Мишел Рокар: „Английски приятели, тръгнете си, преди да сте счупили всичко!“

| от |

Мишел Рокар, бивш министър-председател на Франция

Le Monde, 5 юни 2014 Превод: Христо Христев

michel-rocard-dr1

Между вас и нас, европейците от континента, съществува неразбиране, което заплашва да се превърне в драма. Вашата велика история ви дава самочувствие, понякога без задръжки. Откриватели на демокрацията преди близо триста години, също и на правата на човека, вие господствахте над света два века, по море и чрез флота, а след това и чрез силата на парите. В тази област впрочем, вашите американски наследници създадоха такова безредие, прераснало в световна криза, което ни кара да си спомняме, че управлявайки световните финанси вие успяхте да останете мъдри. Накрая, когато се изправихме пред Апокалипсиса, вашата смелост запази достойнството на Европа, вашата твърдост да устоите дълго, докато дойде американската и руска помощ, спаси свободата.

Ние добре знаем всичко това и не ни е срам да си го припомняме, дори и в тази паметна седмица, ние ви дължим много, безкрайно много! Всичко това обаче не може да стигне дотам, да ви позволим на наш терен да играете двойната игра на презрението.

Вие не обичате Европа, това е ваше право и ние ви разбираме. Въпреки това, вие влязохте в Европа преди 42 години, но поради недоразумение.  Вие никога не споделихте смисъла на големия европейски проект, който впрочем великият Уинстън Чърчил, в реч от ваше име, в Цюрих през 1946 предложи с тези нечувани дотогава думи: “За да се предпазите от такива злини, вие, другите европейци, трябва да изградите нещо като Съединени щати на Европа…Ако успеете да постигнете това, ще получите незабавното и вдъхновено одобрение на Британската общност и на Съединените американски щати“…

Защо не го послушахте? Мисли на гигант, чути от един друг гигант, Шарл де Гол…

Вие искате да правите търговия, и нищо друго не ви интересува. След смъртта на де Гол, влизането ви стана възможно. Никога след това, никога, вие не подкрепихте и най-малката стъпка към повече интеграция, откриването на малко повече място за истински общи решения. Обединена Европа работи за търговията, това ви харесва, но търговията е невъзможна без общи решения относно данъците, разрешaването на конфликтите в обществото, управлението на социалните сили, по всички тези въпроси вие искате и налагате решаване с единодушие, вие търсите парализирането на Европа.

Многобройни съседи аплодираха и завиждаха на нашите първи успехи. Те искаха да бъдат част от тях. Вие подкрепяхте всички разширявания, ние също впрочем, и не успяхме да разкрием навреме какви са истинските ви планове: вие искахте отслабването на Общността. Вие не позволявахте решително задълбочаване на интеграцията. Европа остана затруднена и зле управляване, икономически гигант и политическо джудже.

Дойде времето, когато мащабът и успехите на нашата Общност направиха невъзможно ограничаването й до икономиката. Външна политика, отбрана, правосъдие бяха поставени на дневен ред. Вие успяхте да наложите ограничаването ни до полвинчати стъпки, тясно определени общи действия, да попречите на формирането на същинска обща политика по тези жизненоважни въпроси. Договорът от Маастрихт (1992) благодарение на вас, е провал. Не ви трябваше много, за да направите това, което зависи от вас, за да може Договорите от Амстердам (1997), Ница (2001), а след това и Европейската конституция да се превърнат в пропуснати възможности, тъй като не променят нищо по същество и парализата остава. Вие постигнахте своето.

Може би затова, два народа, френският и холандският, които поставиха основите на европейското обединение, отхвърлиха Европейската конституция, спомняйки си, че всъщност са искали да постигнат нещо различно. За техен срам в Югославия, в Африка, в Близкия Изток, Европа не съществуваше…

Но можете да бъдете и по-лоши. Когато правилата не ви устройват, налагахте с изнудване дерогирането на тези правила…“искам моите пари обратно“, английският чек и правото да участвате, само когато ви устройва, opting out.

Вие всъщност можете да правите още по-недостойни неща. Когато парализата предизвиква желание за промяна, на континента се формира воля за избор на лидери със сила и характер. Нито Жан-Люк Деане от Белгия, нито Жан-Клод Юнкер от Люксембург представляваха проблем за вас, идвайки от държави-членки, които нямат вашата относителна тежест в процеса на решаване на европейска ниво. Достатъчно беше обаче, че са федералисти, имат силни характери и говорят ясно, за да са неудобни за вас. Два пъти налагане на вето при избор на председател на Комисията за десет години е нещо нечувано. Дори това си позволихте.

От това Европа умира. Последните европейски избори го потвърждават. Дори Еврото, единственото общо творение, което не успяхте да спрете, правилата за управлението на което обаче бяха писани заедно с вас и носят вашия отпечатък, е  отслабено и под заплаха поради липсата на същинска обща регулация, резултат, който успяхте да постигнете и в много други области на европейското обединение. Да знам, вие не сте напълно сами. Отказът да се признае един общ европейски интерес, абсолютното вглеждане в националните интереси във всякакви обстоятелства, обаче вие ги върнахте в Европа, вие пуснахте отново тази зараза. Никой не е идеален разбира се. Но поне признайте, че за това заслужавате награда.

Пред лицето на всички тези беди, подготвяйки изборите за Европейски парламент, тези, които все още не са загубили воля и решимост, се опитаха да вложат повече демократична легитимност и енергия в нашия общ проект. Най-накрая Европейският парламент да има водещата роля при определянето на Европейската комисия. Това съвсем не е решение на някой от основните проблеми, които поначало имаме, но е опит да си върнем подкрепата и доверието на гражданите. Аз лично гласувах в подкрепа на Мартин Шулц, защото се страхувам Европа или това, което е останало от нея, да бъде в ръцете на някой, който е твърде близо до монетарното мислене. Но урните казаха своята дума. Макар и относително, има мнозинство. Неговото лице е Жан-Клод Юнкер, смел и решителен федералист. И демокрацията изисква той да стане председател на Европейската комисия.

И отново, вие искате да преградите пътя напред. Вие искате да унищожите зародишът на демокрация в ЕС. Вие се опитвате да попречите Европа да мобилизира своите естествени сили, нещо от което тя има толкова нужда. Дори смел и издръжлив, Мишел Барние е такъв човек, един европейски лидер наложен по заобиколен път обаче, ще бъде слаб. И е ясно, че вие точно това искате.

Без пълноценна демокрация, Европа не е легитимна, тя умира. И вие точно натам ни тласкате. Вие всъщност ни презирате. Но внимавайте! Като светлината, презрението се отразява върху тези, към които е насочено. Ще се убедите в това.

Вие създавате впечатление, че искате да се оттеглите, мнозинството от британското общество очевидно също няма колебания в това. Но май все още имате някои финансови интереси, които искате да реализирате в безредието, което създавате…

Тръгнете си, преди да сте счупили всичко. Беше време, когато елегантността се разбираше като синоним на британското. Оставете ни да възродим Европа. Открийте отново елегантността и ще имате отново нашето уважение!

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.