Моника и Klaxon Press

| от | | |

Ако заглавието беше само „Моника“ щяхте да се сетите, че автор е Юлия Кошаревска. Добре де, този път се опитахме леко да ви заблудим. Познахте, това са Юлия и нейните герои. Днес ще.. всъщност вижте сами.

Моника е на 20. Родена e в София, но е прекарала по-голямата част от живота си в Канада. Сега живее в Лондон. Ако не следите какво се случва на сцената на младежките проекти в България, вероятно бихте решили, че тя никога повече не би имала нищо общо с родината си, най-малкото защото е минало прекалено много време. Ако обаче знаете, че „граници” и „разстояние” са все по-размити понятия за младите българи, които искат да работят за България, или ако вече сте чули за Klaxon Press, може би вече разбирате колко грешно е това предположение.

1903257_10152240073874699_58472252_n

Klaxon Press е проект, който помага на хора занимаващи се с изкуство да се концентрират върху изкуството си, а не да се тревожат за дребни организационни детайли. Klaxon Press ги вдъхновява и обединява.

Klaxon Press е и още много други неща! Преди да потеглите към сайта му, за да откриете какво е той за вас, вижте какво е той за Моника Георгиева, главното действащо лице зад проекта.

1937881_10152240073869699_1282158085_n

Разкажи ми малко повече за себе си – къде и какво учиш; от кога се занимаваш с изкуство; какво те вдъхновява за Klaxon Press?

В момента седя в любимото ми кафене “Монтаж” в Лондон; тук уча литература и от тук пътувам. Имам два паспорта – един канадски, един български. Предпочитам пътешествия пред скъпи рокли и България пред всички държави които съм посещавала до сега. Но тези склонности са се родили доста преди мен самата; от прадядо ми – който беше майстор на бакър, от баба ми която таче гоблени на стан, от баща ми и дядо ми които са художници… Цялото ми семейство се е занимавало с някакъв тип изкуство; аз пиша. Харесва ми, че съм първият човек сред роднините ми, който израства в чужбина, и може би първият сред тях, който може да допринесе с алтернативна гледна точка спрямо възможностите пред един българин, който се занимава в изкуства.

Проектът беше вдъхновен от подобно дружество в Торонто което събра артисти от различни дисциплини за взаимна работа по разпространяване и издаване на собствените им произведения – това е нещо което не е съществувало в България в такъв формат. Вдъхновението идва от липсата на платформа за нови творци, където да споделят нещата си с публиката си в България и в света – а такава публика е имало, има и ще продължава да има.

Защо клаксон?

Самият предмет е нестандартен, закачлив и прави най-смешния звук който няма как да игнорираш. Като мустака на Дали, слънчевите очила на Лолита, на Джеймс Дийн цигарата  – и клаксонът е силен знак който се отличава… надяваме се.

Как и кога се събра екипът?

Екипът се събра в движение. Колкото повече активност, толкова повече интерес. Много се радвам, че почти всяко ново запознанство последните месеци е играло някаква роля в развитието на проекта! Хората откликнаха и екипът, който се събра не е случаен – това са хора с опит в различни индустрии, държави и с много ентусиазъм за идеята.

Имахте доста интересно събитие в началото на януари в СОХО. Разкажи нещо повече за него?

Дебютното събитие беше сборна програма от музика, поезия, проза и дизайн. Очаквахме 40 човека, дойдоха почти двойно толкова, и все ентусиасти, със собствени идеи и готови да подрекпят идеята, както могат. Беше изключително мотивиращо и ни даде страхотна платформа за отскок за бъдещите ни събирания.

1964456_10152240074034699_1130690810_n

Какви други инциативи вече завършихте?

От тогава сме подготвили много интересни партньорства с няколко различни компанни, музиканти, артисти и писатели за съвместна работа за тази пролет и началото на лятото.  Ще се възползваме от хубавото време като го изпълним с хубави поводи за събирания!

А какво предстои?

Изложби, диджеи, коктейли, разкази, поезия, танци, издания, концерти, фестивали. Всичко.

Как реагират хората като им разкажеш за Кlaxon Press?

Почти винаги позитивно, но често и с някои резерви. Разбирам ги добре, в страна, в която постоянно се сблъскват с политически и икономически проблеми,  изглежда все едно, че културата е винаги на последно място. Но според мен, популяризирането на модерни български прозведения в чужбина и у дома би не само подсилило духа ни като нация (звучи доста патриотично но така си е), но и като културно общество. По никакъв начин не заслужаваме да сме назад, особенно като става въпрос за изкуство. Да докажем че има пазар за и интерес към нашите творци би било ползотворно в много отношения.

Кое до сега е най-интересното нещо, което си правила във връзка с проекта?

Срещите ми с различни хора в страната са ми били най-интересни – и с екипа, и със съдружници, и със самите артисти. Мотивиращо е да видя, че има активно общество. Самите събития също са част от това, защото обожавам социалния аспект на такъв проект – можеш да видиш как твоя идея събира готини хора на едно място и те решават да колаборират, да речем. Вълшебно е.

Какви хора стоят зад Klaxon Press – не само екипът, ами и всички артисти?

Даже в ранна фаза имаме страхотно разнообразие на хора, които по някакъв начин са замесени в КП. Като изкуство – дизайнери, музиканти, поети, автори, художници, журналисти, рапъри, блогъри, бармани ( и това е изкуство!). Като националности – българи, ирландци, канадци, аржентинци… Но това което ги обединява е, че всички обожават да споделят изкуството си и търсят алтернативни формати, за да го изразят и разпространят. Това не е институция, това си е кеф.

Как може всеки, който обича изкуството, да помогне?

Една от главните идеи на колектива е да сплотява хората които се занимават с изкуство помежду им и с техните публики. Има много начини различни хора да се включат – да подпомогнат с опит като редактор или организатор на събития, да пращат собствени творби за маркетинг стратегия, да си партнират с нас заедно с техните организации и, разбира се, да присъстват на нашите събития.

Обичаме нови запознанства – Пишете ни на info@klaxonpress.com!

Какво забравих да те питам?

Кога може да се видим на живо? На 25ти април е следващото ни събитие! Очаквайте повече информация съвсем скоро.

Следете всички новини около Klaxon Press на http://www.klaxonpress.com/

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.