лектър си взима части от сивото вещество, запържва ги и ги хапва. Джулиан Мур гледа. Автор на това визуално пиршество е Ридли Скот.

Само година по-късно се появява и „Червения дракон“, който бележи финала на Ханибал, такъв, какъвто го познаваме.

„Мълчанието на агнетата“, макар и втора книга от поредицата, си остава монумент за творчеството на Харис и майсторство за изграждането на добър съспенс и трилър на Джонатан Деми.

От най-дребната провокация, съдържаща се в диалозите между Лектър и Старлинг, през изграждането на образа на Бъфало Бил, изигран почти възбуждащо от Тед Ливайн, до кървавите сцени, носещи почти библейска символика, всяка една сцена изгражда култ и превръща филма в шедьовър.

Преди няколко седмици Джонатан Деми издъхна в дома си на 73 години. Майсторът, който стои зад крупните отсечени кадри, затъмнените коридори и брилянтните изпълнения на актьорския състав, ще остане в историята на киното като човекът дал дъх и живот на най-страшния мъж в седмото изкуство – д-р Ханибал Лектър. Сър Антъни Хопкинс влиза в нова фаза на кариерата си с този филм, макар по онова време да е навършил 53 години, а Джоди Фостър, млада и невинна, затвърждава мнението, че облечена в подходящ костюм и обувки, може да изиграе всичко.

Изграждането на добър трилър е майсторство, което онези, които умеят трябва да запазят живо и да го прилагат винаги, когато им се отдаде възможност. 26 години по-късно страшното, придобило човешка форма, е все така търсено и искано. Някой само трябва да го облече в подходящо кино.    

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма: