Меркел срещу Путин или битката за Европа

| от |

Тимъти Гартън Аш, историк за „Гардиън“

През 2014 г. сражението за бъдещето на Европа се води между двама лидери – руския президент Владимир Путин и германския канцлер Ангела Меркел.

Контрастът между двамата е огромен. От едната страна е руснак: мачо, милитарист, обиден постимперски националист, който сравни на своята последна пресконференция Русия с готвеща се за ответен удар мечка. От другата страна е германката: привърженик на постепенните действия, която говори тихо, но откровено, способна да постига консенсус, притежава най-силните позиции в икономиката, търпеливо управляваща бавно движещата се многонационална европейска костенурка. Методите от 19 век се сблъскват с методите от 21 век, Марс – богът на войната – съперничи с Меркурий, богът на търговията, оръдията срещу маслото.

През първата половина на 2014 г. лидер в това противопоставяне беше мечката, но днес, когато руската икономика се намира на ръба на кризата се създава впечатление, че костенурката може да победи. Меркел отдавна получи признание като водещ европейски политик, но през тази година в хода на украинската криза тя стана водещ държавен деец. Продължавам критично да оценявам нейните действия по време на кризата с еврото, но не мога да не й се възхищавам на това, как тя реагира на завръщането на войната на европейска земя в годината на столетния юбилей от 1914.

В началото на тази година, когато германският президент Йоахим Гаук, протестант родом от източната част на страната, възприе призива на останалите европейски държави Германия да поеме по-голяма лидерска отговорност в Европа. В течение на тази година Ангела Меркел, протестантка родом от източната част на страната, отговори на този призив. Източната половина на Европа – това е нейният свят. Тя го разбира.

Един от първите хора, които са й оказали влияние, е бил нейният учител по руски език. Когато Меркел е била ученичка, тя е победила на олимпиада по руски език. На стената на нейния кабинет виси портрета на принцеса София Анхалт-Цербска превърнала се в руската императрица Екатерина Велика. Тя може да разговаря с Путин на руски, а той с нея на немски.

И двамата са били в Германия през 1989 г. – той е бил тогава служител на КГБ, а тя – млад учен, но научените от онова време уроци са диаметрално противоположни. В областта на вътрешната политика Меркел може да се окаже съвършения тактик, тя е способна да променя посоките на своето движение, а, сблъсквайки се с предизвикателство пред своята власт, тя действа също толкова безжалостно, колкото и Екатерина Велика. Но в днешната твърде дълбока европейска криза личните ангажименти на протестантката към нейното поколение от източната част на Германия излязоха на преден план: това са ангажименти по отношение на мира и свободата.

В своята впечатляваща реч, произнесена в Сидни през миналия месец, Меркел разкритикува действията на Путин в Украйна и се обърна към общия опит, въз основа на който тези двама лидери направиха толкова различни изводи: „Може ли някой да си представи, че 25 години след падането на Берлинската стена… може да се случи нещо подобно в центъра на Европа? Не трябва да допускаме старото мислене за сфери на влияние, при което се нарушава международното право, да възтържествува“.

В началото на своята реч Меркел размишляваше за уроците на 1914. Тя много е мислила по повод на аргумента, направен от историка Кристофър Кларк в неговата книга „Сомнамбулите“, в неговото великолепно описание на това, как Европа е пълзяла към бездната на Първата световна война. Ако европейските лидери приличаха на лунатиците от преди 100 години, то в такъв случай днешните лидери трябва да усвоят тези уроци и да осъзнаят съществуващата опасност. Ето защо тя често говори с Путин, повече от който и да било друг световен лидер: 35 телефонни разговора в течение на първите 8 месеца на тази година, според публикуваните от Кремъл данни /любопитното е, че Меркел също така е световният лидер, с който най-често разговаря американският президент/. Тя не се уморява да повтаря, че нейната политика има три съставни компонента: подкрепа за Украйна, дипломация с Русия и санкции, които се прилагат, за да бъде принуден Путин да седне на масата за преговори. Германия е лидер и по отношение на налагането на санкции срещу Русия и това е доста необичайно. В началото на 90-те години написах книга за историята на източната политика на Западна Германия, в резултат на която беше постигнато обединението на Германия. Първата заповед на източната политика гласеше – търговията с Изтока трябва да бъде постоянна. САЩ тогава призоваваха за санкции, но против тях се въздържа Германия. Днес стокообменът между Германия и Русия е по-голям, отколкото при много други европейски страни. Нейното машиностроене и енергетика са ориентирани на Изток, компаниите има мощно лоби, включително в партията на самата Меркел – в Християн-демократическия съюз /ХДС/. Въпреки това тя успя да вкара всички да вървят по пътя на санкциите.

Естествено, Путин и руските сепаратисти в Източна Украйна й помогнаха в това отношение. Своята роля в това изиграха и събитията от юли със сваления малайзийски самолет. Но за разлика от кризата в еврозоната, Меркел днес по-скоро е начело на общественото мнение, а не го следва. Тя успя да взема връх над така наречените Putinversteher, т.е. над хората, демонстриращи такова „разбиране“ на действията на Путин, което граничи с тяхното оправдание. Меркел приведе допълнителни аргументи от историята, отнасящи се до Европа, и те намериха отклик. Бях особено впечатлен от публикуваното в пресата интервю с един от ръководителите на германска машиностроителна компания, чийто износ за Русия беше съкратен наполовина в резултат на въведените санкции. Въпреки това този германски индустриалец заяви, че напълно ги подкрепя: „Ако Невил Чембърлейн беше въвел някакви санкции срещу Хитлер, нещата можеха да изглеждат другояче. И Хитлер, и Путин организираха олимпийски игри, а след своята Олимпиада Хитлер започна война“.

Нещо повече, Меркел убедително показа необходимостта от въвеждането на санкции на по-малко склонните към това членове на ЕС, включително Италия, а също така и на по-малките държави от Източна Европа, където Русия има голямо влияние. Официалното председателство на заседанието на Европейския съвет миналата седмица беше ръководено от бившия полски министър-председател Доналд Туск. Това е знаменателен ден в европейската история, когато поляк говори с Русия не само от името на Европа, но и се ползва от икономическата и политическа подкрепа на ЕС. Едновременно с това Туск е надежден съюзник на Меркел. Всички разбират, кой в действителност ръководи ЕС. В своята реч в Сидни Меркел отново подчерта особената важност на това европейските държави да говорят на един глас.

А също така на нея й върви, което е най-важният атрибут на всеки успешен държавен деец. Без впечатляващия срив на цените на петрола наложените санкции, които все още са фрагментарни и не намират подкрепата на Китай и останалите важни икономически партньори на Русия, не биха имали такова голяма въздействие.

Битката за Европа е още далеч от своя край. В самата Русия задълбочаващата се икономическа криза не е задължително да се трансформира в по-сговорчива политика. Не съществува пътна карта, водеща към „постпутински“ режим. Притиснатата в ъгъла мечка може да даде отпор. Но напоените с кръв поля на Източна Украйна съществува все още риск от вземането на погрешни решения в стила на 1914, които могат да доведат до ескалация. Руските военни самолети нахлуват във въздушното пространство на балтийските страни, които са членове на НАТО.

Член 5 от Договора на НАТО гласи: нападението срещу една държава се смята за нападение срещу всички, но какво трябва да смятаме за нападение през 21 век? Вероятното нападение на севернокорейските хакери срещу компанията „Сони“ показва, че кибератаките не приличат на действията на облечени в униформа войници от пехотна дивизия, пресичащи ясно очертана граница. А какво ще се случи, ако Путин изпрати допълнително количество необозначени „зелени човечета“ за организиране на безредици сред представителите на руското малцинство в балтийските страни?

Ние все още живеем в опасно време и не е изключено 2015 г. да ни постави пред по-сериозен избор. Въпреки това, в края на 2014 г. аз без колебание мога да заявя, че Ангела Меркел е държавник на годината. /БГНЕС

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

Ясна е причината за избухващите телефони на Samsung

| от chronicle.bg |

Фиаското с избухващите устройства Samsung Galaxy Note 7 се дължи на проблем с батерията. Това сочат резултатите от разследването по темата.

Galaxy Note 7 беше замислен като конкуренция на последния iPhone, но се наложи всички устройства да бъдат изтеглени заради безброй сигнали за подпалени телефони.

Изтеглянето струва на компанията около 5.3 милиарда долара и навреди на репутацията на южнокорейския технологичен гигант.

В понеделник компанията обяви, че проблемът с избухващите телефони е причинен единствено от батериите – няма проблем със софтуера или хардуера.

Причина са грешки в дизайна и производството, които са се отразили на батерията.

Докладът от разследването посочва, че проблемите са свързани с недостатъчно изолационен материал в батерията и дизайн, който не дава достатъчно пространство за безопасно разполагане на електродите на батерията.

Samsung обяви, че поема отговорност за провала.

Компанията не обяви името на доставчиците на батериите, но миналата година те бяха идентифицирани като филиала Samsung SDI и китайската Amperex Technology. Технологичният гигант не планира да предприема правни действия срещу тях, а приема отговорността за действията си.

Samsung’s Note 7 се появи на пазара през август 2016 година като устройство, конкуриращо iPhone на Apple.

През септември обаче се наложи да бъдат изтеглени 2.5 милиона устройства заради оплаквания с прегряване и избухващи батерии.