Мнението на Бог за майонезата

| от Иван Стамболов, 5corners.eu |

Често ги виждам да стоят на улицата със специално изработени стелажи, на които са подредени книги, списания и брошури. Обещават бързо и лесно да ни осветлят по редица важни въпроси – как да се справиш, когато те сполети трагедия; по какво се познава добрият приятел; интересува ли се Бог от теб; ще имат ли край страданията и т.н. Обикновено ги подминавам, пък и те не ми досаждат и не ме спират, прочели измамното затишие в стъкления ми поглед. Преди няколко дни обаче ме привлече едно от поредните заглавия:

Божият възглед за пушенето

Останах поразен от две неща: първо, че Бог е толкова всеобхватен, че има възгледи дори и по теми като тютюнопушенето, макар че Бог не би трябвало да има никакви възгледи, защото възгледи има наблюдаващ субект относно обекти извън него, а спрямо Бог външни обекти няма – Бог е „нещо, от което нищо по-голямо не можем да мислим“, както казва Анселм Кентърбърийски. Второ, порази ме откритието, че има хора, които очевидно са наясно с възгледите на Бог, знаят Неговото мнение и са в състояние да го споделят с нас, които не го знаем.

До стелажа стояха две луничави жени с балто-славянски вид, които се оказа, че говорят съвсем приличен български. Приближих се и поведох разговор:

- Виждам, че сте наясно какво мисли Бог за пушенето – казах.

- Да! – щастливо отговориха те и тутакси ми подариха брошура.

- А можете ли да ми кажете какво е мнението Му за пикантните сосове и холестерола? – попитах.

Жените започнаха да се кискат като нащипани ученички:

- Еми, такова… Хе-хе… Ама ние…

- Останах с впечатлението, че Бог има мнение по всички въпроси и че вие сте наясно с това Негово мнение.

- Да, но за сосовете и холестерола…

- Добре – снизходително отстъпих, – кажете ми какъв е възгледът Му за пушенето.

- В брошурата пише всичко.

- Не, искам вие да ми кажете.

- Добре. Животът е дар и като пушим, ние отхвърляме този дар. Това е в общи линии.

- Тоест, пушенето е тежък грях като самоубийството. И холестерола.

- Точно така! – зарадваха се жените задето им помогнах да са по-убедителни.

- А вие откъде знаете?

- Пише го в Библията! – отговориха те и веднага извадиха да ми подарят Библия.

- Не е ли много малка?

- Имаме и по-големи – грейнаха жените.

Обясних им, че не ми трябва нито един от размерите на техните Библии, защото притежавам две: новото синодално издание и цариградското издание от 1874 – Библията на пра-пра-прадядо ми, купена на връщане от Божи гроб. Обясних им също, че съм ги чел и двете, но не помня Бог да е говорил на някого от Пророците за пушенето, храносмилането, алергиите или модните прически. Дали не биха могли да се аргументират с цитати?

- Разбира се, вижте! – едната жена разтвори брошурата. – „Вие сте роби на онзи, на когото сте послушни.“ (Римляни 6:16) Можеш ли наистина да си послушен на Бога, ако си роб на тютюнопушенето?

Всъщност точният цитат от Посланието до римляните гласи: „Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?“. Но реших да не издребнявам, макар че може би трябваше, защото когато се цитират такива текстове, трябва наистина да се цитират. Вместо това обаче реших да продам душата си на логиката:

- Казвате, че съм роб на този, на когото съм послушен, което ми пречи да съм послушен на Бог, ако съм роб на тютюнопушенето. Очевидно робството произлиза от послушанието и ако не си послушен на пушенето, не си и негов роб. От друга страна казвате, че послушанието е резултат от съзнателен избор на кого да си послушен, следователно няма проблем – пушенето, на което не си роб, защото не си избрал да си му послушен, по никакъв начин не пречи на послушанието ти към Бог. Но това са излишни разсъждения, защото Св. апостол Павел не споменава нищо за пушенето, следователно думите му не могат да служат като аргумент на тезата ви. Ако можеха, на основание същия текст аз щях да посъветвам малките деца да не слушат бабите си, защото ще станат техни роби, неспособни да са послушни на Бог.

Двете балто-славянски жени се посмутиха. Дожаля ми и реших да сменя темата.

- Вие всъщност какво правите тук на улицата? Защо раздавате тези книги?

- Искаме да помогнем на хората да намерят Бог.

- Искате да помогнете на хилядолетни православни мистици, богомили и исихасти да подредят представите си за Бог? Имате ли представа с какво се захващате?

- Много хора се спират да говорят с нас и си тръгват променени.

- Човекът търси Бог в храма и в сърцето си, а не на сергия на улицата. Това, което правите вие, е само в този свят и няма нищо общо с другия свят. В това, което правите, няма никакво тайнство. А вие по-добре от мен би трябвало да знаете, че тайнството не е просто символ на чудо и на Царството Божие, а е самото чудо и самото Царство Божие. В този смисъл ползата от вас е една и съща, независимо дали раздавате Библии или ластичета за коса.

- Ама вижте, ние стоим тук съвсем смирено и искаме само да помогнем.

Изведнъж ми стана глупаво. Защо се разправях с тези жени? Не изпадах ли в грозния грях на пустославието? Може би са прави те, а не аз. Може би понякога „уличното християнство“ е по-полезно от закостенялото, прекалено небесно и трудно разбираемо за много хора догматично православие. Често безкнижният човек може да има много по-силно чувство за Бог дори и от най-начетения богослов. Ако един човек, довчера лош, стане добър, спре да се напива и да пребива жена си, спре да краде, спре да лъже и мами, спре да богохулства – какво значение има коя е била причината? Дали тържествената литургия на Петдесетница или брошурката от уличната сергия. Дали канонично изписаната абсида, пред която коленопреклонно отправя молитва, или простоватата проповед на протестантския пастор. Кое е по-добре – да останеш далеч от Бога, залутан в древни и отвлечени догмати, или да Го приемеш в сърцето си така, както приемаш радостта от цъфналите напролет череши?

Тръгнах си и пожелах на жените приятен ден. Казах им, че вероятно са прави те, а не аз. За малко дори да се извиня за гордостта си, но гордостта не ми позволи да го сторя. Докато вървях, завъртях брошурата в ръце, за да я огледам отвсякъде. И тогава видях ситните букви, които указваха, че четивото се издава и разпространява от „Свидетели на Йехова“. Ето защо ми прозвуча толкова странно цитатът от Евангелието – както е известно йеховистите се занимават главно с пренаписването на Стария и Новия завет, като за себе си оставят правото да бъдат последна инстанция при тълкуването им. Те са тези, които не признават троичността на единия Бог и приемат Христос за творение на Йехова, само малко по-съвършено от обикновените човеци. Те не признават празниците и националните символи, карат хората да се изолират от света и забраняват кръвопреливането, защото го смятат за канибализъм. Те са тези, които осъдиха България в Страсбург, за да я изнасилят да регистрира сектата им. Тази регистрация очевидно им дава право „смирено да стоят“ на улицата, да спират хората и да им казват, че Боговъплъщението не се е състояло, следователно не е възможен никакъв път за Спасение.

Прекръстих се, влязох в църквата и запалих свещ.

 
 

Най-смешната жена в Instagram и пародийните снимки на звездите

| от chronicle.bg |

Ако все още не сте в Instagram, имате страхотна причина, за да се присъедините към социалната мрежа. И тя е Селесте Барбър.

35-годишната австралийска комедийна актриса пародира звездите, изваждайки най-известните им снимки и опитвайки се да ги наподобява. Резултатът е смях в най-чиста форма.

Наскоро Барбър дори бе обявена за най-забавната жена в интернет от платформата WhoHaHa, която се опитва да насочи вниманието към смешните жени във виртуалното пространство.

Профилът на Барбър наброява повече от 1,8 милиона последователи, които редовно се смеят на снимките й.

През 2016-а написа статията „Женена съм за мъж, който е по-секси от мен. По-трудно е, отколкото си мислех”, в която разкрива какво е мъжът до теб да получава повече комплименти от теб.

Дори сама признава, че постоянно му натяква, че заради красотата си, получава всичко наготово, докато определя себе си като просто „умна” и „забавна”.

Да, донякъде думите й и целият й образ в Instagram могат да бъдат приемани като поредното феминистично недоразумение, но пък Селесте наистина е дяволски смешна.

Nothing like a night swim. #celestechallengeaccepted #celestebarber #funny #nicolescherzinger @nicolescherzy

Публикация, споделена от Celeste Barber (@celestebarber) на

Подбрахме част от най-добрите й снимки, за да ви докажем. Разгледайте ги в галерията.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.

 

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

Google Home задмина Amazon Alexa

| от chronicle.bg |

В резултат на проведено проучване относно качествата на Google Home и Amazon Alexa, стана ясно, че въпреки че Amazon Alexa е доста по-популярен и по-добре продаван продукт, вероятността Google Home да отговори правилно на потребителските въпроси е шест пъти по-голяма.

Към момента Amazon Alexa има цели 70 процента от пазара на управляваните с глас домашни асистенти, но практическият тест показва нещата по-различно. В него Amazon Alexa и Google Home отговарят на 3000 въпроса. Едно от възможните обяснения е разликата в подхода на Google и Аmazon при захранването на асистентите си с информация.

Google използва базата данни Knowledge Graph, която се компилира от резултатите в търсачката на компанията за последните пет години. От своя страна, Amazon обикновено се позовава на информация от свои партньори.

Google Home се оказва и по-адекватен, когато става въпрос за прости команди с цифри.