Млади за многократна употреба

| от |

Габриела Величкова

1009820_10200702346975820_1991624616_n

„И нали знаете – повече млади.“, „Нека да покажем, че има много млади социалисти – ще вървят редом до ръководството на митинга, зад големия транспарант“, „Там, където са медиите, да има повече млади, не може само пенсионери от митинга да снимат“, „Къде са младежите със знамената?“, „Колко младежи ще дойдат за дискусията и посрещането на Шулц?“, „И там ще връчим партийните карти на няколко младежи“ - Младите, младежите, младите, младежите…

Има ли някой от хората в БСП, който да не е чувал поне веднъж някой от тези въпроси и думи?

Младите се ползват за всичко – да носят знамена, да посрещат, да изпращат, да протестират, да контапротестират, да са източник на идеи, които после други да си ги преписват, да подаряват цветя, да носят балони, да пълнят дупки, да осигуряват покритие… Понякога са овъзмездени, но в повечето случаи не. След това идва реденото на листите и младите се ползват да попълват задните места. Места неизбираеми.

До днес.

Днес, когато стана ясно, че двама души от листата на БСП на неизбираеми места, имат огромен шанс да влязат в ЕП.

Първо подминаха информацията, гледайки скептично. После започнаха да се притесняват. След това казаха, че е грешка, защото избирателят не бил разбрал. Последва надменното „ЕП не е училище“ и т. н., и т.н.

Гласовете на хората, които обясняват, че са гласували преференциално именно за тези млади, се игнорират и неглижират. Не е вярно, сбъркали сте, грешка е, ЕП не е училище.

Когато Момчил Неков отиде с Илияна Йотова в Благоевград, никой не му каза, че ЕП не е училище.

Когато всички умни и красиви плюеха по Сашо Симов, никой не му каза, че е по добре да си стои мълчаливо на Позитано в редакцията.

Когато трябваше „за баланс“ в листата да се сложат членове на БСП, ама под 40 г., ама с добро образование, ама да се спазва джендър баланса, тогава никой не обясни на Ия, Момчил, Сашо, Ники и другите, че ЕП не е за тях.

Сега сме свидетели на подигравки за „неграмотен електорат“ от дясно, подигравки на хора от други леви организации, извън БСП и най-вече на безобразни реакции от страна на БСП (или поне това, което ни е известно).

Аз гласувах за БСП.

Аз гласувах преференциално.

Аз гласувах за човек под 35 г.

Аз вярвам, че младите в листата не са случайно там, те имат капацитет и воля да работят в ЕП.

Аз искам да се фукам с тях!

Сашо, Момчиле, не ме лишавайте от това!

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Откриха суперскоростен инкубатор за звезди

| от chronicle.bg, БТА |

Учени от института „Карнеги“ в САЩ и института за астрономия „Макс Планк“ в Германия откриха галактика, в която звездите се раждат стотици пъти по-бързо, отколкото в Млечния път.

Според изследователите тези обекти са се образували 1,5 милиарда години след Големия взрив.

Експертите първоначално допуснали хипотезата за съществуването на подобни звездни системи, когато открили млади масивни галактики. Тези обекти, съдържащи стотици милиарди звезди, можели да възникнат само при много интензивен процес на звездообразуване.

Астрофизиците открили доказателства за съществуването им, когато изучавали квазарите – свръхмасивни черни дупки, разположени в центъра на гигантски галактики. Тогава установили, че те имат съседни галактики, които всяка година произвеждат звезди с обща маса, сравнима с тази на стотици слънца.

Близостта с квазарите не е случайна. Свръхмасивните им черни дупки се разполагат в област от Вселената, където плътността на материята е много висока. Подобни условия благоприятстват появата на аномални галактики.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.