Мил и човечен консерватор срещу авторитарния Ердоган

| от |

Махир Зейналов, вестник „Заман“ за телевизия „Ал-Арабия“

След като не успя да победи влиятелния премиер Реджеп Ердоган на последните 8 избори, турската опозиция обедини силите си и направи необикновен избор на личност, която ще се изправи срещу премиера на президентските избори на 10 август.

За пръв път в историята на Турция двама консервативни политици се кандидатират за церемониалния пост на президент. Номинацията на Екмеледин Ихсаноглу, предишен председател на Организацията Ислямска конференция (ОИК), от двете най-големи опозиционни партии в страната е удар срещу Ердоган, чиято кампания се базира на внушението, че премиерът е консервативен и благочестив мюсюлманин.

Заради корупционните скандали и спорната реторика на Ердоган опозицията погрешно повярва, че хората ще го накажат на местните избори, състояли се на 30 март. Това не се случи. Това бе шок за либералите на Турция, които преди подкрепяха „добрия“ Ердоган, но решиха, че е време той да си замине.

Резултатът от изборите на 30 март изпрати ясен сигнал: консервативните избиратели няма да гласуват за кандидати с проблемното минало на недемократичните практики. В Турция разкаянието не върви. Трябваше да има нова глътка въздух, да се появи един консервативен кандидат, който може да предизвика Ердоган. Така опозицията се спря на Екмеледин Ихсаноглу, за да прекрати най-ефективния начин, чрез който Ердоган събира гласове – консервативните ценности на хората. Тези, които не харесваха Ердоган, но не можаха да пуснат бюлетина за някой със светски нагласи, сега се чувстват свободни да изберат алтернативата на премиера.

Екмеледин Ихсаноглу е син на виден турски ислямски духовник, който дори получи предложение да застане начело на религиозните дела в Турция. За разлика от баща си Ихсаноглу получава образованието си в университетите „Ал-Азхар“ и „Айн Шамс“ в Египет. Той говори добре английски и арабски език и е уважаван дипломат по целия свят. Автор е на много книги за исляма, съвременността, както и за културното наследство на Османската империя в Египет и Сирия. Изявленията на Ихсаноглу показват рязко отдалечаване от войнствената реторика, която доминира в турската политика, подхранена допълнително от агресивния стил на Ердоган. Ихсаноглу е уважаван от критиците на правителството, защото е „твърде интелигентен, мил и човечен“ – всеки случай повече от съперника му Ердоган.

Ден след като Ихсаноглу обяви кандидатурата си за президент, проправителствена медия в Турция започна клеветническа кампания срещу него. Според тази медия той е „саудитска, американска и израелска марионетка“, финансирана от „Кока-Кола“ и изпълняваща тайните цели на „тъмни кръгове от целия свят“. На първата си страница един ислямистки вестник публикува увеличена снимка на съпругата му, която не носи забрадка. Изданието описва кандидатурата му като „марш да свали забулената първа дама“. Известно е, че Хайруниса, съпругата на сегашния президент Абудалх Гюл, се забулва.

Друг е въпросът колко влиятелен може да бъде Ихсаноглу. Президентският пост има до голяма степен церемониална роля, но Ердоган обеща да го превърне във влиятелна позиция, като се възползва от всички правомощия на президента. Вероятната победа на Ердоган ще му позволи да събере още повече власт в ръцете си. Ихсаноглу няма такава цел, а и способността да го направи. Властта на президента има съвършено различно значение за двамата кандидати. Позицията на Ердоган е за увеличение на силата му, а Ихсаноглу вижда поста като начин за повторно обединение на силно разделената нация и като препятствие пред Ердоган да се превърне в диктатор.

Ихсаноглу ясно заявява в изказванията си, че политическите препирни имат по-дълбоки негативни последици за обществото, а хората от високите етажи на властта трябва да избягват публичните караници. Той посочи дебат между премиера и президента през февруари 2001 г., който разкри финансова криза и политически хаос. Според Ихсаноглу тази ситуация е трябвало да се избегне. Ясно е, че той поне публично няма да се противопоставя на Ердоган, тъй като това може да предизвика криза в държавата. Сътрудничеството между двама избрани лидери няма аналог в света и без съмнение ще се отрази тежко на турското общество.

Ихсаноглу често подчертава, че ще опита да успокои напрежението сред народа и ще има поведение на лидер обединител – една от характеристиките на президентския пост. Въпреки че той не е представил подробна програма, от изказванията му се разбира, че за него опасната поляризация е най-голямото предизвикателство пред обществото. Той обвинява сегашната политическа реторика за разцеплението на обществото.

От разбиранията му за външната политика става ясно, че Ихсаноглу е центрист реалист и поставя националните интереси на Турция над идеологията – нещо, което е твърде опасно за мюсюлманските общества и държави. Според него заемането на страна в конфликтите в Близкия Изток няма нищо общо с националните интереси на Турция, чието най-ефективното оръжие е да може да разговаря с всяка страна в региона.

Той обвинява сегашните управляващи заради пренебрегване на реалността в региона и разделянето на държавните лидери на „добри“ и „лоши“. Смята, че военният преврат в Египет е стъпка назад от прохождащата демокрация и сегашният президент Абдел Фатах Сиси дърпа назад Египет по отношение на правата и свободите. Той обвинява движението „Мюсюлмански братя“ за неправилното управление по време на преходния период. Според Ихсаноглу Анкара няма друг избор, освен да разговаря с лидерите на другите държави, без значение колко недемократични са те – иначе тя рискува да навреди на турските интереси и да пропусне шанса да помогне на съседите си да се върнат или поемат по верния път. Той смята, че сегашното правителство е опетнило репутацията на Турция твърде много и ролята му като президент ще има голямо значение за укрепване на връзките с други държави и за възстановяването на имиджа на страната като съвременна нация. /БГНЕС

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта