Меркел срещу Путин или битката за Европа

| от |

Тимъти Гартън Аш, историк за „Гардиън“

През 2014 г. сражението за бъдещето на Европа се води между двама лидери – руския президент Владимир Путин и германския канцлер Ангела Меркел.

Контрастът между двамата е огромен. От едната страна е руснак: мачо, милитарист, обиден постимперски националист, който сравни на своята последна пресконференция Русия с готвеща се за ответен удар мечка. От другата страна е германката: привърженик на постепенните действия, която говори тихо, но откровено, способна да постига консенсус, притежава най-силните позиции в икономиката, търпеливо управляваща бавно движещата се многонационална европейска костенурка. Методите от 19 век се сблъскват с методите от 21 век, Марс – богът на войната – съперничи с Меркурий, богът на търговията, оръдията срещу маслото.

През първата половина на 2014 г. лидер в това противопоставяне беше мечката, но днес, когато руската икономика се намира на ръба на кризата се създава впечатление, че костенурката може да победи. Меркел отдавна получи признание като водещ европейски политик, но през тази година в хода на украинската криза тя стана водещ държавен деец. Продължавам критично да оценявам нейните действия по време на кризата с еврото, но не мога да не й се възхищавам на това, как тя реагира на завръщането на войната на европейска земя в годината на столетния юбилей от 1914.

В началото на тази година, когато германският президент Йоахим Гаук, протестант родом от източната част на страната, възприе призива на останалите европейски държави Германия да поеме по-голяма лидерска отговорност в Европа. В течение на тази година Ангела Меркел, протестантка родом от източната част на страната, отговори на този призив. Източната половина на Европа – това е нейният свят. Тя го разбира.

Един от първите хора, които са й оказали влияние, е бил нейният учител по руски език. Когато Меркел е била ученичка, тя е победила на олимпиада по руски език. На стената на нейния кабинет виси портрета на принцеса София Анхалт-Цербска превърнала се в руската императрица Екатерина Велика. Тя може да разговаря с Путин на руски, а той с нея на немски.

И двамата са били в Германия през 1989 г. – той е бил тогава служител на КГБ, а тя – млад учен, но научените от онова време уроци са диаметрално противоположни. В областта на вътрешната политика Меркел може да се окаже съвършения тактик, тя е способна да променя посоките на своето движение, а, сблъсквайки се с предизвикателство пред своята власт, тя действа също толкова безжалостно, колкото и Екатерина Велика. Но в днешната твърде дълбока европейска криза личните ангажименти на протестантката към нейното поколение от източната част на Германия излязоха на преден план: това са ангажименти по отношение на мира и свободата.

В своята впечатляваща реч, произнесена в Сидни през миналия месец, Меркел разкритикува действията на Путин в Украйна и се обърна към общия опит, въз основа на който тези двама лидери направиха толкова различни изводи: „Може ли някой да си представи, че 25 години след падането на Берлинската стена… може да се случи нещо подобно в центъра на Европа? Не трябва да допускаме старото мислене за сфери на влияние, при което се нарушава международното право, да възтържествува“.

В началото на своята реч Меркел размишляваше за уроците на 1914. Тя много е мислила по повод на аргумента, направен от историка Кристофър Кларк в неговата книга „Сомнамбулите“, в неговото великолепно описание на това, как Европа е пълзяла към бездната на Първата световна война. Ако европейските лидери приличаха на лунатиците от преди 100 години, то в такъв случай днешните лидери трябва да усвоят тези уроци и да осъзнаят съществуващата опасност. Ето защо тя често говори с Путин, повече от който и да било друг световен лидер: 35 телефонни разговора в течение на първите 8 месеца на тази година, според публикуваните от Кремъл данни /любопитното е, че Меркел също така е световният лидер, с който най-често разговаря американският президент/. Тя не се уморява да повтаря, че нейната политика има три съставни компонента: подкрепа за Украйна, дипломация с Русия и санкции, които се прилагат, за да бъде принуден Путин да седне на масата за преговори. Германия е лидер и по отношение на налагането на санкции срещу Русия и това е доста необичайно. В началото на 90-те години написах книга за историята на източната политика на Западна Германия, в резултат на която беше постигнато обединението на Германия. Първата заповед на източната политика гласеше – търговията с Изтока трябва да бъде постоянна. САЩ тогава призоваваха за санкции, но против тях се въздържа Германия. Днес стокообменът между Германия и Русия е по-голям, отколкото при много други европейски страни. Нейното машиностроене и енергетика са ориентирани на Изток, компаниите има мощно лоби, включително в партията на самата Меркел – в Християн-демократическия съюз /ХДС/. Въпреки това тя успя да вкара всички да вървят по пътя на санкциите.

Естествено, Путин и руските сепаратисти в Източна Украйна й помогнаха в това отношение. Своята роля в това изиграха и събитията от юли със сваления малайзийски самолет. Но за разлика от кризата в еврозоната, Меркел днес по-скоро е начело на общественото мнение, а не го следва. Тя успя да взема връх над така наречените Putinversteher, т.е. над хората, демонстриращи такова „разбиране“ на действията на Путин, което граничи с тяхното оправдание. Меркел приведе допълнителни аргументи от историята, отнасящи се до Европа, и те намериха отклик. Бях особено впечатлен от публикуваното в пресата интервю с един от ръководителите на германска машиностроителна компания, чийто износ за Русия беше съкратен наполовина в резултат на въведените санкции. Въпреки това този германски индустриалец заяви, че напълно ги подкрепя: „Ако Невил Чембърлейн беше въвел някакви санкции срещу Хитлер, нещата можеха да изглеждат другояче. И Хитлер, и Путин организираха олимпийски игри, а след своята Олимпиада Хитлер започна война“.

Нещо повече, Меркел убедително показа необходимостта от въвеждането на санкции на по-малко склонните към това членове на ЕС, включително Италия, а също така и на по-малките държави от Източна Европа, където Русия има голямо влияние. Официалното председателство на заседанието на Европейския съвет миналата седмица беше ръководено от бившия полски министър-председател Доналд Туск. Това е знаменателен ден в европейската история, когато поляк говори с Русия не само от името на Европа, но и се ползва от икономическата и политическа подкрепа на ЕС. Едновременно с това Туск е надежден съюзник на Меркел. Всички разбират, кой в действителност ръководи ЕС. В своята реч в Сидни Меркел отново подчерта особената важност на това европейските държави да говорят на един глас.

А също така на нея й върви, което е най-важният атрибут на всеки успешен държавен деец. Без впечатляващия срив на цените на петрола наложените санкции, които все още са фрагментарни и не намират подкрепата на Китай и останалите важни икономически партньори на Русия, не биха имали такова голяма въздействие.

Битката за Европа е още далеч от своя край. В самата Русия задълбочаващата се икономическа криза не е задължително да се трансформира в по-сговорчива политика. Не съществува пътна карта, водеща към „постпутински“ режим. Притиснатата в ъгъла мечка може да даде отпор. Но напоените с кръв поля на Източна Украйна съществува все още риск от вземането на погрешни решения в стила на 1914, които могат да доведат до ескалация. Руските военни самолети нахлуват във въздушното пространство на балтийските страни, които са членове на НАТО.

Член 5 от Договора на НАТО гласи: нападението срещу една държава се смята за нападение срещу всички, но какво трябва да смятаме за нападение през 21 век? Вероятното нападение на севернокорейските хакери срещу компанията „Сони“ показва, че кибератаките не приличат на действията на облечени в униформа войници от пехотна дивизия, пресичащи ясно очертана граница. А какво ще се случи, ако Путин изпрати допълнително количество необозначени „зелени човечета“ за организиране на безредици сред представителите на руското малцинство в балтийските страни?

Ние все още живеем в опасно време и не е изключено 2015 г. да ни постави пред по-сериозен избор. Въпреки това, в края на 2014 г. аз без колебание мога да заявя, че Ангела Меркел е държавник на годината. /БГНЕС

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.