Междинни тестове

| от |

Автор : Елица Златева (http://eumyths.wordpress.com)

Улисани в скандални разкрития, крамоли и разцепление по всички мислими и немислими фронтове забелязвате ли, че все по често се проваляме на междинните тестове за интеграция в тази част от света, към която уж би трябвало да вече да принадлежим?

eubg

Не, този път няма да говорим за докладите на Европейската комисия за съдебната система, които още преди години изгубиха информационната си свежест. Нямам предвид и десетките периодични доклади и изследвания на европейски и други институции, агенции и служби, които минават почти незабелязано в общия информационен поток под мотото „България е на последно място в ЕС по…“.

Припомнете си, обаче, как първата работа на настоящото правителство, след като дойде на власт, беше да обяви, че ще отмени забраната за тютюнопушене на публични места. Припомнете си начина, по който месец по-късно протече софийската среща със заместник-председателя на ЕК и комисар за правосъдието Вивиан Рединг, която по замисъл трябваше да е посветена на бъдещето на Европа. Спомнете си истерията по повод бежанците. Българските „социални туристи“ в Европа. Ресторантския фарс с „Атака“ в Брюксел. Соловата акция на депутат от българския парламент в Сирия. Червените тролове, платени със средства от европейския бюджет. Писмото на една банка с искане за поименно арбитриране от Брюксел в махленския скандал за една вестникарска публикация. И още много други “Made-in-Bulgaria” примери за поведение, което обикновено се определя като несъответстващо на европейските стандарти.

Макар че уж не излизат от рамките на вътрешния обществен дебат, към чието качество отдавна сме свикнали да нямаме претенции, всички тези случки представляват междинни тестове за пригодността ни да обитаваме цивилизационното пространство, олицетворявано от ЕС. Резултатите от тези тестове мълчаливо се забелязват и отбелязват. И ми се струва, че не е далеч моментът, когато ще могат да послужат като допълнителна аргументация за съдбовни решения на европейските партньори, които със сигурност няма да ни харесат.

barroso_

Преди броени дни две от най-силните фигури в ЕК – председателят Жозе Барозу и заместник-председателят Вивиан Рединг произнесоха знакови речи за бъдещето на ЕС, промените в чиято архитектура отдавна са предмет на разпалени дискусии при закрити врати в част от европейските столици.

Ключовите думи в изказването на Барозу пред London School of Economics бяха „адаптация“ и „прагматизъм“. Изхождайки от тези две понятия, той определи по-нататъшната интеграция на страните от еврозоната като „неизбежна“ и уточни, че вече е очевидно как някои страни-членки ще отидат по-далеч и по-бързо от други. Вероятно от чиста любезност най-накрая председателят на ЕК допълни, че ще бъдат положени усилия тези процеси да не поставят под въпрос единството на „големия“ Съюз на 28-те.

Три дни по-късно заместничката на Барозу Вивиан Рединг призна в Кеймбридж, че плановете за ограничаване на бъдещата федерализация на ЕС до еврозоната пораждат напрежение сред страните-членки. Рединг повдигна крайчеца на завесата и за начина, по който се обмисля да бъдат структурирани отношенията между федералното ядро и периферията на Съюза: „Макар че стабилният валутен съюз очевидно е от същностно значение за страните-членки извън еврозоната, техният основен интерес може да се насочи другаде – например в запазването на единния пазар за всичките 28 държави-членки на ЕС и на безпрепятствения им достъп до него.“ В превод от „брюкселски“ това означава, че на периферията ще бъде отредена роля на привилегирован търговски партньор, но не и на субект, който може да предявява претенции към процесите в сърцевината на европейския проект.

Висшите представители на ЕС си позволяват подобна конкретика пред публика единствено в случаите, когато има взето решение и остава само да се премине през процедурните и технически формалности. Тези изказвания никога не са случайни или спонтанни и също са вид междинен тест, който цели сондиране (и направляване) на обществените реакции. Показателно е освен това, че и двете речи бяха произнесени не къде да е, а тъкмо в готвещата се да организира референдум за оставането си в ЕС Великобритания. И Барозу, и Рединг заявиха пред британската публика в прав текст: „ЕС ще се консолидира по един единствен възможен начин. Продължаваме със или без вас.“

European Commission decisive action against designer drugs

Според Вивиан Рединг промените в структурата на ЕС ще бъдат факт в рамките на 5 – 10 години. Което значи, че вече са започнали.

Нахвърляно с най-едри щрихи, излиза, че след 5 – 10 години ЕС би могъл да изглежда по следния начин:

Обратната страна на отграничаването на група държави-членки от останалите под някаква форма на по-тясна интеграция ще означава ограничаване на периметъра за действие на европейската сцена за страните извън ядрото.

Разбира се, България и останалите членове на ЕС-28 от нейната категория няма да бъдат изритани вън от Съюза. Сегашното естествено установило се ниво на взаимодействие между център и периферия ще се запази – нито ще ни забранят да пътуваме, нито да търгуваме, нито да работим в другите държави-членки, нито ще затръшнат вратите под носа ни в Съвета на ЕС и Европейския съвет. Няма да можем обаче да направим нито крачка по-навътре в европейския клуб, защото в ядрото ще действат механизми за вземане на решения, до които държавите от периферията няма да имат достъп, а получаването на членска карта за вътрешния кръг ще изисква цял нов преговорен процес. Част от решенията в еврозоната и в момента се вземат по този начин, което не ги прави по-малко обвързващи за неучастващите страни – спомнете си Пакта за еврото и свързаните с него документи. Самият Барозу посочи, че единството на Съюза на 28-те няма да бъде нарушавано – т.е. и страните от центъра, които ще приемат бъдещото европейско законодателство, и тези от периферията, които ще трябва да го прилагат наравно с тях, ще са обвързани от едни и същи правила.

Само че тогава – за разлика от сега – с пълно основание ще можем да се оплакваме, че Брюксел ни принуждава да изпълняваме решения, в чието обсъждане и гласуване не сме имали възможност да участваме.

Промяната в архитектурата на Съюза ще се отрази и върху състава на институциите – основно на Европейската комисия. По дефиниция ЕК трябва да е експертен наднационален орган, който взема решения в интерес единствено на ЕС и е изцяло извън контрола на националните правителства и европейските политически партии. В сегашния си състав от по един комисар от всяка държава-членка Комисията обаче действа по-скоро като допълнителен етаж на правителствено представителство в структурите на ЕС, който след предстоящите избори за ЕП на всичкото отгоре ще бъде и силно политизиран – съставът на ЕК тогава ще трябва да отразява съотношението между политическите партии в Европейския парламент.

Нали си спомняте идеята за намаляване на бройката комисари, която предизвика незапомнени разправии между страните-членки през миналото десетилетие? Ако наистина съставът на Комисията бъде свит до две трети от броя на страните-членки и мандатът й остане петгодишен, колкото е в момента, можете да сметнете през какъв период от време София ще има възможност да излъчва еврокомисар. В динамичния съвременен свят дори година отсъствие от мястото, където се вземат решения, може да се окаже прекалено дълго време.

european-parliament-vote

Политическото и обществено поведение на България по никакъв начин не вдъхват увереност в способностите на страната да плува в дълбоките води на европейската дипломация. Вместо да си пробиват със зъби и нокти път към центъра на ЕС, българите продължават да правят впечатление на вторачени в пъпа си и с всяко свое действие улесняват решението, което в съвсем обозримо бъдеще ще им отреди място в покрайнините на европейския клуб.

В началото на летните протести миналата година западните медии твърдяха, че в България, както и в много други страни от ЕС, хората протестират срещу политиката на бюджетни икономии заради кризата. Те никак не можеха да осмислят и приемат обяснението, че в държава-член на ЕС, уж издържала приемния изпит за устойчивост на демократичната система, има нужда от възстановяване на демокрацията! После забелязахме, че ако не се броят месечните срещи на Съвета на министрите, където присъствието е задължително, задграничните маршрути на премиера и членовете на правителството някак все не успяват да стигнат до Брюксел и другите европейски столици.

След няколко години най-отчайващата последица от сегашното бездействие на България на европейския дипломатически фронт би било анулирането на шансовете за провеждане на вътрешни реформи под външен натиск – нещо, на което крехкото българско гражданско общество досега винаги е разчитало. Един Европейски съюз на две или повече скорости би бил силно фокусиран върху спазването на дисциплината в ядрото и вероятно доста безразличен към препъването и кривуличенето на буферните си държави-членки. Лайтмотивът в отношенията София – Брюксел тогава вероятно би бил „Правете каквото знаете, само не ни се пречкайте.“

Отбелязвайки първата си петилетка в ЕС преди няколко години останалите източноевропейски страни от бившия съветски блок направиха и цивилизационна равносметка: какво взехме от Европа и какво й дадохме? Ако България се беше сетила да направи същото, щеше да установи, че взетото е недостатъчно, но за сметка на това сме успели да обогатим ЕС (освен с кирилската азбука) със серия прецеденти, чиято тежест далеч надминава относителното тегло на страната ни в Съюза.

България следва час по-скоро да осъзнае, че ЕС започва да се адаптира към особеностите ни. Наистина, нелепо е да очакваме, че в Брюксел никой не съзира непрекъснатите ни провали на междинните тестове за европейска пригодност.

Спомнете си освен това полския водопроводчик: вече цяло десетилетие митологията около него определя отношението на британците към имигрантите от Източна Европа. Лошото впечатление се създава лесно и се опровергава трудно. За една изостанала и като че ли без никакви амбиции за развитие в ЕС държава подобно изпитание може да се окаже непреодолимо.

Реч на Жозе Барозу за бъдещето на ЕС от 14 февруари 2014 г., London School of Economics
Реч на Вивиан Рединг за бъдещето на ЕС от 17 февруари 2014, Кеймбридж

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия