Многократни пелени – за и против

| от |

Калинка Михайлова през последните 10 години работи в банка, където се занимава с обучение на служители.kalinka mihailova Води многобройни семинари за продуктови обучения и т.нар. soft skills знания, а също така провежда онлайн обучения. Самата тя става отново ученичка, когато излиза по майчинство. Присъства на множество лекции и курсове за настоящи и бъдещи родители, прочита солидно количество литература за отглеждането и възпитанието на деца. Обогатява придобитите знания ежедневно в отлеждането на своето малко дете, а практиката е най-добрия учител. В поредица от статии споделя своя опит в полза на младите майки.

Още от Калинка Михайлова 


 

Майките си говорят. По градинки и по форуми споделят как отглеждат децата си. Най – честите теми са за кърменето, захранването, за обличането (навличането) на бебетата, за създаването и спазването (или пък не) на режим на децата и др. Всяка майка има свое виждане по тези въпроси, мненията често се разминават и всяка яростно отстоява разбиранията си. Има обаче една тема, при засягането, на която, обикновено настава тишина и бързо сменяне на темата – за употребата на многократни пелени. Не са много майките, които ги ползват, а дори болшинството не знаят какво е това. В повечето случаи правят погнусена и  учудена физиономия. Асоциацията, която много хора правят е с чаршафоподобните пелени, с които са повивани майките ни, изтощително пране на ръка и отрупани простори. Не е чудно, че хората имат такава грешна представа за многократните пелени (или памперси, както сме свикнали да ги наричаме), след като няма предлагане на такива в детските магазини. Трудно е да се намерят многократни пелени на друго място, освен в онлайн магазините.

Многократните пелени всъщност са нещо средно между стандартен еднократен памперс и гащички. Изработени са от текстил, а не от найлон. Имат вътрешна  абсорбираща част и външна непромокаема (за да не се мокрят дрешките на детето). В зависимост от материала на най-вътрешната им част, може да държат дупето на бебето напълно сухо или пък да му е мокро (ако целта на майката е да отказва детето от памперса). Най-общо се делят на 2 вида – тип джоб и състоящи се от две части. Състоящите се от две части имат вътрешни попиващи гащички и още едни горни непромокаеми. Тип джоб са едни гащички, които са непромокаеми и в тях се слагат попиващи подложки. В зависимост от това дали подложките са зашити към гащичките или не, последните може да бъдат т.нар. „всичко в едно”.

Идеята на многократните пелени е да бъдат изпирани след всяка употреба и съответно използвани неограничен брой пъти (докато умалеят или детето почне да ползва гърне/ тоалетна и памперса стане излишен). Многократните пелени могат да бъдат в размери, съответстващи на възрастта, но има и такива, които са универсален размер и могат да се ползват от раждането до гърнето. Последните са добра инвестиция и се изплащат многократно. Прането на тези памперси не е трудно. Повечето майки, които ги ползват, ги изпират в пералнята, заедно с другите дрешки на детето, като преди това изхвърлят „твърдите” изпражнения в тоалетната чиния и ако се налага ги изплакват под течаща вода. За улеснение на изхвърлянето на „твърдите” отпадъци, може да се използват допълнителни хартиени подложки, които са биоразградими и изпражненията се изхвърлят заедно с тях, а пелената остава само мокра.

 

Като всяко нещо, използването на многократните пелени има своите позитивни и негативни страни, спрямо използването на еднократни такива.

2
В таблицата не е обяснена една съществена подробност за многократните пелени и тя е, че те не са чак толкова абсорбиращи, колкото еднократните пелени, те трябва да се сменят по-често, защото опасността от протичане при тях е по-голяма. Би могло да се постигне и по-голяма попивност с добавяне на допълнителна подложка, но тогава дупето на бебето ще стане по-обемно и малко или много това ще затрудни движенията му. Целта на повечето майки, които ги използват е да предпазят детето от подсичане. Особено през лятото еднократните пелени много запарват, а многократните са „дишащи” и съответно комфорта на бебето с тях е много по-голям. Както многократните, така и еднократните пелени имат своите предимства. За през нощта, за на гости и за дълги разходки, еднократните пелени са по-удачния вариант. Съчетаването на двата вида, в зависимост от ситуацията е може би най-разумния подход!

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.