Моите слънчогледи

| от | |

books-text

Цветелина Димитрова

Намерих го. Или той ме намери. А може би „намирам“ изобщо не е правилната дума. Аз поне нищо не търсех. Беше ми добре в илюзорния ми свят. Въпреки болката, която сама си причинявах, не исках никаква промяна. Не търсех нищо. Преди имах склонността да се връщам в миналото или да гледам далеч в бъдещето. Сега бях изцяло тук и сега, в настоящето. Сама с болката си. Оставях я да ме завладее напълно. Прибирах се вкъщи и не ме интересуваше никой и нищо. Само аз и болката. Сякаш бързах да се прибера, за да мога да й се отдам изцяло, да усетя как ме завладява, как забива нокти в сърцето ми. Понякога се питах възможно ли е да съществува подобен душевен мазохист като мен.Вместо да отчитам положителните неща в живота и ежедневието си, аз предпочитах болката и страданието. Беше ми трудно. Наистина не е лесно да живееш с болката, всяка вечер да плачеш и дори най-близките ти хора да не знаят какво става с теб и защо си в това състояние. И как да знаят, как да им кажеш, че се самоизмъчваш. Опитваш се да погледнеш ситуацията от положителната страна, да видиш хубавите аспекти, това, което наистина имаш, а не недостижимото, което ти липсва. Но всъщност не си способен да го направиш. Погледът ти е фиксиран само в безнадеждността и невъзможността на ситуацията. И поради тази причина не можеш да оцениш добре прекрасните неща, които имаш и не осъзнаваш, че друг може и да ги няма точно тях, а те значат много. Човекът е искащо същество и винаги копнее за нещо, което няма. Като далекогледите, които виждат надалеч, но не и това, което е пред тях.

Но изведнъж нещата започват да се променят. Без да си го искал, без да си го чакал. Просто се случва. Просто по случайност. А може би случайности не съществуват, може би всичко е предопределено и всичко се случва така, както трябва да се случи, както е написано. Съдбата била поредица от неслучайно подредени случайности. Вероятно няма нищо случайно в това, което се случва. Сигурно не случайно се влюбваш в неподходящия човек. Може би това идва да ти покаже нещо, да научиш нещо за себе си и за живота изобщо. Тази въпросна Съдба винаги се намесва в живота изведнъж, когато най-малко го очакваш. Важните и хубавите неща се случват все така, някак между другото. Ние живеем така, сякаш всички обикновени неща са по-важни от всичко останало. Обществото ни е така изградено. Да поставяме обикновените неща на пиедестал, а къде остават наистина важните? Животът си върви така по утъпкания коловоз и на нас не ни остава нищо друго освен като зомбита да го следваме така, както трябва. Първо детска градина, след това училище, университет, работа. Един безспирен кръговрат, всеки ден – хранене, работа, хранене, работа, изкарване на пари, хранене, спане.  И така всеки ден – седмица след седмица, месец след месец, години наред. И така до края. И между другото се случват важните неща. Записваш се да учиш в някакво училище, защото така трябва – обществените норми го изискват. Не знаеш, че там ще откриеш, без да си търсил, най-добрата си приятелка. Започваш работа, пак поради трябването. Без да знаеш, че ще срещнеш още един близък човек, който ще остане в сърцето ти завинаги. Записваш се в университета като нещо неизбежно. И без да си чакал, без да си предполагал, без целенасочено да си го направил, може да срещнеш голямата любов. И всичко това между другото. Водиш разговор с някого и изведнъж изтърсваш „а, между другото, баба ми почина“ или „а, между другото, бременна съм“. Нима има нещо по-важно от това, та го съобщаваме така между другото? Смятам, че смисълът на живота е точно в това „между другото“. Между другото виждаш едни хубави очи, които те правят щастлив, между другото една усмивка, едно докосване, един приятел, едно дете. Това е смисълът. Това „между другото“ е като да видиш слънчоглед в поле от макове.

Сега, между другото, срещнах още един слънчоглед. Дойде моментът, в който трябването се превърна в „искам“. Вече няма „трябва да опитам“, „трябва да положа усилия“, има „искам да бъда с този човек“. Най-накрая се изправих пред реалността и мога да я гледам с вдигната глава и широко отворени очи. Започнах да виждам хубавото в ситуацията, в която бях досега, да оценявам хубавите неща, които имам. В този момент имам всичко, от което се нуждая. Щастлива съм. Щастлива съм, че имах възможността да намеря и видя своите слънчогледи. Обичам ви, слънчогледи мои!

 
 

Последни билети и броени дни до магическия филм-концерт от сагата за Хари Потър

| от chronicle.bg |

Тази събота, на 25-и февруари,можем да се насладим на премиерата на първия филм от приказната поредица за Хари Потър под съпровода на симфоничен оркестър.

Над 80 души ще изпълнят музиката на знаменития Джон Уилямс към „Хари Потър и Философският камък“, донесла му номинация за Оскар, както и две за награда Грами. Целият филм ще бъде прожектиран с висока разделителна способност на 12-метров екран в зала 1 на НДК.

2016-11-03-HP-in-concert

Билетите за филм-концерта са изчерпани напълно в някои сектори, като все още са в продажба ограничени количества от най-евтините категории. Събитието тази година гостува в Германия, Финландия, Италия, Австралия, Полша, САЩ.

Специално за шоуто у нас пристига британският диригент Тимоти Хенти, дирижирал някой от най-престижните оркестри в цяла Европа като Кралския Шотландски Национален Оркестър, номиниран три поредни години за награда „Грами“ за най-добро изпълнение, Филхармоничния оркестър на Люксембург и Оркестъра на Кралската Опера в Ковънт Гардън. Лично диригентът ще донесе в България и нотите, които се съхраняват в студиото на Уорнър Брос. в Бърбанк, Калифорния.

Вратите на зала 1 в НДК за „Хари Потър и Философският камък“ с музика на живо отварят в 18:00 ч., а събитието започва в 19:00 ч. Билетите са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен Център НДК, Български Пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.