Моника и Klaxon Press

| от | | |

Ако заглавието беше само „Моника“ щяхте да се сетите, че автор е Юлия Кошаревска. Добре де, този път се опитахме леко да ви заблудим. Познахте, това са Юлия и нейните герои. Днес ще.. всъщност вижте сами.

Моника е на 20. Родена e в София, но е прекарала по-голямата част от живота си в Канада. Сега живее в Лондон. Ако не следите какво се случва на сцената на младежките проекти в България, вероятно бихте решили, че тя никога повече не би имала нищо общо с родината си, най-малкото защото е минало прекалено много време. Ако обаче знаете, че „граници” и „разстояние” са все по-размити понятия за младите българи, които искат да работят за България, или ако вече сте чули за Klaxon Press, може би вече разбирате колко грешно е това предположение.

1903257_10152240073874699_58472252_n

Klaxon Press е проект, който помага на хора занимаващи се с изкуство да се концентрират върху изкуството си, а не да се тревожат за дребни организационни детайли. Klaxon Press ги вдъхновява и обединява.

Klaxon Press е и още много други неща! Преди да потеглите към сайта му, за да откриете какво е той за вас, вижте какво е той за Моника Георгиева, главното действащо лице зад проекта.

1937881_10152240073869699_1282158085_n

Разкажи ми малко повече за себе си – къде и какво учиш; от кога се занимаваш с изкуство; какво те вдъхновява за Klaxon Press?

В момента седя в любимото ми кафене “Монтаж” в Лондон; тук уча литература и от тук пътувам. Имам два паспорта – един канадски, един български. Предпочитам пътешествия пред скъпи рокли и България пред всички държави които съм посещавала до сега. Но тези склонности са се родили доста преди мен самата; от прадядо ми – който беше майстор на бакър, от баба ми която таче гоблени на стан, от баща ми и дядо ми които са художници… Цялото ми семейство се е занимавало с някакъв тип изкуство; аз пиша. Харесва ми, че съм първият човек сред роднините ми, който израства в чужбина, и може би първият сред тях, който може да допринесе с алтернативна гледна точка спрямо възможностите пред един българин, който се занимава в изкуства.

Проектът беше вдъхновен от подобно дружество в Торонто което събра артисти от различни дисциплини за взаимна работа по разпространяване и издаване на собствените им произведения – това е нещо което не е съществувало в България в такъв формат. Вдъхновението идва от липсата на платформа за нови творци, където да споделят нещата си с публиката си в България и в света – а такава публика е имало, има и ще продължава да има.

Защо клаксон?

Самият предмет е нестандартен, закачлив и прави най-смешния звук който няма как да игнорираш. Като мустака на Дали, слънчевите очила на Лолита, на Джеймс Дийн цигарата  – и клаксонът е силен знак който се отличава… надяваме се.

Как и кога се събра екипът?

Екипът се събра в движение. Колкото повече активност, толкова повече интерес. Много се радвам, че почти всяко ново запознанство последните месеци е играло някаква роля в развитието на проекта! Хората откликнаха и екипът, който се събра не е случаен – това са хора с опит в различни индустрии, държави и с много ентусиазъм за идеята.

Имахте доста интересно събитие в началото на януари в СОХО. Разкажи нещо повече за него?

Дебютното събитие беше сборна програма от музика, поезия, проза и дизайн. Очаквахме 40 човека, дойдоха почти двойно толкова, и все ентусиасти, със собствени идеи и готови да подрекпят идеята, както могат. Беше изключително мотивиращо и ни даде страхотна платформа за отскок за бъдещите ни събирания.

1964456_10152240074034699_1130690810_n

Какви други инциативи вече завършихте?

От тогава сме подготвили много интересни партньорства с няколко различни компанни, музиканти, артисти и писатели за съвместна работа за тази пролет и началото на лятото.  Ще се възползваме от хубавото време като го изпълним с хубави поводи за събирания!

А какво предстои?

Изложби, диджеи, коктейли, разкази, поезия, танци, издания, концерти, фестивали. Всичко.

Как реагират хората като им разкажеш за Кlaxon Press?

Почти винаги позитивно, но често и с някои резерви. Разбирам ги добре, в страна, в която постоянно се сблъскват с политически и икономически проблеми,  изглежда все едно, че културата е винаги на последно място. Но според мен, популяризирането на модерни български прозведения в чужбина и у дома би не само подсилило духа ни като нация (звучи доста патриотично но така си е), но и като културно общество. По никакъв начин не заслужаваме да сме назад, особенно като става въпрос за изкуство. Да докажем че има пазар за и интерес към нашите творци би било ползотворно в много отношения.

Кое до сега е най-интересното нещо, което си правила във връзка с проекта?

Срещите ми с различни хора в страната са ми били най-интересни – и с екипа, и със съдружници, и със самите артисти. Мотивиращо е да видя, че има активно общество. Самите събития също са част от това, защото обожавам социалния аспект на такъв проект – можеш да видиш как твоя идея събира готини хора на едно място и те решават да колаборират, да речем. Вълшебно е.

Какви хора стоят зад Klaxon Press – не само екипът, ами и всички артисти?

Даже в ранна фаза имаме страхотно разнообразие на хора, които по някакъв начин са замесени в КП. Като изкуство – дизайнери, музиканти, поети, автори, художници, журналисти, рапъри, блогъри, бармани ( и това е изкуство!). Като националности – българи, ирландци, канадци, аржентинци… Но това което ги обединява е, че всички обожават да споделят изкуството си и търсят алтернативни формати, за да го изразят и разпространят. Това не е институция, това си е кеф.

Как може всеки, който обича изкуството, да помогне?

Една от главните идеи на колектива е да сплотява хората които се занимават с изкуство помежду им и с техните публики. Има много начини различни хора да се включат – да подпомогнат с опит като редактор или организатор на събития, да пращат собствени творби за маркетинг стратегия, да си партнират с нас заедно с техните организации и, разбира се, да присъстват на нашите събития.

Обичаме нови запознанства – Пишете ни на info@klaxonpress.com!

Какво забравих да те питам?

Кога може да се видим на живо? На 25ти април е следващото ни събитие! Очаквайте повече информация съвсем скоро.

Следете всички новини около Klaxon Press на http://www.klaxonpress.com/

 
 

Киното и „другата“ любов

| от Дилян Ценов |

28 юни е Международният ден на ЛГБТИ общността. И ако днес в по-голямата част от света хората могат спокойно да го честват, то преди десетилетия темите за еднополовата любов и другите отношения, различни от традиционните „мъж-жена“, са били абсолютно табу.  До степен, в която дори изкуството не е имало право да ги интерпретира. А когато все пак някой дръзне да го направи, то продуктът (било то книга, филм, картина, фотография) не получава разпространение и не е разглеждан според художествената му стойност.

За наше щастие, ситуацията днес не е такава. И киното определено дава своя принос към дългия процес на приемственост и равнопоставеност, по който върви световната ЛГБТИ общност. Немалка част от най-добрите заглавия в световното кино стъпват именно на тази тематика. И до колко това е търсен ефект, популизъм или политическа стратегия, не е тема на този материал. Важен е художественият продукт и това с какво той може да ни промени, да ни покаже другата гледна точка. Да покаже какво е от другата страна. Все пак това е целта на изкуството. И когато то е направено качествено, зрителят извлича ползи.

Как киното разглежда темата за ЛГБТИ? В какво се изразява неговият дан към тази общност? В галерията горе можете да видите едни от най-добрите филми, които изследват, представят и интерпретират „другата“ любов… В която всъщност няма нищо „друго“.

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.