Моето перфектно правителство

| от | |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Mного е важно да хвърляш редовно боклука. При това навреме! Колкото и неромантично да звучи, на кофата за боклук се крепи мирът не само в семейството, а и в целия свят. Това е моят извод от последните избори за президент на САЩ. Знам, че по въпроса вече всичко е казано, ама не от всички, така че тук е мястото и на моята поука за кофата с боклук. Та значи Обама бе избран от жените. А Ромни загуби изборите, защото загуби жените. Каза им, че дори изнасилени, нямат право да абортират.

Доста хард.

Ако не беше мормон от Масачузетс, щях да си помисля, че е митрополит от Пловдив. Ма не е.

Ромни все пак се усети, че правейки от жените свой враг, той няма никакъв шанс да стане президент на най-голямата световна сила, и спешно взе завоя. В последните часове на кампанията си безброй телевизионни екипи се подредиха в кухнята на дома му и излъчиха риъл лайф НЕВЕРОЯТНАТА НОВИНА КАК ТОЙ ИЗХВЪРЛЯ БОКЛУКА ЛИЧНО И СОБСТВЕНОРЪЧНО!!! Аз лично не го гледах това, но си представям колко е било хубаво. Първо пускат музиката от “Междузвездни войни”, на чийто фон Ромни поставя екипировката за изхвърляне на боклук: лекьосана престилка, подпетени пантофи и ролка в алаброса.

В най-драматичния момент от саундтрака на Джон Уилямс, в който Лондонският симфоничен оркестър гръмовно надува фанфарите за марша на Дарт Вейдър, Ромни излиза от кухнята. Забавен кадър. В едър план – лицето на кандидат-президента, решен да доведе делото докрай. Нов план – кофата за боклук, която той така смело носи. Изтръсквайки я в контейнера, музикалният фон се сменя със саундтрака на “Пианото”. Романтично, тъжно, себеотвержено и някак безнадеждно, досущ като на живота на всяка домакиня. Прекрасен репортаж, страхотен ход на републиканците!

Но тук лентата изведнъж се къса! Късно, джанъм, късно, Ромни! Домакините и всички техни посестрими, от които зависеше твоята президентска съдба, вече бяха включили на другия канал. На него Обама целуваше жена си като един Рет Бътлър Скарлет насред гражданската война. Само горящият фон и конските каруци липсваха. Но нищо, той пак спечели!

Първо сърцата на всички американки, а след това и гласовете на половинките им. Сега светът има шанс да потърси мирен изход от кризата в Сирия, а американците може би ще получат европейско здравеопазване и ще спрат да ходят беззъби. Ето колко много зависи от една кофа за боклук!

Споделям моя поглед върху американските избори, за да отбележа един скромен, но ясен факт. В този свят жените може да са втора класа, но те избират кой да седи в първата!

Берлускони и Саркози, Шрьодер и Камерън, Таджич и Путин, че според социологическите проучвания даже и Бойко Борисов са родени от женска ръка, протягаща се с трепет към урната. Някои от тях позагубват любовта й, други си я осигуряват мандат след мандат…

Така че крайно време е ние, жените, да осъзнаем своята сила и да дадем гласа на онзи, когото наистина обичаме!

Предлагам да се обединим (“Жени от всички страни, съединявайте се!”) и да си направим едно перфектно световно правителство. В него да влязат само красиви потентни мъжкари, които ни умиляват, карат ни да се смеем и плачем, да се влюбваме, да искаме деца или да мечтаем да ги осиновим…

И тъй като идеята е моя, президентът ще номинирам аз! Естествено – Джордж. Джордж Клуни. Той винаги играе добрият. Може да спаси света (като в “Миротворец”), може дори и по-сложното: да спаси една жена (помните го в оня филм с Мишел Пфайфър, дето тя изнемогваше като самотна майка, ама накрая го срещна и всичко се оправи), а ако се наложи, може даже да оперира (не сте забравили д-р Рос с тридневната брада от първите серии на “Спешно отделение”, нали?). И още едно перфектно качество – Джордж Клуни няма жена! Хем така ще поддържа огъня в избирателките си, хем няма да се наложи и целият фейсбук да я търси, както наскоро стана с една друга президентша.

Премиер предлагам да е Бонд. Джеймс Бонд.

Сега тук ще трябва да гласуваме дали ще е Шон Конъри, дали ще е Даниел Крейг… Аз лично предпочитам да ни управлява някой с топли кафяви очи. Джеймс Бонд също има вакантно място за премиерша до себе си, а хубавото е, че във всеки мандат тя е нова. Тоест, докато го избираме, шанс има всяка от нас. Мацките на Джеймс Бонд обикновено носят страхотни тоалети, а банските им винаги са от последната колекция, така че замислете се.

Външният ни министър трябва да е дипломат и всички да го обичат. Нещо като идеалния зет. Брад Пит? Той е хем красив, хем добър, грижи се за децата си и децата на жена си, за децата в Африка и за децата в Босна. Той е мъж, който определено е готов да има деца. При това в неограничено количество. Отново поле за женски мечтания. Единственият недостатък е жена му. Трудно е да се мериш с Анджелина Джоли, все пак. Но сърцето му е голямо и съм сигурна, че там място ще има за всички ни.

Шефът на МВР трябва да е някой, който разбира от мафии. Да познава отблизо нравите им, за да може да пречупи гръбнаците. Независимо дали са италиански, американски, виетнамски, или руски… Сещате се, по-подходящ от Робърт де Ниро няма. А и този глас…

За военнния министър също имам предложение. Това е един човек, който е напълно достоен да оглави българската армия например. Той няма два лева да се облече като хората, но въпреки това тича да громи терористите, спасява горящи небостъргачи, заседнали асансьори или отвлечени самолети.

С голи ръце и само по потник! Брус Уилис – човекът, от когото нашата армия се учи.

Следващият вакантен пост е този на министъра на здравеопазването. В България – доста проветриво място. Средно под година изкарват на него. Затам си трябват здрави нерви и ум като бръснач. Огромна доза цинизъм също е наложителна, все пак ще трябва да обикаля из опосканите ни болници. Доктор Хаус е единственият, който би свършил работа. Нему принадлежи любовта на интелектуалките. Но на този пост подходяща би била и една жена (все пак задават се квоти). Доктор Куин Лечителката представлява сериозна конкуренция. Тя може само с няколко индиански коренчета и аспирин на прах да излекува грип, шарка, малария, рак, извънматочна бременност, счупени подбедрици, обгаряния от 80% и любовна мъка. Освен това се справя и в дъсчена барака с подръчно скована кушетка. Значи идеално ще пасне у нас.

Културата и образованието можем да ги слеем и да ги дадем на друга посестрима. Кари Брадшоу от “Секса и градът”. Идеална е за министърка на културата – облича се стилно, знае къде се продават най-модните обувки, ходи по изложби, в някои серии спи с хора на изкуството, а в други върти любов с потенциален спонсор на културни мероприятия. Като шеф на образованието пък има също качества – все пак списва колонка във вестник в АМЕРИКА!

Някои ме съветват за министър на спорта да предложа Бербатов.

Само така съм щяла да утеша разбитите сърца на някои софийски стриптийзьорки. Според мен обаче спортът има по-важна задача и тя е да ни поддържа стройни, красиви и вечно млади. Така че моята номинация е за доктор Енчев.

Имам идеи и за новия патриарх. Помните ли Ричард Чембърлейн в “Птиците умират сами”? Ах… Но там жените май нямат право да участват. То и затова бъркотията е голяма.

За да не ме обвините в авторитаризъм, оставям няколко номинации и за вас. Търсят се министър на финансите, министър на икономиката, министър на енергетиката, министър на земеделието. Критериите са само два – истински да обичате номинираните, а те редовно да хвърлят боклука.

Пишете ми на lola.montesqe@gmail.com Венсеремос!

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

„Туин Пийкс“ се завърна. Ето няколко неща, които ще видите

| от chronicle.bg |

„Туин Пийкс“ се завърна и ако никога не сте предполагали, че екранът отново ще ви потопи в Черната дупка, добре дошли в света на Линч! Вие никога не сте излизали от нея.

Вместо сериал, Линч предлага различен тип изживяване, който прилича по-скоро на насечен на части и дава на публиката онова, което иска – епизоди, които на теория могат да се преглътнат наведнъж. На практика обаче Линч ви казва – „преглътни ме, ако можеш“.

Визуално преживяване, което смесва кино, телевизия и театър, новият „Туин Пийкс“ не може да бъде описан. Той носи съвършения печат на създателите си Дейвид Линч и Марк Фрост, оставил следа и по лицата на героите си 26 години по-късно. Отново виждаме Кайл Маклоклан като агент Купър (или мистър С*), Шерил Лий като Лора Палмър (или не?), Рей Уайз като Лиланд Палмър, Катрин И. Коулсън като Дамата с дънера, Медхен Еймик в ролята си на Шели и много от другите познати лица.

Ако се страхувате от спойлери – трудно е да ви предоставим такива, защото верен на стила си, Линч оставя зрителя в недоумение какво се случва на екрана. Опитайте се да проследите и опитите за коментар по епизодите на западните медии – Vulture директно казва, че до голяма степен идеята е абсурдна.

Дейвид Линч обяви наскоро, че повече не смята да прави филми, но така или иначе е стигнал до момента, в който може да вложи своя специфичен стил във всяка медийна творба. 

Втори сезон на „Туин Пийкс“ беше последен през 1991 година заради нисък рейтинг. Днес Дейвид Линч не просто не е застрашен от спиране на епизодите – всички 18 части на творбата му са вече одобрени и ще бъдат излъчени без каквато и да е цензура или намеса от страна на Showtime – заедно с Марк Фрост могат да правят каквото си поискат на малкия екран в рамките на сериала.

Новият „Туин Пийкс“ предлага нефилтрирана версия на всичко линчовско, което сме свикнали да очакваме. Тук обаче имаме вече много информация от предходните епизоди – знаем какво се е случило с агент Купър (Кайл Маклоклан) и с Боб. В новия сезон Линч ни оставя да надникнем и към живота на познатите герои от Туин Пийкс, но ни потапя и в друга история.

Совите не са това, което са и онова, което ще видите на екрана, не е това, което очаквате. Независимо какви очаквания сте насъбирали в ума си 25 години. Ако не ви е страх от спойлери, вижте галерията.

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.